Споделена история от Проза, литература |
Последния ни ден
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2103 пъти
Не заспивам. Гледам теб как спиш, искам да се наситя на лицето ти, защото трябва да живея без да го виждам. Гледам те, чакам да отвориш очи и да се отдам на желанието ти. Искам да запазя достатъчно от допира, топлината на кожата ти, от гласа и вниманието, защото тези неща ме карат да се чувствам жива без да ме е яд. Да, хареса ми да сме, вместо аз. Хареса ми всеки миг и нещата, което правим. Искам животът да е общ за теб и мен през битието. Защото няма как да спра времето и да останем тук, заедно.
Още ден и си отиваш. Животът е избрал така, без да ни попита. Не искам да те боли колкото мен. Не искам да ти е мъчно. Времето ни заедно е хубаво и това ще е така във всеки спомен. който носиш. Аз ще съм с теб. Винаги ще съм. Част от миналото ти.
Скоро ще се събудиш. Ще се огледам в очите ти и ще се отдам на топлото ти от съня тяло. Ще се грижа за теб да се подготвиш и ще съм опиянена от чувството на обич което цари. Това е последния ни такъв ден. Последното "довиждане" Пази се, любов моя. От теб искам само да си добре, ти ще ми обещаеш.
|
