Споделена история от Секс и интимност |
Страх от секс
преди: 11 часа, 51 мин., прочетена 147 пъти
Здравейте, аз съм мъж на 30 години и ми трябва съвет. Последните две седмици излизайки с приятелите ми имаше една мацка в компанията. Тя е много културна и дружелюбна и я намирам за доста симпатична. Последната седмица се случи малко повече време да прекараме с нея и имах някои възможности да си лафя с нея и да се посмеем и т. н., но честно казано не смятах, че има специално отношение към мен. Случи се на 2-3 пъти да идем на клуб обаче и предимно оставахме аз, тя и още един приятел. Моят авер много умело ми помагаше като винаги правеше така, че да се позиционираме с нея един до друг и подобни неща. Та като станеше късно и се понапивахме почваха да летят погледи, усмивки и да танцуваме близко и като цяло - прекарвахме си добре, но все пак не бях сигурен дали това не е само защото е била пияна. Не съм сигурен дали в комуникацията ни съм флиртувал - като цяло когато си говоря с нея се опитвам да бъде любопитен и ако мога забавен по закачлив начин. Когато подпиивахме към края на вечерта тя започваше да ме докосва повече.
Принципно от компанията само аз и тя живеем активно в София и вчера тя ми писа да ме попита дали искам да излезем през уикенда. Тя не е казала среща или нещо такова, може и да иска да сме просто приятели, но в комбинация от предишните вечери ми се стори, че може би иска да има нещо повече. Освен това си писахме през целия ден вчера.
Та до същината на въпроса - аз не съм имал приятелки досега. И не съм правил секс. Миналата година имах почти идентична ситуация с друго момиче, с което излязох на среща, но не продължих - от части заради друг проблем (оказа се, че е имала приятел, когато излязохме), но от голяма част и заради моя страх. Съжалявам за нея от тогава, понеже тя също беше много готина. Имам повтарящо поведение където жени проявяват интерес към мен, аз се плаша от всички възможни лоши сценарии и се отдръпвам - дали ще кажа, че трябва да си ходя от клуба защото ще ставам рано, или малко по-малко ще спра да пиша - винаги се изнизвам.
Сега имам шанс с това доста готино момиче, но ме е страх. Страх ме е, че срещата ще бъде неловка, че няма да знам кога да я целуна, че няма да има какво да си кажем. Но най-вече ме е страх от стигането до секс. Не съм надарен (13 - 14) см. и освен това съм много притеснителен. Имал съм ситуация в миналото, където не можах да получа ерекция и от тогава съм изоставил доста възможности с жени заради този страх. Просто си представям как стигаме до там, тя се разочарова, всякакъв ентусиазъм си отива и настъпва неловкост. Снощи се събудих в 4 часа мислейки за цялата ситуация и как да процедирам.
За контекст - често съм мълчалив, но понякога съм забавен и мисля, че карам хората да се чувстват спокойни около мен. Опитвам се да съм искрен. Винаги съм куцал социално, но пък също, винаги съм имал шепа доста близки приятели и последните години успях да разширя кръга си. Вчера си писахме с нея целия ден, което е нещо хубаво, но в същото време дори самото чатене ми предизвиква тревожност. Почвам да се притеснявам дали ще кажа нещо тъпо или пък дали ще ни остане какво да си говорим като се видим. Днес например се чудя дали да и пиша или да си пишем пак по-скоро до излизането ни (което е на края на другата седмица).
Искам този път да не бягам от ситуацията и да видя какво ще се случи. Трябва ли толкова да мисля нещата? Имам чувството, че някак си трябва да се подготвя за срещата, за секс и т. н. и всичко това ми всява огромно напрежение. Как да гледам на цялата тази ситуация по начин, който да не ме събаря толкова и да ми позволи да бъда себе си и да няма толкова много напрежение? Или това е трудно в положението, в което съм се вкарал?
|
