Една история от Англия - част 5
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 11628 пъти
Дните минаваха бавно, защото беше тежко. Променливото време също създаваше неприятни състояния, но все пак за да работим сме там, така че стискахме зъби и ден за ден живеехме. Храната беше евтина спрямо надницата, 2. 50 Р беше пиле на грил, консервите бяха от 0. 10 - 2. 00Р. Опитали са се да направят българско кисело мляко, но без бактерията не струваше. Направих си хранителен склад, подреден и удобен , а това ми даваше доза спокойствие. Направих си и сушилня за дрехите и простор и малко по малко се адаптирах и се чувствах много по добре от колкото м началото. Свикнахме там. Идваха ни на гости и поляци , отвън пред караваната палехме огън и печахме месо. Вкусно е и с бирата след работния ден добре се усвояваше от изтощените ни организми. Имаше и дози стрес, но в допустимото, освен когато не ставаше дума за найстина тежък работен ден. Мениджъра Пол не даваше всеки ден различни задачи и всеки се надъваше да му е леко. Там леко няма, ако не правиш нищо всеки те гледа и те кара да се чувстваш гузен че не се гърбиш, така че сам отиваш и искаш задача. Имаше един поляк който се занимаваше с паркирането на тировете, друг изкарваше готова продукция от склада, други двама пълниха тировете с протеин, за да тпрашат по борсите на едро и да разтоварят. Динамично и стресиращо беше когато знаеш, че трябва да останеш 2 часа овъртайм. Предпочитах почивката отколкото 10-15 паунда отгоре. Често след работа отивахме в градчето да пазаруваме, а и да гледаме хората и структурата на града. Беше приятно. Стари крепости, голям парк и подреден център. Богаташите бяха по встрани с еднотипните си къщи, обикновено двуетажни и с двоен гараж отстрани. Малки къщи -куклички. Обикаляхме и ни се искаше и ние да сме като тях. Знаехе ме на този етап е невъзможно. Там тиинейджърите си имаха спортни коли и им се кефеха на макс. Бензина за тях беше стотинки. Винаги до горе се пълни. Имаха изкуствено езеро дори на 10 км от града и уикендите си правеха къпминг там, пълно с каравани. Добре си живееха. Един ден имаше буря и ни хвана точно докато ловим риба, а дали имаше там риба никой не разбра. Чудехме се как да разнообразим. Ежедневието ни задушаваше. Бяхме трима млади мъже и имахме нужда от женска плът. Сетих се за жената на която помогнах с багажа и се завъртях няколко дни около къщата и. Ако не нея поне видях мъжа и, който се окоза човека от дискотеката, с който едното момче се запозна, няма как да не кажа че беше гей и това ме наведе на някои мисли относно жена му. Напреднах с англииския и вече можех да изразявам по дълбоки пориви на душата си. Реших да я проследя къде работи, къде излиза в малкото време, което ми оставаше. Водеше интересен живот, тичане в парка, кафе с приятелки, кщарашше колело. Общо взето духовна натура. Едната гума на колелото ми спадаше често и реших да ида в магазина от където го купих на старо да я напомпат. Там мацката си я харесах още преди и влязох с усмивка в магазина и изчаках да остане сама, за да я питам къде има приятно къфе в района. Тя ми каза, а аз отвърнах че искам да я почерпя за дето е толкова мила и позитивна личност. Отказа тактично, но с усмивка. С вече залепена гума тръгнах към магистралата и си спомних как първите дни взимахме това разстояние пеш и от подминаващите ни коли виждахме среден пръст, което не караше да се чувстваме отрепки в техните очи, но гордия български дух ни накара де им се заканим.

очаквайте скоро част 6

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 3 месеца hash: 909f7e4e64

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Авторе, чудесен си! Отново ми подари усмивка в този ден. Ех, българино, ех, душо - не разбра ти, че камъкът си тежи на мястото. Ще ви отсвирват мацките ми, коя ще се замъкне с българин. Обаче сте готини и стойностни младежи. Бачкайте, за да има котешка храна за котката ми за стотинки, когато ви е толкова акълът. Животът е най-доброто училище. По-добре от казармата ви се е отразило това бачкане. Според мен, трябва да натоварят всички мрънкащи мамини синченца и да ги стоварят във вашата фабрика да бухат овертайми и да дишат прахта. А, между другото - не прекалявай с пилетата за 2 паунда. Имам кънекшъни - българи, работещи във фабрики за пилета в твоята нова родина и мога да ти гарантирам, че евтините пилета от супермаркета са фрашкани с антибиотици, разни изкуствени зобове, а като месото изпадне от поточната линия при пакетиране се слага отново в тарелката заедно с мръсотията, ходят болни и кашлят, някои негри плюят върху месото от яд някакъв- произведено от бедни за бедните. Бон апети!

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 6f637772cd

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Искрено благодаря за това, че продължаваш историята!

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: b6c1d0b2b2

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Напиши повече. Много ми е интересно!

 

...

горе^

преди: 12 години, 3 месеца hash: a0a67c30d1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Правописните грешки са толкова много, че чак мъчно се чете, просто дразни. А и историята вече взе да става твърде измислена, но радвайте се хора, скоро ще четете как автора е станал богаташ с хубава кола и къже и готина жена, бла-бла...

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 4d5156f376

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Да ти каже кака ти как да си правиш в къщи киселото мляко-много е лесно. Ако пазаруваш от Лидъл, взимаш една кофичка кисело мляко от онова със синия етикет-Милбона(low fat natural Yogurt;1, 5

 

...