Eдна история от Англия - 6
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 14979 пъти
В караваната спяхме двама в малката стаичка, третият в "голямата спалня". Нашата стайчка беше за 2 деца, в случая две около 30 годишни на които им стърчаха краката. Търпеше се. Над моето легълце имаше рафтче, на което бях наредил всякакви лекарства , закупени още в БГ за около 200 лв. Помогнаха ни. Храненето рано в 04 00 сутринта беше основно овес с мляко. Това е много полезно и за перисталтиката. Уви не знаех тогава за лененото семе.

Научих ги да ядат ядки и купувахме по много. Не готвехме. Всичко готово купено, което не беше най добрия вариянт. Хубавото беше, че до нас близо имаше изаставена сграда с офиси и бяха зарязали дори компютрите, които не ставаха за нищо. Първия път се промякнахме с чувството на крадци, но осъзнахме, че никой не го интересува там какво се случва. Долу на първия етаж имаше тоалетни с душове и гореща вода, което ни спести много главоболия свързани с хигиената, а и по принцип. Ето че макар и бедни и извън града ние си имахме всичко необходимо. Другите неща придобихме с течение на времето, но всики би бил по спокоен, ако има къде да се къпе редовно, а и безплатно. Обърнахме го на складове. Пренесохме много неща там и всеки си имаша вече собствен "офис". Там си наредих прилежно всичко като дрехи, провизии и сувенирчета. Хубаво беше, когато вземеш след работа един 40 минутен горещ душ и усетиш как с всяка минута от теб се снема мърсотията, червата, маста и кръвта, която си мил цял ден. След душа излизаш като нов и знаеш че до лягане имаш едни 2-3 часа, в които може дори да прочетеш нещо или да се оплачеш от нещо в личния си дневник. Аз го криех, защото пишех и нища от миналото си там. Смесвах нещата, защото имаше и сходни. Осъзнах, че всичко си дива с времето и никому не се дова нещо, за което няма силата да се справа, но нещата са винаги на ръба.

Плачех, но рядко и то от липсата на лесните неща, които тук нямах. Тук разчиташ на себе си основно и или се бориш или се прибираш в БГ, където със сигурност знаеш че ще ти е по лесно. Така и така бях там и реших да сотана месец за месец. Всеки месец за мен беше последен, докато не дойдеше първо число на новия. Преведените пари в картата радваха окото, а и душата. Не ги пилеех, а ги пестях. Вече бях събрал около 4800 Р в сметката. Доста бяха. И кола и какво ли не можех да си купя. ОТ завода казаха че е време да се дестим в града под наем и да освободим караваната. Тази новина не ми хареса, защото се бях устроил там и свикнал. Най - хубавото беше, че живеехме в природата. Зайците около нас сякаш бяха свикнали с нас. Отложихме с 1 месец. Стареца ни посещаваше често и носеше билки. Питахме го защо е толкова потаен и странен. Хората го били направили такъв. Веднъж се отпусна и сподели че е бил богат човек и има 2 деца които не знае къде са и как са. Още от млад го е привличало отшелничеството и ето че сега мечтата му е сбъдната. В последствие е научил лов и билкарство. Дори мед каза че може да ни донесе. Пита дали имаме книги, но само едното момче имаше на Марк твен на англииски. Той каза че се занимавал и с други неща на енергиино ниво, но повече не посмя да говори. Само вметна че не напразно идвал при нас. Аз си помислих че е видял в някой нещо. Някакво вътрешно усещане като че ли. Той стоеше по 1-2 часа и тръгваше. Поръчахме му и мед за следващия път и го отпратихме. Вечерите бяха хладни. От БГ си взех чаршаф и одеяло, а после и си купих резервни.
Единия чаршаф спомогна за партенките, които ни спасиха от по големи възпаления на краката от запарващите гумени ботуши, обикновено по малки по номера. Напоследък напуснаха няколко поляка. Защо ли?

Следва

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 7 месеца hash: ed938ec885

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   С тези парички можеш да си отвориш нещо тук в БГ. Защо не се прибереш...

 

...

преди: 12 години, 6 месеца hash: d2cb11639e

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   чакаме продължение!

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 405fe39642

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Разказваш увлекателно!

 

...

горе^

преди: 12 години, 2 месеца hash: c76bff12cb

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Преживял си един истински ужас.... Публикувай и 7 част. Бихме се радвали да знаем как си. :)

 

...

преди: 12 години, 21 дни hash: e38673dcb1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   то стана като книга но е интересно. Чака ме 7 част. Кажи за работата и за мацките. след 1 2 част няма и дума. А иначе малко странно намирате изоставено място и се къпите я стига добре 1 месец ползвате като дойде сметка за вода и ток.

 

...