Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Мило дете, а вас кой ви гледа с барт ти? Майкати наистина те обича бъди сигурен в това.

7.   Здравей, определено не си виновен ти. Бил си жертва. Свалям ти шапка, че на тези години толкова зряло приемаш нещата. Дано намериш някой, с когото да създадеш прекрасно семейство, такова каквото заслужаваш.

8.   Човек, не се занимавай с глупост! Ще му го връщаш... Остави лайнарът сам да се удави в лайната си. Повярвай ми - не ти трябва да си цапаш ръцете с нещастници!
Мисли за своя си живот и за своето бъдещо семейство. Помни всичко и вземи съзнателно решение НИКОГА да не бъдеш като тях. Намери си момиче, което е обратното на майка ти, а ти бъди обратното на баща си. Отглеждайте децата си с любов и им обръщайте внимание. Не се карайте - уважавайте се, обичайте се и се любете.

9.   Браво чедо! Прегръщам те и те целувам!
Дано тази история стигне до повече хора. Най-вече до полуделите за пари пубери, които мразят родителите си, заради липсата на финанси.
И са готови да продадат душата си на дявола, готови са и в ада да горят, само заради един смотан, кратък животец... с пари....

10.   Номер 8
Момчето е с тъга в душата, как така ще се нахвърли да се чифтосва?
Никой нормален човек не може да прави такива неща, докато му е тежко, никой.

11.   малкия изцицай му парите и като станеш на 18 си бий шута. иначе помни този човек като вечния лош пример и никога не ставай такъв

12.   Естествено, че не е в теб вината! Поредното доказателство, че важните неща в този живот не се купуват с пари. Няма какво да му връщаш, защото той сам си заработва с това, което върши и мисли. Просто всеки си го връща сам на себе си. Доколко схваща това е отделен въпрос. Оставяш го да влачи. Не се настройвай срещу брат си, той не е виновен, че баща ви ви дели. Обикновено е така - единият родител си тегли към едното дете и то към него. Нищо не можеш да направиш. Пожелавам ти цялата тази липса на любов в семейството да не ти се е отразила пагубно. Не се обвинявай, че не ги обичаш, защото ако те обичаха, нямаше и ти да се чувстваш така. Опитвай се да съхраняваш психиката си от тук нататък. Успех!

13.   Мдааа тъжна история. Продукт си на погрешно възпитание, ще трябва да се самовъзпитаваш, как да бъдеш човек. След някоя и друга година, когато родителите ти поостареят още малко, ще преосмислят приоритетите си в живота и грешките, които са допускали спрямо теб - какъвто е примера с майка ти, но ще бъде вече късно. Очевидно, родителите ти не са се разбирали - явно в резултат на изневери и всичко това се е отразило в семейната среда, най-вече върху теб. Сигурен съм, че ще се компенсират многократно като баба и дядо. Обикновено така става. Не се озлобявай към живота, в частност към родителите си - остави ги да правят собствените си грешки, ти не си им родител, те са. Постарай се да поправиш грешките на тяхното възпитание върху себе си. Предстоят ти толкова хубави неща занапред. Успех.
П. С. Радвам се, че за разлика от твоите връстници, си се научил да пишеш грамотно. Това е важно.

14.   E, и така да е, пак някой ден ще разбереш, че не си бил (т. е. сега не си) прав. Проблемът на баща ти е, че е излезнал от село, но селото не е изляло от него и затова си го носи. Но пък си нямаш на идея как се излиза от село. Добре, че поне ти не си поел тоя манталитет. А майка ти не те лъже от чужбина. Едно нещо започваш да го цениш най много, когато усетиш, че го губиш. Докато го имаш, не ти прави впечатление. Въпреки това, което написах, и двамата са те карали да учиш здрво. Няма да обсъждам методите им, но са успели. Да, само с най необходимото, но огледай се що за хора са тези, които са презадоволени като деца (някои от твоите съученици). И дали искаш да си като тях. Още малко и ще станеш самостоятелен човек. Това, че няма да "лежиш на мама и тати", не е ли по добрата алтернатива за теб? Да чувстваш, че каквото си постигнал си е твоя заслуга? Мамините синчета по ли ти допадат?
Кавгата определено не е най уютна като обстановка, но в кръга на шегата: "В спора се ражда истината! ". В недомлъвите истината умира....

15.   Абе какви глупости му дрънкате бе??? Пич обичай ги защото може утре да ги няма!!! А когато загубиш нещо тогава го оценяваш

16.   Номер 10,

Явно си недочел/а нещо... Кой му казва да се хвърля да се чифтосва? Ставаше въпрос след време, по принцип, не сега в момента.

от Номер 8

17.   Авторе, моето семейство беше по-зле и от твоето. Психиката ми е разбита на парчета. В момента живея далече от близките си и се боря сама в живота-много е трудно! Много!
Аз съм си казвала същите неща за баща ми, че ще му отмъстя, но за него имам друго отмъщение.
Тъй като за пари искаше да ме продаде, за пари бе способен на всичко и това му е слабото място, ще му отмъстя по този начин. Искам да успея в живота-това ще е най-голямото му наказание. След всичките пречки, които ми оказа-да успея. Към това се стремя. Това което искам е след няколко години да се засечем някъде случайно и да ме види каква съм станала, въпреки неговите усилия да ме смаже.
Горе главата!

19.   Авторе естествено, че не е в теб вината! Нито на номер17 трябва да си силен, желаяти много касмет и се обърни към специалист за даможеш дасе справиш със чувствата във теб успех и много щастие ти желая

20.   момче, уважавай ги, защото са ти родители и са ти дали образование и възпитание. от там нататък - гледай си живота и НЕ ПОВТАРЯЙ ТЕХНИТЕ ГРЕШКИ. много родители са такива и реално освен себе си не обичат никого. на мъжа ми са такива - само пред хората "моето момче", а нито се интересуват, нито дори говорят с него. така, че това не е изолиран случай. важното е да нямаш в сърцето си омраза, защото тя ще те изяде отвътре. тегли им майната и си гледай собствения живот, възмездие има за всичко. като станат на по 70 години и се влачат по пода за една кофичка кисело мляко (образно казано), ще се сетят за теб. тогава можеш да им напомниш, че каквото повикало, такова се обадило. дотогава просто не се занимавай с тях.

21.   НЕ СЪС ЗЛОБА!!! До нищо хубаво няма да докара.

23.   Все пак си пораснал и явно - станал човек с характер. Не се тормози с отмъщение или съжаление. Ти ще бъдеш различен родител.

24.   Неприятна житейска история! Каквато имам и аз но по-различна. Ето я на кратко. Родителите ми не са били богати(беше комунизъм), и не се разведоха. Брат ми(по-голям с 5 години), правеше много бели, пропуши на 14(тогава за такива неща наказваха сурово), започна да краде и пари от къщи. Баща ни беше шофьор на камиони, и ни научи рано да караме кола(брат ми на 16, мен даже на 13). Няколко месеца след това брат ми открадна колата на баща ни, и ходил по дискотеки(изглеждаше по-голям и не го проверяваха за паспорт). Заради тези и още бели, ядеше бой от баща ми. Майка ми пък го защитаваше винаги, поради което си навличаше гняв и към нея. Докато аз нямах проблеми в това отношение, понеже не правех глупости като него. Поради това, че мен не ме биеха, по-големият ми брат ме намрази(което продължава и до сега), и поради горните причини може би, майка ми започна да изпитва по голямо съжаление(може би и обич), към брат ми. Поради многото бели на брат ми, баща ми с времето явно са му се изхабили нервите, започна да напада и мен, за дребни неща. Често и заради бели които брат ми е правил, а казваше, че не е, и като кажа, че и аз не съм, също го отнасях (като кажат двама, че не са, започваш да се съмняваш в истината). Тогава намразих баща си и брат си. Като пораснах, баща ми почина, и тогава се отприщи злобата на майка ми и брат ми към мен, че все съм бил галеника на баща ми. Поради това, той и майка ми много са ми "ПОМАГАЛИ" в живота. Поради което намразих и майка ми, а баща ми вече не.
Човек не се ражда с омраза, но за действията ви към него, може да ви намрази.

25.   как ше биеш баща си, бе? ! я се осъзнай. не са те били достатъчно, че се жалваш тука. другите сме цъфнали и вързали откъм родители и добри семейства, така да знаеш.

26.   Те, че са правили грешки, правили са, но това не ти дава право да зачеркваш грижите, които са положили за тебе. Крайностите, които описваш от тяхна страна, са резултат от безсилието им да се справят със собствените си проблеми. Но ти май никога не си се поставял на тяхно място. Не ги оправдавам, но и ти не си прав. Ако не ги обичаш (защото любовта е израз на свободна воля), поне ги уважавай - дължиш им го!

27.   Доста от нещата, които описва6 съм ги преживяла. Никак не е лесно, когато родителите не се разбират и по принцип децата го отнасят най-много. Мен никога не са ме удряли (поне това ми бе6е спестено), но съм се наслу6ала на скандали и не съм заспивала по цели нощи. Има6е период, в който просто ми се иска6е да се разделят и вси4ко това да се свър6и, но в моя слу4ай това ще6е да озна4ава да ни разделят с брат ми и да не мога да виждам и него... От скоро наистина се разделиха и сега с брат ми живеем с мама и макар да се виждаме с баща си мн рядко мисля, 4е и аз и брат ми никога не сме били по-щастливи и по-спокойни. За съжаление те така и не се разведоха и 4есто ми се струва, 4е може и да се сдобрят и отново да се наложи да живеем заедно, което просто ме ужасява, защото знам, 4е рано или късно нещата отнво ще станат нетърпими. Не знам какво бих могла да те посъветвам, защото самата аз се 4увствам безпомощна и не знам какво да правя. По- добре не наранявай баща си все пак не иска6 да стане6 като него нали...

28.   Не се ядосвай пич. Нормално е не си само ти. И аз не обичам родителите си. В момента много ми помагат, но с пари. Обаче ако ще и 100000лв да ми дадат благодарен ще съм, но няма да ги заобичам. Детството ми беше отвратително. И двамата ме биеха постоянно за всичко. Така ме беше страх по едно време, че само името ми да кажеха, като ме извикат за нещо и направо стомаха ми се обръщаше и сърцето ми се разтуптяваше за секунди и започвах да се чудя дали няма да ме бият и за каква тъпотия. А те наистина ме биеха за глупости. Например като получих мн. добър 5 на класното по математика в 5-ти клас. Само ако кажех на баща ми, че не мога да реша някоя задача тежко ми и горко. Викове, бой, обиди. Никога не съм правил пакости, обаче все за нещо се намираше да ме правят на изтривалка и да ми мрънкат. Вечер заспивах с рев. Майка ми се прибираше от работа и започваше да вика като ненормална и да ръси идиотизми. Защо е мокър омивалника? Мисля си:Ти нормална ли си ма? Обаче не смея нищо да кажа защото ще има бой. Не пожелавам на никого детство като моето. Както и да е. написах тези неща за да видиш, че не си само ти и да разбереш, че не си лош човек щом не обичаш родителите си. Това е нещо нормално според мен.

29.   НЕ си лош човек като не обичаш родителите си. Сега ти се умилкват защото може би са осъзнали грешката си.. Не пребивай баща си заради някаква глупост. Остави ги.. Когато ти кажат че те обичат и ти "страшно много" им липсваш отговори им с да добре и готово.. Или.. просто поговори с тях и им кажи че не чувстваш нищо към тях, защото са направили тези неща.. Надявам се след време ти да си имаш страхотно семейство което много ще те обича.. ;)))

30.   Ми какво да ти кажа, историята ми е същата. Няма любов към тях, тва е

31.   А дали си чел някога 10-те божи заповеди? Една от тях казва: "Почитай родителите си, за да се удължат дните ти на земята". Обърни внимание - единствено в тази има обещание. Другите са: Не лъжи, не кради и тн. но в тази има обещание - ако ги почиташ, ще живееш по-дълго. И още нещо. Не пише да ги обичаш, а да ги почиташ. Така че добри или лоши, ти си ги уважавай и се дръж добре с тях. Пази се от злобата и омразата, защото тези чувства съсипват теб, а не този, към когото са отправени. И водят до голям риск да повториш същата грешка - да създадеш семейство като твоето, да измъчваш жена си и да тормозиш децата си. Аз самата карах много тежък пубертет и родителите ми се държаха ужасно с мен (бой не е имало, но разправии и претенции много). После станах родител и установих, че всъщност за много неща са били прави и са ги правили, за да ме предпазят от грешки, просто начинът, подходът е бил погрешен. Простих им и сега се разбираме, грижа се за тях и си ги обичам. Много е важно да простиш на близките ти, дори да са те наранили много. Иначе трудно ще продължиш напред. Успех, момче!

32.   Напълно съгласна съм с номер 30...

33.   От номер 22:
Номер 21 изобщо не ми пука колко ше живея

34.   Ами и аз не обичам родителите си.
Момиче съм и имах почти същите проблеми. При мен беше обаче малко по-лошо, дори ме е срам да разказвам.
До преди 1 година вкъщи постоянно имаше викове и побоища, постоянни караници etc. И все пак, бях малка. Това се случваше в периода, тоест откакто се помня до 12 годишна възраст. Спомням си даже, че на първия учебен ден нямаше никого от двамата ми "родители" и аз бях сама. Вече, не зная и аз как, нещата се пооправиха, няма караници и викове, няма побоища но все пак, не мога да ги погледна. Все пак бях доста мъничка, за да видя и разбера/преживея всичките тези неща. Оттогава пия антидепресанти, но миналия месец ги спрях. Не пуша, не пия, тренирам много и гледам да не седя много вкъщи, защото все пак това си остава травма. Голяма, а откъде да знаеш, такова нещо не се забравя. Та, мнението ми е, че няма за какво да се чудиш и ядосваш, прав си с поведението си.
13 години :)

35.   Момиче съм, на 14.
Не прочетох повечето от коментарите, но ето какво ще ти кажа аз... Майка ти може и да те обича, може би - не. Не се знае със сигурност, но щом ти сам усещаш, че думите й не са истина, може да си прав.
Сега за баща ти ще ти кажа, че това е един от многото хора, които си мислят, че щом са ги били в детството им, сега трябва и те да бият децата си, като добавим още няколко причини, известни вероятно само за него, и ето ти един човек, които няма и капчица съвест.
Сигурна съм, че един ден ще разберат грешката си, но сигурно ще е късно. А ти трябва да решиш дали си заслужава да им простиш или да забравиш за тях. Изключих автоматично третия вариант (да се държиш с тях както те с теб), защото е глупава и някой ден и на теб ще ти се върне. Просто не си заслужава! Е, късмет за напред.
Ако имаш нужда от помощ, аз съм на среща. И аз иживях нещо подобно. Не мога да кажа, че чувствам същото, защото не знам как се чувстваш, но поне те разбирам! Скайпа ми е *******

/Модератор7 - Не публикуваме контактна информация заради вашата сигурност.

36.   На нищо не го учите като му казвате да ги обича, защо да обича хора който са му причинили такова нещо, майка му дива от гората зета, родила две деца и по барове ще ходи, да вярно е и тя има право на социален живот, но чак пък толкова, ще му наеме бавачка която да го води на училище, за да бъде тя по баровете, .. Ами и моята майка излиза със приятели, но никога не си е позволявала да остави мен и брат ми на произвола на съдбата, както е направила неговата със него, обичта на майката трябва да е равна и на бащата също, ако ще бие единият ще бие и другият, ако ще прегръща единият ще прегърне и другият..
Колкото до баща ти, както по горе бяха казали, човек напуска селото, ама то дали напуска него това е друг въпрос.
Не се занимавай със детски истории като да го пребиваш и други. По-добре си гледай себе си, учи здраво, скъсай се от учене и стани начетен, и един ден отиди при него и му се изплюй ( преносно ) във очите , да види, че въпреки, че те е смазвал от бой ти си станал човек.. Пък и деца имай, възпитай ги от добре по-добре и те да станат хора, за да се засрами тоя човечец, щото все пак нали ако бяхте станали някой абе да кажем бандити, нали хората щяха да си кажат "вище му на тоя децата", ама като имаш възпитани и образовани деца ще си кажат, добри думи за теб

37.   Повярвай ми майка ти те обича щом те е защитавала от баща ти. Това е истинска майка. Тя може би е обръщала повече внимание на малкия ти брат понеже на него му е трябвало повече майка и не се е сещал какво става.

38.   Както са ти съсипали детството не позволявай да ти съсипат и младостта. Поне финансово са били отговорни към теб и затова можеш да ги уважаваш - не са те оставили на произвола на съдбата което за български родители е пак нещо.

Много е важно да се освобдиш от насложената през годините омраза и злоба. Ходи редовно на изповед и взимай причастие един път на месец-два. Прочети някой полезни книги и отиди на екскурзия в Атон: http://www. sveta-gora-zograph. com/

39.   Братле не мога да ти кажа нищо друго освен да ти дам един съвет! Един ден ти като имаш деца не прави с тях така както са се отнасяли твоите родители с теб, за да не изпадат в твоето положение!

40.   Понеже и аз израстнах в такова семейство, напълно разбирам болката ти. Чак ми се доплака. Сякаш чета за себе си. Виж, най-доброто което аз направих за себе си, беше, че намерих сили да им простя за всички мъки, които са ми причинили. Прошката е за онзи, който прощава. Чрез нея прощаващият лекува себе си. Прости им, с което няма да им направиш услуга, а ще спасиш част от себе си. Аз съм жена, но не мисля, че болката подбира от какъв пол си. Имам брат. Той за съжаление твърде малко успя да промени точно онези неща, които най-много мразеше у баща ни. Мъчно ми е единствено за него. И той беше по-толерираният от майка ми. За съжаление сега тя си пати от него. Не удряй, не мрази, забравяй всичко. В природата има сили, които искаме или не, просто действат. Те вършат всичко онова, което ние не можем или не искаме да направим. Нашата роля е да прощаваме. Наказанието остави на справедливата природа. На тази част от живота си погледнах като на урок - тежък, суров, направо жесток, но добър урок. Направих много трайно и устойчиво разграничение между това, което мога да бъда, което искам да бъда и което не искам да бъда. Без тъмнина, няма светлина. Сега знам какво не трябва да бъда. Знам какво не трябва да правя спрямо собственото си дете. Знам как и какво да премълчавам, за да имам хубаво семейство. У мен не остана и капка суетност - беше убита, пречупена от начина ми на живот. За капак бяхме и бедни, колкото си искаш... Майка ни използваше само за отдушник - да си излее отрицателните емоции, породени от скандалите и побоищата. Върху нас изля и всичките си комплекси. Но нищо! Сега знам колко и какво е нужно на дъщеря ми. Тя е едно спокойно, щастливо, направо превъзнасяно от всички в градината и обкръжението ни дете, защото аз знам точно от какво има нужда. Любов, любов и пак любов; разбиране и пак разбиране; търпение и пак търпение. Ако можеш, погледни на това като като на урок. Аз си мислех, че тъй като не съм научена да обичам, никога няма да проява това чувство. Когато станеш баща, започни да се вглеждаш в детето си, започни да му даваш любов и ще се научиш на това чувство. Казвам ти го от личен опит. Аз исках детето си, родих го, но не изпитвах нищо към него. Но тъй като исках да обичам, се научих да обичам. Детето ме спаси. Тя ми даде най-добрите уроци по обич и признателност. Ще ти мине. Всичко отминава, но не забравяй, че най-добрият лечител си ти сам за себе си. В старанието да не нараниш детето си, ще се научиш на търпение и толерантност, които никога не си срещнал от родителите си. В старанието си да покажеш любов към детето, ще се научиш да обичаш. А майка ти и баща ти - просто ги остави да живеят своя живот. Някъде там дълбоко в техните души някой друг е посял лошото семе. За мен всяко дете е невинно, поради което вината за неговия характер и възпитание носят родителите му. И така от родител на дете... до безкрай. Бъди силният, който ще прекъсне тази традиция в отношенията между родителите във вашия род. Привидно може да не откриваш връзка, но тя съществува. Ако се поинтересуваш от миналото на рода ви, ще видиш, че назад в поколенията е имало същия тип отношения. Относно майка ти - мисля, че тя наистина те обича. Няма майка, която да не обича децата си. Рано или късно у нея проговаря истинската майка. Ами ако и тя не е била научена да изразява чувствата си. Ако и нея не са я научили да обича! Моята майка ми е казвала, че нейната майка е казвала така: "Дете се гали само на сън". Майка ми не е била докосната по главицата от собствената си майка, макар че баба е била много добър човек, изключително добър. Как майка ми да ми даде нежност, като и самата тя не е била научена що е това. Всички сме хора, всички грешим. Едва сега, нашето поколение започнахме да се замисляме върху чувствата на децата ни и да им даваме правото да ги изразяват. На нас ни беше забранено да изразяваме чувствата си, което водеше до неизбежна експлозия, но по-често към брата, към сестрата, отколкото към авторитета на родителя. Това довеждаше до омраза между братята и сестрите. Като се замислиш всичко опира до проклетото възпитание, което си е чиста проба дресировка. Така са били дресирани и нашите родители, така дресират. Ако не се отървеш от омразата към родителите си, ще бъдеш същият родител. Ако не им простиш и не потърсиш начин да забравиш стореното, ще избиваш същите комплекси върху децата си, ще бъдеш същият кошмар за тях, както са били майка ти и баща ти. Не казвам, че това е лесно - напротив! Но си струва да се погрижиш за бъдещето на децата си. Това, което чувстваш, ще продиктува поведението ти спрямо собствените ти наследници. Не забравяй, че ако ги възпитаваш в омраза към родителите ти, ти ги възпитаваш в омраза към теб. Няма как! Трябва да преглътнеш всичките им недостатъци и минимум - да не ги изтъкваш пред собствените си деца. Брат ти - той също е жертва като теб. Вие, така мисля аз, няма какво да делите и да се уточнявате. Той не е искал да бъде "богопомазания", просто така се е получило. И моят брат много често се държи като баща ми, но аз съзнавам ясно, че това му е показано като личен пример и той няма вина за онова, което приема като нормално, просто защото за него наистина е нормално. Когато си бит дълги години, тормозен и унижаван, трябва много вътрешна сила, за да преодолееш вкорененото несъзнателно у теб и да бъдеш диаметрално противоположен! Много често се разпорежда вместо мен, но и това му е "преподадено" от баща ми и майка ми, които цял живот се карат, вместо да обърнат внимание на децата си. Аз дълбоко им съчувствам, защото целият им живот бе една безсмислена битка - жестока, животинска битка.

41.   Мисля, че майка ти те обича, но също така мисля, че не може да го покаже, защото дълго време е била потискана и смазвана и наистина има нужда от време за себе си. Подходи с разбиране и някой ден ти гарантирам, че няма да съжаляваш, ще я разбереш и много ще се обичате. Колкото до баща ти... не мога да съм обективна, защото съм израснала без баща, но не смятам, че което и да е оправдание на земята може да компенсира поведението му.

42.   "Колкото до баща ми, дето явно му доставяше кеф да ни смазва от бой, вече от година не ме е бил, защото го настигнах на ръст и ходя на фитнес и бойно изкуство и нещо не му достига смелост, да си избива комплексите. " ахахаха бие децата ама на по-коравите се спича... е*ати боклука.. Иначе след всичко изчетено ти пожелавам да намериш едно хубаво момиче, което много да те обича и да те накара да забравиш за миналото :) Успех в живота!

43.   Какво точно са му причинили? Хранили са го. Плащали са му всичко? От какво точно е недоволен автора? Всички в БГ са били бити в даден момент от живота си. Айде не се правете на светци.

44.   Много хора са като теб. Обичай брат си, толерирай баща си, дръж се добре с майка си. Използвай връзките и парите им, за да имаш добър статус на живот. Опитай да ги разбереш. Не да ги разбереш, за да им простиш, а просто за да не станеш като тях.

45.   Какво точно са му причинили? Хранили са го. Плащали са му всичко? От какво точно е недоволен автора? Всички в БГ са били бити в даден момент от живота си. Айде не се правете на светци.
Едно е да те ударят шамар, друго е да се стига до спешен кабинет, няколко пъти годишно. Имано поради тази логика - нахрани детето, облечи го, то ще се оправи самичко, е много грешна. Ако направи нещо, което не ти харесва го набии. А когато станеш на 75 години, не се чуди защо никога не си виждал внуците си и ти звънят веднъж годишно, на коледа

46.   При мен майка ми бе главния виновник в детството ми, който провокираше да не се чувствам добре. Баща ми винаги е бил строг, но справедлив. Няколко пъти ми е удрял шамари и веднъж ме би, но нищо сериозно (просто бях отличник и в един момент ми купиха компютър и спрях да уча и имах 32 двойки, нито една срочна, но просто като оценки) и... го дразнех и ме понаби, но малко, просто имам силна памет. А майка ми ме е тормозила години наред, бях се зарекъл някой ден да й го върна и прочие, но към ден днешен размишлявам, че просто няма смисъл. Тя е била няколко дни в кома между живота и смъртта, може би това й се е отразило по един или друг начин. Имам брат по-малък от мен с 13 години, и него го е била и се държи лошо с него, но той идва и се извинява, а аз просто бях нагло хлапе и кълнях, не се извинявах и я дразнех още повече. Към ден днешен мога да кажа, че обичам майка ми, но съм адски импулсивен и когато някой ме подразни съм склонен да стигна до лудост и крайности. Стигали сме до физическа саморазправа (не съм я удрял с юмруци, шамари и прочие, но съм я блъскал и съм и извивал ръцете), след като станах на 15-16 години, от тогава не ме е удряла. Като цяло вече сме на принципа каквото почукало, такова се обадило. Понякога иска от мен някакви услуги, извършвам първа, втора и след това я пренабрегвам за сметка или на приятелите ми или на приятелката ми, тя много се засяга как съм се бил лепнал за момичето, а преди визираше приятелите ми, но аз веднага я матирам, че си спомням за нещата, които ми е причинила и тя млъква. Аз никога няма да ги забравя, но ще я обичам, защото тя според мен има причина да бъде в това състояние. Като цяло съм жив и здрав, но си спомням една разбита чаша в челото и един нож в ръката (белезите са минимални), но аз си спомням всеки удар, всяко нещо и просто не й давам да ме настъпи, ако случайно имам някакви проблеми с майка ми, просто не й вдигам телефона, от нея не ми зависи абсолютно нищо. Баща ми прави много за мен, защото работя в неговата фирма, но по принцип мога да си тръгна от всички и всичко, не че едно момиче, което се е появило преди 5 месеца в живота ми е спечелило доверието до такава степен, но просто тя за мен е нов човек с чиста душа и добро отношение, аз съм на принципа каквото почукало, такова се обадило. От 4 годишен насам (сега съм на 23), си спомням всеки един човек кой кога ме е пренабрегнал, кой какво ми е причинил, няма към днешна дата някой на който да е в графата ми за отмъщение, но има много хора, които са в графата ми безразлични, не ги търся, не искам да ме търсят и не помагам на никого и нищо не искам от никого.

47.   Не е като да се държат като каруцари и майка ти да изтерясва без никаква причина. Радвай се, че растеш покрай цивилизовани хора.

48.   Прочетох всички коментари, направи ми впечатление че много хора се припознават, включително и аз. Който не го е преживял не го взима насериозно. Хората казват " ситият на гладния не вярва". Ние сме като тайно общество, знаем че ни има но от страх не говорим за това. Момиче на 24 съм. За тези години бял ден не съм видяла у дома. Баща пияница, всяка вечер побоища и обиди, имам сестра и брат по-големи, ние за него бяхме отрепки и к****, майка ми от детството си помня много бой понасяше само и само нас да не бие, ама той го правеше. Най-сетне се разведоха когато бях на 18, но тя остана без нерви, стана като него бой и обиди... незнамдо ден днешен е така, аз също нямам чувства и към двамата, колко пъти бой, колко пъти са ме плюли за няма нищо, колко пъти са ми казвали как не ме бутне нещо и не умра... аз съм им грешка... ужасно е всеки божи ден измисля тема за нов скандал, а аз гледам да мълча. Приела съм че никой не избира родителите си, но кво като са ми дали живот сам ода се мъча, това не е живот... и аз не ги обичам, все едно ми е... Не съм видяла какво е да се прибереш и някой да те пита как мина денят ти, да те погали, да те прегърне... за 24 години нито един от двамата... само обиди и скандали и бой... Писнало ми е но вярвам в Бог, и не се отказвам, работя и обичам работата си.
Намерих си приятел който е и майка, и баща и мъж и най-добър приятел... ако не е той, просто незнам какво ще ме държи. Казват че господ ни отнема нещо но ни дава друго... това е. Но не бъдете като тях, те пак са ви дали пример, макар и лош... не бъдете като тях... не обричайте децата си, макар и да сте ги родили...

49.   Явно има много такива семейства. Моето беше почти същото, само дето аз обичах майка си. Сега обичам и двамата си родители. просто на твоята възраст има такива моменти в които виждаш единствено лошото. Един ден когато всичко това е зад гърба ти и забравено, отново ще ги обичаш.

Jade

50.   Според мен лично вината не е в теб! Моята история е подобна, но не същата. Когато съм се родила първоначално никой не ме е искал! Водили са болни хора да ме разболеят, баба ми се е пробвала да ме убие като е бутнала мама по стълбите и въобще не са ме искали. После обаче съм се родила и баща ми почнал да пие. Постоянно ходел по барове, слушал майка си и пребивал мойта от бой и така докато не се развели когато аз съм била на 2. Майка ми постоянно ходеше на работа и никакво внимание не ми обръщаше. Никога нямаше пари за това което аз искам, но за нея винаги си имаше. Караше ме да правя всичко аз, а после изкарваше нещата все едно нищо не правя. Баща ми не му пукаше. Виждахме се един път в месеца вече и това не правим. Много е тъжно как неотговорни хора искат да стават родители, но помни - вината не е в теб, че си се родил и поне цени живота си!

51.   Прочетох някои от коментарите, както и историята... това е ужасно.
Защо има такива родители? !
Как може да посегнеш на детето си, да го обиждаш... та да имаш дете е най-прекрасното нещо на тоя свят, според мен!


Иначе и моята "семейна" история не е розова.
Дори ще ми е трудно да напиша някои от нещата, а бих преценила някой от случаите, описани горе като доста по-тежки.

Но нека е като изповед... все някой сигурно ще го прочете... може би имам нужда да го напиша.


От малка баща ми не ми обръща никакво внимание. Все аз му бях виновна за всичките проблеми. Като исках да му разкажа нещо отговора ВИНАГИ беше "оф, боли ме главата! ", "айде млъкни, наду ми главата! " или чисто и просто спираше да ме слуша и ме игнорираше. И до ден днешен е така. Но вече не опитвам да говоря с него, отдавна спрях.

Бил ме е. Не веднъж. И то не просто шамар или два (което също не намирам за допустимо). Никога няма да забравя един от побоите, които ми е нанасял... беше ме хванал за косата и ме влачеше из вкъщи... после просто спря да ме влачи и както ми държеше косата започна да я дърпа във всички посоки, тресеше ми главата все едно искаше да я откъсне и крещеше. Винаги плача като се сетя... колко ли ме мрази за да е способен да ми го причини? Каква злоба трябва да таи към мен? Родният ми баща...

Когато бях тийнейджърка имах проблем с теглото. Бях пълна, не ужасно дебела и затлъстяла, но пълна, не просто леко закръглена... Имах психически проблем, "благодарение" на него, и се успокоявах с храна. Бях на 13. Тогава се започнаха обидите... ако за мое нещастие бяхме излезли някъде навън постоянно ми говореше, без да спира: "Виж се на какво приличаш, бе? ! Имаш ли идея как изгледаш? Срам ме е от тебе! Мислиш ли, че ми е приятно да вървя до тебе? ! Та ти носиш по-голям размер дрехи от мене, бе! " и така нататък... месеци наред натякване... Знаете ли какво стана после?

Отслабнах, нали това искаше.
Ядях по една шибана ябълка на ден. И спортувах плюс това! Надявах се, че тогава няма да го е срам, че ще спре да ме обижда и да ме кара да плача по улиците, ще спре да ме мачка психически. Знаете ли до къде се докарах? Припаднах на улицата. Ей така, един ден спрях за малко, причерня ми и после не помня... някакви хора ме свестяваха. Бях на 15 години...

Пробвала съм да говоря с него, да му кажа как се държи с мен, какво ми е причинил, колко ми е болно... няколко пъти съм пробвала, разплаквам се и му казвам как се чувствам, а знаете ли какво ми казва той? "Ти си луда, бе, ти ще влезнеш в лудницата! Ти си същия боклук като мене! Ти си ненормална, бе! Не ми пука за тебе! ". Това е съсипващо... не стига, че не се интересува от мен, ами се подиграва и с чувствата ми.

Покрай него винаги съм била много непохватна, все изпускам нещо, все нещо бъркам... и той започва да цъка с език или директно да ми крещи и да ми се подиграва колко съм некадърна.


Има още десетки, ако не и стотици такива случаи с него в моя живот... още като малко дете се кълнях, че няма да съм родител като него... кълнях се, че няма да се отнасям така с децата си.

Към днешна дата съм голям човек, след 20те години съм. Справям се отлично с образованието си. Работя в известно списание. Но искам да се занимавам с деца, обожавам, обичам децата. И знам, че ще съм страхотна майка!
Търпелива съм, разбирам се с тях, приемам много присърце развитието на децата, искам да работя в тази сфера и работя по въпроса. Смея да кажа, че съм си спечелила уважението на хората с които работя и на приятелите ми.
Баща ми не знае това.
Той не знае нищо за мен.
Никога не е знаел, никога не ме е познавал.

Освен това към днешна дата страдам от хронична депресия.
Не пия лекарства, няма и да пия.
Познавам се добре, лекувам се сама, изливам всички негативни емоции чрез креативността си.

Пълна съм с комплекси - ПЪЛНА! Не мога да изляза без грим от вкъщи, вярно не слагам много, но без никакъв не мога... Все още имам комплекси относно теглото си.
А се харесвам, мисля, че съм красиво момиче, когато се погледна в огледалото се харесвам, но когато съм сред непознати съм свита и малко мълчалива. Неуверена съм често пъти, други пъти пък вярвам в себе си и успявам и се гордея с цялата си същност!

Всички които ме познават мислят, че съм усмихнат и забавен човек. А аз крия много болка... отгледах се сама... всичко съм си постигнала сама, с всичко сама се борих, нямах упора. На никой не споделях и още е така - не споделям проблемите си.

Но си взех урок от всичко!
Сега искам да свестен мъж до себе си. Искам да му вярвам, да го обичам, да се чувствам спокойна, да знам, че не би ме наранил умишлено.
Не знам дали има такива мъже.
Дали ще срещна мъж за който няма да съм боклук, който няма да ме пребива така, както баща ми? Това е сериозна травма.
Другото е без значение - нито пари, нито слава, нито нищо материално не искам! Искам едно хубаво семейство, дечица, любов и разбирателство!


Искам да помогна на колкото се може повече деца, защото никое не заслужава да се чувства така! Всяко дете заслужава любов и грижа!
Иначе по-добре нямайте деца!
Или ги дайте за осиновяване, дано имат късмет.

Колкото до чувствата ми към баща ми - нямам такива. Не го мразя. До голяма степен ме е съсипал психически, знам го, щях да съм много по-различен човек, ако той не ме беше подложил на всичко това.
Но наистина всяко зло е за добро!

Обичайте себе и простете на другите!
Не бъдете като тях!
Бъдете най-добрата възможна версия на себе си!

52.   Разбирам държали са се лошо с теб.... Но от една страна има намеса и на парите... Нядявам се да намериш отеха и да продължиш напред в живота. И въпрек и това 4е само са те биели не озна4ава 4е не са те оби4али напротив 6том с маика ти си говориш всеки ден и казва 4е е мъ4но зна4и те е оби4ала :)

И помни, ако някои трябва да ги наказва не трябва да си ти, а бог :)