Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много истинска история и затрогваща. Не виждам защо да не я опишеш в книга. Мисля си, че ако те е срам, можеш да не си пишеш истинското име и да я издадеш от анонимен автор. Много повече хора ще се докоснат до живота ти и може би ще си вземат поука. Аз лично се пренасям там, където си била и преживявам всичко с теб. Надявам се да напишеш скоро следващата част.

7.   Не си ли хванала някакви болести през това време? Ами като забременееш какво правиш? Ако клиента е извратен как се справяш?

8.   До номер 7:
За мой късмет не ме заразиха с никаква болест. Има болести, които могат да те застигнат въпреки употребата на кондом-за мой късмет не ми се случи, още по-малко да съм забременяла!
Единственото, което ми се случваше е редовната поява на бяло течение от студените вечери прекарани на улицата. И днес имам проблеми с бъбреците, доста сериозни бих казала.
Що се отнася до извратените клиенти-не един и двама са били с мен. Всеки човек е различен, някой са фетишисти, други са обикновени. Имах един клиент в Щуттгарт, който ме плашеше страшно много. Обикаляше с колата си няколко пъти, после правеше същото пеша и накрая, когато достигнеше нужното ниво на възбуда ме взимаше. Ходихме в една горичка/парк(така и не разбрах какво е), и ме караше да уринирам в устата му или просто върху него. После караше гол до кръста или ако имаше с какво се преобличаше.
Доста извратени клиенти съм имала, но обещавам тези дни да напиша продължението и да разкажа малко повече подробности.
Що се отнася до написването на книга-въздържам се по ред причини, повечето от, които са обясними.
Предполагам да пиша тук е доста по-лесно от колкото да напиша книга.

10.   А харесваше ли ти тази работа? И как при такива обстоятелства човек може да мисли и да се настрои за секс? Имало ли е моменти, в които си изпитвала удоволствие? Само мъже ли са ти били клиенти?

11.   Аз не знам дали историята е истинска. Прочетох първата част, втората не намерих, но звучи правдоподобно. Мисля, че доста неща не споделяш, доста неща пропускаш, при това важни. Подкрепям номер 5-напиши повече подробности-имена на хора очевидно не пишеш, но напиши имената на градовете в които си била, имената на местата които си посетила, имената на местата където си живяла, имената на клубовете където си била-нещо повече просто....

12.   Проституцията не е решение. Аз все още съм девствен в началото на 20-те съм много мои приятели го направиха с проститутки от тези които се чукат за около 10 кинта.

Аз искам при мен да е различно. Да го направя с някое специално момиче и да и кажа. Предпочитам да се запазя за нея.

За мен секса е просто консумиране на любовта. Никога не бих го направил с някоя която не харесва. Просто немога и това е. Може да е много красива, но ако не си паснем по характери нищо няма да излезе.

Един мой роднина беше сотеньор. В момента е в затвора. Не разбирам как може да използваш някой друг по този начин
и да го цедиш за пари.

С тона който говориш за мъжете имам чуватвото че за теб сека е като"Здравей и ето ти 20-30 долара"

Винаги има начин да си намериш свястна работа. Няма да взимаш вероятно колкото от проституция, но поне е почтенна и ще можещ да не криеш какво правиш.

човек сам си кове пътя на живота

М-23 девствен чакащ да срещне любовта ;)

13.   Момиче, ти си преживяла много, правила си неща с които не се гордееш, но всъщност аз се гордея с теб. Не те познавам, не знам коя си, но е повече от явно, че когато си паднеш по някой, ти искаш единствено той да е щастлив. Пожелавам ти да срещнеш истинската любов, да срещнеш някой, който ще те кара да се чувстваш специална и единствена, някой, който ще обича само и единствено теб.
-Х. К. -

14.   с колко мъже си била?

16.   Мога само да ти пожелая късмет. От това което прочетох виждам, че си преживяла много. Дано някой ден да намериш истинската любов и нека този човек те прави истински щастлива.

17.   По добре че си се разделила с този албанец, повярвай ми ако беше останала с него, тогава ще разбереш за какъв ад говорим... аз също пратикувам тази работа почти 3год беше, вече приключих... но и аз покрай какво ли не минах, та накрая се омъжих за чужденец и така избягах от моя шибан сводник, който се мислеше за недосегаем. Та рано или късно всеки открива щастието!!! Успех!!!

18.   Ако имаш възможност поговори с психолог. Това, че споделяш живота си вероятно е първата крачка към "нормален" живот. Едва ли да живееш с малко пари, в неугледно жилище и досадна работа от 8 до 5 е нещо "нормално". Но... каквото и да прочетеш тук няма да ти помогне. Предполагам /аз не съм специалист/, че след като си започнала да споделяш си осъзнала, че живото, който си имала не е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Така че... успех.

20.   Чета историята ти и не мога да повярвам, че се занимаваш с това, след като пишеш грамотно и се изразяваш добре. Сигурна съм, че имаш много качества и наистина не разбирам кой ти е смачкал самочувствието до такава степен, че да се примириш с такава работа.
И аз ти пожелавам искрено да се откажеш от това, ако вече не си го направила, да си щастлива, да не ламптиш за пари. Да обичаш, себе си и околните.

21.   Мила, наистина си преживяла много и се надявам това наистина да е минало.
Желая ти много щастие от сега нататък и дано забравиш всички лоши мигове!

22.   Номер 14 ще отговоря на въпроса ти не за да се хваля, а за си разберете какво точно съм преживяла, и въпреки всичко това днес съм с високо вдигната глава и нов живот! За тези 3 години почти съм правила секс около 3 хиляди пъти, и понеже си имах доста редовни клиенти, да речем, че съм била с приблизително 1500 човека. Номер 17, чувала съм много истории за албанците, но той определено не беше човек, който ще си изхвърли боклука на земята, за по-сериозни неща дума да не става! С него бях най-щастлива и съжалявам, че не успях да съхраня онова, което имахме и да изградим съвместен живот заедно. Може би е за добро...
Номер 20, отдавна спрях да се занимавам с това! Питаш ме кой ми е смачкал самочувствието... никой! Започнах тази работа защото бях влюбена в момчето, което после се превърна в сводника ми!
Да, определено не съм като другите проститутки-имам нещо в главата си, добро образование, два езика, и още много добродетели, на които ме научи баща ми! Най-силното ми качество е волята обаче-благодарение на нея днес имам друг живот!
Честно казано не мисля да пиша продължение на историята.
Наистина имала съм страшно много забавни случки, и какви ли не причудливи клиенти, опасни моменти от, които буквално съм се разплаквала от страх, но към днешна дата всички те ми се виждат прекалено негативни!
Моля всички момичета да внимават какви ги вършат, родители-опознайте дъщерите си, и на всички читатели-не бъдете съдници защото не се знае какво ще ви поднесе на ВАС съдбата ;)

23.   Моля те авторке, разкажи ни! Пристрастих се към твоите истории, та ти си едно прекрасно момиче!

24.   Номер 23, благодаря ти за комплимента!
Щом си любопитна/любопитен, ще разкажа още малко.
В Щуттгарт се чувствах наистина добре в началото. Работих на улицата и всичко, което изкарвах си оставаше за мен. В началото почти се стигна до бой с една друга българка, но тогава се направих, че съм албанка и тя не дойде повече при мен. От там ми хрумна да се представям пред всички като албанка.
Забавлявах се да си измислям сюжети, и на всички клиенти разказвах различни версии за живота си. На един бях казала, че имам сводник, който ме бие редовно и ми взима всички пари, заплашва че ще разкаже на семейството ми... а той беше влюбен в мен и ми даваше винаги повече пари като ме съветваше да ги крия от него и да ги изпращам на семейството си. В последствие с него имах "връзка", но това е друга тема. На един друг клиент бях казала, че имам дъщеря в Албания и работя тук за да имам пари да я издържам-и той ми даваше повече пари. Толкова много съм лъгала и съм се правила на жертва само за да взема дори 10 евро повече, че едва ли ще мога да ги преброя всичките.
Спях в един хотел и плащах по 40 евро на вечер. През деня обикалях магазините, ходих в парка и просто се смесвах с тълпата, обядвах по ресторанти и пръсках пари за всевъзможни боклуци.
Нощно време излизах на пътя и чаках някой да спре до мен...
Бързо се "запознах" с патрулиращите полицаи. Първия път, когато спряха до мен бяха двама мъже с цивилна кола и ме попитаха какво правя там. Въобще не се замислих какви може да са, директно изстрелях, че с двама не го правя :)) Разбира се имаше разправия и предупреждение, че ако пак ме видят ще нощувам в участъка.
Е, след време нощувах, после пак, после започнаха да ми пишат глоби...
Имаха общо четири коли, чийто номера бързо научих и веднага щом ги видех се криех от тях.
Започнах да играя на машинки от скука с цел да запълвам времето си някак. Първо проигравах незначителните 10-20 евро, но след време това се превърна в порок, от който нямаше отърване и започнах да проигравам всичките си пари!
Щом направех по един курс тичах към игралната зала да си пробвам късмета. Когато парите свършваха се връщах на пътя и правех по още един курс и обратно в залата.
Запознах се с една нашенска циганка докато чаках поредния клиент.
Поиска ми цигара на развален немски и аз и дадох. После я шашнах като и проговорих на български.
Тя беше грозновата, доста дебела, на около 30 години. Опита се да разбере нещо повече за мен но всичко, което научи беше едно фалшиво име и фалшив роден град.
По-късно вечерта, когато щях да се прибирам пак я видях и тя започна да ми се оплаква, че нямала работа, нямала за ядене... съжалих я и я взех с мен до близкия дюнер ладен за да и купя нещо за ядене. Към нас се присъедини и "брат и"(сводника и), който ни срещна по пътя.
Хапнахме заедно, разказваха ми за жалкия си живот един през друг и се тюхкаха, че нямат пари.
Когато попитах защо не се приберат в България след като тя не може да изкарва пари, те ми казаха, че нямат пари за билети.
След тази вечер се присламчиха за мен и редовно им давах пари за храна или за хотел от съжаление. Един ден момичето ми каза, че майка и е починала и спешно трябва да се приберат в България. Тогава дадох за последно пари и за последно ги видях.
Но пък на скоро разбрах, че двамата пак са в Щуттгарт. Очевидно някой хора не желаят да се измъкнат от тази задънена улица...
Един ден докато играех на машинките се запознах с още една колежка-румънка. Имаше белези по цялото си лице. Преди две години някакъв превъртял и я нарязал цялата, после я изхвърлил от колата си в една гора. Разказваше ми така все едно е нещо нормално. Често я виждах заедно със сводника и в залата. Той беше невероятно красив, и аз я разбирах прекрасно защо продължава да работи за него-все пак бях преживяла същото. Скоро той започна да ме сваля, и всеки път, когато ме видеше ме канеше на кафе.
Разбира се отбягвах го, защото знаех, че искаше да ме направи негова проститутка.
Междувременно нощем продължавах да работя, денем спях до обед, след обед излизах по машинките и магазините.
Една вечер дойде при мен някакъв с комби, а в багажника му, в клетка имаше огромно куче. Искаше да се кача при него, а не беше попитал за цената. Достраша ме и не се качих. След няколко дена дойде пак, но без кучето а аз не го разпознах. Попита ме за цената ми, съгласи се и потеглихме към мястото на което водих всичките си клиенти.
По средата на пътя видях празната клетка отзад и веднага си го спомних, но вече беше късно. На мястото той заключи вратите и прибра ключовете в джоба на дънките си. Поисках да ми плати преди да започнем а той ми се изсмя. Удари ме през лицето и опита да ми свали дънките, но аз се съпротивлявах и разбира се това го ядоса повече...
Няма да навлизам в подробности, слава Богу, че накрая ме остави жива!
Докато вървях обратно без пари(понеже и тях ми взе)се заклех на себе си, че ще се прибера в България по най-бързия начин!
Разбира се не го направих. Бях прекалено зарибена по машинките и единственото, което ме вълнуваше е да имам пари за тях!
След няколко месеца имах подобна случка като тази но с един турчин.
Спира при мен, уговаряме всичко, качам се и той ме пита дали е проблем да ме закара у тях, понеже нямало да го страх толкова да не ни хванат. Дава ми 100 евро с уговорката за един час у тях. Караме 20 минути до тях, влизаме и се оказва, че в апартамента има още един мъж.
Оказа се, че втория мъж е "брат" на първия и току що се прибрал...
Поне да бяха измислили по-убедителна лъжа!
Искаха и двамата да правят секс с мен, но не искаха да дават повече пари... реших, че най-добре ще е да си замълча и да го направя за да не загазя. Съблякох се, оставих си чантата на дивана и започнахме. Малко след това се преместихме в спалнята и тримата. След още няколко минути единия излезе от стаята. Веднага се притесних именно за чантата си, но другия ме затисна на леглото и повтаряше, че сега никъде няма да ходя почти бил на косъм да свърши...
Когато приключи незабавно станах да потърся другия и да видя дали всичко в чантата ми е наред... е не беше! Него го нямаше а парите и цигарите ми ги нямаше в чантата ми. Забележете-и цигарите!
Облякох се и започнах да набирам полицията а онзи се насра от страх!
Изкара 50 евро и ми ги подаде в замяна на това да не звъня никъде. Взех парите, облякох се и излязох, а той след мен. Извика свой приятел таксиджия, който ме закара обратно до моя хотел. Ще обясня защо не се обадих в полицията-защото не само този мъж щеше да загази, ами и аз. Нямаше как да докажа колко пари имах, пък и спечелени, чрез простуция-определено щях да платя поне 500 евро глоба!
Един от редовните ми клиенти-Зигмунд, беше през вечер при мен. Бях свикнала с него и дори му дадох номера си. Той беше разведен с жена си-негърка, чиито снимки видях едва, когато ме покани да пием кафе в тях, но продължаваше да живее с нея. "Имам всичко, само не и секс... "-това му беше любимото изречение.
Безспорно най-големия ми "фен" там беше Джими. Нисък негър със страхотно чувство за хумор, който работеше за да си дава парите за мен. Почти всяка вечер беше при мен за една бърза св*рка. Наистина негрите имат огромни пениси! След няколко месеца правихме и секс и беше наистина страхотно! Само с него съм се отпускала по време на работа и дори съм свършвала! Естествено въпреки молбите му, спазих границите и презерватива беше задължителна част от забавленията ни.
Дори веднъж полицаите ни хванаха тъкмо, когато щях да се качвам в колата му. Скалъпихме историятя, че сме приятели и той ще ме кара до хотела ми, но не ни повярвяха... все пак хотела ми беше на 50 метра от улицата! Смъмриха ни, и ме изпратиха да си ходя. На следващия ден Джими каза, че и него пуснали да си ходи но с предупреждение.
Един друг клиент, също негър ме хареса ужасно много(може би се дължеше на голямото ми дупе), и веднъж на 3-4 месеца ме водеше у тях като ми плащаше по 150 евро за половин-един час. Той беше войник, дори разиграхме сценка :)
Имаше един доста дебел мъж, който ме водеше у тях за да легне във ваната а аз да уринирам във устата му. Единия път изпих сигурно 2 литра вода на веднъж за да ми се приходи до тоалетна.
Имаше един, който имаше фут фетиш, и дори не сме правили секс. Всичко, което правех е да му го галя с краката си. Караше стар мерцедес и носеше скъпи костюми с вратовръзки! Интересна комбинация.
С един друг пък ходихме до една сграда, в която работел като охранител, и правихме секс в тоалетната... оказа се, че точно тогава ми дойде и онзи се побърка като видя кръвта. Разкрещя се, че трябвало да му кажа, че не понасял, че му било гнусно... върви обяснявай, че сега ти идва!
Една вечер срещнах онази румънка в залата и тя изглеждаше различна-с приповдигнато настроение, щастлива някак. Попитах я да не би да е спечелила много пари от машинките, тя отговори отрицателно и направи едва забележим жест потупвайки носа си.
Схванах намека. Попита ме дали искам и ме задърпа към тоалетните. Там за първи път шмърках кокаин. После ме заведе при една друга румънка, която продава и така започнах редовно да ходя при Андреа(така се казваше дилърката). Плащах по 50 евро за едно пакетче, макар и цената да беше 70. Често още със събуждането си ходих при нея и пиехме кафето си докато чертаехме белите линии на огледалото.
Чувството беше неописуемо! Не мислих за нищо друго, емоциите ми бяха засилени и често дори губех ясна преценка за случващото се около мен. Тогава се запознах и с моята единствена истинска приятелка там-Т.
Бързо станахме неразделни. Сутрин пиехме кафе заедно, вечер заедно излизахме, понякога деляхме клиенти и какво ли още не. Оказа се, че нейния сводник беше там с жена си(СЪЩО ПРОСТИТУТКА) и новороденото им бебе. Много пъти съм била свидетелка на интригите, които жена му плетеше само и само онзи изрод да я бие, но нито веднъж не направих нещо за да и помогна.
Само когато приключеше с нея, я прегръщах силно и плачехме заедно от яд, че не можем нищо да направим.
Не веднъж съм я карала да избягаме заедно, да отидем в друг град и да си помагаме една на друга, но тя така и не прие, защото онзи знаеше къде живее майката на Т. заедно с двете и деца.
Просто я беше страх...
Една вечер докато бяхме на пътя и се криехме от патрулиращите полицаи и предложих малко кока. Изненада се, че взимам и че не съм и казала, но все пак и тя взе малко.
След няколко дена пак и предложих, но тя отказа. После случката се повтори още няколко пъти, докато една сутрин Т. не дойде в хотела ми и ме завари да шмъркам като невидяла сутрешната си доза.
Опита се да ми каже, че не е хубаво, че съм се пристрастила, но аз я игнорирах. После тя видя колко съм се зарибила по машинките и отново се опита да ми каже нещо, но безуспешно. Днес обаче ясно помня думите и - "Аз поне се е*а заради децата си до някаква степен, а ти заради какво го правиш-заради кока и машинки?? ".
Тогава не осъзнавах колко зле е положението.
Една вечер дойде едно младо момче с тузарски джип при мен. Отидохме в един хотел, изкара трева и кокаин и ме попита искам ли. Точно тогава бях проиграла за пореден път всичките си пари и не си бях купила собствена кока, и разбира се бързо нападнах неговата.
Не помня да усещах нещо, бях прекалила наистина много. Помня обаче, че онзи ме прави каквото си поиска и където си поиска. Събудих се по някое време през нощта още в хотелската стая. Онзи хъркаше като дъскорезница. Облякох се, бръкнах в дънките му, в портфейла си имаше около 400 евро, взех ги заедно с коката, която лежеше на перваза и излязох от хотела. Хванах си такси, минахме през една бензиностанция но там отказаха да ми продадат алкохол и отидох право в денонощния дюнер ладен, където си поръчах едно голямо уиски и изсшмърках на веднъж остатъка. Замаях се, но продължих да пия! Тогава дойде една българка и нямам представа коя започна първа, но в един момент вече ме държеше за косата и ме риташе бясно. Може би това беше повратния момент...
Вървях към хотела ми цялата раздърпана с изподрани ръце и разпердушинена коса... мислих си колко ужасен живот водя!
Обвинявах се много за всички грешни избори, които бях направила.
Т. беше горда с мен, че отказах коката!
В този период някъде работата започна да намалява, проверките да зачестяват и преди да се усетя падна първия сняг!
Осъзнавах, че зимата няма да има работа и ще е прекалено студено да седя на улицата. Така замислих план с който да залъжа онзи клиент за който споменах вече, че имахме "връзка", да ми помогне някак.
Тук ще спра. Надявам се да съм била изчерпателна и съпреживявате онова, което аз преживях поне частично.

25.   Авторке, не съм чела първите части на разказа ти, но това, което пишеш тук ми звучи реално и тъжно. Аз съм ти колежка, дори не знам дали да го напиша в минало или в сегашно време... Напълно разбирам всичко, през което си преминала и мога само мислено да те прегърна. Започнах преди 12 години в България, от нужда за мен и семейството ми, работих там година, а после попаднах в един голям ад в чужбина. И на двете места имах сводник, като първият ми даваше моята част от парите всеки ден и с пръст не ме докосна, а вторият ми обърка целият живот. С него усетих в кой свят съм попаднала, разбрах какво е да ти отнемат свободата, да правиш секс с толкова много мъже и да не видиш и едно евро, да гладуваш, да си заключен, да нямаш връзка с близките си и света. След като избягах от там /както и някои от другите момичета/ животът ми имаше доста обрати. Живях две години с едно момче, борих се и сама, работих по клубове сама /винаги съм работила в апартаменти или клубове/, после си намирах за известно време "нормална " работа, а на моменти се връщах отново към древната професия, за да оцелея. Най- големият ми проблем беше сводника, който все пак тикнахме в затвора. С клиентите не съм имала сериозни проблеми, както твоят, който те е малтретирал в колата и ти е взел парите, нито съм имала такива, които не са ми плащали, но съм много изтормозена психически. Не се пристрастих към машинки и наркотици, но пък се научих да пия. Не съм алкохоличка, но достатъчно е, че изобщо почнах да пия. Казваш, че пишеш за да ти олекне и напълно те разбирам. Аз също за това си мечтая, някак да се освободя от влудяващите ме мисли за миналото ми, да спра да се самообвинявам, да започна да се обичам и да ми олекне. Все пак по един или друг начин никой не прави секс за нищо, но честата смяна на мъже си оказва въздействие и то голямо, колкото на пръв поглед да не личи. Много пъти съм мислила да напиша книга за живота си и съм убедена, че ще стане бестселър, но дори не знам защо не се решавам да го направя. Може би не искам да печеля от болката си. Не ми е проблем да говоря за това, няма от какво да се срамувам, на никого нищо лошо не съм сторила, но имам близки, които не искам да знаят. Някога казвах, че и да умирам от глад не бих си легнала с някого за пари, но вече не се заричам за нищо. ;) Дано намериш щастието си, авторке, защото след всичко изживяно го заслужаваш!

26.   Историята ти е невероятна, прочетох всичко на един дъх с невероятен интерес. Моля те разкажи ни още

27.   Когато работех като проститутка в Италия не гледах на същите тези неща като теб. Имам в предвид малък-голям размер, стар-млад, за мен бяха всички свине само се молех по-скоро да свършат. Един от моите клиенти ми помогна да избягам от сводниците си след това ги осъдих за нанесените телесни щети и принудата към проституиране. Сега съм щастливо омъжена и си имам дете. Не можете драги ми читатели да си представите ужаса и страданието на момичетата проститутки отдали се на професията си по различни причини. Моята причина да започна тази мръсна работа, е че ми трябваха пари за операцията на майка ми. А и до ден днешен ме измъчват кошмарите и болезнен срах от бъдещето. Авторке откажи се от долнопробната професия, защото недаи си боже може да се погубиш. Един скъсан презерватив и може да се заразиш със спин, един луд клиент и ще те пречука като куче. Казвам ти го от личен опит не веднъж съм била бита от клиенти, не веднъж съм била ограбвана от тях, една моя приятелка от Румъния я откиха без глава. А аз лично имам белег на лявата буза понеже един луд италианец ме наръга в лицето с нож и с помоща на Господ избягах от него. Пази се аз съм на 24 години и от 2 години не се занимавам с тоя мръсен занаят. Работела съм на пътя цели три години, но тези три години ме белязаха за цял живот доказателство е лявата ми буза...

28.   От белязаната- в Италия съм работела в град Римини, в местността Италия Миниатура.

29.   27/28 аз отдавна не работя това-3 години почти! И аз като теб прекарах 3 години в проституиране зад граница. Не знам що за операция се е нуждаела майка ти, нито как въобще си излязла извън България, още по-малко кой те е пуснал да работиш на пътя, но за да си била 3 години там се оказва, че въпросната операция е била дооооста скъпа...
Иначе аз бързо претръпнах и започнах да гледам веселата страна на нещата. Ако не го бях направила със сигурност щях да рухна психически или дори да се самоубия. Повечето проститутки правят точно като мен-намират нещо с което да се занимават странично-приятелки, алкохол, машинки, наркотици... нещо, което да ги кара да се чувстват нормални до някаква степен, или просто нещо, което да притъпи бушуващия гняв, който изпитват към самите себе си.
Имала съм достатъчно време да помисля за постъпките си и да си направя изводи за тази част от живота си. Опитах се да измъкна положителното и забавното просто, макар че доста често и негативната част ме преследва...

30.   От 27 първо на пътя се плаща половината от заработеното. Второ за да си спомняш с такава носталгия, за изминалите времена на курва съм на сто процента сигурна, че все още си такава. Трето не си попаднала на сводници да те ступат, та после да те видя на къде ще тръгнеш. Не се прави на голямата работа в сферата на проституцията защото такива като теб свършват много зле.

31.   30 като ги гледам платените к===и по нашите курорти май никък не им зле. То не са силикони, парцалки и какви ли не глезотии. А пък ние нека си работим за 400 лева на месец. Аз не ги съжалявам, сблъскала съм се доста от близо с тях и не само с една, и никоя не се е оплакала напротив, доста са си доволни от живота.

32.   Номер 27, не ми харесва тона ти. Не виждам нищо носталгично в думите, мислите и действията си, друг е въпроса на теб какво ти се иска да видиш ;) Казах в прав текст, че отдавна не съм в тези среди, нямам нищо общо с тези неща, и не работя това. Не се правя на нищо, споделям своето преживяване и честно казано не ми пука точно за твоето мнение така, че дерзай ;) Ако си чела хубаво ще си разбрала защо съм написала и първите части и подробностите. От думите ти излиза едва ли не, че ми пожелаваш да попадна на някой зъл сводник и да ме бие докато не ме потроши?? Извинявай но-мисля, че имаш някъкви проблеми на емоционално ниво със себе си..

33.   от 27- и на най-лошият човек на света не бих пожелала да попадне на такъв сводник. Не си ме разбрала, аз описвам бившият си сводник. Мисля, че ти си едно прекрасно момиче и ти пожелавам всичко най-хубаво, знам че си преживяла много и не искам нещо лошо да ти се случи т. е. радвам се, че си се измъкнала от мръсотията на тази професия.

34.   До номер 31
Ами като ти е толкожа акъла работи за 400лв. и не се оплаквай и не се бъркай в живота на другите кой какво и прави и къде и с кого, всеки си има глава на раменете, и като си проститутка-какво?? да не са ограбили някой или убили някой... аз съм за тази работа, но не и в Бг... там незнам колко можеш да изкараш... и друго за твоите 400лв аз ги изкарвам за 1час... помисли си да промениш нещо в твоя сив и скучен живот!!! Успех ти желая!! По -леко с злобата..

35.   И за всички момичета, които се страхуват да избягат от сводниците си искам да им кажа да деистват и да си оправят живота, защото тези боклуци само гледат колкото се може повече пари да измъкнат от вас, и не си мислете че са недосегаеми, няма такива неща в чужбина, само при едно леко обаждане в полицията и са на топло, не се страхувайте момичета, не си пропилявайте живота, ако има тормоз над вас... аз го направих и не съжалявам, вече 2 години съм се съвзела от всички филми, в които бях преди, родих се втори път!! Благодаря на Господ, че ме срещна с съпруга ми, който ме измъкна от тази пропаст...

36.   До 34 такива като тебе оправят света

37.   До 34 къде видя в коментара злоба? Това, че не ви съжалявам не е злоба. Какво ревете тук по форумите, 90 процента от вас са си избрали тази професия сами. Радвай се на изкараните си парички, аз и на 400 съм доволна, но изкарани с труд, а не с п... а. Щом си решила да ставаш тоалетна на чужденци прав ти път. Не ти завиждам и не е злоба. Бивша проститутка няма, нали знаеш тя си е такава по душа. Дерзай и се ч... й за пари. Аз секс правя само с любов.

38.   ами по добре така от колкото да се чудя като тебе къде да ги разпределя тези 400лв. , не искам и да ме съжаляваш, аз сама съм си го избрала, иаз не съм дошла да се оплаквам в сайта, просто подкрепям момичето.... а ти ако си променила мнението си относно тази работа и може би вече искаш.. пиши ще ти помогна :Д

39.   всичко е като филм. Ти си смела жена ;)

40.   До 35. Аз съм 25. ;) Подкрепям те напълно! Трябва повече момичета да съберат смело и да вкарат на топло сводниците си, ако са малтретирани от тях! А и да не са, за какво са им, да им вземат парите? ! Дори да реши едно момиче да работи най- древната професия, по каквато и да е причина, по- добре сама, не й трябва сводник!

41.   До 35. Аз съм 25. ;) Подкрепям те напълно! Трябва повече момичета да съберат смелост и да вкарат на топло сводниците си, ако са малтретирани от тях! А и да не са, за какво са им, да им вземат парите?! Дори да реши едно момиче да работи най- древната професия, по каквато и да е причина, по- добре сама, не й трябва сводник!

43.   До 40.. Да, но са малко такива като теб и мен... сводника гледа само как да си пълни гушата нищо друго.... моя беше с 3 момичета едната даже е съпругата му, за какво говедо говорим само... не искам и на снимка да го видя този мухъл... пребиваше от бой жена си и другото момиче, мен само ме заплашваше че ще ме сполети същото, и веднъж ми посегна леко

44.   Момичета, не се карайте! Всички вие сте преживели нещо отвратително, гнусно и унизително... запознали сте се с това колко мерзки и гнусни същества могат да бъдат мъжете.. дали сводници, дали клиенти, дали гаджета... пожелавам сега на всяка от вас да бъде щастлива, здрава, обичана и осигурена материално, независимо по какъв начин ще стане това... пожелавам ви също да сте щастливо омъжени и да имате здрави и хубави дечица... а колкото до миналото ви... то е минало... щом сте оцелели от тази гадост, значи има някакъв смисъл живота ви... Всевишният ви е изпратил изпитание, преживели сте го и сега ви предстоят само хубави работи...

45.   Разкажи ни още малко. Мисля, че на всички ще е интересно.

46.   Има ли шанс българка да работи в Германия като сервитьорка, камериерка или е измама?

47.   Има ли измъкване от тази професия? Предполагам, че не може просто да си тръгнеш когато решиш? Колко чести ви бият? А когато сте в цикъл работите ли? Как се свиква с аналния секс?

48.   здравей вазхищавам се че си се решила да напишеш историята на тази част от живота си. не е важно какво си сторил а какво си оставил след себе си в този живот. не бива да се срамуваш от тази професия този които те укорява или мисли за виновна първо трябва да докаже че той е безгрешен нали така. желая ти здраве и дълголетие и да следваш сърцето си и разума също и да откриеш този който ще те направи щастлива жена и майка.

П. Р

49.   Авторке, прекрасна си, ако напишеш книга ще пожъне голям успех. Моля те, да ни разкажеш още.

50.   Добре де мили дами, само ми кажете как може да сте толкова умни че да си мислите че проститутка е хубава и лесна работа. А после плачете по сайтовете че животът ви е съсипан. Авторката как си вярвала на глупостите на твоят хубостник че си му пращала пари толкова време. Боже, боже акълът не ми го побира, нали знаете кой каквото си го направи. Познавам доста момичета като вас, всичките до една са се захванали с тази професия с мисълта че се изкарват повече пари и най вече защото така е по лесно. И тук във коментарите това го има. Едната като закъсала за пари се връщала към курвелъка друга пък щото тая заплата от 400 лева я изкарвала с едно еб*не а това е така защото сте си курви по душа. Просто така ви е по лесно. С какво право търсите съчуствие като вие сами сте избрали този път. Признайте си пред себе си че цял животе ще бъдете такива, като по остареете ще свалите мизата, ще се изчукате за да получите работа после отвеме на време ще духате на хазяйна и т. н. Сега очаквам женското съсловие да ме нападне, нямам нищо против. Само да поясня аз съм мъж на 36 години и заплатата ми е по малко от 400 лева, но аз не съм станал крадец защото се изкарва повече и защото е по лесно, просто имам морал. Помислете и над тази страна на въпроса.

51.   "Никой на може да се върне в миналото и да промени своя старт, но всеки може да стартира сега и да промени своя финал". Точно както е направила авторката.

53.   Възхищавам ти се искрено! Наистина. Заслужаваш да си много щастлива и от все сърце ти го желая. Историята ти ме впечатли и трогна, възхищавам се на силата ти да я споделиш тук. Браво още веднъж!

Момиче, 15г.

54.   Всеки път ли ти харесваше секса? Изпитвала ли си неприязъм към някой клиент до толкова, че едвам да му дадеш?? Много ли симулираше, охкане, пъшкане и т. н или си била напълно естествена?
Ж23

55.   Просто ще ти пожелая един ден скоро време да го забравиш.
Няма да стане за ден два. Но можеби ако срещнеш любим човек, в който да намериш разбиране сигурност и подкрепа.
Да си имаш дом съпруг семейство.
Ето това ти пожелавам. И тогава един ден ще го превъзмогнеш.
Ще остане един лош спомен, който ще избледнее и няма да те мъчи.