 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Избор на редактора |
От рая в ада, или как може да изгубиш здравия си разум
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 11419 пъти
Здравейте, мили хора! Реших, че трябва да споделя историята си по няколко причини:опитвам се да запазя разума си, но не знам дали ще е за дълго и искрено търся съвет и, на следващо място- историята ми е повече от истинска и може да послужи на някого, за да се предпази от грешки.
Средностатистическа българска жена съм, живея в провинциален град, по професия съм прокурор и имам чудесно семейство. До скоро живеех спокойно. А после... От няколко години организирам за семейството си пътувания до европейски столици. Правя всичко сама- определям маршрута, изчислявам километрите, набелязвам забележителностите, чета подробно за тях, правя резервации, преценявам какви финанси са нужни, аз сама ги осигурявам-печеля прилично, имам някой и друг кредит, който редовно обслужвам, спестявам и се получава. Пътуваме с личния ни автомобил, защото съпругът ми се страхува да лети. Всичките ни пътувания са били забавни, динамични, интересни, впечатленията са много трайни, живи и зареждащи. Всъщност редно е да вметна, че съпругът ми е работохолик- имам предвид и чисто физическа работа и, като изключим някои празници и сборове, епизодични срещи с приятели, всъщност нямаме кой знае какви забавления. Затова тези екскурзии ме зареждат с толкова енергия. След приключване на поредното, стягам следващото пътешествие и така.
Така до лятото на 2014 г. За тази година бе предвидена най-далечната ни дестинация-от Монтана/където живеем/, през Любляна, Ница, Сен Тропе, по Лазурния бряг, до Барселона и Мадрид-там имаме приятели и бе крайната ни цел. Обратно през Перпинян, Милано, Загреб-до Монтана. Всичко предвидих, всичко набелязах, изчетох и изчислих, до последния евроцент. Тръгна много добре. В Сен Тропе бяхме сякаш в рая-моя съученичка, която ми урежда резервациите, бе избрала такъв разкошен хотел, с такава приказна природа, слънце, море, басейни, разходки-беше наистина точно като в рая. Разходихме се и из града, потопихме се във филмите за полицаите на Луи дьо Фюнес. А в Барселона дойде адът! Докато със сина ми бяхме в хотела да се регистрираме, съпругът ми остана в заключения ни автомобил. Оттам го примамили, като срязали гума да слезе, да отключи, отвлекли му вниманието-уж да му покажат къде има сервиз и в това време откраднали две много ценни чанти, с всичко-всичките ни пари за пътуването, което бе в началото си, телефоните ми- личен и служебен, с включен роуминг, телефона на сина ми, служебната ми карта, шофьорската книжка на сина, български пари, бижута, кредитни карти, дебитни карти, два фотоапарата-лишиха ни от възможността и снимки да направим, козметиката, макар и маркова, не я и слагам в сметката. Абе-останахме с куфарите с дрехи и по една лична карта. А, и телефона на мъжа ми, но без роуминг. Без пара в джоба, със спукана гума, на 3000 км. от родината. Макар после-след час-два да ме обхвана паника и то безумна, в началото реагирах трезво. Все пак не работя на пазара-веднага повикахме полиция, говорим чужди езици. Е, за съжаление-не каталунски, какъвто само и единствено ни предложиха каталунците.
Подадохме молба, описахме всичко. Меко казано-не бяха много любезни. Всъщност се държаха грубо, нецивилизовано, нагло и безскрупулно, като не оказаха никакво съдействие. Няма да дотягам с много подробности, само ще кажа, че оцеляхме и спасихме екскурзията си само и единствено благодарение на собствената си интелигентност. Никой не ти помага, никой не те смята за човек, никакво съчувствие, никакво съпричастие. Пратиха ни бързи пари, за които, обаче, съм спестявала аз като пчеличка. Бели пари за черни дни бях скътала, но за съжаление черните дни много бързо дойдоха. Видяхме, каквото си бяхме набелязали, но под знака на стреса. А после мъжът ми заяви че вече няма да мръдне от страната ни. Щял само в България да почива. Добре, но аз си познавам човека и знам, че това не е така. Практически, той иска да ме лиши от почивка. Защото аз си почивам само далеч от града, където живея и мястото, където работя. Дори на морето със зор успявам да го проагитирам поне седмица да поседим. За екскурзиите го бях навила и това -седмица-десетина дни, ми беше почивката. Сега остава само да съществувам Защото не споделям теорията, че е важно да си жив и здрав. Това са естествени дадености, а щастието, насладата, радостта и удоволствието, са нещо съвсем друго, от което ще съм лишена. Как да променя мисленето му, как да преборя упоритостта му, как да си измоля едно пътешествие-реванш?
Ум не ми стига! След случая опитах да се съвзема психически, да възстановя щетите, които съвсем не бяха малко. От телефоните бяха изговорени безумно много разговори от крадците, които платих. Операторът не ги бе спрял навреме, макар родителите ми в България веднага да бяха сигнализирали. В Мадрид и при консула бях, но и той не ми помогна по никакъв начин. Писах докъде ли не- до посолства, посланици, полиция, сторих си труда да превеждам от испански и каталунски, в някои писма бях груба, в други-любезна. Отзвук-както се сещате-никакъв. Само от нашата, българската полиция, която ми предложи помощ-да се напише писмо от нашия представител по линия на Интерпол и да се иска съдействие от полицията в Барселона. Пратих описания, снимки, подробна информация. Е, до момента извършител няма открит, както сигурно се досещате. Институциите в т. н. европейски страни работят точно толкова ефективно, колкото и българските.
Пак повтарям, с цялата отговорност- оцеляваш, като разчиташ само на себе си! Няма кой да ти помогне, независимо ти колко си европеец -колко си възпитан, знаещ, можещ, говорещ чужди езици. От 2008 година пътуваме-подобен ужас не сме изживявали. Нужно е да се съвземем. Ако аз мога да го направя, /дали пък? /, то мъжът ми-засега не и точно това ми е проблемът. Някой би казал- е какво толкова, няма пък да ходиш в чужбина-чудо голямо! Принципно е вярно и е така, но всеки знае себе си и, при положение, че, както споменах по-горе, аз нямам никакви други развлечения, забавления и почивки, на какво основание, след като нямам никаква вина /тъкмо обратното! /, трябва да търпя несгоди? Работата ми е напрегната, изнервяща понякога, отговорна-винаги и тези десет дни екскурзия са ми жизнено необходими. Защо ли точно на мен трябваше да се случи? Нали който прави добро, добро намира? Да, ама-не! Цял живот правя добро, фаталист съм и винаги разсъждавам, че трябва да направя добро, за да ми се върне, на всяка кауза откликвам, на всеки болен, беден, страдащ пари давам. Еди лев повече да ми върнат в магазин, се връщам обратно да го предоставя на този, който е сбъркал, за да няма ядове. Защо на мен? Писах и в други форуми, търсех съвет, помощ. Получих някои много ценни, но засега-неприложими. Получих и някои странни и отклоняващи се от темата. Как да запазя здравия си разум? Как може да се загуби-разбрах! Благодаря за търпението Ви и извинете многословието ми! Поне споделих и с Вас!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 5c460157c1 |
|
1. ПОЗДРАВЛЕНИЯ за Авторката за добре написаната история!!!
Благодаря!
Надявам се доста българи да четат това, защото това е да си в чужбина. Чувството, което описа Авторката - да си някъде без никого, без пари и без помощ, без човешко отношение към теб - това е чувството, в което живеят стотици хиляди бг. емигранти С ГОДИНИ. Авторката има образование и самочувствие - представете си как се чувства малкият, смачкан човечец в чуждата страна, останал без нищо - не е нужно да те обират, един път да не ти платят...и си никой.
Авторке, успокойте се, Душа! Нищо не ви се е случило ненормлно или лошо - останали сте просто без телефони и малко средства, но сте научили безценен урок - първо за пръв път в живота си сама сте станала жертва на престъпление и сега вярвам, че гледате на своите „клиенти“ по друг начин.
Второ - били сте в екстремна ситуация и сте успяли да се справите - това винаги ви прави по-силни в живота.
Аз имах уникалния шанс да нямам никога уреден живот като вашия - на 18 г. „кацнах“ с един раздрънкан бг. автобус в една чужбина с 50 евра в джоба - без телефон, без близки, без нищо, освен своите дрехи на гърба и езиковите си познания и обещанието на една непозната личност да ме посрещне. Чувството сама го описахте - представете си да сте на 19 г., да ви стоварят в 3 ч. вечерта някъде, за да не плащат за автогара и да разберте, че тази улица е... местната улица за нощните труженички и наркотрафиканти :))))
НЕВОЛЯТА е най-добрият учител, Авторке, винаги успяваш след това да си с пъти по-уверен и сигурен.
Имала си устроен, спокоен живот, но РЕАЛНОСТТА винаги настига някого. Радвай се, че е по такъв начин и нищо лошо накрая не ви се е случило.
Твоят съпруг иначе просто не му се занимава с глупости през единственото време в годината, през което иска да си почине. Влез му в положението и поне една година избери по-народна дестинация.
Била съм навсякъде в чужбина, мъжът ми е като теб - пътувалник - и ще ти кажа, че понякога просто писва. В България човек си почива най-добре. Няма дори престъпност, както сама изпита на свой гръб, спокойничко, сигурничко, климатчето е ОК - санаториум. Поне веднъж годишно сме на Черноморието или на планина у нас - страхотни неща има. Виж само за активен туризъм колко яки работи има - рафтинг по Струма, катерене по Родпопите, а на Север от Каварна започва ДЕВСТВЕНА природа каквато няма другъде в Европа!
В БългарияЕР питай дали организират курсове за хора със страх от летене. Ако сте в София - EasyJet летят от там - те на 100% организират такива курсове. Важно е мъжът ти да пребори този си страх, но е важно и ти да направиш компромис и да се лишиш поне веднъж от „ексотична“ екскурзия.
СПОКО, АВТОРКЕ, научила си на „стари“ години страшно важен урок за живота си, а и другия път едва ли ще тръгнеш на почивка с ценности и пари в брой, с iPhone и тем подобни.
Купи си две слушалки или изобщо не носи телефон да дразниш народа и живей.
Пари в брой не се носят - има кредитни карти, момиче :)
... иначе има и по-лош вариант. Моят мъж като студент е бил обран в Мексико и е живял 2 седмици на макдоналдс с 1 долар на ден, добре че поне си е бил предплатил билета за обратно!!!
Има страни и в Европа, където се шири битовата престъпност, за която ние нямаме и хал-хабер в какви мащаби е - българите не сме свикнали много на престъпност.
Живей, миличка, радвай се, че така си си научила урока и пий една студена водичка.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 45a68532e1 |
|
2. Здрaвей, съжaлявaм зa случилото се!
В Бaрселонa действaт хървaтски, румънски, сръбски и лaтино бaнди основно. Имa последните години няколко случaя нa рaзследвaни полицaи зa съучaстия дори.
Първa и основнa грешкa - пaри и вaжни документи никогa не се остaвят без нaдзор, никогa в привличaщи внимaнието скъпи чaнти.
Ние със съпругът ми си носим документите в плоски мaлки чaнтички нa врaтa, под блузa, изглеждa кaто кожено колие нa пръв поглед, винaги и по големи суми по нaс ( сутиен, чорaпи ).
В Мaдрид имa офис нa Интерпол, трябвaло е веднaгa и лично дa подaдете жaлбaтa нa място. Изключително сериозно гледaт нa всеки случaй. По принцип и сегa можете дa го нaпрaвите с копия нa всичко, което сте прaвили/писaли /получили до моментa.
От Бг посолство по принцип нямaт особени прaвa, единствено могaт дa поискaт информaция зa рaзвитие, зaщото се приемa зa нaмесa.
Съпругът ти предполaгaм се е почувствaл импотентен във въпроснaтa ситуaция. Зa мъжете тивa може дa бъде освен друго и тежък удaр върху сaмочувствието им. Не знaм кaк преживявa, Вие си го познaвaте нaй- добре. Aко е нa психологическa основa, професиятa Ви предполaгa дa сте и добър психолог, a при нуждa можете и дa потърсите. Но, aко не рaзбирaм aз погрешно нещaтa, той и без товa не е хaресвaл пътувaниятa, a сегa имa и сериозно опрaвдaние. В крaен случaй, рaзбирa се можете дa пътувaте и сaмa.
Все пaк опитaйте първо с по- крaтки рaзстояния, постепенно ще увеличaвaте отново. Не се откaзвaйте от чaст от " веселaтa " чaст нa животa. A, aко по случaя рaзчитaте нa бългaрски aдвокaт, сменете го.
Успех и много още екскурзии Ви желaя!
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 28442526d6 |
|
3. Тук виждам два отделни проблема и не мога да се начудя, че даже и относително образован и опитен човек може да бъде толкова наивен.
По всички местни и световни правила открадването на личните вещи, парите и документите не се счита за супер престъпление. Полицията и прокурорите няма да се втурнат да търсят анонимен престъпник. който няма връзка с жертвата освен чисто обстоятелствена. Ако беше в Монтана със сигурност щяхте да опрете до познатитие ви дребни джебчии и въпроса щеше да се реши бързо. Но в Испания сте на друга територия и ви третират като обикновен простосмъртен и това ви тормози и обижда. Е, такъв е живота, справедлив е само за някои и само някъде.
Между другото си спомням случай на богат българин с чуждо гражданство, на когото открадват колата в Италия на бензиностанция. Всичките му пари и документи са били в колата. Сега си представете картинката-без пари, без документи, без кола-човекът е милионер, но там е бил никой. Спал е на гарата и са го хранели просяците за да оцелее. И не е бил много притеснен след това, макар че е прекарал 2 седмици там. Емигранти са му дали телефон да се обади в чужбина за помощ. Местните не са му дали даже да влезе в хотел, нищо че лично са го знаели. Човекът е документ, нали знаете....
А на мъжа ти ще му мине когато го заведеш само веднъж на някое БГ курортче да му се порадват местните сладури.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 9a3d19016c |
|
4. Авторке, лошата съдба може да те споходи не само в чужбина. Не и някъде по надалеч в България, а те спохожда и в родният ти дом. И Ви уверявам, тогава болката е най силна. Както авторката пише, нали е в чужбина, накак си по лесно си обяснява случилото се и е по приемливо чуждите хора да не са толкова съпричастни към несгодите ти. Но когато се случи в родният ти дом, когато родната ни полиция ти обърне гръб, когато родната ни прокуратура ти се подиграе и също ти обърне гръб, тогава болката е неописуема. Щом родните институции те загърбват, от кого да очакваш помощ? За какво става дума? - Окрадоха дома ми, толкова нагло, както и обира при авторката. Крали са на едро, без задръжки, влачили са поне два дена(на един път не е възможно да го изнесат). Няма да изреждам какво са ми откраднали, това не е важно, по важно е, че хората които тябваше да ми помогнат, не си мръднаха и пръста, нещо да направят. Описах мъката си и в други теми, но явно времето не лукува, защото тази несправедливост продължава да ме дразни. Кражбата се случи през зимата и имаше навалял пресен сняг. Имаше идеални следи, но за да ги види полицая, трябваше да го пренеса на ръце, защото той не пожела да дойде сам. Като бездушен чиновник, написа протокол-рапорт до прокуратурата и с това служебного му задължение приключи. След месец получих писмо от районна прокуратура и от там ми съобщиха, че за тях случая е маловажен, крадците неизвестни и деянието им е с ниска обществена опасност!? Съответно спряха да издирват крадците!? Как го прецениха незнам. Вероятно, щом това не е върху техният гръб, всичко друго е маловажно за тях. В случая който описва авторката, аз се виждам на нейното масто, по скоро може да се каже, виждам авторката в моето положение. Така както за прокуратурата моят случай е маловажен, защо прокурорката смята ограбването си, че е обществено опасно деяние и търси помощ, както и аз исках, но никой не ми помогна. Да допълня, че и по горните инстанции на прокуратурата бяха същите бездушни чиновници и само потвърдиха становището на колегите си, т. е., това, че са ме окрали( след разбиване на вратата), за тях това е маловажно. Как аз да бъда състрадателен към авторката? Те състрадателни ли са към мъките на обикновените хора? Явно има видовден. Моля модератори, пуснете ми коментара, болката ми е голяма, искам да я споделя.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: fc5df2f109 |
|
5. Не искам да нападам авторката, но всички хора, на които им се случват нещастия, са изключително добри според тях си. Няма един човек да си е признал недостатъци или грешки. Няма нищо случайно на този свят, това е. Не разбрах защо съпругът ти е стоял заключен, но трябва да се замислиш, че той е заключен и по друг начин. И това негово заключване ви лишава от различни неща. Нима не знаеш, че е така? Нима живееш заради екскурзиите наистина? Та всеки ден е празник, за Бога! Дори и лошият ден, защото усещаме, чувстваме, обичаме...
Искаш да ходиш на почивки, а иначе да вегетираш. Говориш за това, което бях аз преди пет години. Накрая се наложи да ми бъде фалиран бизнеса, за да се сетя какво става. И аз загубих и дом, и клиентела и какво ли не. Повече от теб. Сега, пет години по-късно, съм благодарна, че стана така. И, че се сетих все пак навреме. Можеше и по-лошо да е. Мисли.
|
...
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 13258e12d8 |
|
6. Както има една поговорка - "имала глава да пати". Според мен всичко е наред. Барселона е в топ 5 световни дестинации и там обирите са като дишането. Мисля, че изискваш от полицаите повече, отколкото е нужно - лично отношение, което, както знаеш законът не позволява :) Мъжът ми в България са го обирали чрез спукване на гума, в Рим му откраднаха чантето на ескалатора. Златните правила на екскурзианта са малко пари в брой, карти до сърцето :) Научила си го по трудния начин, ама си го научила.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: df8af733e7 |
|
7. Случката ти не виждам какво общо има с разума. На всеки може да се случи нещастие в чужда държава и е логично ,че ще е трудно да се справи ,както би се справил в българия. Просто ще ти остане лош спомен . Аз също много не обичам да сменям често обстановката . Дори в българия като тръгна някъде изпитвам някакво напрежение от промяната . Може да посъветваш модераторите да променят заглавието с нещо по подходящо , защото така като го четат хората , сякаш темата ти е свързана с някакво психично отклонение .
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 19d33eb0c0 |
|
8. И за какво са ви тези пари в брой (че и български... ), бижута и скъпи вещи за из път? Ние като пътуваме сме с удобни тениски, дънки и по една дебитна карта в джоба, заедно с личната...
Освен това извинявай, обаче звучиш като 20-годишна супер-разглезена пикла, а не като зряла жена с голям син.
И изобщо не си средностатистическа българка, но се опитваш да ни убедиш колко си скромна... В същото време не пропускаш да отбележиш дори марковата си козметика и колко вида карти имаш.
От дългогодишния ми опит като психолог съм се убедил, че това прокурори, съдии, съдебни изпълнители, т. е. хора "обвинители" и "изпълнители на обвинения" със съответния обществен престиж и цялата сила и власт на държавата зад гърба си се смятате за богоравни... Иначе може да изглежда много мил, разумен и отстъпчив човек, но стигне ли се до сблъсък на мнения изведнъж си показва рогата - не признава изобщо чуждо мнение, не търпи никаква критика, дори не прави опит да изслуша чужда гледна точка, понеже смята че всичко му/? е пределно ясно!
У теб забелязвам същата симптоматика - влачиш горкия си мъж като кученце на каишка без дори да го питаш иска ли, не иска ли... Отнемаш му всяка инициатива (примерно ТОЙ да организира тези екскурзии, не ти), задушаваш го отвсякъде... затова е "работохолик" - хем да е колкото се може по-дълго и по-далеч от тебе, хем да не се занимава с глупости като изневери и т. н. Като капак и плащаш всичко - сигурния убиец за всякакво мъжко самочувствие. А накрая и плачеш сега кой ще ти се връзва на "екскурзиите" чрез които главно доказваш на околния свят (под формата на най-близките си) колко си велика. Само едно въпросче: Съвсем без рушвети, "комисионни" и разни други подобни бонификации ли получаваш тези отлични финансови резултати в тая финансова криза и то в провинцията?
Както и да е... Намали го малко това его - малко по-скромно го раздавай. Иначе такива "удари" ще зачестят. Стискам палци да се осъзнаеш и преди да са намерили изява и отражение върху здравето ти, че тогава ще видиш дали това са "естествени дадености"...
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 09b178742e |
|
9. Мен и друго ме притеснява в цялата история. Как авторката се е вторачила в своите си пътувания и прекарва всяка свободна секунда едва ли не да изчислява и пресмята къде колко и така цяла година за 2 седмици и после пак.. А накрая драмата е, че без тази екскурзия, живота й е свършен на 100 % и е оставена просто да вегетира... Ужас, добре, че нямам такава майка. Замислете се колко егоистично е това като цяло с екскурзиите. Не казвам, че и Вашето семейство не им се наслаждава, но Вие просто го правите за Вас самата. И сега край - няма мъж, няма деца - без екскурзията живота свърши :( Това е тъжно. Може би ако не пресмятате по цяла година стотинки за едно пътуване до еди-къде-си, ще можете да се насладите на живота малко повече и да откриете красотата и в други неща около вас.. Успех!
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: c7a5be5ff9 |
|
10. Офф, н 1 пaк се помисли зa компетентнa. Кaкви сa тия срaвнения с бългaрските емигрaнти? ! Aз нaкрaя дa те вземa дa те покaня дa видиш кaк живеят емигрaнти тук. Който може, си го миже нaвсякъде. Рaзликaтa е, че в Бългaрия те дърпaт и нaтискaт нaдолу, a нaвън някъде те остaвят нaмирa дa си рaботиш и рaзвивaш спиред кaчествaтa. Щом ти е гот в Бг, живей си тaм, зaпочвaм дa си мисля, че " ревеш " нa тaя темa по две възможни причини :
1. Виждaш, че скоро нямa дa имa кой дa ти плaщa пенсийкaтa
2. Виждaш, че кaчествените кaдри избягaхa нaвън и дa не кaзвaм кaкви основно остaнaхa.
Хaйде скрий се вече с твоите простотии или кaжи някaкъв вaриaнт зa връзкa, че дa видиш кaк точно живея aз емигрaнткaтa, a и много други нaоколо.
|
...
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 0098bcdcac |
|
11. Благодаря на всички, които са си сторили труда да изчетат написаното от мен! Уверявам ви, че съветите ви са ценни за мен! Но, за да няма недоразумения и да не си мислите, че съм лекомислена лигла, ще кажа, че мъжът ми не е заключен в преносен смисъл- аз съм тази, която винаги прави компромиси- задоволявам всички
негови прищевки и го подкрепям. Споделих само за кражбата, а не други подробности, за да не отегчавам и да пазя достойнството му. И-да, казах, че нямам никакви други развлечения и пътуванията са ми всичко.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 9308597524 |
|
12. Оф като вземете да пишете такива истории ми идва да ви шибна два шамара! Голям праз като са ти откраднали 2 чанти, телефона и портфейла и ви се провалила екскурзията пък мъжът ти казал незнам си какво!
Ами ако ако вместо това, беше станала катастрофа?
Ами ако се беше озовала с начупени ребра в някоя болница?
Ами ако вместо в Испания бяхте отишли в Мексико, където най-процъфтяващия бизнес е отвличането на хора срещу откуп?
Ами ако бяха ви отвлекли и и теб те бяха изнасилили и продали в някой бардак а на него да му извадят органите и ги продадат в Китай или Израел?
Ами ако ти открият бучка на гърдата и се окаже зокачествена?
Ами ако....
Ами ако....
По щастлива ли щеше да бъдеш?
Имаш сравнително подреден живот какъвто голяма част от хората по земята (умишлено не казвам българите) нямат! И си преживяла едно сравнително дребно премеждие, което на всичкото отгоре е с щастлив край! Още повече, че сте го преживяли поради собствената си глупост! Защото някакви малоумници са ви изиграли най-детския номер!
И си тръгнала тук да се оплакваш! Забрави за всичко това и си живей живота! И си извади някой изводи от тази история!
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 17a78aa328 |
|
13. Н. 10, след почти 10 г. емиграция мисля, че съм компетентна.
1. Не искам да ми плаща някой пенсия, имам си имоти с много висок доход от тях и дори сега само от наеми падат повече от няколко максимални пенсии.
2. Най-образованите се връщаме у нас, защото човек прави кариера в страната си, но не това е темата
Аз говорих за самото чувство да си никой в чужда страна и да нямаш сигутността на кредитната си карта, пари, ПОЛОЖЕНИЕ, познати...
В България това няма начин да ти се случи - все ще имаш помощ отнякъде, а и честно казано вероятността да станеш, жертва на престъпление е много по-малка от тази в големите западни градове, фул с хора без да имат какво да губят.
Обирът е най-малкото.
Аз като студентка ходих да тичам в една горичка - намериха там разчленена жена, имаше сериен изнасилвач в квартала ми и не го хванаха, а буташе жени и ги изнасилваше направо в дома им - просто смени града сигурно, но десетки изнасили, да не говоря за това, че лесно можеш да останеш като емигрант без жилише, пари и билет за Бг, а нашите консулства и посолства са свърталище на ДС кадри и имитират дейност - ако само осигуряваха билети обратно за бг., пак щеше да е полза, но там дори чистачката е на 70 г. С ДС минало и не им дреме за неволите на българите. Много хора остават като Авторката без нищо и не могат да се приберат. Хайде, тя и мъжът и са с образование, езици' познати и са се оправили, но има хиляди българи в чужбина, моито не могат да се приберат, а искат.
Н1
П.п. Авторке, поспри се с пътищата. Аз съм с пътувалникмкато теб и ме мъкне всяка събота и неделя по летищата - ПИСВА. ако все пак успееш пак да принудиш мъжа ти, може да пътувате с каравана из Европа, но внимавайте с Италия и Сърбия, Хърватия - ако знаеш англйски или немски има доста съвети как да си опазиш имуществото криво-ляво, но в Рим няма неограбен турист и като цяло навсякъде поне телефона ще ти краднат. Аз само със счупен или елементарен ходя без стойност. IPhone най-много крадат. Последно на наши приятели в Берлин и Амстердам ги ограбиха, дори стари телефони крадат, ако са Ейпълски
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 13258e12d8 |
|
14. Основният проблем, който виждам е в отношенията с мъжа ти. Не казваш дали се разбирате, но все повече взех да си мисля, че отговорът е "не". И компенсираш с пътувания, време в организация и планиране.
Много хора сме така в България, живеем от екзкурзия до екзкурзия. Ако се отдадем на битието само тук ще ни смаже. Прогнилост и нерви в цялата държава, за всяко нещо. Пътуванията зареждат, дават перспектива, надежда, лекота на битието между две забавления. Един-два месеца минават във вълнение по подготовката, една-две седмици в пътуване и после един-два месеца в подреждане на впечатления. И душата е волна, и разумът чист. И идва време за следващото пътуване.
Но организирането на пътешествие е трудоемко начинание, не само до пари, но време, гледане, преценки, маршрути. А мъжът ти какво? Вместо за два часа до Барселона, за два дена; вместо той да ви регистрира в хотела, него го обрали, вместо той да те заведе на Санторини, мрънка, че тук ще си стои, вместо той да плаща - ти. Не казвам да се развеждаш, но обмисли вариант да пътуваш с детето или с приятелки, като не ще. Мани го, явно имате различни мирогледи. Не е нужно да се мъчите взаимно, всеки да си гледа кефа.
Успех, ще се справиш. Пък може някой италиано да те изненада :)
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: e5bd12e334 |
|
15. Мозъците ни са безкрайно сложни, но не и съвършени. Предполагам, е номер 8 ще се съгласи, че не малко от мислите ни се ръководят, поради една или друга причина, от когнитивни пристрастия.
А те хич не са малко! Списъкът в Уикипедия е адски дълъг, всъщност:
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cognitive_biases
Така например, съпругът ти се страхува от самолетни полети. Защо? Най-вероятно защото мрази чувството на безпомощност, докато си в самолет. Ако стане беля - нищо не можеш да направиш! Освен това сигурно е чел за всичките тия самолетни катастрофи, за които медиите винаги пишат. Вероятно се е и интересувал достатъчно да разбере, че шансовете да оцелееш такава катастрофа са минимални.
Обаче, забелязваш ли накъде тръгнаха разсъжданията досега? Върху катастрофите. Върху лошото, което може да ти се случи. Обаче "лошото" тука е от "тежка категория" - смъртоносно!
И точно тук, при споменаване на думичката "смърт", нещо в главите на много хора прещраква. Колкото по-плашеща е опасността, толкова повече акцент поставяме върху нея. Съответно, толкова по-малко внимание обръщаме на *вероятността* всъщност да се случи.
Не помага и цялото писане на медиите за самолетни катастрофи. Или ако отвориш страницата в Уикипедия, която изброява всички самолетни катастрофи от началото на авиацията до днес. Четем и се ужасяваме от огромния списък... без да обърнем внимание на факта, че ако случаите на самолетни катастрофи се измерват с хиляди, то тогава случаите на успешни полети се измерват с *милиарди*.
Друг начин да се погледне на нещата е, че тези катастрофи са толкова редки, че винаги са достатъчно сензация да се съобщят по медиите. Пък ако ще да са се случили на противоположната част на планетата.
При всички случаи, летенето е поне десетки пъти по-безопасно от пътуването с автомобил. Тук се намесва друго пристрастие - личния опит. Всеки ден кара до работа и обратно, все пак. Шофирал е достатъчно километри безпроблемно за да подцени риска от автомобилни катастрофи. Пък и освен това има контрол, все пак е зад волана. И това за много хора е достатъчно да махнат пренебрежително с ръка, когато им бъдат представени статистики, обективно противоречащи на субективните им лични впечатления.
Пристрастие има и при теб, авторке.
Питаш се "защо ли точно на мен трябваше да се случи? Нали който прави добро, добро намира? Да, ама-не! ", но не обръщаш внимание на ШЕСТТЕ предходни ваканции, където всичко е било точно, нямали сте никакви проблеми и в крайна сметка сте си прекарали страхотно.
Пристрастието ни кара да обръщаме прекомерно внимание върху негативните неща. Ако чисто новата кола не запали, веднага се задава въпросът "Защо не работи? ", последвано от отваряне на капака. Обаче ако става въпрос за десетгодишна таратайка, която се случи да запали след триста зора, НИТО се питаме "Абе какво стана, че проработи? ", нито проверяваме под капака.
"Шит хепънс", както се вика. На всеки може да се случи, независимо дали е пълна отрепка или светец, дали си седи сврян вкъщи (в опит да избегне каквато и да е беля) както съпругът ти иска, или реши да обикаля света. Човек просто трябва да се научи да приеме този факт и да си живее живота, вместо да се сдухва от всяка неприятност по своя житейски път.
|
...
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 124c653eb9 |
|
16. само не разбрах разума ти къде го намесваш тук. Я попрочети малко психология. Четох те няма и до средата и спрях, ми стана ясно всичко. Проблема е в теб и ти си предизвикала нещата.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: a07683fb60 |
|
17. Съдбата наказва деянията ни. Злините следват грешните. Затова трябва само добрини да се правят, тогава само добро ще получаваме. Авторката е изплатила грехове. Дано случилото се, да й е дало урок.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: efe2353a66 |
|
18. Урока си може да научи, но той не и е даден от зли сили. ;)
"Злините следват грешните." - Виждам точно обратното да се случва, така че ако тези сили бяха справедливи, то точно грешните щяха да бъдат в кофти ситуации почти винаги, а не както е сега - на добрите - лошо, а на лошите - добро /че при някои и в промишлени количества/.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: e5df77c450 |
|
19. Загубих баща на 48год и майка ми се разболя от злокачествено заболяване на 42год.Роднини почти нямам,но тези,които имам не се интересуват от мен.Да ти имам проблемите!
Когато искаш нещо,намираш начин да го постигнеш.На всички им се ходи на подобни екскурзии,но колко МОГАТ да си го позволят?
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: b40a9e9597 |
|
20. Преживяването наистина е неприятно, но аз мисля, че има къде по-лоши неща, които се случват на хора, които с нищо не са ги заслужили. Просто съдбата обича си прави лоши шеги за чужда сметка.
Аз мисля, че ти си даже галеница на съдбата и голяма късметлийка, не заради тази случка, която описавш, а по принцип. Ако знаеш аз в какъв ад живея почти 15 години, няма да повярваш, че е истина. Няма да те занимавам с моите проблеми, просто ще ти кажа да загърбиш случилото се и да продължаваш да вървиш напред. Ще се справиш!
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 2c241de980 |
|
21. Ох, номер 1/13 - омръзна ми да чета по всички теми, колко е лошо и страшно в чужбина и как българинът навсякъде е втора ръка човек, как всички емигранти са ниско-платени, нещастни, онеправдани, не смеят от срам да се върнат и какво ли не...
Хората се опитват да ти кажат да спреш да гледаш от собствената си камбанария, защото има много примери за обратното, обаче не и не. Съжалявам, че си имала лош опит, съжалявам че не си успяла да се почувстваш у дома си в чужбина, съжалявам че местните не са те приели, обаче това си е ТВОЯ опит, не е общо-валидно правило.
Хората са хора навсякъде - като видят, че си искрен, че ги харесваш и търсиш комуникация, като и ти на свой ред си им интересен и имаш какво да кажеш, като не се държиш като човек социално отхвърлен и в нужда... и общуването се получава. Живяла съм в Щатите, сега живея в Германия - ами и там и тук сравнително бързо успях да се почувствам приета и у дома си. И на двете места приятели намерих сравнително бързо. Никой не ме дискриминирал или каквото там ти минава през главата. Нещата понякога се свеждат и до твоята нагласа, с която подхождаш към събитията и хората. Няма как да търсиш контакти само с емигранти, да издирваш навсякъде български общости и после да се чудиш, защо местните не те приемат или каквото там. Разбирам, че си натрупала много горчивина - то си личи във всеки твои пост, но може би е дошъл момента да спреш да ги мъкнеш тези разочарования с теб и да си дадеш шанс да погледнеш непредубедено... на нещата и най-вече на хората. Има и ще има, както хора с крайно негативен, така и хора с позитивен опит от емиграцията. Хора много и различни - не е нужно да се глобализира - всеки може да провери сам за себе си.
Към авторката, защото се отклоних - и на мен ми се струва, че проблема е по-скоро в мъжа ти. Замисляш ли се, че само ти организираш тези събития, че само ти ги финансираш и че през останалото време живота ти минава като насън в чакане на екскурзиите. Събуди се :) Има много неща, за който да живее човек и ако направиш стъпка към откриването им сама, то животът ще почне да те подсеща, че нещо куца - а това не винаги е приятно:) Казвам го като човек, години наред живял само в чакане на уикендите... събуждането след такова съществуване винаги идва като шок и разтърсване. И може да преобърне с краката нагоре целия ти живот и действителност. Мисля че и номер 5 се опитва да ти подскаже същото :) Не си затваряй очите, авторке..
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 292610f25a |
|
22. Мисля си, че авторката леко драматизира...! Не се е случило нищо фатално и непоправимо. Съгласен съм, че е крайно неприятно да те оберат, но дори и прокурор може да стане жертва! Всеки, който пътува повечко в чужбина знае, че пари, документи и телефон, са винаги с теб, на сигурно - под дрехите или в закопчан вътрешен джоб! Даже в хотели, които са ми се сторили съмнителни, съм си лягал с парите и документите под пижамата и никога не оставям нищо ценно в хотелска стая!
И ние пътуваме семейно, но понякога е доста изнервящо и натоварващо, особено за онзи, който кара и се чуди къде да паркира или откъде да мине... Движението в големите градове и около туристическите дестинации е убийствено! Затова си помислете и за по-спокойни пътувания, екскурзия с автобус примерно.
Обвинявате мъжа си, че искал да ви лиши от почивка? Ами отидете сама и ще видите, че не е лесно да карате хиляди километри и да се оправяте по магистрали и пътища.
Щом подобна случка, може да ви изкара от релси, какъв прокурор сте изобщо? Или не може да приемете, че извън България сте просто никоя и никой не ви обръща внимание? Да, така е! Приемете го, без да разсъждавате излишно! Просто сте изживяли това, което изживяват много хора, всеки ден в България и никой, като се почне от полиция, мине се през прокуратура и следствие, никой не им обръща внимание! Това, не трябва да ви вкарва в депресия, ами да ви отвори малко очите...! Просто живеете в инкубатор, подхранван от добрата прокуроска заплата и служебната карта, която показвате при проблеми!
Просто сте се сблъскали с реалността, нищо повече...! И както се казва, всичко което може да се оправи с пари (както вашия случай) не е проблем, ами е разход! Тежките проблеми са от друг характер и чукайте на дърво, да не ви застигат...!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 4dd301b97b |
|
23. Не всичко е пари! Парите както се губят, така се и печелят и обратното. Направи ми впечатление изречението, което си написала "Цял живот правя добро, фаталист съм и винаги разсъждавам, че трябва да направя добро, за да ми се върне... "
Виж, ще ти дам един съвет - не прави добро, очаквайки да ти се върне... Ако правиш добро, то трябва да е от сърце, не само защото искаш да ти се върне! Бъркаш някъде, това което ти се е случило не е случайност, преосмисли пак нещата и може да намериш откъде идва този лош късмет в живота ти. Успех! :)
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 7256e56d50 |
|
24. Аз като прочетох заглавието на темата реших, че са намесени наркотици, побоища, дори смърт. А то... Не казвам, че е приятно, но чак пък ада
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
