Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Браво, посланието е хубаво... помислете само хората с какви неща се борят и за какви глупости се жалвате повечето хора. Аз знам какво е защото и аз съм преборил наркотиците, още преди 7 години. Не съм съгласен с номер 1, "веднъж наркоман" не знам си какво.. Веднъж наркоман, втори път друг човек, какъвто пожелаеш! Борба и воля!

8.   От Автора:Благодаря на тези, които ме съветват да изчакам. Хора минал съм през Ада за тази любов и няма отказване. Не само момичето имаше зависимост, но и брат и на леки наркотици. През какво съм минал само аз знам, но затова сме силните хора за да се борим цял живот. Седем години се грижа за тях двамата и нито за миг не съм се колебал. Именно в това се крие успеха да ги накарате да вярват, че на някой им пука за тях. Повечето семейства не знаят как да намерят общ език с тях за да ги накарат да говорят за проблема си и какво ги е подтикнало към това. Номер 1 повярвай ми не ме страх да се грижа и сам за децата си.

9.   Aвторе, номер 1 съм. Първо хубаво е, че пишеш тук. Радвам се, че има хора като теб, защото без такива хора обществото ни ще се сгромоли, но моля те, поне за сега не създавай деца с тази жена. Ожени се за нея, прави си семейство, но без деца. Вземи куче, но не ѝ прави дете.
Аз самата съм дъщеря на алкохолик и знам, че няма бивш алкохолик или наркоман. Ти явно не си бил никога зависим от нещо такова, но повярвай ми - дори не е изцяло в тяхна власт да се борят, камо ли в твоята. 2 месеца са много кратък период. Повечето хора се връщат към дрогите многократно и ти сигурно също си направил този опит. Тя е крехка. В момента, в който се върне към нормалния живот с отоговорности, разочарования, проблеми е много възможно да се пречупи.
Какво правиш ако е бременна и се пречупи? Можеш ли също да гледаш болно дете сам?
Бременността не е лесен период за една жена. Има хормонални проблеми, някои жени карат тежка бременност на легло - мислиш ли, че твоето момиче е способно да отгледа в това си тяло дете на този етап, което да гледаш... сам
Като дете на алкохолик ти и гарантирам, че подценяваш гледането на дете сам. Децата имат нужда от майка и баща. Особено то майка като са малки. Не казвам да не я обичаш, да не я гледаш като до сега - продай и последната си риза за нея, но това е ТВОЯТ ИЗБОР.
Не създавай обаче човешки същества без избор в дома на наркомани. Съжалявам, че ти го казвам, но имай милост към собственото си ДНК. Не само смесваш гените си с нейните и поколението ти ще е със засилен афинитет към дроги и алкохол, но и рискуваш да гледаш увредени деца ако не ѝ дадеш достатачно време да се докаже, че може да е чиста и не 2 месеца, не 2 години дори, а 4-5 години и нагоре.

И да, по-различни сме децата на родители-алкохолици и наркомани. Аз имам късмет, че не майка ми, а баща ми е алкохолик, защото ако трябваше той да ме носи 9 месеца на 100% нямаше да изкара толкова без алкохол, но и още едно нещо ще ти кажа - и аз, и сестра ми имаме афинитет и към дроги, и към алкохол и изобщо към зависимости. Научно доказано имаме 50% по-висока вероятност да развием някакъв вид зависимост. Аз самата от 2 години не съм вкусвала алкохол, дори вино. Не смея да пробвам дори лек наркотик като марихуаната, защото знам, че няма да мога да спра и не пуша пак по същата причина. Нямам мярка! С алкохол ми се е случвало да се напивам и да нямам мярка - особено в тежки ситуации съм имала непреодолима нужда да се напивам, а на сестра ми се е случва да пие скришно, защото има проблем с брака си, но се осъзна и спря.
В семейството на баща ми са потомствени алкохолици от поне 5 поколения. Самият той е син на баща-алкохолик, който го е бил дори като дете и сам е станал алкохолик. Дядовците му са алкохолици, техните бащи и дори майки са алкохолици и така нататък. Смятай! И при жените при неговото семейство има алкохолизъм!!!
Твоите хора се замисли дали и те не идват от семейство с проблеми с алкохола или други зависимости.
И нашата майка си въобразяваше, че може да гледа деца сами, но не е точно така.
Ти посей семето си в тялото на тази наркоманка, после гледай сам деца... И да, наркоманка ще е до края на живота си. Винаги ще е такава и винаги една част от нещ ще я влече към дроги, алкохол и други зависимости. Аз не съм алкохоличка, а просто дете на такъв, но знаеш ли в бременността си какво ми се пиеше - ВИНО И БИРА. Дори до такава степен бях луда по това, че си купих многократно безалкохолна бира. Нито сладко, нито кисело, а вино и бира. ОК, аз се владея, защото не съм била и не съм алкохолик, а какво ще стане ако докато е бременна с твоето дете тази жена има желание към наркотик? Можеш ли да поемеш този риск?
Толкова е опорочен мозакът вече, че не зависи и от нея. И да, и децата ѝ ще имат такова влечение, така както брат ѝ го има и с голяма вероятност най-близките ѝ роднини също са жерви на разни зависимости, а ако дори 1 път консумира някаква дрога в периода на бременност, ще гледаш не само сам деца, но и сам болни деца. Дрогите увреждат и с 1 консумация плода. Особено хероинът води до големи проблеми.

10.   Автора:Номер 1 ще приема съветите ти и благодаря. Всичко, което написа съм го премислял 1000 пъти. Относно кучетата имаме си 2 прекрасни голден ретривъра. Сега дойде момента в който трябва да е подкрепям да се справя с трудностите в нормалния живот. Повярвай ми все едно се грижиш за дете и трябва да му казваш стъпка по стъпка кое е правилно и кое не. Средата е сменена напълно и ще имигрираме далеч от всичко. Силно се надявам това да даде резултат занапред. Сега ми е Рай с сравнение с това което беше преди.

11.   Oт н, 1 - Радвам се, че има хора като теб и се възхищавам от теб
Сменете града, но не мисля, че е добре да емигрирате. Първо, на Запад достапът до дрога е по-лесен (живяла съм в много държави, има дилъри в добрите квартали дори по улиците, обикновено са черни, които се мотаят без задача - предлагат всякаква дрога). Също емиграцията е голям стрес. Ако тя иска, ОК, но ако виждаш, че страда се върни веднага. Пази я от стрес, от големи пробмени в бита и ежедневието. Консултирай се с психолог преди да правиш някакви променини и стъпки.

Ще дойдат проблеми обаче рано или късно, защото ще трябва да я пуснеш на работа или да учи нещо ако не е завършила образованието си - в смисъл идват проблемите и тежестите на нормалния живот. Не я конфронтирай обаче с бременност за сега и с емиграция, освен ако тя силно не желае второто. Ако имате начин препоръчвам живот в близко до град село, от което да пътувате за работа- хем имате кучета, но имай в предвид - и тя, и брат ѝ цял живот са наркомани, така както и сухият алкохолик е алкохолик. Не бива да я изпускаш от очи и не бива да ѝ имаш безусловно доверие. Не мисля, че е готова да почне работа, а животът на село ще ѝ предложи занимания и ако имаш как поне временно да наемете или купите такава къщичка би било чудесно - градина, чист въздух, малко хора, които познаваш, НЯМА ДОСТЪП ДО ДРОГИ и е под постоянно наблюдение, защото всеки се познава.

И да, вярвам ти, че гледаш повече от дете. Надявам се да не съжаляваш. Тя е щастливка да има такъв човек до себе си, но не е доказала още, че го заслужава.
Аз лично НИКОГА не бих тръгнала нито с алкохолик, нито с наркоман, дори с пушач не бих тръгнала, защото не вярвам в способността на тези хора дългосрочно да се оттърсят от порока си и рискът ми е прекалено голям да създам семейство с такъв човек (след като съм го видяла на живо). И моят баща се е борил с алкохола и дори доста успешно днес не пие толкова, но това не променя факта, че той е зает цял живот само със себе си и в живота му няма място за деца. Обичам го, майка ми го обича и е дала живота си и младостта си за него, всички го обичаме, но той е едно дете на 60 г. и цял живот другите се занимават с него - нямаше го до мен като баща в най-трудните ми години и цял живот сама съм се оправяла, така че при избора на съпруг още на първа среща това гледам - пие ли, пуши ли, наркотици взима ли - моят съпруг е 100% въздържател, почти фанатик и у дома нямаме никакъв алкохол, освен оцет за салата и готвене.

С две думи който е живял с алкохолик/наркоман, внимава и се пази от такива хора. Ти явно идваш от много нормално семейство и си все още наивен или просто много обичаш тази жена, изключително я обичаш, но това за децата ти няма да има значение, а по време на бременността трябва да я наблюдаваш 24/7, защото за разлика от алкхола, има наркотици които при 1 път консумация водят до огромни увреждания при плода и да не стане така, че да помагаш на грешните хора, а твоята кръв и плът цял живот да се въргаля във вегитативно състояние заради твоя избор и наивност.

Затова се възхищавам от хора като теб, защото все някой трябва да се жертва. Имай граници обаче и знай къде ти е цената. Според мен „веселието“ свършва в момента в който решиш да имаш деца. Тогава трябва да си на 100% сигурен в нея и нямаш право на грешки, защото вече засягат невинни хора, които са нямали право на избор. Да създадеш деца е най-отговорната и важна задача в живота на човека. Благото на бъдещите ти деца в един момент трябва да надделее над безусловната ти любов и това мисля, че трябва да е границата, до която човек трябва да се жертва. Видиш ли, че вреди на децата ви - трябва да сложиш точка и то от раз, но това е само хипотетично. Затова още не създавай деца, виж как ще се развие тя... имаш време...веднъж забременее ли, вече е късно. Сега може да си позволи тя да е дете, но в момента, в който стане майка трябва да е родител, а 9 месеца тялото ѝ е едва ли не почвата, върху която ти си посял семето си - от нея ще зависи дали ще имаш здрави и живи деца за гледане с две думи, после от нея ще зависи дали тези деца ще имат майка и нормално семейство. В момента си мислиш, че контролираш всичко, животите и на двамата, но сам знаеш, че в един момент ще станеш сам зависим от нейната помощ - създадеш ли семейство с човек няма вече 100% грижа, а тя трябва да поеме товара на живота си и отговорностите за децата ви. Всичко се случва - ако нещо се случи с теб трябва също да можеш да разчиташ, че тя ще ги отгледа и така нататък. Тоест изборът на жена за семейство е не само любов и рози....не всичко зависи от теб просто!

12.   Номер едно разбирам те перфектно, но това, че ние нямаме никакви зависимости и пороци и имаме богат житейски опит в живота в различни държави не ни прави по различни като хора от другите. Разбирате ли на всеки може да се случи да се подхлъзне и никой не е застрахован. Тя самата пожела да спре всякаква комуникация с брат си за да не се пречупи отново а и отчасти заради мен, защото виждаше как се измъчвам да гледам 2 човека с зависимости и две кучета и две жилища под наем и отделно да ги чистя от заеми и двамата, които са направили към приятели, дилъри, мутри, прочие. Не е пришпорвам за нищо, кучетата ги взех за да и бъдат опора и да се занимава с тях за да изгражда отговорност. Не бих казал, че съжалявам, защото съм тип човек, който не плаче и вървя срещу проблемите и ги решавам. Да се пребори зависимост се изискват огромно количество средства, но пак казвам човешкия живот няма цена и любовта не се измерва в това кой колко е дал. Живял съм доста и в чужбина и нещата които описвате са напълно верни, но системата за борба срещу наркотиците в чужбина е много по развита и на хората се помага да започнат нов живот а в Бг ги отритват и те нямат друг избор освен да се върнат там където са били. Но пак казвам единствено може да се помогне на човек само ако той самия иска да си помогне и е дошъл момента да спре. Относно чувства да обичам е безумно с всичката болка, която съм изпитвал и ми е нанасяла в абстиненция, защото тогава говори не човека а болеста му. За нея не бих казал, че ме обича истински, но впредвид това, че мисли и за моето щастие ме кара да мисля, че все пак има нещо. Съдбста аз е кова и съм решил каква ще бъде. Далеч от смъртта.

13.   И аз те разбирам. Самата аз съм наясно, че всеки може да се подхлъзне, аз с 50% вероятност по-скоро да се подхлъзна от другите хора и затова не консумирам никакъв вид дроги, включително сладко не ям дори. Малко крайно, но дава ефект, защото не мога да се сетя за друг начин да се предпазя от спиралата надолу и също съм си избрала човек-въздържател като партньор.
Направо това момиче има голям късмет, че те има. При повечето хора твоята роля поемат родителите докато не се пречупят и изхабят сами. Надявам се да не съжаляваш обаче един ден.
В чужбина имат действително повече опит в борбата с дрогите от у нас, защото проблемът е по-наболял и го имат от по-дълго, НО не си прави илюзията, че някъде наркоман може едва ли не на чисто да почне. Проблемът не е в обществото, а в него самият и вярвай ми, на Запад хората още по-малко толерират наркоманите, защото там обществото е силно ориентирано към успеха, към материалното, към това да покажеш резултати и нямат никакво търпение към по-слабите, а просто им изсипват някакви социални помощи (поне в Европа) и ги изолират. Имат хиляди програми за алкохолици, наркомани, интеграция на инвалидите, но всичко е институизирано и с минимален успех, а по-скоро целта им е да приберат тези хора някъде да не пречат на обществото и да не са заплаха за нормалните хора, за данакоплатците.
Така решават проблема - плащат високи данъци, за да се оттърват от тези хора и да не ги гледат по улиците. И не говоря само за наркомани, а за алкохолици, но и хора с друг вид проблем - просто им дават социални помощи. На Запад хората вярват, че тези хора сами са си виновни и обществото не може да им помогне освен с разни организирани програми. Никой в личния си живот не се занимава с тях от страх да не бъде завлечен (оправдан страх). Затова и мигрантите са проблем вече - те не приемат всякакъв вид различни хора и си въобразяват, че могат да си купят спокойствие чрез институции и социална помощ.
Да, там приятелката ти ще бъде вкарвана в различни програми, ще се занимават непрекъснато социални служители, ще ѝ дадат защитено жилище, социална помощ дори, но никой никога няма да иска такъв човек за съсед, приятел, а като българи там ще ви се лепнат и други предубеждения и на двамата - изолацията ще е пълна.
Аз учих в чужбина и имаше кампания за събиране на кръв. Отидох като студентка да даря кръв и знаеш ли, че не искаха моята кръв. Лекарят в началото се пробва да ме изкара с поднормено тегло, но настоях да ме тегли и после се изпусна и ми каза, че кръв от българи не взимали, защото сме имали масово хепатит, турбеколоза можело да имам и ще си отворил работа, защото тогава задължават лекарят с полиция да те издири. Седнах и не станах докато не взеха кръвта ми, но съм почти сигурна, че са я унищожили като биологичен отпадак.
Толкова за Запада.
Наложи ми се да отида на гинеколог и гинекологът ме пита 100 пъти дали съм от занаята и ме накара да правя разни тестове за бременност преди да ми изпише медикаменти, защото беше убеден, че съм от „занаята“ и лъжа, за да получа медикаменти само за да абортирам едва ли не.

У нас обществото е по-милостиво, по-склонни сме да съжаляваме хората и да се стремим да им помагаме. Възпитани сме да сме „другарчета“, да сме социални, че индивидът не е виновен, а винаги намираме някакво оправдание в обществото, държавата семейството. Такива като приятелката ти у нас имат повече приятели, социален живот и дори хората ги съжаляват и им се възхищават когато преборят порока. „Ох, горкичката, няма си майка и баща“ или „В нашата държава какво очакваш, горкичката“ - за баща ми редовното оправдание е, че е загубил брат си като младеж и тогава бил почнал да пие. Аз като дете наивно съм го питала защо пие и отговорът беше „Много ми е мъчно, не знаеш какво е да умре най-любимият човек“. От тогава са минали 40 години, но той още пие. Родиха му се внуци вече, сватби празнувахме, но той продължава, а на гроба на брат си не е ходил от 10 години сигурно...
В детската градина имахме едно странно дете (оказа се после, че е роден гей). Всички деца го изолираха и тормозеха, но учителите ни принудиха да играем с него и накрая го приехме, особено момичетата. На практика до 12 клас този човек имаше приятели-момичета и имаше богати социални контакти. Знаеш ли на Запад как учат родителите си да се държат към различните деца (заради произход примерно) - „не се занимавай, ще ти развали успеха, ще ти развали говора“. Редовно децата и на успяли българи (дитектори на болници!) са бити и тормозени в училище.

На повърхността са толерантни и еди какво си, но иначе няма да искат да имат общо ни с теб, ни с приятелката ти, а разберат ли, че е наркоманка случайни ще загуби и работа, и всичко, а лекарите по 10 пъти ще я тестват за СПИН, хепатит, дроги преди да предприемат каквато и да е манипулация. Дори зъболекар ще го е страх да я обслужва...

У нас в малкия град, разбира се, ще странят хората от известен наркоман, но в големите градове никой не те знае кой си и какъв си. У нас успехът, резултатите все още не са по-важни от социалните контакти и хората търпят около себе си и не толкова успяли хора, хора без особени резултати в работата и в живота. Дори работодателите са по-търпеливи, дават много шансове и така нататък. На Запад работодателите не могат да си позволят да търпят хора, които не донасят резултати, защото допълнителните разходи за труд са огромни. По-учтиви са, по-културни, но накрая те уволняват от раз без обяснение. У нас се обясняваме, даваме втори шанс, трети шанс, пробваме се да помогнем, четвърти шанс, оправдания изслушваме и ако не става и не става, чак тогава се отказваме. Ти си пример за това как един българин се отнася с по-слаб и неспособен да се справи с живота човек. На Запад просто щеше да я довериш на първа, втора, трета, четвърта програма и все някога да се откажеш, защото обществото щеше да почне теб самият да те изолира.

И на Марс да я заведеш, Авторе, тази жена винаги ще е близо до смъртта, така както сме ние самите. Нейното същество е опитало дрогите и винаги ще си я влекат, винаги ще я има тази борба - дори на 80 години да стане. Дори може да замени една дрога с друга, но винаги ще има афинитет, защото тя самата е проблемът, не дрогите - така примерно 2/3 от сухите алкохолици започват да злоупотребяват с храна, със секс и така нататък. Не се фиксирай върху наркотика, който е взимала до сега, а също я дръж далеч от алкохол, цигари, всякакъв вид дроги, но не можеш да я държиш далеч от самата себе си. Тя си е враг.

И ти типично по български имаш надежда, че като смени среда, общество, ДЪРЖАВА, град, ще се изпарят проблемите, защото обвиняваш външни фактори, но сам ще се убедиш, че фактор номер 1 е тя самата. Затова и най-добрите програми нямат особен успех при наркоманите и алкохолиците...проблемът е в тях, не в другите, в трудния живот и така нататък. Ти си доказателство, че човек може да се бори с много по-големи проблеми и да не се пречупи. Ти няма да посегнеш към дроги и алкохол, но те ще го правят всеки път, когато имат някакъв минимален проблем.

14.   Автора:Благодаря за всичко,което написа номер едно .Винаги има какво да научиш и аз научих много неща от мненията ти.Месеците на въздържане без дрога станаха 6 и тя дори цигарите намали до 2-3 на ден.Засега ежедневието и минава в консултации с психолог,ходене на фитнес ,и домашна работа.Двете кучета допълнително и заемат времето ,мисленето да е насочено в друга посока.Дори аз не мога да повярвам на промяната.Учи се да готви и дори е спестила пари от джобните които и давам за да ми купи подарък за рождения ден,а преди беше готова да ме продаде за една доза.Засега е пазя от проблеми за да не се товари психиката и.Всяка седмица и съставям задачи, които костват малко средства и се кефя като получавам отгорор-ще спестя пари и ще ги разреша.Продължаваме така ,само ще ви послушам с създаването на дете,защото знам ,че тялото се възстановява напълно,но психиката не.С уважение

15.   Като човек с голям опит с дрогата - не вярвай сляпо на жената.
Never trust a junkie.