 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Наркотици и алкохол |
Най-съмотният самотник! -между живота и вечността
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 2527 пъти
Модератори, най-искрена молба, този текст да бъде публикуван!
Здравейте. На 24 години съм и имам психически проблеми.(мисля)
В момента е доста трудно да се потърси помощ в зависимост ситуацията и това ме подлудява още повече. И преди съм имал трудни моменти, съмочувствието ми е доста ниско.
Но някак така много ме натъжава факта как сме се очуждили и как никой не го интересува за другия. И може би така трябва да е? – не знам и се опитвам да не съдя, но знам, че се чувствам много самотно в момента и осъзнавайки този факт се боя да не бъда изоставен от обществото. Общо всето, това ми е страх като малък.
Помня няпример, имах кошмари, че ходим в някаква гора или джунгла с нашите и аз съм малък и по-бавничък или просто нещо друго, но изоставах назад и се губех и после се събуждах. Този сън например съм го сънувал десетки пъти дори и по-късно през годините. И ето ме тук на 24, до скоро упортебяващ трева, опитващ се да заплаче за да ми олекне и без успех. Някак загубих връзката, толкова съм далече от всичко, толкова ми е чуждо и непонятно на къде е тръгнало това общество и толкова много ме боли, че дори не мога да опиша.Вчера помолих съквартиранта ми да спи в моята стая, защото исках да си приключа живота. Много ми е мъчно и тежи, имам шум в ушите и съм заклещен в тоя череп, та ме измъчва всичко. Толкова тегаво стана, че не се шегувам, единствената мисъл беше да се приключа.
Не искам да звуча луд, но много ме е страх, че натам отивам. Помня когато още бях студент(защото съм прекъснал)[не живея дори в страната] и се напушвах и се наказвах сам. Завивах се като пъшкул да не мога да мърдам, не се храних редовно и не излизах отвкъщи. Исках да продолея един страх. Страхът от смръта, от това да съм сам. Чудех се какво е да си в ада и интоксикиран от цигарата, препариран в завивките – аз бях в ада. Сам, антисоциален, ако умра никой няма да разбере, гладен и жаден и така нататък. Беше толкова гадно, но исках да мога да преодолея това да бъда сам. И ако умра и отида в Ада и винаги съм сам, заклещен в своята мисъл какво от това? И някак мисля,че се научих да го правя. Успях да се успокоя и да знам, че дори сам, дори заклещен в най-мрачни мисли, аз съм със себе си и няма какво да се случи. Това е най-лошото и по-лошо от това няма.
Да на две години по-късно аз се връщам към това. И ме е страх. Ама много ме е страх. Имам лудо сърцебиене от седмица и не мога да спя. Не съм в най-добрите отношения с родителите си и никога не сме изградили подобна връзка за да мога да споделя за подобно нещо. Някак обаче тая исторя я чувствам като дежа ву. Все едно вече съм говорил с тях за това.
Аз винаги съм се опитвал да виждам красотата в най-най-малките неща в живота. Обичам природата и животните. Често даже си играя с мравки, много са ми интересни как се трудят. Но са ми и глупави как не ни виждат. А ние ги тъпчем дори без да се усетим.
Аз като бях малък имах големи сексуални нагони, но така и не съм го правил до сега. Някак го оставих в далечен план, казах си, че размерът ми не е достатъчен и не искам да бъда разпънат на кръст за още нещо дето не ме бива. Исках да намеря подходящия чове, но уви това още не се е случило. И ме е страх, че във времето, в което живеем всичко е до интерес и време. Не искам да бъда наранен. Опитвам се да говоря с познати и по-близки(ако мога да ги нарека приятели) за нещата от живота, които ни касаят и като ми е тежко се допитвам до някого за помощ. Но напоследък като говоря с тях виждам как те не виждат моята болка, или може би аз съм луд, че се натъжавам от всичко. Винаги съм бил екзистенциалист, но от тия глупавите. Тия дето не четат наука, а само конспирации и потъват в глупави мисли. Депресиран съм много сериозно, не виждам смисъл и надежда в нищо. Щастие не изпитвам от нищо вече и не ми казвайте, че сам съм си го направил от наркотиците. Защото всичките сме болни, болни сме да си седим на екраните в метрото и да ни е срам да се погледнем, болни сме да бачкаме за да плащаме такси и да пазарим с останалото, някакви дранкулки за социален статус. Болни сме и то много, а сега с тия маски..онзи ден ходих до магазина и ми стана много мъчно, че има 50 човека чакащи и с маски и едно такова. И явно съм направил някаква по-унила физиономия... всички се отдалечиха, все едно бях прокажен. Почувствах се толкова сам. Толкова сам се почувствах. Обърнах се и се затичах към вкъщи. А това, че тука не ми говорят и майчиния език и сме се събрали идиоти от цял свет и друга тема. Главата ми кипи в момента да пиша, кипи и ще гръмне. Исках да се прибера и да видя мама и татко. Знам, не мога да обясня, ама ще ме видят. Ще ме видят с просълзени очи, с празен поглед и ще разберат. Ще разберат, ама ще разберат ли. Никой не разбира, дори самият аз. Търся нещо дето го няма. Какъв е смисълът на човешкото съществутване?! Не знам и по принцип няма и какво да ме бърка докато съм щастлив... Ама щастието са едни хормони, допамин можеш да си набавиш от вкичко. Аз съм толкова нещастен, че реших да спра да мисля за секс, да не ям да не правя нищо. И после като се нахраних след 20 часа беше много вкусно и реших, че е добра идея. Сега обаче съм много объркан, няма допамин. Има тежест в сърцето, много голяма. Има мътна глава и страх, параноя от всичко. Не виждам вече смисъл в нищо, не ми е красива нито природа, нито мравки. Сигурно дори не са истински, може дори да са симулация. Ивсичко това е не защото съм пушил, не съм пушил от повече от месец. Опитах да чета книги, да гледам филми, да мисля само хубаво. Хора, не знам какво ми стана сринат съм до основи. Нищо няма вече стойност за мене. Преди няколко месеца пак така.. защото работя тука на не малка заплата и реших, че ще се накажа. Че не сме направени да работим за пари, че съм забравил от къде съм тръгнал, че не е правилно. И започнах да играя хазарт. Загубих всичките си пари. Но го направих нарочно! Абсолютно! В левове съм загубил над 20 хиляди. Което не е скандално голяма сума, но за семейството от което идвам са значими пари. Мислех, че ще ми е по-леко, но екзекутирайки се по този начин аз вече нямах нищо. Никаква опорна точка. Преди спортувах и ако нещо- мога да отида да помпам, сега вече нямам тяло, нямам сила, работата ми е цял ден на крак, нямам полов контакт(никога не съм), нямам връзка, приятелите ми... казахме – всичко е до интереси и не ми казвайте ауе братле, приятелите са до живот. Ако някой по-възрастен и опитен чете, ще се съгласи с мене. И така стигаме до момента, в който аз нямам нищо, нито пари, нито семейство дето да е до мене, започват да уволняват всичко наред(пестят пари заради тоя вирус) и аз мога да си загубя и работата. Всичко се срива и мен не ме интересува. Обаче може би подсъзнанието ми – го! И ето... една седмица сиха уста, сух нос, тежко дишане, параноя даже от тоя вирус. А се чувствах напълно здрав. Ако ви кажа. Тая карантина като започна реших, че ще тренирам, ще чета, ще бягам, ще се образовам финансово.
Мисля, че много лоша услуга си изиграх като първата книга дето грабнах беше на Оруел. И изведнъж за енда нощ, се събугдам потен на г*з, прединфарктен, с никой до себе си, с никакви задни планове как да изляза от ситуацията, с нищо. И говоря с хората дето живея сега в къщата, че нали сме сега заключени и няма мърдане. И те ми казват как всичко е наред, а горките са по-изгубени и от мене.( а може би не са)
Искрено съжалявам за пунктоацията, за тъжните чувства и мрачната тема, която подхванах. Но разберете ме, това го пиша на един дъх. Толкова ми е болно! Простете непоетичната ми мисъл и най-голямо уважение, че сте стигнали до тук на разказа! Не искам да налагам цензура на коментарите, но много бих се уплашил ако някой е на моето мнение или бих се нагрубил от присмивки. По-лесно ми е да вярвам, че съм луд!
Модератори, най-искрена молба, този текст да бъде публикуван!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 353e11c458 |
|
1. Напълно те разбирам и в някои отношения преживявам почти същото като теб! И аз съм много самотен, буквално само 4 стени, готината музичка и някои от готините турски сериали плюс яростта и тоталната ми антисоциалност-това имам! И аз изпадам в мрачни настроения но светът около мен не ме вълнува и интересува въобще! Не гледам лъжливите им новини, с месеци не излизам от панелната дупка и съм съгласен че приятелите са докато имат интерес! Все едно живея на друга планета! При това имам психични заболявания- проблеми с жените но се спасявам с 1 ярост към всяко зло, 2 музичка, 3 филми-дори не работя и не мога и аз да отида до болницата да си призная на психиатрите за налудностите ми но аъм решил да се боря до дупка! Дано се подобриш и да съм бил от полза!
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: c5cc10a134 |
|
2. Гледай стари мюзикъли. Но не от захаросаните дето само пеят, а такива с много танци като Broadway Rhythm и Give A Girl A Chance. Карат те да забравиш всякакви проблеми и дават надежда. Показват, че с много тренировки може да създаваш красота танцувайки или пеейки.
Ето как да ги търсиш в тубата:
Give A Girl A Break - Give A Girl A Break - заглавната песен
Give A Girl A Break - Balloon Dance
Broadway Rhythm- Ross Sisters - такова кълчене няма и в чалга клиповете ;)
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 135cae4a37 |
|
3. Разбирам те до една степен. На малко по-малко години съм от теб... ако има значение де. И аз бях в някаква като дупка, от която "драпаш" нагоре, но не става. Е, с времето стана, просто не се отказах. Аз си втълпявах, че не заслижавам това, което имам. Че не съм достойна за някого, когото харесвам. Че не съм добре. И още много, много неща като например, че всеки иска да ми навреди. Че не ме харесват. Че с моите действия мога да нараня близките си. И това постоянно. Че ако не измия домата за салатата добре може да отровя някой от семейството си. И всякакви такива неща.
С наще тогава не бях много близка, в последствие се сприятелихме повече. Тогава не можех да им кажа за страховете си. Но се опитах да споделя с баща си (винаги с него по-лесно съм говорела) и... и.. той се засмя(това много ме удари тогава, сега разбирам, че просто е искал да смекчи опасенията ми, но в такъв момент исках само подкрепа, някой който да ме изслуша и да вземе насериозно нещата, които мв тормозеха)
След тази случка си казах, че няма да стане така. Чувствах се все по-зле. Толкова се страхувах от смъртта, че не можех да заспивам, не можех да гледам филми(освен ако не е тооолкова развлекателен, че да забравя за всичко друго, което беше рядко)
А ако заспях се събуждах и не можех да дишам.
Тогава реших, че така просто няма да стане. Реших, че съм луда. Че нещо не ми е наред. Помня как сестра ми ме нарече луда за нещо(вероятно на шега, не помня) а аз започнах да плача и да казвам, че това не е вярно... (кофти спомен)
Таа.. реших, че трябва да помисля за психолог. Не бях много запозната, затова реших, че ще отида да училищния психолог. Тогава още учех. Казах на наще, те казаха "Добре, щом чувстваш, че имаш нужда"
Първия път като отидох.. толкова плаках, че не можех да и обясня изцяло какъв е проблема ми. Така беше и втория път... после започна да ми възлага задачки. Четях книги, които ми препоръчваше. Отделно аз реших да оплътня времето си максимално. Толкова, че да няма кога да ги мисля тези неща. От сутринта до вечерта, аз знаех какво ще правя. А ако имах дупка в плана си намирах сама занимани. Стигало се е до там да се уча как се сгъват кърпи на лебед (само и само да нямам свободна минута) Така започнах да си набелязвам клипчета за хендмейд неща. Бродирах, сабирах салфетки, гледах серияли, домашни, училище, гримирах се, изключих всякаква музика, която ме натъжава (много съм чувствителна) Излизах.
И започваш деня с усмивка(няма тъжно, няма не тъжно). Лепиш я усмивката и това е. (Така си казвах)
И сега, 3 години по-късно, мога да кажа, че съм добре. Имам си работа. Още живея с наще. Уча в университет, специалността не ми допада много, но ще я избутам. Имам си приятел. И така
Още имам страх от смърт, гледам да не мисля за това. Още понякога като съм сама заспивам сложно и опасенията ми се връщат и искам да си поплача иии да се запитам накъде отивам. Но сутринта идва.... и си казваш. ТОВА Е НОВ ДЕН!!! ТОЙ ЩЕ Е ПРЕКРАСЕН!
Записвам всеки ден 5 неща, които са ме накарали да се усмихна. В началото ми беше много трудно, не виждах такива. А сега просто се радвам и на малките неща.
Всичко е въпрос на нагласа. Всичко ще е наред. Всичко тепърва предстои!
Не се наказвай, поощрявай се. Всеки е уникален. Заобичай себе си, опитай.
Пращам много позитивна енергия!!! :)
Съжалявам ако нещо не е написано както трябва.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: a0d54b6fe5 |
|
5. Брат, аз се чуствам по същия начин. Като номер 1 съм. Между четири стени съм по цял ден. Само където не ми е до музика и турски сериали. Без семейство, приятели, без работа и със смачкано самочуствие и психически проблеми, които дори ме е срам да призная на лекарите. И аз живея в чужбина и се чуствам като утрепка. Осемнайсе години тука съм в депресия, ОКР, параноя. Страхове... страх, че ще остана сам, че ще превърта тотално, че ще умра сам на чужда земя и ще бъда погребан служебно. Ти си още много млад само на 24г. Липсата на половинка и секс те е вкарала в канска депресия. Спри наркотиците. Спри хазарта, спри да се унищожаваш! Ако трябва прибери се за месец в България при вашите. Имаш още време да срещнеш твоята, , Жулиета, , Излизай по често с приятели. Бъди по активен в търсенето. И ще я срещнеш сигурен съм. Тогава по друг начин ще гледаш на света.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: d774798f97 |
|
6. А аз си мислех, че съм единствения само дето съм на 19 и също в чужбина. Пред мен изборите са два или се бориш или се оставяш друго яче няма...
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 5e4c22693d |
|
7. От всичко което прочетох съм почти сигурен, че можеш да се подобриш с поне 80 процента емоционално! Аз бях в подобна ситуация, докато не прочетох книгата да се чувстваш добре на др Бърнс!
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 9900eeef97 |
|
9. Да не караш някаква по-лека форма на вируса, това със изпотяването, кошмарите, объркаността... може да са симптоми.
Иначе, човек, това с Рая и Ада не го мисли, казват, че Бог, пък и Архангелите, пред които ще се отчитаме, са добри, та може би не пращат с лека ръка в казана и ще отчитат и обстоятелствата при които сме съгрешили... Общо взето спри да четеш конспирациите, те са писани по начини да подтискат психиката и да предизвикват страх, нарочно, за да им повярваш и да ги четеш. По-скоро е нужно да свикнеш с идеята, че много неща са необясними и няма как да знаеме и да си обясняваме всичко. От много мисли, звучиш все едно си си блокирал чувствата и чувствителността на тялото. Какъв да е смисълът - освен да се насладим на Живота по относително благ начин? ! А ти се самонаказваш, нали не си мислиш, че Бог (или каквото там съществува) би искал някое от творенията му да страда??? Не, напротив, имаме Дар - Живот и той не е направен, за да се самоизмъчваме. Пък и това, от което най-много те е страх, е смъртта, това е абсолютно нормално, това е основния страх на човеците. Но не зависи от нас. Разглеждай го с любопитство, все едно ти е даден, за да опиташ какво е усещането да си Човек - радости, скърби, чувство при предателство, самота, задоволство, е така опитай - когато те е страх, опознавай това чувство, после реши пак да спортуваш - опознавай чувството на усилието, чувството след усилието, вечер, на другия ден, чувството да си пълен и да не ти е комфортно, чувството пак да си с тяло, в което се чувстваш удобно, чувството на удовлетвореност от добре свършена задача, от това да ти е чиста и оправена стаята, от това да научиш някаква информация и да я споделиш, от това да си купиш нова дреха, даже и от това да се нагласиш по начин, който е суетен - чувства и експерименти. Ти пишеш за самотата, за суетата, сори, ама не е ли по-добре да си суетен и да си купиш някаква джаджа, която те радва, отколкото да се самонакажеш пропилявайки ги на хазарт? Имам чувството, че си чел прекалено много и още не си осмислил цялата информация, с която си се задръстил. В днешно време повечето информация, която можем да прочетем може и да е напълно невярна, така че изчакай нещата, които си изчел да поулегнат, да ги позабравиш малко, недей пълни кофата допълнително в момента или чети някоя друга тема, която да ти занимава невроните без да те обърква допълнително. Добре си решил да гледаш филми и да слушаш музика. Включи пак спорта, тестостеронът трябва да се употребява по някакъв начин. Излизай на разходки, ако карантината ти позволява или се разхождай до магазина и обратно, та ако те спрат случайно за проверка да имаш обяснение - до магазина, обратно - забравил си си парите. Прочети там за витамините, които ти липсват - витамин C и витамин D3 борят депресивните състояния, а ти... вместо да си ги набавяш и с храна и разходки отново обратно на всякаква логика - се завиваш в леглото и не се храниш пълноценно. Същото правиш и по отношение на суетата, себеразвитието, себеуважението... - за да не си суетен изпадаш в другата крайност, та чак ти липсва здравословния нарцисизъм. Нормално е човек да иска да е красив, да иска да се облече добре... разбираш ли, всичката тази пропаганда за повърхността на някои неща, които досега са били ултра нормални за хората няма как да не оставят зейнала дупка с липси, като ги премахнеш отведнъж. Ти си премахнал неща, които са осмисляли и осмилят живота на повечето хора, защото си ги сметнал за повърхностни (и те са) - да си намери работа, да получава сигурност от заплатата, да си купи кола, дрехи, джунджурийки за да се окичи за статус, да си вземе жена/мъж, да се родят деца, техните деца да учат... нормалния цикъл на живот. Обаче, всичките тези неща носят удовлетворение, от което ти си се лишил. А можеш да приемеш факта, че са повърхностни и носят удовлевторение на по-ниско ниво от духовното и просто да... приемеш, че това са човешки неща. Разбираш ли, готино е да знаеш, че нещо е много повърхностно и да го правиш, защото ти носи кеф, с пълното съзнание, че е е повърхностно и го правиш умишлено. И честно по-добре да четеш разни неща за себеразвитие и самоусъвършенстване, отколкото неща за духовно извисяване. Относно духовното, вече си забелязал, че е трудно да намериш човек, който няма да е до теб поради интерес, забелязал си масовото ниво на духовност и извисеност. Аз не разбирам какво те бърка, че щастието е химия, всички жизнени процеси са някаква химия. Ами, като го знаеш, използвай го в твой плюс, а не отново всичко наопаки - в твой ущърб. Намали прогресивно зависимостта от допамина, работи за стабилна доза серотонин, ами ето - шопингът е супер повърхностно нещо, ама доставя серотонин. И кво е по-добре - да си щастлив или да не си? Това например е тема, която можеш да четеш - за невротрансмитери, за аминокиселини и да заложиш на проекта - АЗ САМИЯ. Започни да се самоусъвършенстваш малко по малко и апетита ще дойде с яденето, после и жена ще се намери, и деца ще се родят, все неща, които общо взето ни изпълват с щастие.
Сега, този твой страх от отхвърляне от обществото е атавистичен страх, в основата стои отново страха от смъртта. Едно време и така достатъчно дълго време в нашата история, животът ни е зависил от племето и от обществото, защото не сме могли да оцеляваме самостоятелно. Този страх още присъства, но вече е абсолютно безсмислен, защото даже и пълния социопат си вирее съвсем спокойно в обществото, което сме постигнали. Да приемем, че това е твой детски страх. Като дете ти не си могъл да си представиш да оцелееш без родителите си, и това е съвсем нормално и е трезв извод предвид зависимостта на детето от външните фактори. Но този страх сега е необоснован, от него няма никакъв смисъл на този етап. Страхът съществува, за да ни предпазва, това е неговата функция. Но при точно този твой страх вече няма никаква реална заплаха, той е безсмилен, трябва да схванеш това. Спомни си кога за първи път в твоето детство си го почувствал, може родителите ти да са те оставили за известно време някъде и ти да си го почувствал. Това е един от методите за справяне с подобен страх - спомняш си кога си го изпитал, а може да е било в съня ти, но аз мисля, че сънят ти е следствие на този детски страх, та - спомняш си ситуацията, ще го почувстваш в корема и тогава си даваш сметка, че нито твоите родители наистина са те оставили, нито сега има някаква нужда от него, най-малкот защото обществото и да искаш, няма да те пусне, пък и вече не си малко дете и можеш да се справяш сам. И би трябвало да спре да ти действа.
Ако си загубиш работата? - ще се прибереш при родителите си, пак няма нищо страшно.
Какво от това? Какво ще стане, ако си загубиш работата - ще си намериш нова, ще се прибереш, ще си на социални, ще ти изкочи някаква оферта, ще срещнеш жена - има толкова много неща, които могат да ти се случат и да изпиташ. А въобще не е сигурно, че ще я загубиш.
Пък ако решиш след пандемията да ходиш да тренираш в зала, запознай се с някакви местни, ще намериш нови среди за общуване. Ами, не е задължително всички да са безкористни към нас - от един ще научиш нещо, на друг ще помогнеш и така. Все ще се намерят и по-близки хора, на които да можеш да разчиташ в труден момент. Сега пък си имаш съквартиранти. Все пак момчето е спало при теб, това хич не е малко.
Знаеш ли какво, при някои жени сексуалното удоволствие е на ментално ниво и там размерът не играе огромна роля. Можеш да си намериш такава. То, жената, като е влюбена, размерът ти всъщност е последна грижа при жените от този тип.
Ами... така се излиза от депресия, с малки промени, набавяне на серотонин по естествен начин и после човек седи и се чуди за чий *** му е било да стои в дупката толкова време, че той - Животът тече адски бързо, а трябва да се използва, засега не се е разбрало да ни го подаряват повторно.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 9d0a21fd38 |
|
10. Нещо за автора, номер 1 и номер 5 - нещо, което малко или много би помогнал... дори и за момента.
https://youtu.be/MjGVjXn3OY8
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 135cae4a37 |
|
12. Защо не ми публикувахте въпроса?
Исках да попитам как е автора, какво лошо има?
В такива ситуации като неговата вероятно се нуждае от подкрепа!!!!
Ще задам пак въпроса си, защото ме интересува!!!
Как си? Не си писал скоро, всичко наред ли е :)
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 8b89227321 |
|
13. Ако можеш тръгни на психотерапевт. Може би имаш травми от детството. А и чужбина и тревата не помагат... Имаш нужда от психолог.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
