Неусетно се пропих - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (104545)
 Любов и изневяра (24963)
 Секс и интимност (12256)
 Тинейджърски (20823)
 Семейство (5300)
 Здраве (8349)
 Спорт и красота (4333)
 На работното място (2430)
 Образование (6489)
 В чужбина (1394)
 Наркотици и алкохол (990)
 Измислени истории (752)
 Проза, литература (1553)
 Други (14766)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Наркотици и алкохол

Неусетно се пропих
преди: 8 месеца, 5 дни, прочетена 1222 пъти
Та както написха в заглавието, покрай цялата ситуация с корона вируса, по-скоро с мерките, несусетно започнах да злоупотребявам с алкохола. Баща и съпруг съм, имам страхотно семейство, хубава работа и дом(купен с ипотечен кредит). След доста неприятности в миналото ми(проблеми с родители, загуба на близки, странстване по света и т.н) , най-накрая живота ми се беше подредил. Създадох семейство, върнах се в родината си, купих си дом, част от него с ипотека, но доходите ми са добри и уж бяха сигурни до кризата с корона вируса, сектора ми се оказа един от най-засегнатите. Веднага намалиха работното ми време и заплатата ми, разбираемо предвид ситуацията. И когато всичко стана със затварянето през март месец, започнах много да се притеснявам, ако загубя работата си, как ще плащам ипотеката и ще се грижа за семейството си или пък, ако недай си боже да се разболеем от това нещо, какво ще стане. Ясно, че каквато и да е работа сигурно мога да си намеря, но въпреки всичко ме обзе паника, не само за доходите ми а и за здравето на семейството ми. В същото време, вярвах, че алкохола предпазва от коронавируса и започнах да пия. Първо вечер по една чашка, после станаха две, после половинка и накрая стигнах до две шишета ракия или водка на ден. За щастие, лятото нещата започнаха да се нормализират, започнах да спортувам по малко и да намалявам изпитото количество. Нещата в работата ми започнха да се нормализират и до известна степен се успокоих. Притеснявам се, че нещата могат пак да се повторят и пак да прибягна към алкохола, също ме притесява, че баща ми, дядо ми, едната ми баба бяха алкохолици(лека им пръст) а също и майка ми обича чашката и вярвам, че може и да има нещо наследствено в това. Според вас, дали е възможно алкохолизма да се предава от родител на дете и просто нещо като описаното по-горе може да го отключи? Благодаря за разбирането.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 месеца, 4 дни
hash: 549feefedd
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Човече, нищо още не е изгубено. Непиеща алкохоличка съм. Зная как се стига дотам, ти си го описал доста добре, въпреки, че аз, може би, защото женският организъм не носи толкова, чак до две шишета водка не съм стигала, но до едно примерно - да.
Какво да направиш? Яж сладко, когато ти се допие. Захарта убива желанието за алкохол, то затова мезетата са солени. Започни като начало да разреждаш питиетата с нещо безалкохолно. Например 100 грама водка във водна чаша, но догоре фанта или каквото там обичаш. После смъкни количеството на 50 грама и пак догоре фанта. Не спирай отведнъж! Това ще ти причини ужасни проблеми, може и да се разболееш. Но план-програма - всеки ден намаляване на количеството и увеличаване на другите течности. Пий колкото се може повече вода. Вземи си от аптеката витамин Б комплекс, много помага срещу желанието да удариш един гълток. И най-главното: помни целта си! Целта ти е да освободиш тялото си от нуждата да се трови. Движението, природата, всичко това също помага. Аз се захванах например с градинарство като хоби. След един ден физическа работа си гладен като вълк и мислиш само за пържола, душ и сън.
От години не пия, но не съм пълен въздържател. Т.е. по повод, в компания, веднъж на два месеца мога да изпия една малка ракийка, или пък, ако съм с грип си капвам капачка коняк в чая, но дотук. А не ми се и пие, това си е просто социален ритуал или пък, за да се сгрея. Така че спокойно! Има начин!
Бих те посъветвала да потърсиш помощ от психиатър, специалист по зависимостите, но ти си още съвсем в началото и сам ще се справиш.
Ако повярваш, че алкохолизмът е наследствена болест, каквато не е, ще си намериш сам на себе си оправдание да се наливаш, докато не умреш. Много ти се иска да си кажеш: ми така и така съм обречен, какво да направя... Знам, но това не е истина.

 
  ...
преди: 8 месеца, 4 дни
hash: 96554e1f9e
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не,алкохолизмът не се предава по наследство. Изцяло си е твое решение да пиеш или не. Въпрос на воля и решиние. Спортувай редовно. И-животът е борба. Като се случи проблем търси решението му. А не бягството.

 
  ...
преди: 7 месеца, 28 дни
hash: 454596f537
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Ще говоря като потърпевш, но не пряко. Със сигурност алкохолизмът не се предава наследствено. Няма как да си израснал с хора, които са били алкохолици и да не се опита да те застигне и теб. Това е един от примерите, които взимаме от нашите родители. Но само ти си в контрола на това, което се случва в твоя живот. Аз съм момиче на 24 години и се боря с много психологически и емоционални последици именно, защото в ранните ми години, баща ми беше алкохолик. Той ме лиши от това, от което най - много се нуждаех за годините си и, което щеше да ме избави от това, с което се боря в момента. Също така е ужасно за едно дете на 3-4 години да гледа как баща му бие майка му всяка вечер и това да се случва в стечение на години. Всеки един избор, който правим има влияние върху и хората около нас, особено, ако имаме семейство. Аз също имам семейство, макар и млада, благодаря на Бог, че ме дари с прекрасен съпруг, който не бшизва никакъв алкохол (на пук на неприятните години, в които видях лошата страна на алкохола) и чудесно детенце на 2 годинки. Сигурно съм доста по-малка от теб и сигурно е тъпо да те поучавам, няма да го правя. Просто искам да кажа, че за едно дете да има стабилен баща е просто невероятно и би го изградило като една здрава личност в бъдеще.

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 26 дни
hash: 352b351f99
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Благодаря за разбирането и съветите.
Това всичкото с коронавируса ме съсипва. Както споменах, работата ми е пряко свързана с това и всяко затваряне и затягане на мерките, може да ми коства загубата и а от там и всички проблеми с кредити, банки и т. н. Лятото нещата бяха тръгнали да се нормализират, но сега напрежението расте а с това и желанието ми за алкохол. Сдържам се само заради детето и жена ми, но не знам до кога. Отново, всеки път, когато минавам покрай витрината с алкохол, буквално треперя и не знам, къде ще му излезне края. Вече наистина се замислям, да потърся професионална помощ.

 
  ...
преди: 7 месеца, 18 дни
hash: bb10f37d3b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Имаш проблем с желанието да контролираш всичко, затова те влече да пиеш в този момент. Един от вариантите, най-готиният, според мен, е да повярваш в Бог и да оставиш той да преценява нещата, върху които нямаш контрол. Това не е проповед, а изпитан начин.

 
  ...


...
преди: 7 месеца, 3 дни
hash: 352b351f99
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Отново се напих. Познат беше на гости, не знае за проблемът ми, с никого не съм споделял и донесе много хубава ракия. Ама мирише на грозде, много хубава и пивка. След като си тръгна си сипах малко и започнах да разглеждам снимки от времето,когато с жена ми живяхме в чужбина, във Виена и Лондон. Току що бяхме завършили университет и бяхме решили докато сме млади, да се отдадем на пътувания, експерименти, да съберем малко професионален опит в чужбина а и лично аз да се откъсна от тогавашните ми проблеми тук...както и да е. Отдадох се на спомени...и ракия. И наистина, без да се усетя, викам си "то малко ще си пийна" и шишето свърши. И ми се пие още. Наистина, вече не знам защо пропаднах така последната една година?!

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 22 дни
hash: 3a18e39db4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Авторе, не се заблуждавай, номер 1 съм и следя темата. Нито коронавирус, нито нещастна любов, нито материална загуба, нито лично неблагополучие имат нещо общо с пристрастяването към алкохола. В основата е желанието да се почувстваш добре, да получиш удоволствие. Което ни води до мисълта, че ти нямаш други ресурси, които да използваш за запълване на емоционалните си дефицити. А може и да ги имаш, но да не ги използваш. Спомена, че имаш жена и дете. Ами радвай им се! Давай и получавай любов. Много често алкохолната зависимост израства като плевел там, където няма любов.

 
  ...
преди: 6 месеца, 19 дни
hash: 5ce2c50615
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Здравейте на всички!
Пиша в темата, за да споделя и моят проблем с алкохола.
Жена съм на 38 години. Не съм семейна. Липсва ми това, че може би нямам свое семейство, чувствам се нереализирна като майка и жена... и много ме боли от този факт. Чувствм се самотна и необичана. Може и причината да е друга, нямам идея, но това е което ми излиза на пръв в мислите. Мисля, че използвам алкохола като вид антидпересант, за да се успокоя, да не мисля и да се отнеса от болката и проблемите. Ще се консултирам и с терапевт. От около 5- 6 години пия вино, абсолютно всяка вечер. От 1- чаша с вечерята, увеличих дозата на половин бутилка с вечерята. Като понякога ям по - малко, съвсем умишлено, "за да ме хване" по- бързо...Така за два дни изпивам 1 бутилка вино. Когато пия се отпускам, но също така, чувствам вина и страх, че няма да мога да се справя с този проблем. Когато прекаля с виното да кажем чашите са 3 по 200 мл. и ми стане лошо късно през нощта си казвам, че искам да престана, разплаквам се, но преставам точно за 1- 2 днн и продължавам по същия начин. Искам да спра, но не знам как. Мисля постепенно да намаля количестовто, докато не го откажа съвсем... Друга моя приятелка ми каза, да не държа алкхол вкъщи, както и да потърся подкрепа от приятели, които не пият Мисля, че силата е в нас и можем да се справим, само ако признаем проблема пред самите себе си, и след това започнем да работим в/у това. Истината е, че няма да е лесно и бързо, но всяка манлка стъпка е път към победата да изберем себе си и живота, вместо алкохола. Съжалявам, че писах в темата ти, но имах нужда да споделя с теб и с други като мен, които са победили тази зависимост. Благодаря на номер 1 за куража, който вдъхва с думите си. Алкохолизмът не е наследствен, той е избор, И често чрез алкохола се опитваме да решим проблемите си, да притъпим чувствата си, но така само задълбочаваме. Решение има.

 
  ...
преди: 6 месеца, 12 дни
hash: 14a70a03bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Ха ха!Измислена история.От една чашка започнал да пие по две бутилки на ден за няколко месеца.Я не на мен тия!За да се алкохолизираш трябва да пиянстваш с години.Това не става за месеци.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker