2. И аз се чудя точно това - защо алкохола избива на агресия дори онези, които по природа са кротки, плахи.... Има нещо което отключва, вътрешен гняв може би, комплекси. Аз пиех често преди и като ме хване ставам меланхолична и мисля колко ми е скапан живота и всякак нихилистично (но ми действа прочистващо, вид излияние). Избивало ме е на агресия срещу мен самата. Моето виждане е, че ние, алкохолиците, пияндета и пр. агресираме защото ни е срам от поведението ни и смятаме, че някой като дойде да ни свети на пиенето и да ни напява колко "бъркаме" с порока си и тем подобни съвети, ни принизява и такива укори ни карат да се чувстваме жалки и нищожни сред останалите нормални. Веднъж роднини ми влизаха в личното пространство с точно такива съвети и разни досадни мнения за това да се спра да пия и след много молби от моя страна да се разкарат от мен и да ме оставят да правя каквото си реша, без да им преча - трябваше да ги заплаша и аз така съм била нелюбезна, както се изразява нежно автора, но не съжалявам, защото видиш ли пиян - не го закачай, не го дразни... В борба е, тежко му е. Аз като алкохолик, който се примири със съдбата си на такава и впоследствие го отказах мога да ти кажа, че за да се докарваш до смъртно опиянение означава, че вътрешно се мразиш и се бориш с психиката си. Представи си колко трябва да се мразиш, за да вливаш отрова в организма си, а не примерно да го тренираш, да го храниш здравословно и пр. като останалите (инфлуенсъри хаха). Дори след много време от както вече не съм тежко пиянде, не мога да се отърся сякаш от тази моя съдба, моя път с алкохола. Мога да ти кажа, че за мен е бил повече "приятел" и помощ, много повече от всеки друг човек, представи си само как ти имаш някой близък, който ти е упора - приятел, майка или роднина, дори някой певец.... а този алкохолик има само една отровна течност, която му дава това опиянение, за това да живее - колко различен е живота за тях, не мислиш ли. Лесно можеш да се сърдиш на роднината си или приятели, които са пияни и гадни, но помисли на тях отвътре какво им е, вероятно осъзнават колко нараняват и това да допринася за последващи падения. Лесно е да се съди, трудно е да бъдеш приятел на онзи, който не е приятел със себе си. Като си пиян и ти се струва как всички други те съдят и те имат за несретник и си отцепен от всички и те хваща яд, че не те схващат, а те гледат с презрение, сякаш си по-долен... Ако теб те гледаха дали и ти нямаше да се ядосваш...
|
