Споделена история от Наркотици и алкохол |
Феникс, воля, катарзис
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 1189 пъти
Здравейте. Искам да споделя нещо, от което дълги години много се срамувах. Преди няколко години завърших гимназия. С отличен успех. Това не е гаранция за абсолютно нищо. Още от края на 10-ти клас развих зависимост към хазарта. Направих го от "келешлък", не мислиш за нищо, имаш си пари, а и уроците като ми вървяха не съм и обръщал внимание. Постепенно здраво "влязох" и ми стана ежедневие наред със закуската и излизането от къщи. Само белот с пари не съм играл, защото не мога да играя белот. Междувременно съвсем случайно един приятел ме запозна с негово познато момиче, помоли ме да отидем до близкия парк и по пътя се видяха и ме запозна. С това момиче си разменихме начини за контакт и го осъществихме. Първоначално контактувахме на напълно злободневни, дори тъпи теми. Нещата обаче се развиха с времето и се сближихме. Започнах да се замислям, защото продължавах да си цъкам хазарт. Винаги си оставях по 2-3 лв., така че и да загубя, да мога да отида и да пусна пак. Междувременно стигнах и до досег с марихуаната. По малко, по малко в комбинация с бирата и хазарта и неусетно се закотвих пред екрана с часове. Имал съм периоди от по седмица без да излизам, особено лятото. Друг път с мъка съм се довлачвал за мляко и хляб да речем. Удивително поне за мен успехът ми не мърдаше и си стоеше на стабилното ниво отпреди. Реших, че ще се ограничавам силно заради момичето, имаше чувства между нас. Намалих честотата на залозите, адски период ми беше. От печалба/загуба в рамките на 50-60 лв. за няколко дни се ограничих с еднократни залози на футбол в почивните дни от порядъка на 5-6 лв. за 10, нещо такова. За ученик 60 лв. загуба за 3-4 дни не е малка, както и да изглежда отстрани. Разбира се лапешкият акъл къде го да мисли. Добре че спрях на 60, а не стигнах до 6000 и отгоре. Имах няколко такива момента, в единия ден спечелих 350, на следващия загубих 75, а след още 5 дни 350-те се бяха превърнали в 25 лв. пасив. От коза твърдо се отказах, пълна глупост е това. От хазарта също успях да се отскубна, последно заложих на мача Италия Испания от Европейското 2016-та във Франция. Взех 38 лв. от него и казах "стига, глупак, за да не я загубиш". Това надделя над алчността ми. Много, много, много трудно ми беше, със сизифовски мъки се откъснах от това, прибрах си парите от последния фиш, занулих си онлайн сметката и я закрих. Не съм й споделял заради огромния срам, който изпитвах. Впоследствие си направих един отчет на целия този период, на всички видове залагания, оказа се, че всъщност съм на плюс със 190 лв. в крайното салдо. Много, малко, това е вече зад гърба ми, не го искам. Амбицирах се и влязох в университет. След няколко месеца тя ме остави, тежко го приех, но запазих добрите спомени, още ми честити рождения ден, не го е забравила. Минаха години и сега се запознах с жена (зряла жена, 12 години по-голяма от мен), в която съм лудо влюбен. Наскоро й го признах, тя го прие с насмешка, но като че ли не ми затвори вратата напълно. Споделих й за миналото си и проблемите си с хазарта, тя посрещна очаквано с одобрение това, че съм успял да сложа точка, наистина не ме е чоплила на тая тема. Много искам да развием отношенията си на стъпалото след приятелски, вече мисленето ми е съвсем друго. Разбира се трябва да има и малко сол в хубавата торта - тя също ми сподели нещо, от време на време (в събота и неделя обикновено) шмърка кока. Както Марк Твен, така и аз имам приятели и в Рая, и в Ада, та жегна ме отвътре нещо, прииска ми се да дръпна една линийка (не съм употребявал кокаин, единствено марихуана). Реших обаче да я разпитам тя колко често го прави, отказах се от идеята за "гъзарлък" по подобие на миналото. Оказа се, че го прави само в едно състояние... под влияние на алкохол. Не е нужно да имаш 4 висши образования или да си токсиколог, за да се сетиш за последствията. Оприличавам го на натискане на газта на мотокар към бидони с нитроглицерин, докато си качил човек отпред на рогата. Не знам доколко е пристрастена и дали изпада в кризи или депресии. Но я обичам въпреки това. Искам да спре с тия неща и й го заявих. Ще видим докъде ще стигнат нещата. Надявам се тя да е майка на децата ми. Това е една много трудна, тежка и болезнена изповед за мен, за пороците и страстите ми и за това как едно сърце, макар и на по-късен етап разбито, ме изведе от калта, където един келеш с наивно мислене ме беше вкарал (говоря за себе си в 3 л. ед. ч., заслужавам укор за този период от живота си). Никога, никога, никога, ама никога и по никакъв повод не се хващайте, защото е ад. Ако не беше това момиче, сега нямаше да съм жив. И сам не намирам обяснение как намерих сърце и най-вече воля да изляза от тази тиня. Защото това е тиня. Разруха на душата, загуба на пътя, пренебрежение на ЕДИНСТВЕНОТО нещо, което има значение на този свят - СЕМЕЙСТВОТО. Стига толкова, че стана като фермана на султан Мехмет Втори за закрила на християнската религия и християните в Босна.
|
