Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ами всъщност, номер 4, масово българите СА алкохолици, без дори да го осъзнават. И да, алкохолизъм е, щом консумираш алкохол всеки ден, ако ще и пет грама да са. Но при нас да пиеш и колко, е повод за гордост, а да не пиеш - повод за срам.

7.   Номер шест, не можеш да сравняваш, човек който пие 1 чаша вино с вечерята си с такъв, който изпива по една бутилка концентрат без никаква храна с цел да се напие или да забрави.
Алкохолът става сериозен проблем, когато го консумираш без мярка и като средство за справяне с житейски проблеми и депресия в случая като при автора. Не я съветвам да посяга към алкохола, когато се чувства тъжна и под стрес. Вместо това, би могла да опита вечерно бягане, друг тип спорт, докато намери подходящ психотерапевт.
Във Франция масово се пие вино с вечерята и обяда дори. Смятам, че всеки от нас, може да види разликата.

8.   Напротив, номер 7, мога да ги сравнявам, позволи ми да имам опит с немалко алкохолици около мен и на различни възрасти, включително такива, които страдат само от “бирен алкохолизъм” до степен да изпадат в делириум (симптом на тежка алкохолна абстиненция) като не си изпият двете бирички вечер. И това хора на по 25-30 години.
Така че не търси оправдания да си успокоиш съвестта - не можеш ли да минеш без едната си чашка вечер, па макар и една - лоша новина имам за теб.
От номер 6

9.   Номер 6, 8 нито изпадам в алкохолен делириум, нито смятам че имам проблем с алкохола. Здрава съм, имам стабилно семейство и кариера. Мога да си пия виното с вечерята, мога и да не си го пия, както мога да си пия и кафето всяка сутрин, без, някой да ми слага етикети. Тук обаче, не става въпрос за мен. Когато един човек чувства зависимост и приема количества алкохол, за да се успокоява, как то и да увеличава дозата, тогава вече може да се говори за проблем.

10.   Номер 9, не те познавам, за да знам навиците ти и да те констатирам, но от алкохолиците около мен, които познавам лично - нито един не казва, че има проблем, дори напротив, до последно ще твърдят че нямат, и че е нормално човек да пие.
Номер 6, 8

11.   Здравейте, за съжаление възстановяването е много трудно. Аз съм алкохолик и все още не мога да се справя с проблема. С цел да ви стумулирам да спрете ще ви споделя какво ми се случи. Имах добра работа и приятелка, с която живеех. Изгубих и двете заради алкохола. Заживях сам и единственото, което правех е да пия всеки ден от следобед до късно през нощта. Започнах да губя концентрация, да забравям, трудни можех да поддържам нормален разговор. Ръцете ми започнаха да треперят неудържимо. Когато ня бях под въздействието на алкохола имах жестока абстиненция: гадене, повръщане, изпотяване. Психически ме мъчеше тежка депресия, мразех се. Ако не пиеш не можех да спя с дни. Успях да спра за известно време, защото се уплашиха- смъртта в следствие на алкохолна зависимост е ужасяваща. Идва момент, в който мозъкът се уврежда до степен да започнат припадъци с халюцинации. Така, че спрете стоката е време.

12.   От Авторката: Номер 11 здравей и ти благодаря, че сподели опита си... Желая ти да се справиш с проблема и да се чувстваш много по -добре.
Започнах да намалявам количеството изпито вино. Не ми е лесно. Търся и други алтернативи - безалкохолно вино и сокове. Когато количеството алкохол е по- малко, определено се чувствм и по- добре и съм по- концетрирана. Започнах да се наблюдавам и да си задавам въпроси. Надявам се да успея да се справя. Ако ли пък не, мисля да посетя и АА да опитам, тяхната програма или друг терапевт, за да видя същината на проблема си. Просто не желая да имам нужда от това да пия вино всяка вечер. Това е.

14.   Авторке,

рядко срещам хора, особено пък жени които са започнали да осъзнават че имат проблеми, още по-малко да си задават въпроси и наистина да искат да се променят. Това е трудно, както се казва - по добре познатото старо зло, отколкото новото и неизвестното. Промяната е плашаеща, но е за предпочитане.

Сега какво точно да направиш.
- Никъде не споменаваш за физическото си състояние - т. е обиколката на ханша ти. Ако си дебела - захващай се с някакви физически занимания след работа, вместо да стоиш сама вкъщи и да се бориш с чашите пред тебе. Народните танци, фитнес, каквото си избереш. Социалната среда е също важна и поне два часа временно ще те държи настрана от всякакви мисли за каквото и да било. Няма да изброявам всичките плюсове на стегнатото тяло за жената.
- CBT - cognitive behavioral therapy. На български - когнитивна терапия, може да са ти споменавали психолозите. Истината е че ТИ САМАТА можеш да си бъдеш психолог/психоаналитик. Вземаш една тетрадка, едих химикал и започваш да пишеш. Когато усетиш подтика за чашата - изваждаш и пишеш - защо, кое ме подтиква, какво ми е състоянието в момента, от къде идва това желание - записваш всичко което ти идва в главата като поток от мисли, НО БЕЗ РЕДАКЦИЯ. Дори всеки път когато усетиш негативно чувство можеш да го правиш, воденето на дневник на мислите е основен инструмент за ОСЪЗНАВАНЕТО на проблемите и за НАМИРАНЕТО на тяхната причина. Често когато си изнервена, всъщност си гладна и е нормално тялото да крещи че иска питателна храна. Отдлено ще започнеш да разбирша, че ти не си някаква жертва на каквото и да било, просто пишейки, ще намираш смисъла на своята собствена история. Ако си добре с английския - търси в гугъл : Self Authoring What is Self Authoring?
- Медитация - цялата идея е в деня да спираш за 5-10 минути и да останеш сама със мислите си. Светът няма да спре да се върти, живота ще си продължава без значение дали искаш/пиеш/правиш каквото и да било.
- Некст левел шит - неща от които си много далече - псилоцибни гъби.

Хубаво си започнала да разбираш и сама някои неща - това със соковете е добра идея. Реално ти имаш "навик" пиенето на алкохола/пушенето е навик. Целта е да замениш негативните навици с позитивни. Вместо да сложиш чаша вино, слагаш сок. Когато ти се допуши - вместо цигара, в устата слагаш бонбон. Няма да коментирам негативните черти на захарта и колко е вредна, обяснявам идеята. Много повече информация за навиците/средата/промяната е книгата на Джеймс Клиър - Атомни навици.

Някои важни неща:
- Промяната става бавно. Ако пиеш от десет години, няма да "се изчистиш" за 20 дни, 2 месеца и т. н. Ако си надебелявала 5 години, няма как да отслабнеш за два месеца. Това са процеси, ден след ден, 100 грама по 100 грама. Имай го в предвид и си поставяй разумни срокове/цели
- Социална среда - трябва да имаш някакви занимания и хобита. Пробвай рзлични неща, виж кое ти допада
- Хубавия нощен сън. НОМЕР ЕДНО, изключително малко се говори за него, но е от основно значение. Ако не си си наспала през нощта не очаквай да имаш "сила/воля" за каквото и да било през деня. Алкохола пречи много на съня - хващаш идеята - порочен кръг. Махаш всички дразнители от спалнята - телефони, телевизори, излишни светлини. Намаляваш температурата, по-добре е да не отопляваш.
- Мозъка следва тялото, а не обратното както си мислят хората. Правиш нещата ---> ставаш еди каква си. Започваш да пиеш, пиеш редовно - ставаш алкохоличка. Процеса не е: алкохоличка съм ---> пия редовно. Превръщаш се в нещата които правиш. Ако всеки ден правиш "трудни неща", храниш се добре, спортуваш, срещаш се с приятели, излизаш на слънце - много вероятно е да се подобри менатлното ти състояние. И обратно, ако постоянно нагъваш чипс, стоиш сама вкъщи и се самосъжаляваш - менталното ти състояние ще се влошава.

Трудно ли е? Да. Бавно ли е? Да. Заслужава ли си? Естествено. Всичко това горе е почти безплатно, ще ти струва не повече от 10 лева за 2-3 тетрадки и една химикалка. Парковете и планините са безплатни, приятелите също.

Желая ти успех!

15.   Аз снощи едва осъзнах че имам наистина проблем. Почнах да пия 2018-9г особено покрай корона вируса и как като пиеш по една ракийка и не те лови вирус. Варя си домашна ракия и почнах леко по-леко да ми става навик всяка вечер да пия по едно две така стигаме до днешна дата в която осъзнавам че шишето с ракията е винаги до мене и си пия си горно по 400мл всеки ден. Така до вчера бях на рожден ден и почнахме да пие-ме от 13:00 часа до 6:30 бях прилично пиян и се прибрах вкъщи, един познат ме покани да ходи-ме да ядем нещо дунер до центърът "сега го осъзнавам трезвен че не бях в адекватно състояние да ходя никъде... а де ама алкохола ти дава самочувствие. Та събрахме се 2-3 приятели, някои извади някакъв си спеис кеик ли е какво е и нали сам пиян с самочувствие "големия" пък що да не пробвам. И минаха се час и половина, два и не знам тоя кейк ли се задейства комбинация с алкохола които бях изпил през деня. Получих според мене не знам какво е някаква паник атака, времето се минаваше много бавно 5 мин ми се струваше вечност и ме заляха всякакви чувства умножени по 100 пъти ( тревожност, притеснение и аз като авторката мисля че пия от депресия защото съм на 31г вече нямам жена деца какво остава без семейство в тоя живот за едън мъж? Еми явно пиенето). И така много се стреснах снощи, мислех си че ще умра четно ви казвам и почвам да виждам че всички тези грешни решения който правя ги правя под влиянието на алкохола, ако бях трезвен нямаше да ги взема тези решения?
Ами ако взема да се напия другия път (демек всеки ден) някои предложи хероин? Как да знам какво решение ще взема под въздействието на алкохол? Просто това преживяване снощи ми беше като отрезвително да си отворя очите...
Страх ме от себе си вече и от алкохола "какво мога да направя другия път пиян? се питам себе си нон-стоп.
Сутринта станах мислех първоначално да отивам направо доброволно да се записвам в някоя комуна направо но реших че това ще е много крайна мярка и мисля че имам силен характер и ще мога да се справя и сам.
Днес не-съм пил и мисля вече да не пия твърд концентрат изпих 2бири и това е страх ме за тези 5г вече имам си горно сериозна физическа зависимост.
Ако някой има опит и съвети ще се радвам да помогне.

16.   До 15: Гони те параноя от спейс кейк-а, кой знае какво са му набутали. Не мисля че ти има нещо, чак за комуна, до колкото чета имаш съзнание. Нещо явно те гложди подсъзнателно и го поливаш с ракия. А ако и антуражът ти не са съвсем въздържатели.. Просто се наблюдавай, каква е причината да пиеш и ще си намериш решението и отговорите.

17.   Nо 15
За да развиеш алкохолна зависимост и за да стигнеш най- вече степента на физическа зависимост( делириум), трябва да си злоупотребявал, поне 10 и повече години. Това, че си се напил няколко пъти през живота си с приятели или по поводи, не те прави алкохолик. Но, ако усещаш нужда да пиеш често - замисли се, какви са причините. И се опитай да не злоупотребяваш. Т. е. не пий всеки ден. Повечето тук, наистина не знаят какво означава алкохолизъм. Дозата се увеличава постепенно и се стига до сериозни количества. Системната употреба, не те прави алкохолик автоматично и веднага. Което не означава, че не трябва да се внимава. 1 - 2 чаши един или два пъти в седмицата са допустими. Но всеки ден е прикомерна употреба и не е желателно.

18.   Номер 15 до 16 -17 А бе не знам може би сте прави случвало се да пиша цигара с трева 2-3 пъти в седмицата но такова нещо като с тоя кеик не съм усещал.
След като се случи вечерта която ви разказах на следващия ден ме беше срам от мене си просто не можех да се погледна в огледалото.
Като си помисля да се погледна само се сещам беше добро момче а сега дока-де го докара....
Пие ли ми се пие ми се, пуши ли ми се да, но просто при тези мисли знам че ако го направя днес утре няма да мога да се погледна в огледалото.

19.   До 14 от Автора:
Благодаря ти за съветите, наистина ме накара да се замисля. С килограмите съм добре, даже доста добре, бих казала за годините си - 57 при ръст от 169 см. Смятам, че чашите вино и кафето са просто изградени навици при мен. Но, когато се чувствам притеснена, уплашена, ядосана, под стрес, разтревожена, самотна - тогава мога да кажа, че най- често ми се иска да си сипя 1- 2 чаши вино с лед. Има някаква празнота в мен, която не мога да рзбера откъде точно идва. Но може би, ще успея да се справя и да намеря отговорите на въпросите си.

20.   От написаното от теб, сякаш описваш мен преди 10 години. При мен така беше - депресия и нормални количества алкохол. Първо мислех, че май имам проблем с депресията, но бях решил да се правя на мъж, да стискам зъби и ще се справя сам. После пробвах споделяния с близки и съответно те някакви от сорта: че се филмирам, да се стягам, че ще мине, да спортувам... В резултат взех да се чувствам сам и неразбран от всички около мен. През годините продължих с цикъла депресия алкохол= още депресия още алкохол... освен да пия и за да получа някакво "облекчение" поне за няколко часа, друго нямаше. В резултат за 2 години стигнах до всякакви загуби в житейски план - съпруга, деца, дом, пари, работа, авторитет... общо взето всичко, което се сетиш. Със всяка загуба се увеличаваше и количеството алкохол. Цели 5 години, лутайки се между различни опити да се оправя, какви ли не кошмари изживях... нямам думи да опиша. А водех прекрасен живот, като почти нищо не ми липсваше.
Малко депресивно четиво стана. С цел поне малко оптимизъм да вкарам :) - сега съм си добре. Не пия изобщо от 3 години, от време на време още се появява депресията (доста успешно се справям с нея вече), виждам си децата, работя... и си свиркам :).
Как се оправих? Когато осъзнах, че просто съм болен и няма нищо срамно от това и трябва да потърся адекватна помощ - алкохолизма е болест, депресията също. Когато човек е болен не може да се оправи със силата на волята, с разходки, спорт и други такива. Представи си го като да ти е счупена ръката и със силата на волята да се оправиш. Смешно е, но същевременно и тъжно, защото повечето с психични проблеми това правим преди да е станало много късно. Проблем е, че никой не може да ти даде каже дали наистина ти има нещо или само така мислиш. Ти си знаеш какво чувстваш, само ти можеш един вид да си дадеш диагноза.
Мога да ти дам някои насоки, които работиха за мен, но все пак имай в предвид, че всеки човек е различен:
1. Дали си алкохолик или не, зависи не от количеството, а от честота и нуждата само това да помага да се "отпусне" човек. Пробвай дали можеш без си никакъв алкохол 3 месеца. Все пак това са само 3 месеца, би трябвало да не е болка за умиране. И се наблюдавай какво изпитваш, дали можеш да издържиш, мъчи ли те прекалена жажда, само затова ли мислиш и др. такива. Общо взето дали се чувстваш като вампир :).
2. За депресията: ако човек се чувства през цялото време за повече от 2-3 седмици подтиснат, обикновено има нещо. Просто не е нормално здрав и млад човек, като теб, да се чувства подтиснат толкова време.
Може да е само едното заболяване, може да са и двете, а може и нищо да ти няма - просто кофти период, който компенсираш с навиците си.
За финал две неща, които знам за себе си със сигурност. Хора, които не са минавали през тези болести, не могат да те разберат и съответно неволно ще ти дадат неправилен съвет. Когато взех да слушам и говоря за проблемите си само с лекари и патили от това почнах да се подобрявам. И друго: мисли в стил "Ще бъда щастлива, когато имам... половинка/деца/пари/друга работа" или каквото се сетиш друго, само ще те доведат до нови разочарования, защото когато придобиеш каквото искаш, ще имаш нова празнота и после нещо друго ще искаш, и съответно още повече алкохол и депресия. Щастието трябва да идва отвътре навън, а не да се надяваме, че някой човек или нещо материално ще ни направи щастливи. Човек трябва да може да е щастлив сам със себе си и да се радва на каквото има и дребните неща в живота, а след товс вече му се нареждат и другите неща.
Пиши ако те интересува нещо друго - психолози, психиатри, анонимни алкохолици или каквото и да е друго.... всичките съм ги минал :).
Успех.


- Мечо Пух -

21.   №20 Благодаря, ти че сподели житейският си опит с мен.
Проблемът е, че ходих при двама психиатри, единият ми каза, че е категоричен и че аз депресия - нямам. Другият ми каза, че сама съм си създавала проблемите и че един вид нямам, чаааак такива сериозни проблеми в живота си.
Честно казано това ме обърка още повече и вече не знам...
Много странно се чувствам на моменти. Понякога си мисля, че наиситна животът ми е окей) т. е не е цветя и рози, но пък имам необходимото) друг път си казвам, че съм абсолютен провал като жена и оттам тръгват много лоши и негативни мисли от мен за мен. Започва едно самобичуване, сравняване с другите, което ме въвлича в едни депресивни състояния, с които не знам как точно да се боря. Просто искам да избягам от всичко и всички. Може би ми е време за промяна и почивка. Както и това да приема себе си с всичките си положителни и отрицателни страни.

22.   №21 И аз съм изпитвал такива чувства на безизходица и объркване дали ми има нещо - и с близки съм говорил и по за няколко пъти съм ходил при разни психолози/психиатри. Всичко и всички ми се струваха неадекватни за моя проблем. Чувствах се сам и неразбран. След като не можех да разчитам на никого и нищо, алкохола ми стана най-добрия приятел.
Накратко: В никакъв случай не игнорирай проблема, така както правех аз. Нито количествата и нито редовността на пиенето ти са нормални, нито кофти психическите ти състояния. Аз пиех по 2л. бира и си лягах, а в най-бурните няколко периода от около месец по 4л. на ден. Не звучи толкова много, но и тези количества ме докараха да изгубя всичко.
В началото алкохола е просто симптом на някакъв проблем, а накрая е основния проблем или както се казва: пиеш за да живееш, а после живееш за да пиеш. А дали ще станеш алкохолик, донякъде зависи от случайността. Някъде четох изследване, че от 100 човека, които пият алкохол 5-10 стават алкохолици - зависи от ген, детство, социална среда и други подобни. То и затова има хора, които пият всяка вечер по 3-4 питиета и "нищо им няма и са си много добре". Това последното в кавички, защото егаси и живота, който водят, когато им трябва почти всяка вечер да се напият за да се чувстват добре.
Според мен макар и не малките ти количества, особено за жена, все още не си зависима и проблема ти е в психическото състояние, най-вероятно депресия. Така си мисля защото, ако премахнеш подробностите за тревогите ти, на теб генералния проблем е, че приемаш всичко прекалено навътре и прекалено самообвинявайки се. В края на краищата всички имат проблеми, но не всички ги приемат толкова тежко и това им помага първо да ги приемат нормално и след това да ги превъзмогнат. А при депресия нещата не стоят така - при тази болест, биохимичните процеси, които протичат в мозъка не функционират правилно - например липса на различни хормони на щастието и други, а това са неща, които не зависят от теб, от волята ти, от разните му физически активности. Просто мозъка "не работи правилно", болестта те кара да вземаш грешни решения (например да не търсиш помощ, защото "нищо не помага", да стоиш пасивна в страданията си, времето лекувало... Има и още един куп работи, които можеш да намериш из нета. За лека форма на депресия помагат психолозите, а за по-тежка психиатрите. Това, че първите няколко, при които си ходила, не са помогнали, не означава, че няма да намериш някой специалист, който да помогне. Да подчертая - да ходиш на психиатър не означава да си луда или пък да е срамно, просто означава, че си болна. Зная, че както се казва в нещо като виц: Всички БГ лекари те посрещат в кабинета с думите "Ееее, ти за тая глупост ли се сети да идваш сега? " или пък с другото "Ееее, ти пък чак сега ли се сетиш да дойдеш, когато положението е критично" :). Намирането на добър и същевременно правилния специалист е трудно, но все пак не е невъзможно.

- Мечо Пух -