Аз спрях наркотиците сама
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 3783 пъти
Слушах един човек да казва, че без специализирана помощ, наркотиците не могат да се спрат. Съгласна съм, че в много от случаите това е така. Факт е, че в много голяма част от случаите, когато се опиташ без подкрепа да оправиш живота си, не се получава. Но все пак не съм единствената, която е успяла и сама. Затова искам да разкажа, може би да вдъхновя някого.
На 13 години пропуших цигари, защото искаха да ми дадат да пробвам трева и ме беше страх да не се давя пред всички. Аз бях в "готина" компания, така че трябваше да следвам модела, ако исках да остана в нея. Тревата не ми харесваше изобщо, но първият ми опит с амфетамини не беше никак добър, заради което се придържах към нея. Пуших над година, но всичко свърши на 15-ия ми рожден ден, когато ми стана толкова зле от тревата и алкохола, че просто си изпуснах празника. Всички се веселяха, а аз се опитвах просто да оживея. Тогава си казах, че спирам. И спрях. Аз не бях пристрастена.
Малко над половин година по-късно обаче ме изнасилиха. С времето мисля че от страх, срам или нещо друго, съм си въобразила някакви реплики от страна на мъжете, които го направиха. Мисля така, просто защото в сънищата ми в последствие никога не чух отново тези думи, а сънищата ми бяха сякаш като преживяното. Както и да е. Не казах на родителите си за случилото се. Споделих с близка приятелка, която веднага (броени минути по-късно) съобщи наученото на гаджето си. Тогава осъзнах, че не мога да говоря за това, защото родителите ми ще научат. Няма смисъл да описвам всички неприятни последици от случилото ми се. Просто няколко месеца по-късно вече не издържах на психическото разстройство, в което бях изпаднала. Не исках да заспивам, защото отново и отново преживявах онази нощ. Бях изтощена. Хрумна ми, че мога да потърся качествен амфетамин, с който да избегна нуждата от сън. Така и направих.
След това започнах да се въртя в една странна спирала от различни животи. Пред родителите си бях добре възпитана, скромна, ученолюбива без нужда от особен надзор и някакво внимание. В училище не бях от най-послушните, но пък постигах отлични успехи по олимпиади, заради което ми прощаваха грешките и то без да уведомяват родителите ми за тях. Пред неупотребяващите ми приятели си бях просто като тях. Пред употребяващите бях също като тях. Разбира се, джобните не можеха да ми стигнат за дозите, заради което започнах да крада от собствените си родители. В началото, колкото да си осигуря наркотици. С времето, и за цигари, за пиене, за храна, за развлечения от друг тип, за дрехи и други. С времето опитах и други неща - екстази, за да бъде забавно, и кокаин, когато някой имаше да почерпи. Трева също пуших от време на време, като нямаше друго. Хероинът е единственото нещо, което отказвах, заради лошата му слава. Всичко друго, което са ми предлагали, съм взимала. За съжаление, спомените ми от онова време, почти не съществуват. Някои неща ги знам просто по разкази от очевидци. Но аз лично почти нищо не помня.
В 11-и клас нашите откриха, че им липсват много пари и заминаха в чужбина. Така моята касичка секна. Навярно знаеха кой е виновен, но никога не повдигнаха въпроса. Изпратиха ме в едно друго тяхно жилище, не ме оставиха в дома, който отраснах. Бях под зорките очи на баба и чичо. Това обаче не успя да ме спре, защото бях зависима. Опитах се да работя онлайн, за да изкарвам някой лев. Замествах тук-там някакви хора из града по работните им места също за да си набавям нещо. На училище не помня кога съм ходила, навярно не е било много често. Знам че класната ми нещо ми се караше за фалшиви бележки и мисля че й обясних как родителите ми са ме зарязали, почти никакви пари не ми дават и трябва да работя, за да се прехранвам. Не беше съвсем истина. Те пращаха достатъчно, за да живея нормален живот, но не нормален живот на наркоман.
В даден момент един от дилърите разбра, че много съм го закъсала. Бях му симпатична, така че ми предложи срещу тялото ми да ми дава по нещо след всяка среща. Той не беше българин. Беше и доста по-голям от мен. Не беше изобщо хубав. Но аз вече бях употребявана сексуално без да получа нищо в замяна. До преди това винаги бях отказвала подобни предложения, но онази година... може би стигнах дъното. Ако той не беше избързал, навярно щях да остана заробена в наркотиците, но малко преди да завърша училище, той предложи да ми намери клиентела, защото вече нямал желание да ми подхранва зависимостта заради тялото ми. Беше ми се наситил.
Едно беше да ме чука един добре познат неприятен тип. Друго беше да нямам контрол върху това. Но аз обмислях варианта. Наистина го обмислях. И когато осъзнах какво правя, реших че по-зле не мога да бъда. И че ако не искам животът ми да завърши ужасно, ако не искам родителите ми да умрат от срам от мен, то трябва незабавно да спра с наркотиците.
До тогава планът ми беше да остана с дилъра след завършването и да си живеем живота заедно. Но... явно... планът трябваше да се промени. Явих се на изпит за университет и по някакво чудо ме приеха. Далеч, далеч от моя град. Балът ми не знам кога беше, но на следващия ден веднага хванах влака и се преместих. Намерих си онлайн работа, която не беше добре платена, но и нашите ми изпращаха пари. Цяло лято стоях затворена вкъщи и излизах само до магазина пред нас и до офиса, за да си получа заплатата. През цялото останало време стоях затворена и без допир до хора. Дори онлайн не общувах с такива. Работих, когато можех. През останалото време страдах. Спомените от изнасилването бяха ярки. Спомените от продажбата на тялото ми бяха също толкова ярки. Желанието да се надрусам, за да забравя, беше огромно. Но желанието ми да се измъкна беше по-силно.
Аз през цялото това време имах половин грам амфети в себе си. Понякога го държах на бюрото пред себе си и го гледах с часове. Ако трябва да бъда честна, това е нещото, което най-много ми помогна. Аз имах избор. Всеки ден избирах да бъда чиста. Нямаше нужда да търся дилър или някой познат, за да употребявам. Наркотикът беше в ръцете ми. Аз можех веднага да се надрусам. Но държах на избора си да не бъда повече срам за себе си и за родителите си.
Опитах се да се интегрирам в университетската среда, но беше много рисково. Хората искаха постоянно да излизаме по заведения, а аз знаех, че там има това, от което бягам. И знаех, че колкото и да съм волева личност, след две чаши уиски, няма да ми пука за остатъка от живота ми. Не ми се отразяваше никак добре да ходя и на лекции в последствие, защото всички се бяха събрали на групички покрай партита и подобни интереси, а аз не исках да бъда част от това, но междувременно ми се искаше да бъда добре приета някъде. В крайна сметка спрях да ходя на университет и се затворих вкъщи за още половин година. Фирмата, в която работих, затвориха дейността си. Потърсих ново работно място и ме наеха някъде, където много исках, но нямах големи надежди да започна работа.
Там обаче трябваше да ходя да работя, не беше нещо от вкъщи. Сънят ми все още беше покъртително лош заради различни кошмари. Работното време не подлежеше съответно на промяна просто защото не съм се наспала. Бях много неадекватна в по-голяма част от времето и допусках толкова много грешки, че бях сигурна, че ме чака уволнение. С един от колегите си говорихме веднъж и стана на въпрос, че съм била зависима до скоро. Малко след това шефката ми ме извика да говорим по този въпрос. Като каза, че знае, предположих, че ще бъда уволнена. Но това не се случи. Тя каза, че това обяснява ситуацията с липсата на адекватност в мен и показа вяра, че нещата ще се наредят.
Това беше вторият много важен момент от моето спиране. Някой повярва, че аз мога, когато аз бях на ръба да приключа с този опит. Някой ми имаше доверие и аз трябваше да го оправдая. Вече не бяха просто родителите ми тези, заради които не искам да се предам. Не бях и аз. Беше външно лице. Авторитет за мен.
Оттам насетне нещата вървяха много гладко. Получих някаква увереност, че ще се справя. Бях на 25 години вече, когато се влюбих безумно. Чувството беше по-добро от това да се надрусаш. Но един ден реших все пак да проверя. Извадих си скътаните на дълбоко амфетки и опънах две линийки. Ефектът беше незначителен спрямо еуфорията от любовта. До тогава винаги се бях страхувала от наркотиците, бидейки сигурна, че ако употребя пак, това ще е краят за мен. Не беше... Просто се уверих, че съм приключила с тях.
Вече не изпитвам страх, че при дадено битово сътресение, ще посегна към тях. Не се страхувам да бъда в среда, в която всички друсат. Нямам никакви опасения да стоя на една маса с наркомани. Знам че дори пред входната врата да намеря една торба с амфети, ще ми е все тая.
Това е третата и може би най-важна част от моето лечение. Опитах отново, но не пожелах да продължа с тях за ръка. И сега съм уверена, че всичко е приключило. Била съм зависима. Надали ще бъда отново.
Надявам се, че някой ще намери вдъхновение в моята история и ще се отърве от тази отрова. Животът не е по-красив без наркотици. Животът обаче не става по-хубав и с тях. От днешна гледна точка мога да кажа, че е по-възможно да бъдеш щастлив без опиати, отколкото с такива. Те просто замаскират погледа ти, лишават те от спомени, погубват личността ти и бъдещето ти. А бъдещето може да е светло само ако се постараеш и настоящето да е такова.
Пожелавам успех на всички, които се опитват! Продължавайте в същия дух. Един ден ще достигнете момента, в който вече няма да се страхувате от наркотиците. Но този ден ще дойде след много лета. Важното е да знаете, че от вас зависи дали ще го стигнете.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 29 дни, 6 мин. hash: 264b6ac211

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

58.   Здравейте, когато бях на 20 години за пръв път се срещнах с наркотиците. Бях студентка и случайно видях един познат от ранните години в гимназията. Беше една година по малък от мен, преди учеше в основното училище в същата сграда, където учих. И така... Една вечер той стоеше пред кафенето, което редовно посещавах. Той се беше захласнал по едно момиче, което работеше там. Започнахме да се срещаме често там и така станахме гаджета. Той се нанесе в нас и го оставих дори сам в нас когато бях на екскурзия за осми декември. Бях много влюбена, намерих му работа при мои познати. Той ме запозна с приятелите си, но не и със семейството си. Каза, че е разочарован от тях. Няма да говоря на тази тема, за да не се досети някой познат за кого става дума... В общи линии беше от бедно семейство с криминални прояви и нестандартни навици. Една вечер на Нова година ме заведе на купон. Там за пръв път опитах амфетамини. До тогава не бях пушила трева дори. Чувството беше невероятно. Никога не се бях чувствала толкова уверена в себе си, толкова общителна и силна. Разбира се, употребата започна. В началото рядко, на някакви купони, в последствие стана по-често. Сега, честно казано, ми се губят някои неща... Всичко това продължи три години. Ще разкажа още следващия път

 

...

преди: 4 дни, 21 часа hash: 13a9f823f5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

59.   От 1, ... 57 и много други :))) До авторката Здравей! Не отговаряш, може би вече не следиш темата, или си загубила интерес да я поддържаш, но затова аз съм тук чат-пат, да разписвам през няколко месеца някой друг коментар. Та, лятото се мина и отмина, есента също. Ей, на - вече официално зимата настъпи. Вече има хлад. :) И да - желанието ми от миналия разписан коментар се сбъдна - имаше рейв в Арена Армеец, София или 8888 - толкова често си сменя името, че почнах да се обърквам кое от всичките е актуално. Но важното е, че отидох. Нищо мащабно от моя страна - 4ри малки кенчета Хайнекен, 5 часа музика и след това с последния нощен транспорт - хоп в къщи, за сън. :) Но странното е, че този път не ми се стори толкова впечатляващо, колкото бе Елрол 2024. Някак по пенсионерско бе, а и съотношението мъже жени сякаш бе нещо от сорта на две трети мъже, една трета жени, или три пети мъже, две пети жени. Сякаш предимно коч-компании. Та сега се чудя - дали да купувам билет за Елрол 2025 или не. Особено като нямам компания - нито мога да танцувам, нито взимам наркотици, че да откача и да не ми пука, нито се наливам с алкохол, само няколко малки бирички, та... Вчера не бе знае колко вълнуващо, разнообразие от ежедневието - да, ама... На Елрол бе по-яко. Още повече, че на Елрола имаше повече жени, и то хубави жени - добре сложени, тематично облечени - да радват окото. Даже си спомням, че имаше и много чужденци - примерно една групичка от 2 момчета и 3 момичета от Италия - дошли специално за Елрола.. Бяха употребили някакви субстанции (поне според мен), но тия как добре танцуваха - особено момичетата. А облеклото на момичетата - сю-реалистично, ефирно, може да се каже, че почти липсваше такова... :))) Имаше и испанки. По-междукултурно бе. Докато вчера - огромна селска дискотека, но поне само и единствено с техно музика. Но стига с това - ей, на 2 седмици почивка ми предстоят, през които планирам да си почина, да подредя тук-там нещо в безпорядъка в моята "бърлога" :))) да се видя с роднините, да се кача на Витоша, да потъпкам с обувки снега - да видя аз него и той мен, че току виж утре се стопил. Нядявам се, че все още следиш своята тема, че получаваш нотификации за коментари по нея. Виждам, че има и ново момиче, което се е разписало - добре дошла и на нея. Надявам се, че всичко написано и от двете е истина, а не плод на богата фантазия на някой пубертет с много свободно време, но дори да не е - поне е интересно за четене. Тук съм. През седмица, две хвърлям по едно око за нещо ново и интересно, така че ако някоя от двете реши да сподели нещо ново - ще го прочета. И те така завършвам своя коментар с пожелания за Весели Празници и посрещане на Новата 2025 година!

 

...