Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Трябва да смениш средата. Да спреш алкохола и физическа работа както и да се радваш на малките неща.

8.   Пиша коментар от позицията на жена на 30 години, която от 2 години е свободна от алкохола. От 24 до 28 обаче бях като Вас, Авторке.

Свободна сте изцяло да игнорирате думите ми, но аз се чувствам длъжна да Ви споделя.

Нуждата от такава честота и интензитет на пиене говори за душевни проблеми - нещо Ви мъчи. Алкохолът е силно пристрастяващ. Не колкото тютютна, но пак е доста. Това, което прави алкохолът е, че щом Ви вдигне малко, веднага след това Ви сваля, защото приспива нервната система и така след малкото приповдигнато настроение следва веднага спад и депресия, което пък на свой ред се оправя с още алкохол. Порочен кръг, който Ви омотава и разболява.

Сега, за да Ви спестя 5 години драми, проблеми и режими минавам към това, което ме освободи трайно, оправи ми нервите, съня, самочувствието, режима, кожата и даже към момента изпитвам силно дистанциране от алкохола. Както искайте го приемайте, който каквито коментари ако иска да пише - аз се оправих само с Бог. Господа Иисус Христос. Потърсете, прочетете, ще видите защо всъщност толкова всички се мъчим в този свят, защо е толкова трудно да има мир в нас. Не искам да пиша ферман - желая Ви успех от сърце.

9.   Намери начин да се справиш. Имах приятелка алкохолизира се, колко приятели около нея години се опитвахме момичето да се спре, от нас тайно е взимала наркотици, миналия декември замръзнала починала са я намерили на 35. Много мъчно ми стана.... Но тя не искаше да спира алкохола, ти искаш, ще се намери начин.

10.   Това, че осъзнаваш проблема си е вече стъпка напред. Повечето алкохолици твърдят, че нямат проблем. Сега потърси лекар и се лекувай. Млада си, не си съсипвай живота.

12.   Като ти се пие - пий. Само не управлявай след това автомобил, че може да стане сакатлък. Има цели нации, които това правят от сутрин до вечер. В Канада и САЩ, Русия и т. н. Там местните и индианците дори поркат одеколони, почистващи и дезинфекциращи препарати. Така че...

Само да попитам - нали не си от тези, заядливите алкохолици?

13.   От авторката: Номер 1 изрично съм написала, че имам физически абстиненции и не мога просто хей така да спра да пия. Ще кажа, че не се наливам, а тези 300 грама ги пия през няколко часа, например пия 100 грама сутринта и другите 200 си ги правя на шотове от по 20 грама през 3 часа, не се наливам наведнъж!
Намер 8: Пробвала съм какво ли не вяра в Бог имам и винаги като съм с този ужасен махморлук се моля, но не помага, все пак още вярвам, че го има, но аз ако не мога да си помогна- никой друг не може и го осъзнавам
До другите, които са писали, че имам напредък ЗНАМ, но не спира самообвинението
До 12: Въпросът е, че искам да да пия изцяло и да живея здравословен живот и да не ми трябва алкохол от сутринта

14.   Не бива самичка да спираш, защото абстиненцията от алкохола е много тежка и опасна от гърчове. Поне да имаш човек до себе си. Заслужава си да живееш, дори да не го проумяваш в този момент.
Аз бях страшно потънала алкохоличка на 22 години и бях в състояние пред цироза. Измистиха ме, за да постъпя на лечетие за черния дроб. Много скъпо и продължително. Но въппеки това еднимкият смисъл ми беше само една бира. Толкова много ли искам в тоя живот. Но точно една бира беше за да хлътвам отнов и отново в треперенето;, вината и това да не мога да се помръдта ако не изпия 100 грама.
На Коледа поредното наливане беше с-всем безпаметно и съзнателно исках да се убия полека защото не е живот гова а ад за близките и за мен. Цели дни ми липсват какво съм правила и къде съм ходила. След нова година една ръка просто ме хвана и извади от леглото подута си живее ли ти се и казах о не. Само, че отговорът ми не спря човека да ме ограниичи за да ме отрезви. 1 седмица бях в ада. Беше страшно физимески и психически. Изпих дизодоранти вода за уста в цезумието си. Мислех, че ако оживея от това, мозъкът ми не би и ще е завинаги умрал. Наистина абстиненцията е страшна. Страшна. Но аз минах през нея и някак си няма как да тръгна към този ад и унищожително състояние отново. Просто душата ми сппя да копнее за онова затоплане и боцкане в стомаха от благосатното алкохолме в праден стомах.
Човек заслужава си хоне да опиташ да живееш.
Пиши. Щом аз можах що не и ти?

16.   И аз пиша от името на жена алкохоличка.
Първо :няма да се справиш сама, а ти трябва професионална помощ. Отиди в най близката психиатрия. Не се стресирай като ти пиша психиатрия, там не е толкова страшно. Болница като болница. Ако не искаш болница (но е най хубаво болница), намери медицинско лице, което да ти прави всеки ден венозни вливания да изчисти организма от алкохола. Също така ще ти трябват и успокоителни, които да тошират симптомите на абстиненция, първите дни трябва да спиш и да си на системи. Аз поне след първите два дни на системи и успокоителни симптомите отминаха. После се почва терапия с антидепресанти, които трябва да ги пиеш редовно. Въобще искаш, не искаш, трябва спешно да идеш на психиатър дори да е на частно, за да ти обясни. Не се притеснявай за пари, психиатрична помощ в България е напълно безплатна и не ти трябват даже осигуровки да се лекуваш. Към психиатриите има сформирани групи за психологична помощ, ако си в чужбина потърси Анонимни алкохолици. Моят съвет е, ако си в чужбина да се прибереш да се лекуваш при български психиатър. Не слушай глупости като да се обърнеш към Бог и пр. При жените в 99% от случаите на алкохолизъм е в резултат на психично заболяване като биполярно разтройство, клинична депресия опсесивно разтройство, които се контролират с подходяща терапия и психолог.
Ще се оправиш, само ако искаш да се оправиш!!!

17.   Знаеш ли кое е хубавото при теб? Че ти осъзнаваш проблема и искаш да си помогнеш. Това както се казва, е почти половината решение на проблема. Защото повечето алкохолици не осъзнават, че имат проблем, или осъзнават, но не искат да го решат - къде от срам, къде от нежелание. А ти с подходяща професионална помощ и достатъчно воля, имаш шанс все още да се измъкнеш. Но трябва да действаш по-скоро, защото с времето шансовете ти намаляват.

18.   Авторке трябва ти изолирана среда като болница и медикаменти които да премахнат абстинентните симптоми. Аз пиех от 2017 до 2021 и единствено ми помогна лечението в психологията. Първо ме беше страх да влезна в психиатрията но се оказа че там не е чак толкова лошо. Отделят мъжете от жените и тежките случаи като шизофрения също си са отделно. Хванах и приятелства там. Много важно е системите (венозни вливания)и алкохолът доктора ще го замести с хапчета и психотерапия. Така че не губи време и отивай в психиатрията. Аз се лекувах в Пазарджик.

19.   От авторката: Започнах да пия на 18 покрай моите приятели, имах гадже 3 години първата ми любов, които взимаше наркотици амфетамини и аз също взимах с него и се бях пристрастила към трева алкохол и амфетамини, момчето почина в инцидент и аз реших да спра наркотиците и ги замених с алкохол - започнах да пия само всеки ден много алкохол (много), въобще не мислех колко съм изпила исках просто да припадам всеки път и постоянно бях пияна, имам много тежка съдба и това ми помагаше просто да припадам и да не го мисля толкова, но вече от 1 година наистина се замислям, че си провалям живота, защото като не пия и не съм адекватна и това много ми пречи и ме тормози вътрешно и доста го намалих от тогава имам тази мания да броя колко пия. Осъзнах се, но на каква цена? Да треперя от сутринта, късно и много трудно ще ми е сега …. Само, ако знаех в какво се забърквам… никога нямаше

20.   От 12
Чета и даже не ми се вярва колко много пишат, че са жени и че са алкохолички. Просто не съм в попадал в подобна компания и не съм виждал алкохолизирана жена, камо ли млада алкохолизирана жена. Явно имало. :(

Уви, не съм човек, който може да ти помогне с полезен съвет - мъж съм, за близо 40 години живот много рядко пия алкохол, ама наистина много рядко, не пуша и не употребявам наркотици - единствената ми зависимост тия дни е че гледам безсмислени кратки видеоклипчета, главно научно-популярни или с котки или други животни в ютюб или фейсбук, но съм интроверт и нямам потребност да ходя по клубове, купони и т. н. Даже нямам потребност да се срещам като цяло с хора - мога дори с дни да не излизам от нас. И моето не е много здравословно, ама си знам мярата и колко калории да поемам дневно та и не съм някой дебелак.

Защо го написах горното - за да се изфукам. Почвам да си мисля, че в днешно време хора без зависимости почти няма - я цигари, я алкохол, я хазарт, я наркотици, я необходимост от голяма и шумна компания, я вманиаченост по разходки с кучета, я прекомерни физически тренировки...

Най са ми смешни тия, които до вчера друсали и пиели до припадък, от днес вече професори по здравословен начин на живот и ти пеят колко живи се чувстват след като почнали да ходят на фитнес. А като ги питат колко часа тренират - се оказва че блъскат по 3-4 сутрин и по още толкова следобед, привечер... Наблъскани, нацепени и после на 35 г. вече ги гледаш тотално изхабени, защото от манията си по спорта - скъсали кръстни връзки, изхабили стави... И те така - моята зависимост в момента е да водя безцелно съществуване - не е интересно, не ти вкарва заряд в кръвта, корема и т. н., ама и няма много изненади - било то приятни или неприятни.

Хора всякакви.

А авторката да послуша останалите и да замени алкохолната зависимост с такава по антидепресанти и/или успокоителни. Поне ще можеш след това да заявиш, че вече не си алкохоличка, без да споменаваш че вече си друг вид зависима.

Воля трябва - ама не от типа "имам желание, ама не искам". Говоря за онази воля, когато ножът не просто опре до кокала, а почне и него да реже. Обикновено алкохолът се отказва от раз, когато стигнеш до доктори и ония ти кажат "имаш тежка цироза" или "развил си злокачествено туморно образувание". Или когато попаднеш на метилов алкохол и, ако се разминеш от смъртта, то да ослепееш. Е, те тогава половината алкохолици се сещат за здравето и от раз спират алкохола. Другата половина продължават и се затриват без време.

21.   Важното е, че си осъзнаваща проблема си, потърси специалист, така ще се оправиш.

22.   Мои познати беше като теб, много проблеми и така бягане от реалността, започна да трепери, видът ужасен и спря леле беше, като полудял, изочупи всичко вкъщи, но не сложи капка повече в устата си, после се подобри, вид т му, отношения, всичко, за съжаление беше твърде късно, беше целия увреден, почива достойно 10 ина година след това и съжаляваме, че не се е отказал по-рано, ти си още млада, избии в спорт, четене е махни алкохола, докато все още имаш шанс.

23.   Номер 20 това са пълни глупости което пишеш че ще станеш зависим към антидепресанти. Психичните проблеми се тушират единствено с хапчета и не пишете като не разбирате. Я, си представете шизофреник? Всички знаем истории за болни от шизофрения, които като си пият хапчетата са адекватни и водят нормален живот но като спад става проблем. Пресен пример за това е психично болната млада жена която наръга трима души в София. Спряла един месец хапчетата и направила белята. Същото е и с останалите психични разтройства, включително и депресията. Пиеш ли си хапчетата редовно си адекватен и нормален.

24.   За клиника си, пускай половин година неплатен и отивай. Ще бъде ад, но ще те оправят. Като излезеш после, не трябва да близваш, просто го избягвай като чумата. Ако ти е мил животът, ще ме послушаш, хора като теб си умират от цироза и това не е шега.

25.   Много си млада. Майка ми пиеше доста, почина на 52г. Не знам колко дълго е пола, но като прекаляваше беше ужасна.
Ще ти се увреди черния дроб. Започни лека полека да намаляваш. Човек много се променя като пие.
Намери си някакво хоби, спортувай. Започни да четеш Библията, действа успокояващо.
Успех. Наблягай на салатата, не на алкохола.

26.   От авторката: Снощи съм се напила и съм правила циркове нищо не си спомням и направо сега ми идва да умра, цялата треперя като стана от сън, много съм зле вече не знам какво ще правя наистина! Или ще се лекувам или ще умра даже по-добре да умра, за да не страдам! Писна ми от тоя скапан живот с треперене и излагации! Вече наистина мисля за самоубийство, но нямам смелост да го направя, иначе с удоволствие бих умряла! И без това умирам всеки ден! По-добре да нямам болки и страдания

27.   От авторката: Осъзнавам, че организмът ми иска да се прави всеки път до припадък, а аз не искам да е така и ужасно много страдам от това! Мога да ви кажа, че винаги си спомням какво съм правила, къде съм ходила, (има единични случай като снощи дето не си спомням нищо, но това е мн рядко), а организма ми иска точно да не си спомня! Наистина съм за клиника и го осъзнавам

28.   Намери си приятел, аз лично спрях да пия заради жена ми, тя ме отучи от лошите навици и съм и много благодарен.

29.   Потърси терапевт.

30.   Оххх, авторке не мисля че искаш да спреш и щом имаш черни пердета, липсват ти спомени едва ли ще потърсиш помощ. Единствено решението ти е психиатрия, а хапчетата ще премахнат тези мисли. Имаш и сояцидни мисли, както психиатрите ги наричат. Според мен развиваш някакво психично разтройство или си с клинична депресия. А, това се оправя с доктор.

31.   До 28
Ми, че тя може да си е намерила "приятели" и то много, които чат-пат да я напиват, за да се възползват после от нея. Преди 10тина години имаше едно девойче, което го бяха заснели как се чекнеше напълно гола на плота на бара на един нощен клуб, май във Варна бе. Някакви я поливаха с чаши с алкохол, а тя по едно време взе една бутилка и почна да прави възбуждащи сцени с гърлото на бутилката, като да я налапва предизвилателно или да я доближава и търка в "катеричката" си. Накрая на видеото един я хвана под ръка и духнаха в неизвестна посока. Какво се е случило после с девойката - записът спира и не става ясно. Най-вероятно оня после я е... таковал. И най-интересното бе, че въпросното момиче разбира какво е правила едва след като клипът достига до нея - месец(и) по-късно. И момичето заявява, че няма абсолютно никакви спомени за случилото се. Кой знае дали обръжението на авторката не е същото. Да я черпят, кога за компания на по чашка, кога за нещо повече.

Между другото с последните два коментара на авторката, темата й почна да ме съмнява за достоверност. Не визирам, че не е истинска, а че просто аз вече се съмнявам в това. Някак много странно ми звучи да пишеш тема тук, в която да демонстрираш желание да се възстановиш и прекратиш употребата на алкохола и същевременно да се напиваш безпаметно. Не че нещо, ама - ако искаш да се трупясаш безпаметно - взимаш бутилка за вкъщи, пиеш на екс и падаш на дивана/кревата като отрязан. А тя споделя, че била правила сцени, което предполага да е била някъде по барове. Явно ходи по клубове, общува с мъже и жени. Води активен социален живот с други като нея. И явно все още не е психически узряла да прекрати с алкохола и досегашния си начин на живот. Някак не върви да искаш да спреш с пиенето, ама да продължаваш да ходиш по клубове, където останалите пият, а може и да друсат.

32.   От авторката : Мозъкът ми е толкова трениран да си спомня всичко, че вече ми трябва толкова много алкохол, за да забрави, и наистина не иска да го прави! Смисъл аз осъзнавам, че не трябва да пия и нарочно си тормозя тялото (други алкохолици просто биха се наляли с много и да спре това чувство) но аз си тормозя тялото постоянно само и само за да не пия големи количества. Това стана откакто го намалих. Обаче проблема ми е в тялото, защото то си търси старите грамажи и трепери като лудо!!

33.   Еми, какво ти пречи да влезнеш? Нито пари са ти необходими, нито направление. Просто отиваш в психиатрията която ти си избереш и която ти е най удобна, казваш че не си добре и какъв ти е проблема и веднага ще те приемат. Почеат веднага още същата вечер да ти правят системи и това което чувстваш ще изчезне. Звучи страшно думата психиатрия но не е. Аз знаеш ли колко приятелки хванах там. Почнеш ли терапията и хапчетата почнат ли да действат ще видиш ти сама колко е по добре без алкохол.
Според мен имаш клинична депресия.

34.   От 20 и 31
до авторката, коментар 32

Ти сега хвалиш ли се? Да не си някое момиче вундеркинд, сега близо 30 годишна алкохолизирана жена?

Бас държа, че ако можеше да си намериш лесно опиум за пушене - то сега щеше да си не пристрастена към алкохола, ами към опиума. Както са правили жените в харема на султана. Другата дрога, която тотално би ти харесала е кетамина - конският седатив. Гледал съм клипчета в интернет на американки, които се друсат с това, които споделят че го предпочитат, защото изключва тялото им - болки, възприятие - слухово и зрително, но твърдят че съзнанието им било освободено от телесното и можело да се вихри из планетата свободно от физическия им затвор - тяхното собствено тяло. Я кажи - какъв социален статус имаш - богаташка или беднячка?

Съвет - поне като се наливаш с алкохол, гледай да го правиш с качествен, а не с патрончета за по 7-8 лева...

35.   От авторката: ВИЕ ЯВНО НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО Е ТЯЛОТО ТИ ДА ИСКА АЛКОХОЛ, А МОЗЪКЪТ НЕ! Спрете да ме критикувате, пиша тук за помощ, а не да ме изкарвате, че не съм искала да спра! ИСКАМ, ПРОСТО ТЯЛОТО МИ НЕ МИ ГО ПОЗВОЛЯВА! Не спирам да треперя хора, тъпи ли сте? Егати критиките, егати чудото!
За другото: прочетох за клинична да депресия и да мисля, че я имам, както и агорафобия (страх от хора)
СЪСИПВАМ СИ ЖИВОТА И ГО ОСЪЗНАВАМ, ОПИТВАМ СЕ ДА СИ ПОМОГНА, СПРЕТЕ С НАПАДКИТЕ!

36.   Авторке (35) не го приемай лично. Не знаят и не разбират как така не можеш да "впрегнеш воля". Само човек алкохолик и в подобно състояние на приел вече, осъзнаваш и желаещ промяна ще те разбере правилно.
А само професионалист може да ти помогне.
Аз например не пия алкохол, никога не съм го харесвала. Имам наблюдения над зависими по работа преди със зависими.
Но дори и аз не се наемам от дистанция да пиша някакъв съвет, знам колко крехка е психиката ви в тези моменти. Знам и колко сами и неразбрани се чувствате. Но не знам в кой момент, в какъв емоционален и физически "етап" ще си, за да кажа каквото и да е коректно.
Затова, потърси професионална помощ и позволи да ти помогнат.
Говори с добър психиатър, ще ти помогне.
Съчувствам ти за борбата, която водиш в момента, но и те поздравявам--взела си решението, направила си най-важната и трудна крачка.
Само имаш нужда от малко външа помощ за контрол и облекчаване на физическите ти реакции и нужди в момента, а може понякога да се успокоява и мозъка, защото и хормонът на стреса може да е лабилен в някои моменти.
Успех и силна прегръдка от мен!

38.   Не е от алкохола това мислене. Мисленето поражда пиенето на алкохол

39.   Към авторката:

Интересно ми е - споделяш, че психически не си зависима от алкохол, а само физически. В тази връзка нека да допуснем, че преди по-малко от час си изпила една чашка водка, която те е стабилизирала физически. Това, от което се интересувам, е ако почна да ти описвам с думи процес на консумиране на алкохол, то дали, въпреки че вече си пила, ще ти се допие още?

Примерно: в уютна, приятна обстановка си. Стресът е на работа, но вече си в къщи. Сама си. Няма кой да ти направи забележка или да те осъди с поглед. Не искаш да пиеш, но четеш настоящия мой коментар, в който описвам как сега ще си налееш една чашка, само една - водка, може би с малко резенче лимон. Защо не и чиста. Сипваш си една чашка, двойно. Добавяш две кубчета лед. Отпускаш се на дивана пред компютъра и отпиваш една глътка. Нежна топлина се разнася от устата, към гърлото, надолу към стомаха. Незабавно усещаш облекчение. Глътката е факт. Постигнала е и целта - треморите на тялото намаляват, усеща се едно скрито, едва доловимо отпускане, спокойствие. Идва ред да ме репликираш с няколко коментара. Докато пишеш своя отговор към мен, посягаш към чашата за втора глътка. Отпиваш - пак удоволствие. Това е твоята вода, жадна си. Пие ти се. Доставя ти удоволствие. Защо да го контролираш - сама си. Няма премебрежителни погледи. У вас си. Отпиваш трета глътка - дори да се напиеш, никой няма да види. Никой няма да разбере. Трябва да пийнеш, за да се отпуснеш, да дадеш възможност на тялото ти да се отпусне от напрежението и копнежа по необходимостта от алкохол. Тялото вече не те стяга - душата ти е свободна. Едно нещо по-малко за което да мислиш сега.


Е, въпросът ми е - след като прочете горното - допи ли ти се? Ако да - то зависимостта ти не е единствено физическа. Ако съм в състояние да те вдъхновя да си сипеш една чашка, то определено въздействам и върху психиката ти. Но ако удържиш поне един час, то явно има светлина в тунела и ако си устояла на изредените мои думи тук - потърси подкрепа от психиатър, който да ти предпише или някакви успокоителни, или антидепресанти. Ако са успокоителни - те ще тушират желанието за опиянение, другото е силна воля. Ако са антидепресанти - ако са по-силни може така да спре да ти пука, че дори да забравиш и да не мислиш, че ръцете ти треперят, а тялото ти подава сигнали, че не му осигуряваш необходимото..

40.   Авторке, 36 съм пак, ще коментирам все пак нещо, което може да ти помогне поне малко да разбереш настоящото си положение.
Мозъкът се опитва да те предпази от зависимост към допамин. Съответно започва да отстранява част от рецептори, и ти получаваш д арепем 50% от допамина, на който си свикнала. И искаш още, увеличаващ консумация на това, което ти е давало до този момент нужното вече за теб- в това влизат не само алкохолна зависимост, а и наркотици, порно, апликации дори като тук-ток.
Ти увеличаваш приема на това, което ще ти даде допамин, но повече допамин не идва, мозъкът ти премахва рецептори за да те защити, а вече започва да пуска и "войници" - болка! Все повече и повече болка, и по-малко допамин.
Това те стресира, те плаши, те вбесява, ставаш неадекватна, агресивна т.. н Но са нормални реакции в тези случаи, докато организма ти се изчисти и свикне с новото, чистото, без програмация за "искам още допамин".
В момента е това, което ти се случва. Затова имаш нужда от помощ от психиатър, те знаят най-добре какво се случва в мозъка и тялото ти, какви хормони са в повече или по- малко, как тялото ти реагира и страда, и най-важното: какво ще ти помогне, регулира, адаптира постепенно за да премине възможно най-леко през този процес.
Не е много коректно аз да коментирам това защото не съм психиатър въпреки, че имам опит от работа със зависими.
Само ти подавам малко за да знаеш, че е съвсем нормално, което ти се случва и има адекватна помощ, която е добре да приемеш.
Успех!

41.   Авторке, няколко пъти съм написала че съм алкохоличка и само един алкохолик може да те разбере, какво ти е. Така че, от тукашните коментари получи доста адекватни съвети. Ала, мисля че ти си се вкопчила в алкохола. Ако не искаш да продължаваш така докторите ще ти помогнат. За една нощ като започнат да ти влизат системи, тези симптоми ще отшумят.
Но ти продължаваш да пишеш едно и също, защото ти е по добре с алкохола. Аз да не би да съм умряла като бях в психиатрия???

43.   От авторката: Хора наистина се чувствам зле всеки път като отпивам от чашата и пия много малки количества и получавам абстиненции и си ги търпя! Не ме съдете, защото изпадам в истерии и паник атаки от това, че съм изпила примерно 200 грама, от яд че съм ги изпила! Мозъкът ми не позволява, тялото иска! 36 номер много ти благодаря, че в въпреки, че не си алкохоличка ме разбираш и ми даваш кураж да се справя! Разбирам и наистина си тормозя тялото и психиката само за да не си сипя, докато го чета! Правя всичко възможно! Но цената която плащам е в треперене и сериозно потене само и само за да не си съсипвам организъма. Постоянно съм в делириум и го знам, но въпреки това не сипвам отново и отново! Пия една малка водка и до там, а тялото иска много! Сигурно ще ме помислите за луда, че търпя тези симптоми само и само да не се налея с поредните бутилки дето преди 2-3 години правех и не ми пукаше след 1-2 бутилки вино или водки! Просто вече се осъзнах -явно пораснах и не искам да живея така. Колкото до психиатрията дето ми препоръчват-страх ме е и ще се опитам сама да се преборя с това бреме дето си създадох, защото само аз съм си виновна и никой друг, навреме да съм мислила. И това е.. сега рева, пиша и треперя и знам, че само аз АЗ СЪМ СИ ВИНОВНА, защото тогава не го мислех, а аз мога да кажа за себе си, че съм много добър човек и на никой не пожелавам да стига до моето състояние! Благодаря на всички

44.   От авторката: Чувстам се толкава сама и и изоставена от света, имам приятел и той буквално ме гледа постоянно в истерии и като гледам в очите му колко му е жал за мен направо ми идва да умра… срам ме е от себе си от живота си! Аз съм момиче, което изглежда много добре и си съсипвам живота с този делириум, само и само за да не пия се съсипвам! И полудявам, изпадам в паник атаки и падам пред него и рева и момчето ме моли и ми говори хубави неща, за да се успокоя, а аз буквално всеедно не го чувам в този момент, изпитвам страх и ужас от алкохола и живота!

45.   Изля ли си душата? Олекна ли ти след като написа тия два коментара? Хайде, бъди сега лошо момиче и си налей една голяма чаша с там каквото пиеш - било то чисто уиски, уиски с лед, уиски с кока кола, уиски с кока кола и кубчета лед (мммм), водка, коняк, шоколадов бейлийс. Напий се до безпаметност, нека днес да бъде твоят чийт-дей, когато ти се позволява да се напиеш на мотика, без броене на чашки, изпито количество и т. н.

46.   Откъде сега пък се пръкна тоя твой приятел? Нали беше сингъл. Сигурно утре ще разберем, че имаш и деца. Историята все повече почва да намирисва на разказ с отворен край.

Тук прави впечатление, че освен хора с реални проблеми, то се навъртат и такива с интерес към писането, нешколувани творци които развиват своя талант с писане на нереални, измислени истории. В допълнение, тук върлуват и дърти педераси, с немалко ментални проблеми, но открили че разказ, представен от момиче/жена, особено с някакво проблематично минало и настояще, предизвиква в пъти по-голям интерес отколкото подобен на мъж. И пишат ли пишат... Представят се за девойки с проблеми, докато в същото време болният им мозък намисля поредната тема за публикация.

47.   До авторката:
Само човек, в твоето положение и мъки би могъл да те разбере и да помогне. Аз съм така и затова бих искала да те насоча. Самообвинението и алкохолът са взаимно свързани и саморазрушителни.
"Само ТИ можеш, но НЕ можеш САМ".
Потърси връзка с I Аm Way- Пламен Йотински. Дори само да гледаш влоговете му... ще ти помогне. Има тел. за контакти, има фб страница и you tube канал, действай. Но за физическата абстиненция задължително трябва да се намеси психиатър-нарколог. Искам силно да пожелаеш да се измъкнеш от тази бездна на ада, но това няма да стане без професионална намеса. Не се страхувай да потърсиш помощ, когато постигнеш трезвеност, ще заживееш нов и пълноценен живот. Не се отказвай. Пиши как си.
Приятел

48.   Ще се справиш миличка, живота без алкохол е много по красив!!! Ще имаш самочувствие, ще си контролираш емоциите и ще си много щастлива! Ще се справиш!!

49.   Започни малко да пиеш, в последствие преустанови.

50.   Искам да знам какво се случи с авторката!?!

51.   От авторката: Влезнах в психиатрията, но не можах да се адаптирам с тези гледки там и останах само 3 дни докато ме изчистят с Деазепам. Искаха да остана още, за да ме лекуват с хапчета, но просто психиката ми не издържа на гледките. Сега се самолекувам с ксанакс. Не съм пила от 1 седмица и се чувствам добре.

52.   Е, видя ли - можело значи. Щом вече си от седмица далеч от алкохола, то значи физическото ти привикване към него е намаляло. Сега, ако жадуваш за него, то е единствено от твоята психика. А за там трябва воля. А щом държиш да го спреш, то със силна воля ще го направиш. И когато в някой бъдещ ден ти се прииска да си налееш една чаша с бира - спомни си за това, какво си видяла в психиатрията и дали ти се иска пак да ходиш там, дори за само за няколко дни.

53.   До авторката

Две седмици по-късно продължаваш ли да удържаш фронта или... се подхлъзна отново? Да знаеш - ще те следя изкъсо!

54.   От авторката: Подхлъзнах се като си помислих, че ако пия само вино няма да ми дойде абстиненцията, но пак се започна същото (сравнително по-слаба от миналия път, но започна треперенето) и пак се оправих с 3-4 диазепама, (не влязох в болницата този път) иначе щях да продължа да пия. Сега от 1 седмица отново не пия нищо и се чувствам сравнително още по-добре и от миналия път дори и ксанакса го намалих на 1 на ден, а като излязох от болницата пих по 3, пия атаракс за сън, но мисля, че от днес ще ги спирам, за да пробвам дали ще мога да заспя. Явно вече няма да мога да пия никога в живота дори и една чаша вино. От три дни с ксанакса пия и ашваганда, но още не усещам особено голям ефект, ще спря ксанакса и ще мина на ашваганда да видим как ще ми подейства, а за съня ще пия мелатонин вместо атаракс. Давам всичко от себе си, трудно е, но си заслужава, защото наистина се чувствам много по-добре като не пия.

55.   ех, момиче, момиче, докъде си се докарала... Сега, за да спреш едното - ще пиеш по шепа хапчета на ден... Но важното е, че все пак се чувстваш по-добре и по думите ти, нещата се подобряват. Доколкото съм слушал и чел - антидепресантите, дори леките такива, не бива да се мешат с алкохол, та да - забравяш за консумацията дори и на боза, да не говорим за бира, вино, сайдер, ликьор, и друг вид алкохол. Даже не знам дали не трябва да спреш да консумираш и бонбони с алкохол, че освен отново да отключиш пиенето или диабет, а също да надебелееш, друго няма да постигнеш. Ако нямаш лактозна непоносимост - преди сън може да си правиш една чаша с топло прясно мялко какао и да я изпиваш преди лягане - би следвало топлото мляко да те отпуска физически, а какаото и шоколадовия му вкус да стимулират рецепторите за щастие, и така освен физически - да се отпускаш и психически, а с това сънят не закъснява.

Интресно ми е - на тази възраст, на която си - вече не би следвало да си учаща, та или си безработна или работиш нещо. Ако не е тайна и ако работиш, то каква е професията ти? Полицайка, лекарка, касиерка, научен работник, личен състав, мениджър...?