 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Наркотици и алкохол |
Зависимости и срам, оплетени в паяжината на миналото
преди: 14 дни, 17 часа, прочетена 377 пъти
Не съм си мислила, че... Ще стигна дотук. Да пиша за проблема си нашироко, ако въобще моето е проблем, де? Но едно е със сигурност, тежи ми и всичко ме преследва като срам, чувство за вина и ужас.
Писала съм тук и преди, но не и за... Нещото, което ме притеснява най-много.
Историята ми се състои в това, че преди години бях насилена, а ми беше първия път. Бях на 12, а той на 18. Снимаха ме. Заплашиха ме, за да си мълча. И оттогава всичко ми се преобърна... Целят живот. Хванах анорексия в 8 срещу 9-ти клас. После булимия. Излекуваха ме, не аз себе си. Излекуваха ме насила с отвратително тъпчене нон-стоп с храна и антидепресанти. Е, качих много килограми. Поне така мисля. Казват ми, че изглеждам нормално, но аз се имам за ужасно дебела, пълна.
След уж преборената си анорексия и булимия обаче, започнах да пуша доста. Започнах и да пия. Разбира се, не се гордея с това, никак даже, но те по някакъв начин сякаш ми помагаха да забравя колко съм грозна, дебела и тъжна.
В 12-ти клас, миналата година, точно месец преди ДЗИ-та ми, се забърках с лоши хора. По-точно с хора, които дават наркотици. И... майка ми разбра случайно, и искаше дори да ме предаде на полицията. Собствената ми майка...
Оправих се сама със ситуацията. Макар и трудно. Но макар и да мина време, една година вече, хора... Мразя се още повече. Ненавиждам се. Нямам цели в живота си, мечти, които да гоня. Нямам амбиции. Само един спомен от брутална животинщина и чувството, че аз станах животно също. Не водя полов живот, никога не съм, нямам и намерение, защото за мен това вече е супер отблъскващо, особено след първия ми път, който бе преди 6 години. Не минава, хора... Не минава просто. Няма ден, в който да не мисля за това. Отделно от това, имам огромен комплекс, че съм осиновена. Може би защото до 12-ти клас ме тормозеха. И оттам също имам проблеми с доверието, но кой ли няма сега?
Пие ми се, пуши ми се, имам чувството, че сякаш отново искам да посегна към забранени вещества, но отново се възпирам само и само заради семейството ми, което дори не чувствам като семейство вече.
Студентка съм, първи курс. И там нещата не са ок. Преди обичах да уча, и то много, а сега... Вече съм разочарование и провал за майка ми. Баба ми вече не говори с мен. Нямам баща, от който да потърся утеха или закрила. Успехът за мен се превърна вече във... просто сваляне на килограми, гладуване нарочно, повръщане. Съжалявам, че станах изрод. Но ме боли ужасно въпреки отминалите 6-ст години. И най-баналното е, че... пиша тук свои неща и някои хора сигурно си мислят, че съм примерно момиче. Да, аз съм момичето, което пише напоследък тук свои писания и ги споделя. Пиша и пиша, за да се чувствам жива и щастлива, или поне да забравя за всичко поне за малко. Но аз се усещам като... Не знам вече като какво. Явно и аз не съм по-различна... Но не мисля, че заслужавах всичко това... А тези месеци... Просто искам да ме няма вече. Защото знам, че няма да липсвам на никого. И че аз съм просто една грешка, която се е родила. Боли ме много, адски много. Крия всичко, но докога ще издържа, не знам повече... Мили хора, моля Ви, подкрепяйте близките си! Бъдете до тях и... помагайте им, обичайте ги на първо време! Може би при мен това е проблема, - че не се чувствам обичана, красива, защитена и ценена. Благодаря, ако сте си отделили време да прочетете това, което реших да споделя. Аз бях:
Р. 18г.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 дни, 11 часа hash: 484aa9424d |
|
1. Не си грешка, щом си на тази земя значи Бог е искал да бъдеш. Разбирам болката и унижението, което си изпитала и изпитваш до днес, но ти не си била виновна, за това, което са ти причинили. Това, което правиш в момента е да се саморазрушаваш, поемайки вината. От теб зависи да загърбиш и оставиш спомена в миналото. Не позволявай изродщината на тези хора да съсипе целия ти живот. Започни с малки крачки да правиш неща, които обичаш. Телата ни са само една облицовка, по-важно е какви сме всъщност под тях. Работи върху чувствата и емоциите си, психолог би ти помогнал, не върху това да превръщаш тялото си в скелет.
|
| преди: 14 дни, 11 часа hash: d04408ff94 |
|
2. Р. 18 г.,
Моля те прочети това. Знай, че човек преминава през много трудни и тежки моменти, това число и аз и повярвай ми след това идват добри и още по - добри дни. Моля ти се, моля те не прави глупости. Живота понякога е такъв, но човек живее за хубавите моменти.
Ще ти дам един личен пример. Моята племенница. В момента е на 19 г.
През 2016 г. загуби баща си от рак. Майка й малко след това я изостави при един приятел и замина на м-та си. Аз и родителите ми си я прибрахме. Тогава беше на 12. Беше й много трудно. Но с времето се укрепи и стана пълна отличничка. Сега учи в УНИ и е много щастлива и жизнерадостна. Така ще бъдеш и ти!!!
Не те познавам, но вярвам в теб и ще се справиш.
Живота е пред теб, още си на стартовата линия и мислиш за фалстарт. Стегни се намери си компания от университета (свестни деца ) и нещата ще се наредят. Ще си намериш другарче в живота и той ще бъде твоето семейство.
Повярвай ми, живота ще се нареди, не го мисли и не бъди тъжна.
Кураж!!!
От един батко на 34 г.
|
| преди: 14 дни, 9 часа hash: d82374a4e9 |
|
3. Мисли за настоящето, другото няма смисъл.
|
| преди: 13 дни, 8 часа hash: 20c77af9e1 |
|
6. Собствената ти майка е искала да ти направи добро като те издаде в полицията, за да не потънеш в блатото. Вместо това я упрекваш. Нали, по-готино е да те гали по главата и да ти казва колко е хубаво да взимаш наркотици? ! Чакайки дъщеря й да пукне, ама щастлива по своему.
Хайде стига.
|
| преди: 12 дни, 23 часа hash: dcb57b67ed |
|
7. Принципно, може би няма смисъл да го напиша, обаче все пак ще го.
Първото и най-важното е, че не можеш да върнеш времето назад, нито да поправиш каквото е станало. И да се ядосваш, каквото и да правиш, това е. Второто е, че ти не си се излекувала, щом продължаваш да мислиш за храната по този начин. Давам ти един съвет. Всеки изглежда и се чувства различно на различни килограми, но ти понеже имаш проблем с това, виж за височината ти какви са нормалните. Примерно, аз съм мъж 183 см и трябва да съм около 83 кг(а по стандарти и до 73). Ти ако си висока 160 см, трябва да си около 50 кг. Виж какъв е минимумът, дръж на него, да кажем 46-48 кг. и не падай под това. Щом са описани като норми, има някаква логика в тях. Това би ти помогнало според мен.
За другите неща е много трудно, защото нямаш силна фигура. Всеки гледа да те използва, нямаш баща да се опреш. Но и това няма как да се промени ей така, затова трябва да се научиш ти да си силната фигура.
Имаш опцията да се предадеш и поддадеш на всичките тия мизерии отново, да изкараш там още еди колко си години и да приключиш на тоя свят. Имаш опцията да се бориш.
Махни всички кофти хора около теб.
Намери нещо, което да работиш с удоволствие, независимо парите.
Опитай да намериш читави хора, един-двама да са, достатъчно.
За сексуалния живот е нормално да не искаш, защото го имаш за нещо гадно. Но в крайна сметка ако оправиш другите неща, ще ти остане само над това да работиш. Убеден съм, че и това ще можеш да пребориш, но трябва и желание.
Общо взето, аз мрънках(и още го правя понякога) много, обаче с годините разбирам, че просто или продължаваш или се отказваш. А да се откажеш е безсмислено. По-добре да си умреш опитвайки се, отколкото да си "живееш" колкото ти е писано, но отказал се.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
