Споделена история от Наркотици и алкохол |
Не майка ми! Жената на баща ми!
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 17483 пъти
Здравейте. Стоя си тук пред компа и искам да споделя нещо, което вчера написах в пристъп на гняв. Стар спомен, който пороби сърцето ми и вече няколко години се боря с оковите. Тъкмо съм на финалната права или поне така го усещам и ми се иска. Когато писах, на един лист, вчера разбрах колко ми помага това. Защото съм сам и не е нужно да го изговарям, а така мога по-лесно да се отпусна и да го преживея напълно. Да си представя, че говоря с човека, за който пиша и да вложа всичките си чувства таени към него мноого дълго време. Моята история е прекалено дълга, за да я разкажа сега. За това, не ме съдете, ще разкажа каквото излезе само, освен, че накрая ще приложа и моят "диалог" с въпросния човек, който набрах днес на компютъра.
Аз бях едно силно и щастливо дете. Трудно ми е да си спомня все още как напълно беше, но това звучи добре на този етап. Останах сам на 16 години, от когато и живея сам. Тати замина с друга жена за чужбина, а мама с друг мъж в неговото жилище. Как Ви се струва, а :). От тогава аз започнах сам да се грижа за себе си и се справях много добре. Хората около мен помагаха и ме разбираха и вероятно им беше тъжно за мен, че така са ме подредили родителите ми. Завърших си училище. Започнах работа. Имах си приятелка, която обичах. Изкарвах си хубави парички. Излизах с приятели. Забавлявах се. Всичко нормално. Докато един ден не се наложи да вляза в казарма. Това ме шокира. Както и да е. Влязох! Пълен шит е тази казарма, да знаете :). Там пък пробвах малко трева и амфети. Не мога да кажа, че се бях закачил. Преди това бях много против тези неща. Как се въвлякох още не съм разбрал. Но тогава не беше нещо страшно. Само от време на време. Три седмици след уволняването ми заминах за Испания при татко и втората му жена, които до тогава криеха, че имат връзка. Уш само на приятелски начала, за да изкарват пари за семействата и да пращат. Дрън дрън.
Както и да е. Отидох аз при тях и заживях с тях. Татко ми намери работа на един строеж и аз започнах. Всичко си започна нормално. Взех пари на заем от жената и после на заплата не и ги върнах всичките, а половината. С другата половина си купих слънчеви очила, защото наистина слънцето не ми понасяше. Много е силно там. И тя се подразни от това и вдигна първия скандал. Тогава не осъзнавах какво става, но скоро започнах да надушвам и да си говорим с татко. Ама и тя надуши и започна да му промива мозъка срещу мен. След 6 месеца започнах отново с наркотиците и щом 6 месеца не се бях сещал за тях, значи всичко си е било в някаква норма в казармата. Но като започнах там се подхлъзнах яко. Започнах да затъвам с всички тези проблеми в къщи. Постоянната негативна енергия. Направо ме смаза всичко това. И затъвах, и затъвах. Накрая изпаднах в тежка депресия, от която и до ден днешен не съм се отървал на 100%, а минаха вече 4 години!
Преди три години се прибрах в България и започнах на чисто. Постоянна борба. Много е трудно! Само дето не знаех с какво точно се бора. И достигнах момент, сега, в който реших да отида на психолог и прилагаме хипноза. Ходил съм 2 пъти до сега и много ми помага. Както казах търся какво е останало в мен, което ми пречи да полетя. Снощи разбрах! Омраза е останала. Омразата ми към тази жена. Не съм и простил, не съм простил и на себе си. Това се опитвам да разбера как да направя сега и скоро ще разбера и ще съм отново щастлив след 7 години мъчение. Ето и какво написах вчера, което ме накара да разбера за омразата. Моят "диалог" с нея.
.................
Ти защо пълнеше главата на баща ми с глупости? Защо вместо това не му помогна да се справи с проблема? Нали твърдиш, че винаги му помагаш! Че си светица, едва ли не! Защо се уплаши, а?! Нали и ти имаш дете? Ако на него му се беше случило същото и баща ми ти говореше постоянно против него. Как щеше да се чувстваш тогава? А!? Значи съм психопат, А! И не съм просто човек като теб, но в беда?! Така ли? Значи ме зачеркна просто ей така? Това ли е безрезервната ти любов към татко? Да му изхвърлиш детето, защото е попаднало в лапите на дрогата?! А да не би случайно да е и малко твоя вината, че ми се случи всичко това. Когато реши да заминеш с татко за Испания, не мислеше ли повече за себе си? Да избягаш от проблемите си с мъжа ти??? А! Тогава помисли ли, че татко може и да иска да спаси брака си ама да няма сили. Ти май тогава забрави да му ги дадеш. Предпочете да го сграбчиш докато е слаб и да го отделиш от децата му. Чакай, чакай! Сигурно ти е било много хубаво, когато си слушала да се оплаква от жена си и още повече си настоявала да заминете заедно за чужбина. И като отидохте какво стана. Появи се друга змия като теб, нали? Двете нещо не можахте да се разберете. Значи аз съм психопат, така ли?!! Защото съм навредил на себе си без да осъзнавам какво правя. А ти си разбила цяло семейство и всичко ти е Ок? Евала! Богиня си ! Ама на болката !!! Значи ти му разправяше на татко, че съм наркоман, а не се сети да му го кажеш деликатно и да го успокоиш казвайки му ( Няма страшно, ще се справим. Можеш да разчиташ на мен. )
Така ли е?! Кажи !!! Какво ти пречех аз? Защото започна да ми дава парички и все нямаше за теб ли? Сигурно преди да дойда те е водил постоянно по ресторанти, по разходки, защото е можел да плаща. И когато дойдох, това просто се изпрари? Значи ти събра пари за апартамент, а той не успя. Как стана това? Нали той взима по-голяма заплата от теб? Тия уреди тук – май всичките той ги е плащал! Как може да имате еднакви разходи, а пък само ти да събереш. Вярно, че е пращал повече в България от теб. Ама и е взимал много повече, след като се отделихте от Бай ти. Още първия месец се скара с мен за пари! Как да не си мисля това, кажи?! За първи път изпитах омраза към теб! За първи път! Никога не съм познавал това чувство преди да се появиш ти. Вечно добрата и усмихната, гостоприемна и разбираща. Знаеш ли какво направи? Направи ме зависим, защото засади омраза в мен и аз потърсих изход, потърсих чувство на щастие в наркотиците. Да, да, точно ти ! Ти, която в началото ехидно ми натякваше колко съм тъп, казвайки ми ( Ти няма да можеш да научиш испански! ) Нали?! И кво стана то? На шестия месец ме питаш какво значело ( IR ). Ох, боже ! А ти от шест години си там. Как може да не знаеш глагола ( Отивам )? Дето най-много се използва. Явно тук доказваме, че не съм аз причината, нали! Че ти си започнала всичко, нали! Както елиминира и Р, а по-рано и майка и мен и сестра ми. Завърнах се и змията се почувства несигурна, А!
Татко започна да се променя и ти веднага да го удошиш. Да не би да се измъкне от мрежата ти и да разбере какво правиш. Защо, когато ти казах, че го манипулираш, ти се обърна и ми каза, че аз го манипулирам?! Защо? Аз съм му син! Какво има да го манипулирам? Той ми е баща! Или поне беше до преди теб! Казах му, че съм затънал в наркотиците и че се нуждая от помощ, а той ми каза, че не можело да ми помогне, защото ти си живеела с него и нямало как да живея с Вас! Защото ти не искаш! Как е възможно син да поиска помощ от баща си, помощ за нещо толкова сериозно. Нещо, което ще определи целият живот на синът му и той ще откаже да помогне. Баща, който е обичал синът си. Баща! Ти, която вечно измисляше някакви истории.
Неща, които съм бил направил или казал, защото се възползваше от положението, че е момент, в който ще ти повярват и продължаваше да го настройваш срещу мен ! И още продължаваш ! Аз ли съм психопат, А!? Щяла да ми обърше един шамар, пишлеме. Селянка такава! Аз ще ти обърша не е един а два шамара. Мамичката ми разказа. Потроши ме! Гордееш ли се с победата си, а? Ах, колко съм хитрааа... Това ли си повтаряш? А ? Ами защо не се питаш колко си човек, а? Питай се! Обещавам да не ти хареса отговора! Обещавам! Кво прайш ти ся? Даваш пари на заем и мамичката му разкатаваш на човек. Ама той няма избор и ти се възползваш, разбира се. Що пък не. Нали не си човек. Нямаш огризения. Браво ! Значи, когато започвах да говоря истини и ти не пропускаше да ме нападнеш, че да се прикриеш, а! И, разбира се, аз отстъпвах в стаята си и ти имаше цялото време на света да си доразвиеш теорията пред татко, така че да повярва на теб. Баси мамата ! Човека как говори за теб все хубави неща, пък ти го гърчиш.
Викаш му човека, а пък после аз му се подигравам, така ли бе !? А ! Аз ли му се подигравам, а ?! Ти го направи така, как няма да каже, че си умна жена. Разбира се. Така си е ! Изигра ни всички! Факт ! И до ден днешен не мога да се излекувам от омразата и живота ми е сив. Заради теб! Как да ти простя ? Кажи ми, как? Ето сега имаш шанс да помогнеш и да поправиш стореното. Кажи ми как да ти простя всичко? Как да премахна омразата? КАК?
Не знам дали, ако ти кажа всичко това в очите, ще успееш да проговориш, за да ме прекъснеш и да си защитиш поредния заговор. Аз не си спомням на саме да сме обсъждали тези неща. Винаги е присъствал и татко. Ахаа.. Виж ти ! Хитра си ! Вярно е ! Дано да имам тази възможност, тогава ще ти разкажа игричката. И шамар ще изядеш като се превъзмогнеш. Даам. Тогава ще те помоля да ми удариш, а не! Чакай ! Да ми обършеш един шамар ама едва ли ще събереш смелост! Едва ли! Съсипа цялото ми „АЗ“. Всичката сигурност, която бях изградил в себе си от живота си като самотно дете и то заради кого? ТИи! И аз сега се ровя в миналото и търся от къде идват страховете ми. Обвинявам мама и тати. Пък то всичко ти си го направила. Всичкоо! Всичко! Смазала си ми мнението, силата, сигурността и си ме подтикнала да търся успокоение, където не трябва и си се наслаждавала как бавно ме унищожаваш, и си жадувала за момента, в който ще си тръгна. Ха-хаа... Якоо! И човек ли си? А!? Виж ни сега с баща ми. Едвам се престрашаваме да се прегърнем. Баща и син! Две години не сме си говорили! Значи аз съм направил грешки? А пък Вие, които изоставихте семействата си, НЕ! Така ли? Ама ти си ОК. Твойто дете е с баща си. Мен ко да ме мислиш. Какво като съм сам. Всичко е наред. Ти си си добре. Сищата си като Рена. Гадна кучка. Ей това си. Същите номера. Тя пък му звъни от тук и му казва, че съм щял да влизам в затвора и го уговаря да се върне, че да е с него. Бахти подлите номера. Уауу ! Не мога да повярвам как плетете мрежи. И татко вярва. Кво да ви прави. Нали е добър. Иска му се всичко да е добре. Да ама не е! Ето, поне той успя да спаси едно семейство. Не е неговото ама все е нещо. Ти не можеш да се похвалиш със същото!
Не търся съвет приятели. Просто исках да споделя с някой, а точно в момента няма с кой. Намерих сайта и споделих. Може пък и да успея да помогна някой да разбере своята болка. Благодаря, че отделихте време :). Желая Ви много щастие, любов и светлина. Желая Ви това, защото аз искам това :). Чао
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 9a98c47c27 |
|
1. Мило момче, имам и син и дъщеря както и дългогодишен брак. Учудвам се как дълбоко в себе си оправдаваш майка си и баща си, че са те оставили сам да се оправяш на 16 години, а за всичко което ти се е случило обвиняваш съвършенно чуждата за теб жена! Та тя винаги ще тегли "чергата" към себе си! И това се приема от обществото т. е. от хората за нормално, но това родители да се разпиляват на две страни когато детето им има най-голяма нужда от тах не! Така, че опитай да погледнеш ситуацията от този ъгъл
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 647ffe5835 |
|
2. Колко т*по се е стекъл живота ти... но не се притеснявай пич всичко ще мине и ще замине има Бог и ще ти се докаже, че не всяко добро се наказва. Аз съм момиче на 19 почти и също съм дете на разделени родители и се мислех за нещастна, но сега, когато виждам че има хора в по-тежка ситуация от моята се успокоявам. Пази се, Благодаря че разказа историята си.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: dd4a75ede8 |
|
3. Отговор на коментар 1:
Здравейте,
аз не искам да обвинявам вече никой. Просто искам да простя всичко, да ми простят всичко и да продължа напред без да се обръщам към миналото. Това проваля всичко. Започвам да се изправям. Минава година и пак се вливам в миналото. Това само искам да изчезне. За това и потърсих помощ при специалист. И това хората не го разбират, защото не им е работа да го разбират. Обаче точно за това на мен ми вреди. Полагам усилия да спечеля нещо и за миг го губя, защото съм се отнесъл пак в миналото. Благодаря за отделеното време :)
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: dd4a75ede8 |
|
4. Отговор на коментар 2:
Здравей и на теб дете с един родител :).
Не е толкова страшно да си с един родител. Страшно е да си сам. Не се притеснявай, при теб всичко е наред. Сграбчвай здраво живота и не позволявай той да е не този, който чувстваш. Успех :). Благодаря ти :)
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 61d4bac2db |
|
5. С риск да не приемеш мението ми искам да ти кажа следното. Не мога да разбера как си живят сам без вашите, които още непълнолетен са те захвълили на произвола на съдбата, грижил си се за себе си, всичко е било наред, а после изведнъж си изпаднал в депресия, защото новата жена на татко ти очевидно не те e желала.
Изобщо не виня жената - ти си бил достатъчно голям, за да не си детенцето, което тати да гледа. Освен това никой не иска да се занимава с наркомани. Извинявай, но никой разумен, уважаващ себе си човек не би си причинил това, което причиняват наркотиците. Ако ти не си се уважавал достатъчно, как искаш напълно чужд на теб човек да те иска и да те приема, още повече когато, както ти отбелязваш, си й ограбил вниманието, което преди е било посветено на нея?
Няма никакъв смисъл да я мразиш, няма смисъл да обвиняваш друг, освен себе си. За всяка грешка в живота си си виновен сам. Хората и отношението им не те карат да станеш наркоман - има стотици други изходи. Можеше да се върнеш в Бг, дори да останеш в Испания и да се опиташ да бъдеш самостоятелен там. Нищо не те оправдава. Бих те посъветвала да премислиш много добре как си стигнал до тук и просто да почнеш на чисто и с уважение към себе си и останалите :) Успех!
Annie
|
|
