Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз съм № 4. Парите, които даваш за алкохол, можеш да събираш за психотерапевт. Разбирам, парите са проблем на нормалните хора в България, вярвам ти, че е така. Но малко са тези, които наистина умират от глад. Намери начин, това касае здравето ти, млад човек си. Търси начини да идеш на добър лекар, не си повтаряй, че няма такива. Ако истински търсиш, ще намериш. Съветвам те и да отидеш в някоя от големите евангелски църкви. Постой малко, виж как ще се почувстваш, поговори с пастора. Там са съвсем нормални хора, има голяма вероятност да намериш разбиране. Ти сам ще прецениш, но не подценявай идеята ми. Бори се за себе си. Проблемът ти е напълно преодолим. Просто иска да положиш усилия. А не да търсиш причини защо не може да стане.

7.   от автора :

"""Парите, които даваш за алкохол, можеш да събираш за психотерапевт. """


Лесно е да го каже човек, който не преживял такова нещо. Някой ако мисли, че направо обичам алкохола ще кажа, че не е така. Като се сетя направо ми се повдига. Но какво да направя, седя сам в къщи получавам нещо като страх и трябва да го спра, защото имам усещането, че ще припадна, че ще си глътна езика или ще направя инфаркт. Това, че няма с кой да изляза навън още повече ме нервира и също от това получавам и нерви.


"Намери начин, това касае здравето ти, млад човек си. "


Бих искал да има начин, но в този момент не откривам. Психиатърът най-много да ти изпише лекарства- антидепресанти, да седя сам в къщи и да ги пия като затворник, при положения, че няма с кого да отида където и да било. И друго преди да получа първата ПА, търсих усилено нож и ден работа не успях да намеря, и това, че поради тези ПА не се чувствам пълноценен ме е страх и работа да търся вече ( не че ще намеря, но все пак) и не знам какво да правя.
Преди малко пак получих пристъп - сложих си пръста на лявата ръка, където се мери пулса, усетих, че едвам се долавя и се стреснах и получих ПА.

8.   Пак съм 4. Виж, мило момче, аз съм човек, преминал през това. Жена съм на 51. Едва в последното десетилетие от живота си мога да кажа, че живея спокойно и свободно. Много, наистина много години от живота ми минаха с ръка на пулса. Е, не умрях. И инфаркт не получих, поне до този момент. Хиляди пъти ми се струваше, че смъртта диша в ухото ми, че в следващия момент ще се строполя и няма да има кой да ми помогне. Яд ме беше на хората, които се смеят. Дишах на пресекулки, мъкнех със себе си чантичка с лекарства, за всеки случай, уж на майтап обяснявах на близките си основните мерки за реанимация, та като ме хване пак кризата и почна да умирам, да знаят какво да правят. Нямаше кардиолог в града ни, който да не ме познава, дори и вчера да съм била на преглед, аз пак умирах и бях сигурна, че те просто не могат да разберат колко сериозно съм зле. Изобщо нямах сетива за онова, което четях и всички ми казваха - че никой на света още не е умрял от паническа атака и вероятността аз да съм първата е практически нула. Уверявам те, че знам за какво говориш. Зная, че представите ти сега са изкривени. Но тъй ми се иска да прочетеш писанията си с моите очи. Да можеше да видиш как с всяка дума освобождаваш себе си от отговорност за състоянието си. Да, да намериш работа не е лесно, но не виждаш ли, че даже и от това си се отказал. Иска ми се да можех да те накарам да разбереш, че основната работа е САМО ТВОЯ. Ти живееш в това тяло, теб тормозят проблемите му, дори и най-близките ти няма как да размахат вълшебна пръчица. Та значи: работа няма, приятели нямам, самотен съм, страдам, пия, пари нямам, не ме разбират, никой не може да ми помогне... и т. н. Е, сложи ръка на сърцето си и кажи, ти би ли искал такъв приятел, който да ти говори такива неща? Нямам намерение да те насилвам да правиш каквото и да било, нито пък да споря с теб, но отстрани се вижда много по-добре. Ако ТИ САМ не пожелаеш да си пълноценен човек и не започнеш неистово да се бориш за това, ако продължиш да търсиш виновници в лошата съдба, неразбиращите хора, ако не спреш да пееш тази песен за невъзможността да промениш нещо, то каквото търсиш, това и ще намериш, т. е., действително нищо няма да се промени. Само ти избираш какво да правиш. Аз се справих, когато истински го пожелах. МНОГО силно. И ти можеш. Успех!

9.   Инфаркт на такава възраст без никакви вродени заболявания е невъзможен. Отиди на психолог или психиатър. Вариантите да се оправиш са два. Единия е сам да се пребориш с това, а другия е да отидеш на психиатър и той да ти изпише хапчета. От хапчетата има много странични ефекти, затова не са много за препоръчване, но ако не можеш сам това е варианта.

10.   Автора "Та значи: работа няма, приятели нямам, самотен съм, страдам, пия, пари нямам, не ме разбират, никой не може да ми помогне... и т. н. Е, сложи ръка на сърцето си и кажи, ти би ли искал такъв приятел, който да ти говори такива неща? """


Така е, преди не бях така, но при тези обстоятелства знам, че никой няма да иска да е с мен. Лесно е да се каже, че аз съм виновен, че не съм направил това, онова, друго, трето. На мен просто ми писна да ме лъжат, като че ли съм говедо, цял живот го търпя това. Когато си блъскан от 4 страни, просто не знаеш какво да направиш. На теория избор може да има. На хартия изход може да име, но някоя обстоятелства са сложни. К'во да обяснявам, като пак аз ще съм виновния, а не наркоманите дето сеят наркотици по учениците на вън.

11.   """Да, да намериш работа не е лесно, но не виждаш ли, че даже и от това си се отказал. """

Преди търсих много и постоянно. Но не знам как ще реагират хората на това ПР. Някои като чуят ПР или подобно психично състояние си правят асоциации, че това са опасни хора. Но това, което ми се случи вчера е, че баща ми остана без работа. Последната студентска година ще я добутам, но не знам как ще се справя с другото- постоянно съм под напрежение, пия алкохол, за да не направя нервна криза. Но най-лошото, че ще се изолирам още повече от хората. Надеждата ми беше някой да ме изкара от тази дупка, но сега положението е по сложно, днес дори не ми е ставаше от леглото. Млад мъж съм, който е в разцвета на силите си, но поради тези причини не знам как да се нареча. Вместо да се развивам - пия и се ядосвам постоянно. Дори оня ден вдигнах кръвното от нерви за кратко.

12.   Здравей. Аз съм на почти 19 години и още от 14 годишна имам ПР. Никой, който не е преминал през това, не може да ти даде достатъчно адекватен съвет, така че не слушай мнението на хора, които не са имали пряк досег с този проблем, защото не знаят за какво всъщност става въпрос.
За тези 4 години съм преминавала през всякакви психични състояния, имало е моменти, в които съм се чувствала много добре, имало е и моменти, когато съм имала натрапливи мисли, желание за самоубийство. Голяма мъка е това ПР...
В днешно време хората търсят помощта на психолози и психиатри и при най-малкия проблем. Те могат да ти дадат насоки как да си помогнеш сам, но не могат да те 'излекуват' от проблемите ти. Защото 2-3-4 сеанса при психолог няма да ти помогнат - тепърва ще научаваш причините за състоянието ти, а те не са тези, които нагледно изглеждат, т. е. всичко се крие дълбоко в теб - характер, възпитание, влияние на родители и т. н.
Можеш и сам да си помогнеш. Защо се чувстваш потиснат? Прекалено критичен към себе си ли си, приемаш ли се такъв, какъвто си? Приемаш ли околните такива каквито са, или търсиш вината в тях? и т. н.
ПА получават хората, които са чувствителни, но задържат емоциите в себе си, независимо дали са позитивни или негативни. Нали все пак тези емоции и чувства трябва да избият по някакъв начин, така се стига до ПА. Изразявай себе си - смей се, когато ти се смее неудържимо, плачи, когато си тъжен, не сдържай гнева си. Не трябва да ти пука за мнението на околните - колкото и трудно да изглежда - свиква се с времето. Споделяй всичко, което изпитваш с родителите или роднините си. Много е мъчително да криеш всичко в себе си и да носиш такъв товар, знам какво е :( Всеки човек има нужда от емоционално освобождение, така че споделяй и говори.
Моето мнение е да не посещаваш психиатър в никакъв случай, защото най-много ще замениш алкохола с лекарства, които няма да ти помогнат, само ще ти навредят допълнително. Аз съм обиколила повечето психиатри в града си, както и някои в близките градове 'уж' най-добрите в столицата. Пила съм всякакви антидепресанти и куп лекарства със зелени рецепти. За психическата зависимост направо няма смисъл да говоря - толкова трудно е да се откъснеш от тая гад и да разбереш, че нямаш нужда от нея. Има такива, които предизвикват физическа зависимост - това си е чист наркотик, откъсване няма. Лекарствата те правят неспособен да общуваш с околните и да се държиш адекватно. По- ли е добре да нямаш ПА, но да си със забавени реакции, да не можеш да си вържеш думите в една проста приказка, да не можеш да се концентрираш над елементарен текст? При мен беше така, че всеки път, когато се опитвах да спра лекарствата /постепенно; рязко; заменяне с др. по-леки/, всичко ми се връщаше отново и положението ми ставаше по-зле. Тъкмо си мислиш, че нищо ти няма и вече си се излекувал и изведнъж получаваш ПА, и се сриваш допълнително, защото си разочарован от себе си. На всички им е много лесно да предписват и назначават каквито лекарства им падне без да са изпитали последиците от тях. Нужно ли е един млад организъм да се трови с тия гадории? Помисли над това, защото по всички форуми масово се пропагандират разни хапчета и т. н. и то от хора, които не разбират грам от тая работа. Само ще си навредиш повече.
Много дълъг ми стана поста... най-важното е да повярваш в себе си и да не се отчайваш. И аз загубих много 'приятели' покрай цялата работа, но всъщност не е чак толкова трудно да се запознаеш с нови хора. Просто бъди уверен, отдай време на хобитата си, прави това, което ти харесва. Важно е да спортуваш и да се движиш, за да изразходиш излишната енергия /това все пак си е някакъв вид проява на агресия, всеки човек има нужда от това/. Бъди усмихнат, върви уверено, излизай някой път по клубове, ходи по кафета. Постепенно ще се социализираш. Тези неща имат по-голямо значение, отколкото си мислиш. И не чакай да се промениш и проблемите ти да изчезнат за месец-два. Панацея няма. Този процес на 'самоусъвършенстване' отнема много дълго време - предстои ти да се променяш много. Ако си запълваш деня с достатъчно ангажименти, няма да ти остава време да мислиш да проблемите си и за алкохола. Постепенно ще видиш, че нямаш такава нужда от него и сам ще спреш да пиеш.
Много е трудно, знам, но просто промени нагласите си за света и хората около себе си - нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат. Настройвай се позитивно и ще се почувстваш по-добре.
Успех!

13.   автора до номер 12:

'''тепърва ще научаваш причините за състоянието ти, а те не са тези, които нагледно изглеждат, т. е. всичко се крие дълбоко в теб - характер, възпитание, влияние на родители и т. н. """

Ще отговоря това, което мисля, дори с цената някой да ми каже, че обвинявам всичко около себе си и света, защото съм слушал и такива неща, " че на такива като мен света им бил виновен". Характер- бил съм винаги по затворен, възпитанието ми е добро, дори заради това да съм по различен от хората около мен, мога да правя смях, но просто не съм непукист като много хора. И лошото, че като дете се влиаех от родителите, и дори ако има кого да обвинявам днес си изкарвам яда на майка ми, защото ми писна от нейните критики. Просто тя винаги може да ме ядоса и представа си няма от ПР ( за нея това са лигавещини). Тя доказа, че от нея подкрепа няма да дойде, защото винаги гледа да ме ядоса, сега след като баща ми отана без работа и скоро ще се прибере от чужбина - знам, че го разочаровам, но поне очаквам по адекватна реакция. Докато майка ми оня ден започна да ми дрънка, че ( забележете)-" не съм си бил взел един изпит". Нека си дава примери с нея и какви били студентите през комунизма може да са си взимали всичко, но сега просто няма студент, който да си е взел всички изпити, дори някои карат с доста повече невзети изпити, да не говорим, че когато премина последната сесия ми започнаха проблемите със ПР.


"""Защо се чувстваш потиснат? Прекалено критичен към себе си ли си, приемаш ли се такъв, какъвто си? Приемаш ли околните такива каквито са, или търсиш вината в тях? и т. н. """
Винаги съм бил потиснат заради на първо място самота и липса на приятели и компания и поради тази причина ниско самочувствие. Чак толкова критичен към себе си не съм бил- не и преди, сега поради някои причини съм повече критичен към себе си. Приемам околните такива каквито са, но си мисля, че те не ме приемат толкова или да бъда по точен в много от случаите съм бил изолиран и през училище и сега. Не знам какво толкова плаша хората- добре изглеждам, но повечето говорят глупости за мен и това ме отблъскваше. Говориха неща, които не са истина, а в условията на малък град, когато нещо се каже и повечето слушат този, който е казал тези неща. Така като отговарям мога да звуча, че обвинявам другите, но не истина това, че "света ми е виновен", просто живея в наркомански квартал дори и град.

Мога да говоря и много и много, но просто не знам как мога да српя тези нерви, особено вечер, когато спя. Безсънието не е едно просто безсъние, а усещаш болки тук, там и направо не знам. Най-лошото, което ми направи ПР е агорафобията. Знам, че не е страшно да седиш сам в къщи или да ходиш навсякъде сам, но в определени ситуации ми става зле и безпокойно имам чувството, че ще припадна. Например оня ден бях на наблюдение в училищата и това е училище няма как да пиеш алкохол там, още повече пък да поискаш да излезеш от стаята стисках, седях, 30 минути изържах след това пийнах. Понякога, когато вървя с някой и ми е приятно издържам и повече време и дори забравям за проблема.

Сега нови проблеми- баща ми ми помагаше преди, но кризата го остави без работа и трябва да си търся такава, но при тези фобии как, като ме видят, че пия още на втория ден съм изхърчал, ако си намеря работа и направо изпадам в безизходица има сутрини, които направо не ми се ставя от леглото. Мога да говоря много и много, но като се сетя, че например преди 6-7 месеца живеех по друг начин и искам да се върна как беше тогава. Да не си и помислям, че може да е страшно да спиеш сам в квартирата. Да излизам навън, когато си искам и то най-вече с кафе, не с бира. Преди пиех сутрин кафе, обяд кафе, дори по-късно може пак да пийна кафе, защото ми харесва, а сега ме е страх да го пия, за да не ме отрезвее. Сега за закуска алкохол. Знам, че нищо добро не ме чака, но колкото и да стискам симптомите са ужасни. Вече на моята възраст трябва да си имам приятелка, но всичко това, което имам сега ме прави непълноценен и трудно бих намерил приятелка. Аз преди не успявах а камо ли с ПР и още повече пияница.

14.   Стига! Всичко е плод на страха на твоето съзнание. Пределно ясна ми е болката, която изпитваш от самотата и най-вече самоизолацията, носталгията по миналото време и т. н. Знам и какво е да си пристрастен към определени вещества - в частност алкохола и тревата. Обаче това не е важното в случая. И ти много добре го знаеш. Толкова много те е страх да не вземеш да умреш от тия атаки - ми давай, то това живот ли е? Постави на маса ценностите си - твоята чест, вярата ти, амбицията ти за справяне с живота. Най-малкото осъзнай колко е смешно и жалко да се оплакваш от подобни проблеми в един свят, където хиляди хора умират от глад, истински нелечими болести, или просто от нещастно стечение на дадени обстоятелства. Замисли се дали Твоята помощ към другите няма да е по-важна за цялото от твоята морална деградация и алкохолизъм. Замисли се за това, че споделената любов е най-великото чувство на света и ако не се вземеш в ръце НИКОГА няма да я изпиташ. И ако нищо от дотук казаното не повлияе на твоето съзнание и не те подтикне поне малко да започнеш борбата със страха, то по-добре си тегли куршума. Какъв е смисъла от бавна алкохолишка смърт, щом може да стане и по бързо, а? Не съжалявам за грубия тон, не те познавам, но знам как се чувстваш и знам, че това е единствения път към спасението. Пожелавам ти искрено да се пребориш.

16.   Как си авторе след толкова години? Мой познат страда от същото - психиатър не беше скъпи 20 лв на посещение и то защото не беше здравно осигурен. Лечението, което му предписа не беше ефективно. Спаси го смяната на средата и спокойствието и едно лекарство- транксен. До 10 мин. действа и отпуска схващанията да ги наречем. И не е чак толкова пагубен за психиката, либидото, . ерекцията и т. н. в Бг струва 2. 5 и личният лекар може да ти го предпише. Моят познат взимаше 10 мг по едно хапче когато почувства че се започва

17.   Гледай сега, ПР-то е много гадно. И аз имам такова от години, но се научих да го овладявам. Просто като започне се отпускам, затварям очи и се оставям на течението. Действа. Е, отделно си нося и по 1 таблетка ксанакс за критични ситуации, но не се е налагало скоро да го взимам. От алкохол файда няма. И аз бях като теб, сутрин с бирата, но това само влошава нещата. Спри кафето, повишава ти пулса и е предпоставка за ПА. Като я усетиш, даже се научи да се наслаждаваш, защото при ПА се отделя голямо количество адреналин. След като премине знай, че ще изпитваш блажено спокойствие. Не се бори с нея, приеми я като дар, защото само по-фините душевно хора са благословени с това. Поинтересуват се и ще разбереш, че от древни времена само най-висшите представители на духовенството, ако мога така да се изразя, умишлено чрез прием на различни субстанции са предизвиквали върху себе си реакции близки до ПА. На останалите е било строго забранено, защото не са били достатъчно духовно извисени.