Споделена история от Наркотици и алкохол |
Да го оставя ли или?
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2907 пъти
Здравейте. Редовно влизам и чета тук и този път реших и аз да споделя нещо, което ме човърка от известно време.
Аз съм момиче на 24 години, което има приятел от 1 година - разбираме се чудесно, бяхме най-добри приятели преди да се "загаджим".., но..
Това момче е с 2 години по-малък от мен и доста доста несериозен. Не може да си намери работа, а и сякаш не му се работи. (И двамата сме завърили вече образованието си). Редовно му звънят разни "приятели", за да пушат трева и да пият. Редовно! Когато е с мен не пуши и не пие, но ако не съм до него е нещо страшно. Вече спрях да искам да се виждам с тези въпросни приятели и го оставям сам да си излиза с тях - да пие, пуши и припада, където пожелае. Но мен това ме притеснява много. Обичам го и виждам как прави глупости, че тези хора го дърпат назад. Висят по градинките и пушат коз, говорейки си глупости. Нито едно нормално излизане не е имало без такива изцепки. Води се по акъла им и то много. Бутнат ли му екстази и амфети в ръцете, ако е пийнал малко или пушил пак взима. Няма собствено мнение, само малко да бъде притиснат. Аз съм либерална - пуша от време на време, пия (с мярка), взимала съм екстази/кокаин, НО само за пробата. Писва ми. Скучно, увреждащо здравето и психиката. А той не го осъзнава. За него е нормално да си легнеш в 4 сутринта и да спиш до 2-3 следобяд, после да излезнеш и пак да се повтори същото нещо.. Когато съм с него излизаме, ходим на кино, забавляваме се и не допускам онези боклуци до него - приятелите и наркотиците. И той е истински щастлив, с дни не ме пуска да си тръгвам и му стоя на гости..
Говорили сме си и уж няма проблем, все ми казва "не ми се сърди", а на мен с всеки изминал ден ми тежи все повече и си мисля как може да се разбираме чудесно, но в същото време той да прави неща, които мен ме отвращават.
Искам да го променя, да порасне. Повтаря ми постоянно колко много ме обича, показва ми го, много нежен, романтичен и изслушващ е, стига да не му прищрака нещо в изпушилия мозък. Имало е много грозни сцени, при които той пиян и напушен ме блъска, псува.. От своя страна аз никога не съм стояла безучастна и съм се отнасяла по същия грозен начин, удряла съм му шамари, защото никой не може да ми говори гадости.. После е имало извинения и "аз съм чудовище, ужасен съм, прости ми" и аз прощавам.
Говори ми как иска да се омъжа за него, че той е мой, че съм жената на живота му, нямал търпение да сме имали собствен дом.. и всичко това и аз го искам, защото той е наистина добър човек.
Но се чудя един за друг ли сме? Аз искам да усещам опора, а не аз да крепя всичко, искам да е независим и трезвомислещ, а не..
Много съм привързана към него, много го обичам, но си мисля, ако го оставя дали няма да е по-добре за мен. Звучи много егоистично, но в крайна сметка животът е един. Мислех си, че с времето той ще се попромени, но не виждам промяна.. А аз ставам все по-затворена в себе си, вместо да излизам като нормален човек с нормални хора. Бих се борила за него, затова и не съм го оставила в онези лоши моменти, но според вас има ли смисъл?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 26d1398b0b |
|
1. Кажи му, че трябва да спре да се трови, иначе ще го напуснеш и ако не се оправи... нз
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 1142b13f81 |
|
2. Откъде има толкова пари за излизания и глуости, без да работи? Май трябва първо да започнеш от родителите му.... :(
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 78adadcf3d |
|
3. Авторката е. Не знам, хора, мъчно ми е. Ето, че и днес се видяхме 2 часа разходки, 1 бързо кафе и кой откъдето е. Майка му има рожден ден днес и уж щеше подарък да търси, а ето, че като му звъннах е с негов приятел наркоман-алкохолик и играят билярд! стана ми обидно :(
|
|
