Споделена история от Наркотици и алкохол |
Продавах трева...
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 3404 пъти
Здравейте! Искам да ви разкажа моята история, защото сега чувам много хора тук, че искали да пушат, да продават и какво ли не. Сега ще ви разкажа за моя опит отблизо със марихуаната:
Така се стекоха нещата преди 2 години, че се запознах с едни хора и започнах да пуша. 2010 ми беше сефтето... за всички, които мислят да пробват и досега не са го правили - първия път е кошмарен. Поне за мене беше така. Не че искам да ви плаша, но си е голяма паника! Не всички де... то си зависи от компанията, от обстоятелствата и от самия теб. Ако ти си щастлив и спокоен, като се напушиш ще ти бъде 2 пъти по-спокойно. Просто марихуаната "подчертава" емоциите, не ги променя. ;) Но моя беше кошмарен... изведнъж всичко започна да се върти и имах чувството, че съм умряла или сънувам и не мога да се събудя. Както и да е - на другия ден исках пак. Усещах странна нужда да повторя това. И така и стана... повторих-потретих. Пушех в месеца по 2-3 пъти.
Всичко окей, един ден просто ми дойде идеята да садя... свързах се с един приятел дето е на "ти" с тея неща. И посадихме на село... нищо не излезе - станаха едни мижави... изкарах само 70 лева от 3 растения - ужасна работа. Реших да не се занимавам повече, защото си беше опасно. Обаче ние никога не сме били богато семейство, а винаги съм обичала парите... същия приятел намери оферта да купи и да продаваме пак... този път добра реколта. Аз се съгласих... и от този ден станах дилър...
Отначалото не вървеше, после започна да върви чудесно... изкарвах много пари... обаче започнах и да пуша всеки ден. Без изключение... Когато продам на някой той веднага свиваше и ме караше да пуша с него... отначало отказвах, после спрях. Пушех по 3-4 пъти на ден минимум, а джойнта беше доста добър. Ден след ден пропадах, изгубвах себе си. Започнах да се влияя от тревата и не можех да спра... но не го осъзнавах. Поне не губех пари... хем печелех, хем пушех. Така всеки ден... не учех - бягах от училище, не правех нищо съществено... само пушех и се смеех. Живота ми беше рай... обаче не истински. Един лъжлив рай...
Обаче един ден полицията разбра всичко... хванаха ме. Тъй като нямам 18, наказаха ме да ходя на психолог. Отначало ми беше ужасно... отново станах бедното момиче от квартала... Но после осъзнах този, който ме е натопил (а се оказа една моя "приятелка" ) ми е направил голяма услуга. Избавил ме е от този Ад... Отново започнах да се концентрирам върху живота си. Започнах да спортувам - да тренирам карате... да ходя на фитнес... да уча... и сега вече разбирам какво е истинско щастие. Осъзнавам колко съм била зле преди... но поне се радвам, че съм се измъкнала, макар и с чужда помощ. Има Бог все пак... и той ни пази! Тази история ми даде доста уроци... единия от които е да не вярвам на никой, освен на себе си.
Надявам се всички, които са прочели моята история да разберат колкото са лоши наркотиците и до какво водят, ако човек няма волята. Водят до една безкрайна яма, от която излизане няма... така че по-добре не започвайте... А за другите, които им е минавало някога да продават... недейте... знам, че трудно се живее без пари... обаче от това единствено ще пропаднете и ще скъсате всичките си нерви... накрая вие ще сте губещите, макар и със пълен джоб. :)
Jane
|
