Наркотици и приятели. Истинскa история
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 6208 пъти
Моята история е за това колко безсилен е човек пред проблема на 21ви век-наркотиците и за болката, която изгаря сърцето ти когато виждаш как приятелите ти затъват бавно, но сигурно без перспективи за добро бъдеще.

Аз съм съвсем обикновено момиче с амбиции, добри оценки в училище(както се пее в една песен "казано честно всичко ми е наред, тъй че спокойно си гледам напред”.

Допреди година животът ми си течеше бавно и плавно като по ноти-приятели, купони, даскало - за всичко си имаше време и аз го намирах това време, защото съм отракано и жизнерадостно хлапе (на 14 ама съм).

Та дойде си чаканото лято, разпуснаха ни, занесох в къщи бележник с шестици и петици и майка ми, която е доста либерална, нямаше какво повече да иска от мен.

Та почнаха се лутането, събиранията с френдове, веселбите и най-вече-запознанствата с нови хора. Запознах се с адски много народ, защото попринцип съм от общителните индивиди и новите запознанства ми носят удоволствие. Много си допаднах с някои от новите ми дружки, естествено не забравих и старите.

За по-малко от няколко седмици завързах приятелства, които някои не могат да завържат с години. В компанията в която се събирах обаче се пушеше трева (на мен това не ми направи впечатление, защото в днешно време кой ли не пуши).

Дa уточня обаче, че аз не съм си и дръпвала даже :) Та те си пушеха, аз не и в крайна сметка всички бяхме доволни. Коз обаче имаше не всеки ден, а дори почти всеки един час от нашите събрания ама аз си викам "кво от тва-джойнт даже и баба ми сигурно е пафкала".

Мина се време и разбрах, че тези тревоманчета всъщност са толкова симпатични, сладки, мили, дори интелигентни, че започнах да изпитвам истински приятелски чувства към някои от тях-споделях им, те ме разбираха (понякога се чудех защо ли хора с техния потенциал пушат толкова много-ама кво ми пукаше-тва беше за мен нищо и никаква трева).

Не всичко обаче опираше само до тревата-започнаха да се носят слухове, че освен да чадят, тези мои толкова обични приятели друсат и се размазват здравата по партита, научих даже, че един от тях му писнало да ходи на даскало и в края на годината решил да става частен ученик, само и само за да има повече време да си търси марихуана, амфети и! херца.

"аххаха, как ли пък не, Сашо и хероин, хаха заливах се от смях аз-моите приятели може да чадят, но не се друсат със сигурност "КатегоричнА” бях аз.

На един купон малко закъснях и първото нещо, което ми се наби на око когато влязох в хола беше огромната стъклена маса покрита с бях прах, а над нея хората, с които съм споделяла толкова много, с които съм прекарвала времето си, които на пръв поглед са съвсем обикновени като всички нас, бяха свили двулевки и шмъркаха.

Странното беше, че и сега си казах-кво пък, шмръкнали веднъж, това не ги прави наркомани(мислех, че е нормално на някой купон човек да разпусне) и се отдадох на купона, който от своя страна беше наистина размазващ - секс, дръм и.... наркотици.

Да, наркотици, бях на купон с приятелите си, които се друсаха, чиито празен поглед ме пронизваше, но аз не осъзнавах, че те имат нужда от помощ и че този купон не е в рамките на нормалното. За мен всичко си беше нормално все едно съм на парти в макдоналдс например-всичко ми изглеждаше толкова невинно. Миризмата на коза, дръма който звучи и продънва ушите ти, масата с белия прах, разширените зеници, зачервените ноздри, гръмкия смях на Сашо, пиенето, сгънатите двулевки и след всичко секса до сутринта, това бяха основните компоненти на всеки един следващ купон(не си мислете, че аз също съм друсала, аз просто купонясвах по обикновения начин-пиячка и музика без допълнителните "екстри".

Моите приятели никога не са ми предлагали или карали да друсам с тях, защото както споменах те бяха толкова мили с мен и може би това е причината, която ме караше да не вярвам, че са наркомани(представата на повечето хора за наркоман е човек без принципи и морал, злобен и готов на убийство за дрога), а ТЕ не бяха такива, бяха ми като братя, а как човек който възприемаш като брат може да е наркоман-не може да се случи с тях, нито пък с мен -това беше утехата ми-много наивно нали!!

След доста такива купона обаче, нещата вече не бяха същите. Когато се събирахме разговорите не вървяха, моят любим Сашко и останалите бяха станали мълчаливи и отнесени и единственото, което ги интересуваше беше от къде да намерят пари за да се обадят на дилъра.

Чак сега, аз глупачката като че ли получих проблясък и с неописуема болка осъзнах - Господи, та те са наркомани, наркомани, наркомани-тази дума се въртеше в главата ми, но не осъзнавах смисълът й.

Дадох си сметка на колко наркомански събирания съм присъствала, как съм мислила всичко за безобидно забавление.

Защо тези хора с чувство за хумор, интелект, чар, добри семейства и образование са наркомани? !

Защо съм им приятелка-как може момиче с амбиции да дружи с наркомани(та самата аз неотдавна съм се плашела от тази дума-наркоман, която родителите и обществото ни карат да възприемаме като страшна)

Ден след ден виждах как повечето от компанията затъват и пропиляват шанса си за добро бъдеще, някои дори бяха на крачка да пропилеят шанса си за живот.

И тогава аз, колкото и грозно и долно да звучи, казано на жаргонен език, заебах приятелите си, уплаших се, че ще се разчуе, че движа с лекета или пък може би се уплаших да не затъна и аз.

Да-те бяха мои истински приятели, защото винаги можех да разчитам на тях, на подкрепа, а и ги обичах, обичам ги още, но наркотиците малко или много ги промениха, превърнаха ги в техни поданици.

Сега знам единствено, че тази моя стара компания се е разпаднала, че Сашо вече не друса, но въпреки това той пропиля шанса си да се изгради като личност и да сбъдне мечтите си.

Ако искам мога да разбера повече за тях, но Не искам, защото ме е яд на себе си, че ги оставих без да им помогна, а в крайна сметка приятелите са за да си помагат.

Ако едно куче е краставо не можеш да го оставиш в калта - трябва да се погрижиш за него. Аз не се погрижих за Тях и сега ми е болно, защото загубих хора които обичам, загубих ги за винаги или казано по-точно, тъпите, шибани наркотици ми ги отнеха!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: cac18cad30

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мислиш доста добре за тази възраст, но не се заблуждавай, че е имало шанс да им помогнеш.. Повярвай ми - НЯМА! .. Всеки избира пътя си.. А защо си ги "заебала" е съвсем друг въпрос.. Фактът, че не са те карали да друсаш, означава че са те подкрепяли и явно са осъзнавали в какво се превръщат.. Не шибаните наркотици са ти отнели приятелите.. Компанията се е пръснала, Хората си омръзват.. просто е имало нещо, което да ги свързва и очевидно не с теб.. Когато това приключи, всеки се отделя и осъзнава какво става.. Някой спират, други стават по-зле..

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 84f8fa6056

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Хей, момиче :) И аз съм на 14.. и мен ме влечат новите запознанства с нови приятели и това е нормално, но подбирай приятелите си много ВНИМАТЕЛНО! Преживяла съм ужасни неща заради уж ''най-добрите си приятели'' и все още го правя и именно това ми е грешката.. от близо месец и аз ги заебах, понеже аз спортувам и си изкарвам хубави оценки.. а моята най-добра приятелка се превърна в следното нещо: започна да пуши цигари и наргиле, обикаля с наркомани, превърна се в най-опипваното момиченце в даскало, което наистина е ужасно, аз се опитах да е вразумя, но не успях.. сега единственото нещо, което правя е това да тренирам и да си гледам училището, в момента нямам компания, в коята да се движа понеже нямам никакво време... от училище отивам в залата или от залата отивам на училище, не е най-приятното нещо, но дрогата е много по-лошо никога не го прави!!!! Хората веднъж започнат ли да пушат или да се дрогират няма оправяне, но на теб къде ти е бил акъла да се занимаваш с тях? !!!!? Лек ден :):):)

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: f3cc9892bf

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не знам дали ще съм ти полезен, но ще ти споделя мои наблюдения върху мои съученици и познати. 1) Имам комшия, който заедно с приятелчетата си тръгна по пътя на наркотиците. Първо почнаха да пушат, а после преминаха и на по-твърд материал. Известно време (докато още бяха учащи) друсаха с парите на родителите си. След като завършиха някои ги приеха в университети, други - почнаха да пласират и да крадат за да имат възможност друсат. Излишно е да казвам, че повечето опразниха апартаментите си, заложиха всичко, което може да бъде заложено - печки, телевизори, мебели, всичко! Въпросния комшия влезе в затвора за кражба(която застрашава живота на невинни; по НПК не знам кой член се води), после излезе и тръгна мълвата, че е бил в комуна и се е излекувал. Естествено, след като излезе - пак започна да движи със старите си дружки и когато за последно се прибирах (живея в друг град от града, в който съм израснал) като го видяхме с баща ми, той(баща ми) каза "Явно пак е тръгнал по тоя път - не му ли виждаш очите? "; при което ми направи впечатление, щом той от един погледго позна, че не е в т. нар. "нормално" състояние, какво остава за останалите? ! 2) Един мой съученик, който друсаше херца в един момент реши, че това му стига - влезе в комуна за две години, излекува се и почна да спортува. Когато го видях за последно - дори не пушеше, а говореше усилено за спорт, за добавки, за хранителни режими. Изобщо - направи ми страхотно впечатление. От тогава не съм го виждал, но искрено се надявам да е запазил мотивацията си. Изводът, който си извадих тогава е следния - ако искаш да откажеш нещо, което ти вреди - скъсай връзките с тези, които те подтикват към това, тези които ти напомнят за това - изобщо -всички, които имат някакъв макар и косвен допир до това. Друг начин няма! В противен случай рискуваш да свършиш зад решетките, а това, повярвай ми е ужасно когато еветуален работодател ти изиска свидетелство за съдимост. Само още нещо много важно - не съм аз човека, който да ти дава наклон в живота, но това е съвет на човек десетина години по-голям от теб - потърси хора, с които имаш сходни интереси; хора, които гледат как да се развиват, а не как да деградират. Изключително важно е да попаднеш в такава среда. Тогава ще забравиш за онези, които са решили, че да висят друсани по строежите им е по-добре от колкото да се вземат в ръце и да поемат отговорността да изградят живота си. Благодаря и се надявам да съм бил полезен!

 

...

горе^

преди: 11 години, 7 месеца hash: 4dd1ce28fa

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

4.   Не е зависило от теб! Как да им помогнеш, ако те не го желаят. Ти щеше да излезеш лошата и най-вероятно да те вкарат и теб! Добре, че си била досетлива и ти е пробляснало, когато е било време. Колко тъжно, кадърни деца да се съсипват сами. Ами защо не им дадат по една гилотина и поне да не мъчат себе си и близките си, като са решили да си подписват смъртната присъда, нека поне е само тяхната? Жалко, много жалко наистина. Дрога, болести и самоизмъчване... това сам човек каквото си причинява, никой друг не би могъл. Ами земята е пренаселена, оцеляват само силните и умните, ей това е истината! А тези тяхни родители не ги ли поглеждат? Майка ми, ми гледаше зениците всяка сутрин, като се прибирах, чакаше ме нарочно. Те родителите им не са успяли да им помогнат, какви шансове си имала ти? Съжалявам, но нямаш вина и не бива да се обвиняваш за случилото се! В този живот всеки сам избира пътя си!

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 4dd1ce28fa

гласове: 1 2 3 4 5   (10 гласа)

5.   За бивш алкохолик и наркоман не съм чувала на друго място освен в гробищата! Няма бивши, всичките са настоящи и се борят, но е въпрос само на време. Рано или късно пак се връщат към старият начин на живот, освен ако не направят радикални промени! Същото е и с яденето, пиенето, друсането, залагането, и т. н. Започва, като забавление, убиване на скуката, преминава в лош навик и накрая те убива бавно! Не мисля, че имаш вина, нито си можела да промениш нещо! Едно куче, което е с напреднала краста никога не може да бъде възстановено напълно, белези, липса на козина и податливост към крастата(говорейки метафорично) винаги ще има! Жалко, че повече хора не са като теб и оставят разума им да бъде помътен от скуката, търсейки временна веселба, но това не е нито временно забавление, нито веселба, а чиста доза екзекуция! Яги

 

...