Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Един от начините - всъщност единствения начин, който съм забелязала, че работи, е чрез мисъл. Като си казваш съзнателно тези неща, които искаш да бъдеш, и го играеш така, сякаш вече си такъв. Примерно чувстваш се мизерно и не ти е никак весело отвътре, но се усмихваш, смееш се и го играеш весел. В един момент, без да се усетиш, наистина ставаш такъв.

Вселената отразява нас. Ако кажеш "Аз съм грозен", ще бъдеш такъв. Ако кажеш "Аз съм красив", ще бъдеш такъв.

7.   накратко - ТИ СИ ТОВА КОЕТО СИ МИСЛИШ, ЧЕ СИ.
няма как да станеш тва което искаш да си след като мислитите ти са в съвсем друга посока?
" Всички успешни хора са такива, защото са имали добро семейство, добър ген и по един или друг начин са успели да се адаптират и изградят. " мога да се съглася само за последното.... ;)
научи се къде правилно да си насочваш мислите, заеби негативизма колкото и да ти е трудно и ще видиш как абсолютно всичко ще се промени.
ти сам си правиш всико.... надявам се да съм ти помогнал.... не знам... :)

8.   Споко човече, нищо ти няма, не си никакъв провал. Просто целите ти са нереалистични и.... странни. "Велик оратор"? Кому е нужно? За какво ти е да си велик оратор? Живей си живота както ти харесва, не е нужно да се опитваш да си всички тези неща, само за да се чувстваш достоен. Ти и така си. И щом имаш желание да забелязваш хубавото около себе си.. то няма начин да не го правиш. Просто имаш кофти самооценка, това е което трябва да промениш. Намери си едно приятно занимание, нещо, което те кара да се чувстваш доволен от себе си и не позволявай на никого да ти го отнеме. Това е моят съвет. Успех и спри да си набиваш гадости в главата, съвсем ок си си, живота тепърва е пред теб.

9.   Зависи от психиката ти и настройката ти към промяната =)

11.   100% на бас, че е писано от жена, съзнавайки или не, че си е изпяла песента.

12.   Разбира се, че можеш. Един човек ми каза, че във всеки от нас има едно златно зрънце. Но то е покрито с лайна. Лайна от детството, семейството, училище и пр. Нашата цел е да изриним този боклук, за да може зрънцето да блесне. Много е трудно да се променим. Само най-силните могат. Това което знам е, че най-голямото лайно съм аз. Защото аз съм тази, която най-много ограничва себе си. Искам да мога да се преборя със себе си. Точно както ти искаш.

- Саманта, 18

13.   Момиче, 16.
Какво приятно съвпадение, аз също искам да притежавам тези качества и успявам малко, по малко... повечето успели хора не произлизат от добри семейства, те са оставени да се борят с живота сами, от малки... А колкото до уменията, които искаш да постигнеш - практика. Проба - грешка и не се отказвай. Успелите хора успяват, защото не се отказват.
При мен помага това да пробвам неща, от които преди съм се страхувала и да вземам всяка възможност в ръце! Успех!

14.   Какво те спира?

15.   Едно е да искаш да бъдеш нещо, но съвсем друго е дали имаш потенциала да постигнеш това което искаш. Има неща с които човек се ражда, например интелигентност, музикална дарба, художествена дарба, вокални способности, чувство за прозрение и т. н. Ти можеш да бъдеш весел, свободен, общителен, добър ако пожелаеш да бъдеш такъв. Но ти не можеш да станеш интелигентен само с искане, интелигентността също е вродено качество т. е. това е способност за дълбоко проникновение, способност за аналитично мислене и дълбок размисъл. Всички гении в науката са притежавали тези качества и затова са открили и изобретили толкова много неща. Знание и интелигентност са две различни неща. Всеки завършил висше образование има знания в неговата област, но колко от тях са направили някакво откритие или изобретение, ами много малко.
Ако искаш да имаш спортно тяло трябва да тренираш всеки ден във фитнес залите за което пък трябва характер и постоянство. А колкото за това да бъдеш велик оратор и тук има доста дарба. Освен това трябва да четеш речите или книгите на велики оратори. И тук въпроса отново опира до интелигентност. Как можеш да омайваш аудиторията ако нямаш ясни, бистри мисли.
И нека да те попитам, защо искаш да бъдеш всички тези неща, не можеш ли да се задоволиш да бъдеш един нормален човек. Всичко останало е въпрос на любознателност и трудолюбие.

16.   Н14 Страха ме спира, страха който ме е превърнал в един изгърбен тип, със стегната походка, постоянно треперещ и притеснителен. Наслоен страх. Ако го нямаше всичко това, което описвам по-горе щеше да е вече факт. Но напоследък започна да ми писва.. вече сякаш не ми пука и малко по-малко ще се справя с него. Благодаря ви все пак но не трябваше да я пиша тая тема. Отговорите на всички въпроси са вътре в нас.

17.   16, аз ще ти кажа от къде идва страхът. Ти самият си принизил щастието си до някаква условност.

"Ако имах хубаво семейство, щях да съм щастлив. "
"Ако бях... , щях да съм щастлив. " "Ако стана... , ще съм щастлив. " "Ако се случи... , ще съм щастлив. "

Щастието не е условност и не зависи от каквито и да било фактори. То си е вътре в теб, просто си го забравил. Не е необходимо дори да го търсиш.

Ако щастието ти се оповава на някакъв фактор, много бързо разбираш, че този може и никога да не постигнеш. Или ак го постигнеш, разбираш, че този фактор винаги е временен и може да е въпрос на време да изчезне. И ти си казваш "ами ако никога не го постигна" или "ами ако си замине". И тогава идва страха.

Просто разбери, че нищо не ти е необходимо, за да си щастлив. Не е необходимо да си съвършен, не е необходимо да си имал добро семейство, не е необходимо да си весел, не е необходимо дори да се променяш.

Ти си такъв какъвто си и друг няма да станеш. Затова просто се приеми такъв, обичай се. Ако се случи нещо неприятно в живота ти, знай, че това ти е необходимо, за да се научиш да си щастлив въпреки него. Това е невероятен урок.

Полагай щастието си на нещо постоянно, не на преходни неща. Днес може да си весел, но утре може и да не си. Тогава се питаш "какво ще стане, ако утре спра да бъда весел" И, хоп, ето ти страх. Щастието не се полага на временни неща като пари, веселба и др. Ако го направиш, много бързо ще разбереш, че то не може да трае дълго.

Щастието се полага на самата ти същност. Ти си единственото постоянно нещо в живота си. Дали ще си весел, тъжен, беден, богат, сам, заобиколен от хора, ти си си ти и си постоянен за себе си. Нищо друго освен самият ти не ти е необходимо, за да си щастлив.

Ти си имаш мечти, желания и дори да не постигнеш нищо в живота, никой не може да ти ги отмене. Мен лично мечтите ми ме правят щастлив. Знам, че няма да ги постигна всичките, но не това е целта. Самото имане на мечти е целта, постигнато им не е толквоа важно. И да ги постигна, ше е временно. Но имането на мечти никой не може да ми го отнеме. Дори и да съм болен, дори да съм самотен, мечтите ме карат да се чувствам жив винаги. И това за мен е щастие. Защото знам, че мечтите ми са недосегаеми за живота и той никога не може да ги отнеме. Те са постоянни и щастието положено на тях е постоянно.

18.   н17 Разбирам будистката ти философия, Но мисля, че изобщо не влизаш в същността на нещата. Философията ти е вярна, но при мен ситуацията е друга. Страхът ми не е предизвикан от това, което казваш и съм сигурен в това. Още повече разбирам, че съм направил грешка като пуснах тази тема. Няма как да ми помогнете при положение, че съм написал пет реда за себе си. Няма как да разберете напълно ситуацията, следователно и няма как да ми дадете точен съвет.

19.   автора: н17 кажи ми как можеш да си щастлив, когато цялото ти семейство е откачено. Баща ти те е малтретирал, по-големия ти брат също. Майка ти е избягала, когато си бил на 5. Как можеш да си щастлив когато не си в хармония със семейството си? Какво да правя, когато семейството ми пречи да израстна. Чак преди 1 година разбрах, че това е така. Махнах се от тях и за 1 година дръпнах напред, повече, от колкото за 24 години. Сега съм далеч. Не знам дали има смисъл да продължавам да говоря за себе си.. пуснах темата защото знам, че има много хора като мен, исках да бъде полезна за всички като мен, но сега разбирам, че единствения, който може да ни помогне сме ние самите. Ние самите познаваме най-добре себе си и вътре в нас са най-точните отговори. Благодаря ви все пак, хареса ми много отговора на н12. Все пак вярвам, че един ден всичко това ще стане моята реалност. Пожелавам на всички като мен същото. Борба до край!

20.   От 17

Авторе, разбирам те много по-добре, отколкото си мислиш. Аз на 16 бях изгонен на улицата посред зима и нямах къде да отида. Знам какво е да няма на кого да се опреш, да усещаш злобата върху себе си, да си предаден от най-близките си.

А за темата - не, в никакъв случай пускането и не е грешка. Най-малкото човек има нужда да сподели и да получи разбиране, пък дори и в анонимен сайт.

Приветствам решението ти да се отделиш от тях. Това наистина е най-доброто, което можеш да направиш за себе си.

Имам само един съвет към теб. Колкото и да ги мразиш, прости им мислено. Не казвам да отидеш при тях и да се сдобрявате. Просто в мислите си им прости. Не заради тях, заради себе си. Така ще се освободиш от миналото си, ще почувстваш облекчение и ще можеш много по-лесно да продължиш напред. От личен опит. Ще ти е много п-леко на душата. Да се прости е сила. Покажи, че си по-силния и въпреки цялата гнусотия си готов да простиш. Това ще отвори нови хоризонти пред теб. Най-малкото в емоционален план.

С тази, която ме изгони, не сме говорили 14 г. В момента е тежко болна и я чакат да умре. Няма си никого, защото настрои всички срешу себе си. Умира сама като куче и в агония. Признавам, че не намерих сили да и отида на свиждане. НО в мислите си и съчвуствам и прощавам, защото скоро няма да я има. И в този момент, в който и простих, колкото и трудно да ми беше, почувствах облекчение, което не го бях изпитвал от години. Осъзнах, че сам себе си съм държал в излишно напрежение. Миналото си е минало, каквото и да е било, но не му позволявай да диктува бъдешето ти. Бъдещето пред теб и му позволи да бъде чисто и позитивно, не го натоварвай с товари от миналото.

А за борбата грешиш. В живота с борба постигаш още борба и напрежение. Много по-лесно се живее с прошка, с приемане, с благодарност, не с борба. Не казвам да бездействаш. Действай, но спокойно без напрежение и освободен от лайната, за които ти говори номер 12. Иначе се вкарваш в едно енпрекъснато напрежение, което се бори срешу теб и след няколко години просто ще си развалина и дори няма да разбираш защо и ше бъдеш смутен. Ще полагаш неимоверни усилия, а резултат няма да има.

Малко по-голям съм от теб и съм минал по същия път като теб. Освободи се от злобата, от миналото си. Гледай живота в МОМЕНТА, а не живей с миналото си. То и без това не е било цветущо и не може да ти помогне особено. Може да ти помогне само с опита, но не и със спомените за себе си.

22.   Най-лошото обаче е, че въпреки лишенията не успях да платя наема този месец и се налага да се върна при него...

23.   #20
Звучиш ми като някакъв Буда - "Живейте с мир деца мои"... На бас, че си го видял това някъде.
"С борбата се постига още борба" - логично, все пак като стигнеш до един връх, започваш да гониш друг по-висок връх. Хубаво, автора да им прости и да забрави за миналото си... Нима е толкова лесно???? НЕ!! То му е вече дълбоко, винаги ще го яде. От друга страна, вместо да навлиза в някакви будистки прошки, може да извлече позитивното от миналото. "Всяко лошо, за добро" - авторе, помисли така- какво е уникалното в теб? Имаш трудно минало, което значи, че си се научил да се бориш, значи, че ти си изградил някакви качества, които другите нямат. Каква е ползата от лошото минало? Можеш да оценяш, различаваш истинското от лъжата, от грубостта... И др. Подобни позитивни неща можеш да извлечеш. Но най-вече забележи какви качества имаш или си изградил и започни да ги развиваш. Много добра идея е и да тръгнеш на фитнес - започни да четеш за тялото ти - какво става с тялото тк когато тренираш, преди това какво става, след това, ще се обогатиш много.... Или прочети за това как таботи мозъка, веднъж щом разбереш как работи ще може да си правиш дневни планове, които да не те натоварват, но и да са максимално продуктивни... Значи пак повтарям първата стъпка е да изучиш как работи самото ти тяло / защо ти се спи например, защо огладняваш, как се концентрираш, от къде идва енергията и др. /... Щом научиш какво прави тялото ти, можеш да го контролираш (включително умът - защо се притесняваме, какви химични дейности извършва мозъка ни др. ), тогава може да изградиш дисциплина и шом изградиш дисциплина, започни да гониш целите си. Това е труден процес, но като му свикнеш никой не може да те спре. При мен работи

24.   Всъщност на мен темата ми хареса.
Обичам да чета теми, в които хората се мотивират едни други, нахъскват ме.

25.   23, на твоите години и аз така разсъждавах. Ако всичко се решаваше с фитнес и с непрощаване/обвинения...

27.   Н23 радвам се, че има здраво мислещи хора като теб. На мен ми звучат много жалки подобни будистки и дъновистки философии от сорта "всичко е любов" "без агресия" и т. н. Жалко, че много хора търсещи щастие, попадат в подобни капани и ограничения. Казваш книги за "как работи тялото? " Препоръчай ми някоя.

28.   Това е писано от жена! И коментарите, от името автора, което й е последния пирон.

29.   н28 Да, това е писано от баба ти. Питай я и ще видиш, че е така. От автора. :) Благодаря много на всички за помоща. Написах темата защото знам, че много хора си задават същите въпроси. Надявам се да е полезна за всички

30.   От #23... , Будисте, уважавам нагласата ти за прошка, но както казах то му е вече забито в умът, не виждаш ли, че човека ти казва, че този период му дава отражение... И аз така - да проста, да проста и накрая ми счупиха крилата, сега трябвя да ги градя на ново, човек не се променя, само се крие зад маски.
Най-доброто в случая е да търси алтернативи как да се измъкне от ситуацията. Който търси, намира. Целта тук не е просто да прощава, целта е да бута напред без да се предава. Ако ше 100 пъти да се провали. " Шампионът е загубеняк, който не се е предал". Щом други могат и той може... #27, не мога да кажа конкретни книги, отоди до някоя библиотека и потърси книги на признати хора, които пишат за човека и функциите на тялото и ума.
#28 Нито дума не ти разбрах. Ако е жена, какво от това? Не си виждал женски индивид ли?

31.   Автора.. оставете сега какво минало съм имал. Много хора са имали тежко минало. Питам се хората стават ли лидери или се раждат такива? Спомням си, че още като бях 1ви клас си личеше кой е лидер и кой не в моя клас. Напоследък си задавам въпроси и имам чувството, че хората се раждат такива, каквито са и че средата и възпитанието са много по-малък фактор. Аз искам да притежавам много качества и най-вече да бъда забавен, да имам актъорски умения, концентрация. Да умея да се превъплащавам в някакви хора и да ги имитирам. На моменти успявам да бъда забавен и когато го правя се чувствам много удовлетворен. Но през повечето време се чувствам без енергия

32.   Авторе да ти отговоря на последния пост.... всички ние се раждаме с някакъв пакет от данни и заложби и наклоностти, но в процеса на живота ни те разцъффват или закърняват или се развиват до някакво средно ниво и подниво. Средата е много важна за развитието на нашите заложби. Когато живеех с нашите, те не искаха да уча, защото това щеше да ме отдели от тях, но аз съм ученолюбива по природа и се криех за да уча и учех през ноща също и бях пълна отличничка.

Ти искаш да бъдеш забавен и да бъдеш актьор -ами факта че го искаш говори, че имаш някакви заложби за това. Сега колко го искаш това се разкрива в действията -прави ли човек нещо за мечтата си. Затова трябват воля, труд и много голямо упорство и ъкъл естествено, непоколебима вяра в себе си също. Имаш ли тези качества Авторе? Защото те ще те изведат до осъществяването на мечтата ти също.

Сега сигурно ще се шашнеш ако ти споделя още нещо за мен. От дете си мечтая да стана писател на романи, новелист. Много обичам да чета книги и оттам прописах. Но знаех че ако само си говоря, хората около мен щяха да ме игнорират или изгледат с насмешка, и да ме разубедят сигурно с право. Но това беше моята мечта, кои бяха те че да ми кажат? И започвах да действам. Четях, пишех и редактирах по много и също анализирах световните бестселъри, тези на които исках да подражавам. Развих и английския си за да пиШа новелите си на този език, че да имам шанс да ги продавам по цял свят.

Какво направих още? А да. Научих се да приемам критика -това е когато други в твоя бранш говорят негативно за работите ти. Те не те мразят, напротив, те са твои ментори. Авторе на теб ти трябва feedback или обратна връзка за да се подобряваш непрекъснато. Намери я не от близки, а от такива в твоя бранш. Понякога ще плачеш от остротата на думите им, защото се забиват право в душата и я вадят. Но това е за твое добро.

Знаеш ли какво стана от мен днес Авторе, какво съм днес? Писател, който продава книги по цял свят чрез интернет и направи няколко милиона долара чисти под псевдоним, както и пишат повечето ми колеги. И съм жена на всичкото отгоре. Защото повярвах в себе си. Защото се трудих с ум и с ум и пак с ум. Аз не съм един от най- добрите писатели ей там, аз съм един от най-упоритите!

Ако се бях предала, ако слушах какво ми говореха близките-защото съм се изтървала пред тях, ако се бях оставила да ми говори онзи гаден, долен гласец-че аз съм некадърница, кой аз ли ще успея, и виж хората какво правя а ти нищо не правиш момиче, ами Авторе аз никога нямаше да съм това което съм сега. Да, имах гените да съм доста ученолюбива, сигурно и затова обичам да чета книги, но останалото си го направих с кръв и пот и сама, е с няколко много лоши feedback-a които никога няма да забравя и пазя като най-скъпи спомени!

Авторе помни -ти си имаш мозък и ти решаваш кое те прави щастлив и кое не, какви мечти имаш и кое е просто моментно желание. Успех и моля те, не се предавай, много трудно ще ти бъде но за бога, не се отказвай от мечтите си. Откажем ли се, ставаме по малко хора, другите също ще страдат ако загубят един велик актьор или писател или лекар или... каквото и да е, което ни прави хора.

33.   От Автора.. ако това, което казваш е истина, моите поздравления. Това, което ти се е случило е уникално! Но ти не ме познаваш, през по-голямата част от времето съм доста притеснителен. Аз съм забавен само когато се отпусна. Трябва ми доста време да се опозная с някого (3-4) месеца и чак тогава те разбират, колко съм забавен. Може би това е най-големият ми проблем. Не мога да се отпускам пред непознати хора

34.   Единствено номер 28 "внимава в час". Само фактът, че авторът коментира от три различни компютъра би ви направил малко по- внимателни.

36.   Ген, семейство това не решава всичко, не определя съдбата ти. Хората които са преживяли много би трябвало да са по-мотивирани от другите и да могат да постигнат тези неща!