Мразя това в себе си. Искам да се променя.
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1511 пъти
Предстои ми да съм студентка. Заела съм се с нещо странично от това, което ще уча, свързано с образованието ми като цяло, но ми отнема безумно много време и изобщо не съм напреднала, а съм още в началото. Занимавам се с това нещо от 1 година и въпреки това, се ''водя'' в началото. Страх ме е, че като стана студентка или започна работа, няма да мога да отделям много време на това, с което съм се захванала сега. Това ме демотивира. Защото ми е трудно, и се налага да отделям много време. Не искам да се отказвам, защото искам да го реализирам като професия в по-късните ми години. Амбициозна съм, но като виждам, че не се получава толкова бързо колкото аз искам, се обезсърчавам и депресирам. Възхищавам се на хора, които успяват да доведат едно нещо до успешния му край. Защо и аз не съм от тези хора? Или може би грешката ми е, че много бързам и ако успея да задържа амбицията си, след време и аз ще бера плодовете от това, което съм се заела? Какъв ми е проблема? Това, че бързам ли бърка цялата работа? Как да успея да задържа амбицията си и да си втълпя, че човек се учи цял живот и няма смисъл да се отказвам от нещо, с което съм се заела, а трябва да го развивам. Нашите постоянно ми повтарят, че няма лесни неща... и че нищо не се постига лесно, но аз съм останала с впечатлението, че на повечето хора изобщо не им е трудно в постигането им на целите, особено що се касае до образование и професионален живот. Не искам да се отказвам от целите си и мотивацията ми и бавното реализиране на целта ми да ми е пречка... Искам да съм от хората, които всеки божи ден се занимават с това, което искат и амбицията им става все по-силна и по-силна. Как да започна да гледам позитивно на нещата?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 11 месеца hash: 05208d6a5c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Поставяй си малки цели, които да те водят към голямата. Така ще наблюдаваш прогреса си и ще се вдъхновяваш от постигнатото до момента. И не се притеснявай, понякога просто е нужен голям инат, за да постигнеш нещо, и една година далеч не е твърде много време, за да губиш вяра. Желая ти търпение и успех.

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: ede666f5ec

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Точно щях да пиша като 1. Малките стъпки водят до по големи крачки.

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: 9778a9d50f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Стъпка по стъпка и "никога не се отказвай от нещо, защото ще ти отнеме много време. Времето така или иначе минава! "

 

...

горе^

преди: 8 години, 11 месеца hash: 43bafd2c50

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Приказките, че нямало лесни неща, са простотии. Ако дадено нещо доставя удоволствие на някого, то той няма да има и един работен (труден) ден в живота си. Моят съвет е да отложиш университета с една година или повече. За четири години може да не научиш толкова, колкото би научила от "странична дейност" за една година, може и по-малко. Ж, 25г.

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: 5fa739e150

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Една промяна, когато е търсена съзнателно се осъществява с методичност и търпение, особенно когато наблюдаваш крайните резултати. Една промяна каквато целиш ти да постигнеш се влияе от фактори, които са в теб, а не извън тях. Тя се влияе най-вече от твоите навици и именно тук е насочено търпението. Да не говорим, че те се променят трудно, но ако знаеш какво в теб искаш да промениш, то ти ще го промениш. И при другите хора не е по различно и срещат доста пречки, които ти не виждаш. Както има една приказка-обуй моите обувки, сложи моите дрехи и извърви моя път и тогава, ще говорим. Трябва да знаеш, като твой плюс, че това, което се създава с бързане винаги е нетрайно. Имаш в очите си младостта, не я пропилявай с вечното бързане.

 

...