Твърде рисковано ли е - реализация
преди: 9 години, 13 дни, прочетена 1655 пъти
Здравейте!
От среден по големина град съм, но да си призная честно няма кой знае каква реализация там, а и самия манталитет на хората е някак си дребнав и по - простоват - всеки наднича в чуждата паничка, както се казва. Наближава да приключва образованието ми в София, още 1 година ми остава, но от самото начало тук усетих, че това просто не е мястото за мен и честно казано очаквам с нетърпение да свърши. Винаги съм имала пристрастие към един от другите големи градове у нас, смея да кажа че е направо любов от пръв поглед. Правила съм справки относно жилища, работа и т. н там и съм доволна от резултатите, но все пак ми е притеснено. На 25-6 години трябва да започна наново в непознат град. Вярно е, че там ми допада много, но дали не е много рисковано?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 12 дни hash: 833638ad7c

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Изобщо не му мисли, щом така го чувстваш най-вероятно е правилният избор! :)

 

...

преди: 9 години, 12 дни hash: 564c9b22da

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Рисковано е, но ако го искаш, защо не? Аз учих на едно място, а се преместих на съвсем друго - не София, а друг голям град. Малко е трудно в началото, но ако нямаш сериозна връзка и не страдаш от болезнена привързаност към семейството ти, ще си ок. Има хора, които не могат да излязат от къщата на родителите си и на 40, защото са твърде привързани (и контролирани, бих казала). Аз дойдох, след като намерих работа (не трябва да разчиташ да си намериш на място за няколко дни - такова нещо вече дори в София не се случва, някои хора търсят с месеци). Аз съм в моя град вече почти 5 г. и за това време успях да създам сериозна връзка, изградих някакъв социален кръг. Не казвам, че ще е лесно, но определено си заслужава да рискуваш.

 

...

преди: 9 години, 12 дни hash: eadf1798a9

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Не, не е рисковано. Била си в най-големия град в България. Какво може да те шашне оттук насетне?

 

...

горе^

преди: 9 години, 12 дни hash: 759790039a

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   " самия манталитет на хората е някак си дребнав и по - простоват - " - ако това са ти критериите за норма за сигурност, където и да отидеш, все ще ти е рисковано. Простотията не е само в малките населени места, тя е навсякъде. Няма град, населен само с цивилизовани хора. Но има обикновени села с природно интелигентни и добродушни хора, каквито в никой град няма да срещнеш. Изглежда, целта на темата ти, не е да искаш мнения за градовете, а да повдигнеш малко егото си. Видите ли, на мен вече ми пораснаха криле и аз вече не съм за къде да е!? Умният човек навсякъде може да се реализира, дори и на село. Има навсякъде интернет, може да се работи навсякъде. А истински успелите хора не живеят в мегаградове, а в тихите им покрайнини. Имат огромни имения и си живеят спокойно. "Пази Боже, сляпо да прогледа"

 

...

преди: 9 години, 11 дни hash: 376e212908

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Ако бях аз, ще да се преместя в града, в който ми харесва и който на мен допада. А щом си се уверила, че жилища, работа и др. са в рамките на това, което искаш и на твоите възможности, няма смисъл да се чудиш (какво да кажат хората, които заминават за чужбина за да работят, някои от които без да знаят език). Ако не успееш, лесно би могла да се върнеш в родния си град. Имай едно наум, но не и безсмислени притеснения без никакъв повод за тях. Направи правилното решение, за да не съжаляваш после и да си кажеш-"Ако бях отишла еди къде си и да се реализирах там, може би щеше да ми е по-добре". П. С. Като студентка четвърти курс, бих искала да ти кажа, че е много важен екипа от хора, с които работиш - работейки, прекарваш една голяма част от времето си с тези хора и е хубаво да можете да общувате по-свободно (не само да се дебнете, на коя какво й е и да каже на останалите и да се коментирате зад гърба). Това е основния критерий за мен да се чувствам добре на работното място, въпреки че където и да постъпя на работа след това, дали този критерий ще присъства е въпрос на късмет. Видя ли интрига, отношенията ми с другите е просто на професионално ниво и не допускам никого до моя личен живот, водейки се от "На работното място приятелства не се създават, на работа си за да работиш и да се издържаш" и т. н. колкото и да не искам едно работно място да е такова. Факт е, че хората не са добри, само усложняват ситуацията, защото са комплексари, завистливи са, пък то другите нямат никаква вина, че те сами са си съсипали живота и искат да съсипят чуждия!

 

...