Изгубих се...
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 5271 пъти
Здравейте! Не знам как да започна , за това ще давам направо. Младо момче съм на 28 години. До скоро вярвах във себе си и мислех , че съм силен човек…..или поне така си мислех. Сега не знам кой съм , не ме радва нищо , не виждам смисъл в нищо…. Днес мисля едно и си вярвам , казвам си това е пътя , на там ще вървя , утре обаче си казвам , не , това не е пътя ще следвам сърцето си …. Да обаче и това не ми дава отговор , затова кой съм и какво искам. Като малък се страхувах от хората и се криех от близките ми дори. Израстнах вътрешно самотен , макар и в различни компании. Преди това ме малтретираха на училище децата и това ме затвори още повече към света. И все пак , от малък съм си единак. Имах щастливо детство , изпълнено с любов и хармония , бях живо и енергично дете. Бях много наблюдателен към заобикалящият ме свят. Пътувахме доста и видях още от малък различни светове.Имах голям род и семейство , а сега нямам нищо , макар и живеейки с родителите ми все още. Късно живота ме срещна с любовта и сладоста от секса. Бяхме заедно 5 години , но и двамата доста незрели , така си съсипахме иначе прекрасните мигове заедно. Тя бе със седем години по малка от мен и дойде момента в който вече имаше нужда да търси жената във себе си , а изхабената ни връзка която бе натоварила и двама ни ,само и даде старт да продължи пътя си сама. За мен обаче от тук започнаха проблемите ми!В един момент просто разбрах , че аз не съм този за когото съм се мислел. Не държа на думата си , нямам стабилно мислене и еднозначност във вземането на решения. Чувствам се като шизофреник! Сега съм пълна противоположност на това което някога мислех за себе си. Имам склонност да се задълбочавам и анализирам нещата от живота , като минавам през различни гледни точки и точно тук идва проблема ми. Виждам всичко , разбирам всичко , знам кой защо и поради каква причина е направил това или онова към мен . Не разбирам себе си обаче……Насъбрах много мъдрост и познание от живота , но това само ме накара да се изгубя. Ще ви дам пример , за да не съм голословен. Разбирам защо са ме малтретирали децата.Това е в човешката природа – стремеж към съревнование на по силните над по слабите. Това , че бях затворен в себе си е повлияло на другите и е провокирало съзряващото им желание за надмощие и самодоказване , което е нормален природен процес. Това ми мислене , ме накара да се справя с много травми от миналото , да не тая злоба и негативно мислене към околните. И все пак , вътрешно в себе си не харесвам хората , не ги приемам и допускам до себе си , по начина по който аз искам да го сторя.иначе съм приветлив и много забавен когато реша , истината е , че това ме уморява…… Усещам , че всеки има две лица – за външният и за съкровеният си свят. Аз нямам вече никакъв свят…….. Завършвам магистратура относно нещо , което вече не харесвам , а до преди това мечтах . Не знам какво ще работя , защото не изпитвам интерес към нищо. Имам познания в много области , имах много хобита и интереси , които вече не ми дават нищо. Разбирам от електротехника и електроника , металознание , готварство , дърводелство , обработка на материалите чрез различни методи и процеси…. Общо взето бях любознателен и всичко ме привличаше и всичко ми беше интересно. Занимавах се в свободното си време с рзлични ръкоделни хобита , както и колоездене плуване , фитнес…доста сръчно момче съм. В един момент се обръщам назад и виждам един друг човек , човек който вече е фарс… Преди да срещна любовта си , бях изградил една капсула , която подхранваше силата и борбеноста ми , но сърцето и душата ми бяха затворени към света. Благодарение на нея , аз отворих вратата на чувствата , за първи път в живота си , макар че имахме много проблеми , породени от личностните ни различия. Сега нямам нито отражение на чувствата си , нито отражение на разума си. Нищо не ме привлича и всичко ми е безинтересно. Имам чувството , че съм изживял живота си. Като се замисля сега , явно през живота си до този момент съм бягал от себе си. Намирам се в преломен момент и явно съм на пътя на самоусъзнаването си. До сега разбрах само , че хората не ме харесват такъв какъвто съм. Иначе всеки казва колко готин човек съм , колко съм забавен ,прозорлив…… да такъв съм , но се уморих да съм забавен насред духовно мъртви хора. Уморих се да разбирам другите , уморих се да живея насред нищото. Искам да създам семейство и да обичам , искам да открия истински хора , които да приема до себе си. Искам всички да станат по добри и да изтрият завистта и злобата. Искам да общувам с естествени , земни и прями хора. Уморих се да се пазя , уморих се да се крия , уморих се да съм сам и неразбран , уморих се сам от себе си!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 2 месеца hash: c944f87241

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Първо-почини си от себе си!Престани да си налагаш срокове и дати на изпълнение на плановете ти.Озапти малко желанията си за постижения.Не търси дори жената на мечтите ти.Просто-релакс!Отпусни се малко по течението!Ако още малко натиснеш педала,ще се срещнеш с депресията!

 

...

преди: 14 години, 2 месеца hash: 3acae68340

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Аз мисля, е си в депресия и това ще мине Объркан си и това ще мине. Но те разбирам, сам ще си помогнеш Трябва да продължиш напред .. Гладен ли си жаден ли си ? Или нямаш покрив на главата си? Някой близак ли си изгубил? От Любовта боли ... Но не тя е всичко Тя не храни не пои Да всичко се върти около нея, но ние хората сме я сложили в центъра на нашия живот Когато си наясно със себе си тогава и любовта ще почне да те радва

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 49f85d4fa2

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз се чувствам по същия начин, макар че съм момиче... и аз допуснах много близо до себе си един човек и си съсипах живота..

 

...

горе^

преди: 12 години, 3 месеца hash: b8f6ebe680

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не знам колко успокояващо ще прозвучи, и дали изобщо... но в "Избор на редактора" иам една история за едно момче. Там човек е описал подобни проблеми, макар и малко по-детайлно откъм примери от собствения си живот до момента. Мисълта ми е, че не си сам в тъгата и търсенето на пътя. Аз самият съм доста като теб, ако не и по-зле. И аз имах проблеми в училище, в следствие на което се затворих в себе си и избягах в света на виртуалната реалност, откъдето и до ден днешен не мога да намеря изход. Не съм намерил и любовта, не знам дори как и къде да я търся... И постоянно анализирам и мисля, премислям... всияко в отговор на собствената ми несигурност. Вредно е, но лек не съм открил още. Започва да ми става тежко дори само докато пиша това в момента и затова го оставям до тук :(

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: b8f6ebe680

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   от 4: Допуснал съм грешка в горния коментар - писал съм "иам", вместо "има", ако може модераторите да поправят за да не стане объркване. Иначе прочетох историята още веднъж, което говори за това колко силно се асоциирам с нея. Аз съм доста като теб, с тази разлика, че ти все пак си изживял някои неща, до които аз все още не съм се докоснал, или ако съм, то преживяването не е било от най-добрите. Не знам какъв съвет да ти дам, аз самият се опитвам да открия себе си, да открия накъде и как да продължа. Мисля, че една кореспонденция между такива сродни души би ни била от изключителна полза, но пък в сайта не публикуват лични данни, за съжаление :( Все пак ми е някаква утеха, че има и други като мен, с подобни проблеми, надявам се и ти да си дадеш сметка за това и да гледаш на себе си по-малко критично. Нас самокритиката ни убива. Очакваме от себе си да сме реализирани, щастливи, разбрали целите си, как да продължим живота си... И когато се сблъскаме с проблема да не можем да разберем и осъществим всичко това, става доста лошо. Не знам... нека се опитаме да занимаваме мислите си с други неща, това обикновено помага.

 

...