Споделена история от Други |
Грешки
преди: 9 години, 25 дни, прочетена 1231 пъти
Здравейте.. Дори не зная защо пиша тук. Може би защото вече ме боли да пазя всичко в мен и искам да се изкажа пред някой който би успял да ме разбере... Животът ми от малка е скапан.. Баща ми е алкохолик, а майка ми избяга в чужбина "да търси щастието" както каза тогава.. Бях на 15.. Разбира се след заминаването й аз останах сама и животът ми се превърна в агония. Бях с наднормено тегло, нямах много приятели и посрещах подигравка от всякъде... Живях с баща ми и търпях всяка вечер побой или ако е твърде изморен по някоя и друга псувня.. Една нощ той прекали, потърсих помощ при родната полиция и от там просто ми заявиха, че съм луда и викнаха баща ми да ме вземе... Бях напълно съкрушена. Нямах поглед към бъдещето.. Тогава започнаха проблемите ми в училище. Гневът ми изби върху едно момиче. Тя не се различаваше от другите, но явно е била последната капка. Пребих я. Дори не знам какво се е случило, не помня нищо.. Просто помня как учителите ме държаха и се опитваха да ме спрът. После видях линейката, полицията и всичко останало което бях успяла да сътворя.. Отнесох предупреждение за изкл от училището защото до преди седмица бях най-примерната ученичка, но полицията бе друго.. Записаха ме на ДПС (детска педелогическа стая) и ходех 2 пъти в седмицата за да получавам обяснения как съм "боклук". До колкото разбрах бях счупила ръката и носа на момичето.. Но уви проблемите ми почнаха тогава, а не свършиха.. Изтърпях годината си.. Ходех редовно в ДПС въпреки, че не търпях държанието им, помагах в училище след часовете и се опитвах да съм "примерна". Едва навършила 16 обаче реших, че е време да се променя. Заживях сама, смених училището, работех... Странно как една 16 годишна се оправяше сама с всичко.. Но тогава се случи може би най-пагобния момент в животът ми.
Влюбих се. В.. в нещо.. Не знам как да го обясня.. Тръгнах с момче.. Завъртя ми главата и в последствие разбрах, че ходя с транссексуално момиче. Бях в шок, но не я/го изоставих. Заживяхме заедно. В началото беше приказка. Вечери, екскурзии, цветя, романтика.. Всякаш приказка, но тогава всичко се промени. Разбрах, че полувинката ми ми изневерява още по страшното бе, че ми изневеряваше с мъже. И въпреки желанието ми да я изоставя в този момент всеки път когато идваше тази миг, аз спирах.. Тя разбра, че може да прави каквото си иска и тогава адът дойде.. Ставах сутрин, отивах на работа (спрях средното си образование), прибирах се, готвех и гледах как пие.. Пие в огромни количества... После ми посегна.. Отново се бях върнала в началато.. Но този път не баща ми, а човека който обичах ми го причиняваше. Странно как издържах на тази мъка с години. Опитах да я зарежа, винаги ме връщаше.. Предложи ми брак. Момиче на момиче? Да и на мен ми се струваше странно. Но.. Всичко всякаш започна по добре. Тогава се разболях. Моята любима ми беше лепнала някаква болест, която заедно с диабетът ми от затлъстяване ми докара рак на матката.
В началото се бях отказала от живота. Нямаше шанс да се оправя. Не и без финанси които нямах. Поисках от родителите ми, изсмяха ми се, поисках от приятели.. Помогнаха, но до никъде не стигнаха.. Отказах да се боря и се пуснах по течението, заедно с моята "любима". Тогава моето чудо се случи. Бях отказала да ходя на лекар с месеци. Когато най-накрая се реших резултатите бяха шокиращи.. Аз бях здрава.. Нямаше го рака, нямаше го диабета. Бях получила втори шанс. Шанс които реших да не пропилявам. Върнах се в старото темпо, но не обръщах внимание на лошите черти. Не знам какво съм пропуснала в опиянението ми, но явно моята "любима" бе приела, че всичко бих простила. Та една прекрасна вечер в която беше пияна както винаги тя застана срещу мен и ми каза "днес ще дойде едно момиче в къщи. Искам да видиш как се държи тя с мен и да вземеш пример, казала съм й, че си ми секвартирантка" При което аз откачих, всякаш някой изля кофа с вода и лед върху сладкия ми живот. Дори аз не знам как толкова бързо си събрах багажа и дори я ударих. Нещо което за 2 години не бях правила. Върнах се в моя роден град и потънах.. Започнах да пия. Нещо което цял живот не бях одобрявала. След това започнах да пуша трева и накрая дойдоха анфетите.. Ах тези анфети.. Не спах със седмици, живях и мислех, че всичко в живота ми е перфектно. После идваше апстиненцията или по скоро реалността и полудявах до следващата доза. Мина време.. Всичките ми приятели всякаш бяха приели това за нещо хубаво и ме подкрепяха.. Дори и започнаха да взимат с мен. Още съжалявам, че им го причиних. Времето минаваше, а аз бях щастлива в новия ми измислен свят. Но се събудих. И то се събудих от вида на приятелите ми. Те бяха пропаднали. А аз бях причината. Още не мога да си избия от главата реакцията на момче което ми е като брат когато видя дозата.. Боже в какво ги превърнах? Затворих очи и с плач отидох пред огледалото. Погледнах се и се уплаших. Там не седеше едно малко момиче на 14 пребивани от баща си или гаджето си. Пред огледалото имаше една 19 годишна жена. Жена губеща своя втори шанс за живот. Със замах изхвърлих всичко това от живота си. Дори аз не разбрах как не изпаднах в апстиненция. Просто всякаш тази година в наркотици я е нямало. Заминах за чужбина. Да търся щастието. Колко познато нали? Тогава дойде моментът на истината. Облечена в нови и чисти дрехи, погрижила се за външния си вид и без проблемите, както и килограмите които бях свалила покрай наркотиците, аз бях друга. По красива. По жизнена жена. Жена с потенциал. Жена с цели в бъдещето и желание да ги осъщастви. Сега ли? Дали всичко свърши с "happy end"? Не мисля, все пак моята история още не е свършила. Тя ще се пише още дълги години, но за сега всичко върви по план. Скоро ще завърша средното си, мисля да започна да уча висше. Съдружник съм в заведение и всяка сутрин се будя с усмивка. Усмивка изградена върху много болка.
Знам, че историята ми е дълга, но все пак споделих животът ми с вас. Благодаря Ви, че отделихте време за нея.
|
