Когато приятелите ни ни дърпат назад и как да сменим средата си
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 2328 пъти
Здравейте,
Въпросът ме мъчи от известно време, но напоследък стана доста актуален предвид някои катаклизми в живота ми. На 29 години съм, мъж и не съм това, което искам да бъда. Имал съм доста проблемно детство, ужасни родители. Като малък бях доста затворен и задръстен. Опитвам се да работя над себе си, напоследък след един личен катаклизъм, доста усилено. Попивам книги и семинари за позитивно мислене, опитвам се да стана по-самоуверен в отношенията си с жените, да сложа в ред финансовото си състояние, да спортувам активно, да излизам и да се социализирам. Къде успешно, къде не, но сегашният ми живот е меко казано неудовлетворителен и поне трябва да опитам да го променя. И тук идва влиянието на средата. Колкото и да го отричаме, то е огромно. Приятелите ми (всичо на всичко петима по-близки) са добри хора, винаги съм можел да разчитам на тях. Но притежават, в по-малка или по-голяма степен, тези недостатъци, които аз не харесвам у себе си - мързеливи и инертни са, задоволяват се с малко, мислят си, че знаят всичко, с ниско самочувствие са и някои от тях са ужасно мнителни и негативни. Не всеки от тях притежава всички тези черти, при някой са вповече, при други по-малко, но това е общата картинка. Приятелите ми не са хора, от които има какво да науча. Нито аз имам на какво да ги науча, те не искат, а няма да им натрапвам светогледа си.
Но идва следният въпрос - тези хора, при все кусурите си, са доказали с времето, че са лоялни и мога да разчитам на тях. Реално имам единствено тях. Без тях трябва да стоя сам. Трудно се създават приятелства след ученическите или най-много студентските години. Особено при мъжете. Вече са контакти и познанства. Сближавал съм се с хората на различни места, на които съм работил, но всичко е изстивало след като някой е напускал работа. Искам да имам около себе си позитивни и уверени хора, от които да се уча. Но не знам как да привлека такива хора. Аз самият не съм такъв и е нормално такива хора да ме отбягват.
Идва и моралният аспект - тъпо е да зарежа хора, които винаги са били до мен. Макар че напоследък започнах да избягвам усилено една моя близка приятелка - просто е ужасно негативна и страшно много ме товари. Има същите проблеми като мен и като се виждаме сякаш се задълбочават, вместо да си помогнем един на друг. С останалите си приятели, които не са толкова товарещи, се виждам, но вече по-рядко и се опитвам да не допускам да ми влияят. Но пак усещам, че тази среда ме дърпа надолу. Мисля си да остана на тяхно разположение, ако някой има нужда от мен, но просто да прекарвам с тях по-малко време. Да се занимавам повече с учене, книги, спорт, посещения на семинари.
Някой бил ли е в подобна ситуация и как се справихте? Как намерихте нови хора, които да ви помогнат за развитието? При жените сякаш е по-лесно - една чаровна усмивка и се внедрявате. Докато мъжете си пазим територията и по-трудно допускаме хора до себе си.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 10 месеца hash: 36b48901b4

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   На 29 години си човек! Приятелите, че са важни - важни са, но на теб ти е време да мислиш за кариера, сериозна връзка, по-голям успех, а такива хора само те спират! Не можеш да ги зарежеш от раз, но започни постепенно да се отдалечаваш, да ги избягваш, съсредоточи се в нещо, което обичаш да правиш и започни да се променяш към по-добро. Смени нагласата си относно света, мисли позитивно и оптимистично, ще видиш как действа на хората около теб веселият характер и как ще започнеш да ги привличаш. Пък ако си намериш една свястна и добра приятелка, нейните приятели може да се превърнат в твои, изобщо можеш да си намериш изцяло нови хора, които да те карат да се чувстваш добре. Приятелството не е някакъв пакт за вярност, там са намесени и други чувства, приятелите трябва да те окуражават и да ти помагат да напредваш в живота. А тези хора не го правят! Колкото до мотивацията, вземи гледай филма "Тайната", който разказва за Закона на привличането и как ще ти помогне в живота, на мен лично ми помогна в много аспекти. Има най-различни клипчета за слушане в Ютюб, които са подсъзнателни съобщения за зареждане с позитивна енергия, по-високо самочувствие, общителност, успех. Звучи налудничаво, но те помагат и го казвам от личен опит.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 8e5d158ca1

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Напълно те разбирам. И аз съм го преживяла това. От една страна си прав, че след ученическите и студентските години се намират трудно приятели, и ако ти е важно да имаш такива не знам дали ще ти е лесно да си намериш нови. От друга страна негативните хора наистина те дърпат много надолу. Аз самата като теб имах 4-5 приятелки по-близки от училище и университет. Отначало бяха много готини хора, но постепенно, не знам живот ли, стрес ли започнаха много да затъват. То и аз затъвах. Но лошото беше, че като се съберем само се оплаквахме една на друга и почти спряхме да имаме хубави моменти заедно. Бяхме на по 22-3 години, а се виждахме с някакви кафета и се оплаквахме една на друга като пенсионерки изстрадали цял живот. И на мен не ми харесваше тази среда и много ме подтискаше. Но като теб държах на приятелството ни до последно и не се отказвах от него. В един момент обаче ми се струпаха много проблеми и когато се виждах с тях те още повече ме натоварваха. Тогава опитах да говоря с най- близката ми приятелка за проблема, че не е нужно само да се натоварваме, а и да правим някакви позитивни неща заедно. Съответно отговора беше- нали приятелите са за това да са заедно и в трудните моменти. Да де така е, ама ако са само трудни, негатив и оплаквания идва малко в повече. И с нея спрях рязко да контактувам видях ще няма да има промяна. На друга и казах директно че ме натоварва, защото все пускаше някакви иронично- саркастични забележцици, а с другите леко се отдръпнах и се разпаднаха нещата от само себе си. Ние бяхме една компания и общо взето след всяка обща среща се почваха едни клюкарски обсъжания една на друга които също ми идваха в повече. Няма да те лъжа след това доста време бяха сама, нямаше с кой едно кафе да изпия. Създадох си нови приятелства 2-3 но с позитивни хора с които се чувствам добре, това след период около 2-3 години самота. Но да ти кажа не съжалявам, сега живота ми е много по-добър, много неща се промениха в позитивен аспект, много по-спокойно ми е. Времето в безсмислени кафета гарнирани с оплакване ги използвам за спорт или разходка в планината и като цяло изчистих доста негатив, живота ми се подобри и съм много по-щастлива сега. Не казвам че махането на негативни хора ще подейства като вълшебна пръчка, но това е една част която оказва влияние. Стреми се към най-доброто и позитивното и няма да съжаляваш, дори това да означава да се разделиш със стари спомени, носещи ти само негатив. Избора е твой. Успех!

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 7c431a24d0

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   офтопик: много грамотно написано, евала

 

...

горе^

преди: 8 години, 10 месеца hash: d044229448

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   При мене сатана от само себе си. И аз съм на твоите години. От 20 човека приятели останаха само 5-най-добрите и най-креативните. Бях заобиколен от бъдещи престъпници. Средата е изключително важна! Дълга история е. Нямам време да я разказвам. Със здраве

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: fca2dba32d

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Пич, проблема не е в приятелите. Сам казваш, че са доказали лоялността си, за какво тогава искаш да ги махнеш от живота си? ! Това, че се задоволяват с малко си е техен избор и няма нищо общо с приятелството ви. Аз например имам приятел, с който се знаем от деца и до ден днешен сме почти всеки ден заедно. Той разбира едни неща по един начин, аз по друг, но в това няма нищо ненормално. С него винаги сме следвали различни цели и пак сме си приятели. В живота трябва да се уповаваш първо на Бог и после на себе си. Смело напред и да не ти пука много.

 

...