 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Имам усещането, че не ставам за нищо!!!
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 12076 пъти
Здравейте,
напоследък ми се струпаха доста неща на главата и искам да споделя проблемите си тук, затова благодаря на тези, които ще прочетат моята история.
Може би всичките ми проблеми започнаха от лятото. Намерих си работа за времето, в което бяхме в лятна ваканция (студентка съм, 2 курс). Работата наистина ми хареса и не исках да я прекъсвам, но нямаше начин да продължа, понеже беше на смени, а в университета пишат отсъствия (дори и на лекции), които няма как да извинявам. Е, понеже нямаше начин да работя повече и прекъснах работата с голямо неудовлетворение и въпреки, че завръщането ми там следващата година е почти сигурно. Сега само уча, но и само формално. Не ми се учи, искам да общувам с по-реални хора от моите колеги, в университета нямам никакви приятели. Миналата година бях изключително редовна, не пропусках и една лекция, та камо ли упражнение, ставах с желание от леглото, за да отида на лекции, защото ми се учеше и исках да се образовам, имах мечти, които исках да реализирам, след като завърша, а сега...въобще не е така. Пропускам много часове, защото не мога да стана от леглото, не мога да отида и да гледам същите онези хора, с които съм на здравей и здрасти. Дори и стимулът за по нататъшно професионално реализиране не ме крепи вече, а само мисълта, че трябва да завърша, защото съм започнала. Не съм човек, който се отказва по средата на проблема, който трябва да реши и никога не съм била депресивна личност. Преди месец с записах и на шофьорски курс. Стигнахме почти до края на курмуването, а аз все още не схващам нищо. Познавам знаците, минах листовките, но на пътя се панирам и особено ако ми се развикат или ми направят забележка за нещо и става още по-зле. Не знам от какво се получава всичко това! Не знам какво ми става - не ми се учи, не ми се работи, никъде не се чувствам щастлива, нямам стимул за нищо и започвам да се провалям във всичко, а преди не беше така. Преди винаги бях добра, независимо от това с какво се захващах. Сега искам само да спя колкото се може повече и да решавам проблемите си на сън, защото май...само там се решават вече. Възможно ли е да съм пълен провал като личност? :(
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 246de30066 |
|
1. Здравей аз съм момиче в първи курс, но имам чувстовото, че чета за себе си с някои изключения. Лятото започнах работа и ми харесваше, не я прекъснах като почнах да уча но само почивните дни... уча това, което ме влечеше в училище, имах мечти, стимул,а сега - нищо - не мога да седна да уча, не ми се прави нищо, не ми се и работи, а когато не правя нищо по някога - не ми се живее, даже не искам и да си лягам да спя от страх че ще дойде утре...Понякога изпадам в депресии особено когато съм сама - често когато си легна - не заспивам, а плача...Говорила съм по този въпрос и ми казват, че е от възрастта и от промените, че преминаваме в период на съзряване и началото винаги е трудно... Аз все пак имам искрица надежда, но ако не се стегна не знам какво ще последва...
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 49d47b51b5 |
|
2. Не, не е възможно. "Пълен провал като личност" - това са глупости, не бива да ги мислиш. Разбери, много е важно какво мислиш, от това се определя и какво чувстваш, и изобщо живота.
За приятелите - по-добре е да учиш от всяка една гледна точка. Ако не учиш и отидеш да работиш сервитьорка, или секретарка...нещо такова...няма да си в подходяща среда и да имаш приятели на твоето ниво.
А като завършиш, независимо какво учиш...работата, която после ще работиш, 1. ще бъде по-добре платена, и 2. ще си в по-добра среда, където ще може да си намериш приятели.
Нищо няма да загубиш ако имаш образование. Работата, за която съжаляваш, няма да избяга. но без образование ще загубиш - има реална опасност да попаднеш при неподходящи хора, където няма да ти е добре. Казваш, че добре ти е било на тази работа, която си напуснала...не навсякъде ще е така.
А дето нищо не ти се прави, случва се. Не го мисли, изобщо недей да мислиш дали ти се прави или не, дали ти се иска да отидеш на лекции...просто го прави. Не си внушавай някакви неща, хората не ме приемат и т. н. Дори и да е така, само засилваш проблема ако така го мислиш. Повече положителна мисъл и УСПЕХ от мен.
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 6fd5befe4b |
|
3. Здравей , аз съм момче по голямо от теб! Разбирам те напълно , защото аз самият се намирам в тази ситуация , или по скоро намирах. Разочарованието понякога , да не казвам винаги :) , се крепи на нашите собствени нереализирани очаквания за нещата. До колко обаче те са били обективни или реални , е посоката на размисъл от твоя страна , която ще ти покаже изхода от ситуацията в която се намираш! Не се страхувай да грешиш , това е напълно нормално явление - просто защото всички го правим :) ! Понякога човек изпада в такива дупки , но това му помага за напред , да е по силен и зрял! Положението ти показва макар и парадоксално , че си точно обратното на това което сега си мислиш и чувстваш че си и това е защото имаш планове , стремежи , желания към живота . Имала си нуждата да се самодокажеш и постигаш , някаде там се е скъсала нишаката обаче - очаквала си нещата да се случват по по различен начин от реалното..... Мисля , че е нужно да си дадеш малко почивка и да останеш насаме със себе си за известно време , за да може мислите ти да се утаят в съзнанието ти. Както казах в началото , сега излизам от един такъв мъчителен път , който продължи месеци , но сега чак разбирам , че развръзката е била предизвестена от години :) . Както се казва - нищо случайно няма и всичко зависи от нас самите. Ако имаш нужда да си поговориш с някой , би могла да оставиш мейл за връзка. И все пак , който и каквото да ти каже , само и единствено ти сама можеш даизлезеш от това !
Поздрави :) М28
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: b8dfa5de6e |
|
4. В депресия си мила и то не от най-леките. Изпаднала си в дупка. Горе главата и ако имаш възможността започни консултации при някой добър психолог и следователно и лечение, защото положението ти е зле. Аз самия бях така 5 (даже още съм но в момента се лекувам от 1 година и малко се стабилизираш. Успех и пиши
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: c3fed4f83d |
|
5. Не си провал!Просто си в депресия!Отиди при специалист и сподели-ще получиш професионален съвет и помощ!
|
...
| преди: 14 години, 2 месеца hash: b724951418 |
|
6. Може би номер 1 е права. Или... Зачетох се в това изречение за по-реалните хора от колегите ти и липсващите приятели. Да не би да си от хората социален тип? Вярно е, че всички на теория сме "социални животни", но някои(жадните за общуване) приемат липсата на приятели по-зле от другите(единаците). Ако случаят е такъв, тогава си намери една приятелка или евентуално приятел по кореспонденция по Интернет. Но не ти говоря за гадже! Не прави грешката да бъркаш двете понятия. Просто човешко същество, с което да споделяш и по този начин да ти олеква. И тъй като мрежата изисква високо ниво на защита, не бързай да си изливаш душата пред всеки или да се срещаш на живо с хора, които не си опознала добре преди това.
А може би колегите ти са еднотипни и при това от точно този тип, който най-малко ти харесва? Ако е това, то трябва да знаеш само, че населението на Република България не се е уеднаквило до такава степен, че всички да са такива. Университетът е временен, после отиваш на друго място с други хора, а тези там остават в миналото. Хей, и да знаеш, че не си единствена. Напоследък все повече студенти не се "вписват в средата", но това не означава, че всички младежи са погрознели или са сгрешили в нещо. Добре са си, но масовият младеж има странен начин на живот, който не се възприема от всички. Надявам се да имаш някаква полза от написаното!
by Свободният
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: b5b0bc361d |
|
7. Не си само ти така .аз съм на 46г. имах собствен бизнес сега нямам нищо бъди силна и може да си по добре от много дру ги бъди щастлива
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 9c503c235b |
|
8. Здравейте! Сигурно ви е писнало от такива като мен но нямам на кого да споделя защото просто никой не ме разбира.. аз не ставам за нищо! в нищо не ми върви а и родителите ми ме мразят.. много често съм си мислила за самоубийство... извинете че ви натоварвам със себе си
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 7f61bad779 |
|
9. Здравейте,
аз също се чувствам по същия начин и то почти година. Наистина е много трудно да излезеш от това състояние. Незнам и преди съм се чувствала така, но като че ли по бързо съм се справяла. В момента полагам неистови усилия, но не става и не става, просто нямам стимул за нищо. Така, че наистина те разбирам. Осъзнавам, че човек винаги има за кого и защо да прави нещата, да осъзнавам го, но като че ли нещо вътре в мен отказва и отказва.
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 4e660b4585 |
|
10. Аз винаги когато изпадна в подобен момент на депресия, а повярвай те са много особено през зимните периоди започвам да се моля на Бога. Нищо не ти пречи да опиташ и ти. Когато пак ти стане кофти и си сама у вас, коленичи и се помоли. Дори да не вярваш напълно в съществуването на Бог помоли се да се почувстваш по-добре и да се махне тази депресия. Сигурен съм че Исус ще ти помогне както помага на мен. И без повече мисли за самоубийство.
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 5bc383ba3e |
|
11. Вие сте млади... всички, които сте споделили иликоментирали нещопод този пост. А аз съм така, с това усещане, че ми липсват успехите, липсва ми споделянето, усещането, че вечно грешиш и си нервен пред лицето на поредния неуспех. Не съм мързелив, не. Изкарах последните седем години от живота си с работа, която не харесвам въобще, заради кофти характера на шефа.
Не мога да я сменя с друго. За околните съм странен. Трудно се вписвам в средата си, като чуждо тяло съм. Много ми тежи, а и не виждам перспектива, нямам очаквания от бъдещето си. Нещата се влошават много и от мой проблем със здравето...
Все още съм достатъчно силен, за да се боря, но вече не знам за какво.
Животът ми е празен.
Човек има нужда да се зарежда с положителни емоции и очаквания, а такива при мен са толкова малко... горчивина и разочарование.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 1e5961a55b |
|
12. Здравей :) Аз също сякаш чета за себе си. В момента и при мен е така, но аз и работя, защото няма как да си позволя да стоя вкъщи и да спя до късно. Няма кой да ме издържа. Върви напред и успех :)
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 8a117bb405 |
|
13. Все едно чета за себе си. И аз съм студент втори курс и аз съм в депресия и имам чувството, че нищо не става от мен. Не уча и няма да работя това което беше мечтата на живота ми и което усилено се подготвях (няма да споменавам кое и защо по ред причини), другата ми голяма мечта рухна. Вече материята която учим в университета ми е някак си твърде безвкусна и глуповата, с колегите ми не се разбирам. Имам чувството, че съм ги надминал някак си и съм много по-интелигентен човек от тях с много по-голямо знание и разбиране за света от тях самите (истината е, че с тях няма за какво да говорим защото са простички чалгари). Да не говоря, че с момичетата не ми върви и никога не съм имал приятелка, само с проститутка съм спал и то за последно миналата година и съответно факта, че не съм правил секс от сума ти време вече ме сбърква. Направо чакам да ми изтиктака биологичният часовник. Обаче колкото и лицемерно ще ти прозвучи горе главата. Сигурен съм, че си интелигентно и талантливо момиче, не се предавай, мисли за бъдещето си и как ще имаш добра професия която ще ти доставя удоволствие да работиш
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: f66e8393bc |
|
14. Все едно аз съм го писала това
|
| преди: 11 години, 4 дни hash: 8e005451f3 |
|
15. ...позната история :(
|
...
| преди: 10 години, 1 месец hash: 02b6becdb6 |
|
16. Здравейте бях в страшна депресия дори от време на време се сещам и влизам надълбоко в нея и се чудя какво да правя семеиството ми ме отхвърля заради мои грешки които сам направих. Всичко се случи тази година краят на Март месеца изпадна много добра оферта изведнъж от нищото имах късмета и възможността да напусна страната и да работя в чужбина да ви кажа честно очакванията ми бяха като на дете което се радва на голяма плюшена играчка. Мислех си, че като замина и работя светът ще ми поднесе всичко на тепсия но да ви кажа честно ми беше доста трудно като за човек на 19год които не е учил чужд език беше трудно но да ви кажа не това беше проблемът напротив бях там 1вия месец беше просто уникален веселяях се работих наслаждавах се на природата всичко беше красиво спокоино дори хората с които се запознавах ме предразполагаха да не се притеснявам от това, че греша като говоря напротив учеха ме. Всичко вървеше перфектно докато едно много добро приятелче от квартала което знаех, че е в сищия град в които се озовах аз като един от най-големите късметлий ми писа в Скайп след което аз бяха развалнуван от това, че сме на хиляди километри от родния краи. А в държавата в която бях беше на един час с влак до неговият дом. Разбира се аз се очаквах с нетърпение срещата ни тъй като тои живее там от вече 4год за мен беше любопитно да видя какво е постигнал за това време какво се е променило какво ще ме посъветва за мен беше важно защото знаех, че този човек не е глупав уважавах го дори с 4-5 годинки е по възрастен от мен. Видяхме се всичко беше хубаво бях 1 месец вече в чужбина хранех се с варени зеленчуци бургери замразени приготвени ястия просто беше ужаст след което на нашата среща отидохме в тях приятелката му която беше и моя приятелка направи един чуден боб с наденица на фурна направо бях все едно дрогиран толкова ми беше хубаво и приятно да видя как чудничко си е уредил нещата го помоглих за помощ казах му просто, , Братленце ти си в големия град аз живея в малко градче работата там за такива като мен не смятам, че ще е лесна за развитие защото все пак работех на автомивка не беше нещо кои знае какво но знаех, че това са първите ми стъпки и трябва да тръгна от някъде. Той ми отвърна нямаш проблеми батка само да изпадне нещо ще ти намериме квартира и работа тук изчакай за сега. Имаше едно НО което ме спираше да наистина бях в малкия град но там живеех в един късен период от време в апартамента на един много добър приятел на баща ми които всъщност ми пусна тази оферта да замина и да работя и т. н условията бяха събери пари ще намериме квартира и ще се чустваш по добре след което както споменах по горе се видях с моят добър приятел пък в големия град. И все пак смятам и до ден днешен си удрям главата и се мразя заради този избор аз избрах големият град градът с повече възможностти за работа градът в които щях да имам приятел които няма да остави тъй като се познавахме много добре но не беше точно така имах събрани около 200лири видях се се него и тои ми каза, че няма да мога с тези пари да си взема квартира и ми сподели, че щял да ме прати при негов много добър приятел които пък аз не познавах но знаех, че все пак за тези 4 години този човек е създал връзки направих го и спах на земята 10дни докато сабера пари и намеря квартира всичко беше ток като чели нещата се оправяха момчето при което ме прати моят добър приятел беше по-добър дори от него надъхваше ме стимулираше ме казваше ми постоянно ако не се предавам какви успехи ме очакват въобще един грешен лош съвет не ми даде няма да го забравя този човек много добър наистина. Мина се малко време почнах да отварям по често фасебоклука в свободно си време всичко ми наредено започвах да се показвам на повръхността документите си изкарах бях вече топ джона пълен квартира но проблемо ядене пиене дори работата ми беше приятна. И един ден 4-то лице от моят роден град в България ми писа, че идвал на същото место което съм и аз с още едно момче за което знам, че славата му е ХУЛИГАНСКИ прояви нарко*ици проститутки но все пак с мен си е бил партия не се е опитвал да ме накарнява пред други хора знаех, че е луд и, че се бие с секи но с мен винаги се е държал добре защото и аз съм се държал добре в квартала. Така тои ми сподели, че идва с него ще му трябва помощ и аз съм наи близкият човек които може да му помогне. Казах му ти си мои човек правил си ми услуги няма как да те оставя а помня, че аз му пуснах мухата да доиде. И драги читатели това беше моята 2ра наи голяма грешка за която ще се проклинам още повече тези двамата доидоха и ми ебаха маиката на новите контакти които бях създал там в работата маикати ми беха защото и там ги уредих и всичко вървеше надолу и надолу след което аз влезнах в депресия почнах да пуша трева още повече се депресирах напуснах работа взех си 1вият самолетен билет и се прибрах обратно в БГ полудявам до ден днешен ми е гузно как се развиха нещата сега състоянието ми е такова, че знам тези помяри са там работят някак си не знам как точно са успяли да се върнат в същата работа и продължават напред без дори едно благодаря да ми кажат без дори да им пука, че си тръгнах знам аз съм си виновен за грешките но дори вмомента имам уникални проблеми в къщи с родителите ми на 20год. съм вече и не знам как да правя депресията ми е огромна не знам кои може да ми помогне просто исках да споделя.. ):
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: ed2e9000ea |
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
