Споделена история от Други |
Изтръпват ли хората?
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1338 пъти
Губила съм ужасно много хора през живота си, но дори за секунда не ми е минавало на ум, че ще загубя сродната си душа, а именно най-добрата си приятелка. С нея се познаваме от близо пет години, като имахме кратък период, в който УЖ си падахме една по друга. Не знам как стана, бяхме малки и просто се случи. Искрата между нас се запали, може би се дължеше на факта, че винаги сме били прекалено близки, дори за приятелки, но отмина и замина. Беше временно, беше красиво, беше емоционално, опитахме, някак не се получи, и се върнахме към нормалните си взаимоотношения. Тя е най-скъпият ми човек. Заедно минахме през ада. Историята ни е толкова дълга, заплетена, изпълнена с какви ли не драми, но най-вече с любов. Истинска любов. Смятам, че това момиче е моята друга половинка. Тя е част от семейството ми, винаги е била. Един от най-невероятните и лоялни хора, които съм срещала... Докато, разбира се, не се промени. Истината е, че често се карахме. И за глупости, и за сериозни неща. Факта, че имахме нещо, също оказа влияние на отношенията ни. Дълго време не можехме да се забравим и да сме просто приятелки. Когато това свърши, тя се отдръпна. Карахме се за щяло и нещяло, постоянните спорове ни дистанцираха една от друга. Други хора започнаха да се намесват между нас и тя просто се превърна в друг човек. За няколко месеца смени шест момчета, започна да поема страшни количества алкохол, дори смея да кажа, че доста затъпя. И така от един невероятно стойностен и прекрасен човек, се превърна в пълната противоположност на всичко, което обичах у нея. Вече близо два месеца не си говорим. Когато се видим, което се случва често, се гледаме втренчено и тъжно. Подминаваме се само със "здравей" и дотам. Виждам как страда, ситуацията я мъчи, личи, че я боли... Затова онзи ден просто отидох при нея и я прегърнах и забелязах, че не е свалила гривната, която и подарих, с моята буквичка. Не и казах нищо. Вечерта и писах, исках да разбера как е, дали всичко е наред с нея и семейството и, такива общи неща... Тя не ми отговори. На следващия ден я попитах защо ме игнорира, тя погледна в земята, и възмопжно най-безразлично ми отвърна "ами, какво да ти отговарям, ние отдавна не си говорим, няма какво да си кажем вече, просто няма смисъл". Казах и "добре" и си тръгнах. Заболя ме... Всеки път, когато се скараме, сякаш изстива и не си позволява да ми каже всичко, което иска да ми каже наистина. А в очите и го виждам, и знам, че и липсвам. Трудно е да приемеш, че най-близкият ти човек предпочита да те отреже, вместо да се опита да оправи проблема. Но пък може би и тя има право, толкова пъти сме се карали и сме опитвали да сме в нормални отношения, и всеки път се стига точно до това място, в което се разделяме и не можем да стигнем до съгласие.
Мъчно ми е, и ми е празно... Наистина я обичам и ми липсва присъствието и. Наскоро ми каза, че до толкова е свикнала да се кара с мен и да не си говорим, че вече не и прави впечатление дори и тази ситуация с мен я е променила и не си позволява да е слаба повече, когато става въпрос за мен. Прекалено дълго опитвала, не се получавало, затова най-добре всеки да поеме по пътят си...
Аз не вярвам, че човек спира да чувства и спира да мисли за любимите си хора, спира да ги обича и да иска да е около тях. Не вярвам, че човешко същество може да изтръпне дотолкова, че да не показва абсолютно никакви емоции. Но вярвам, че може да се престори и да е убедителен.
Трябва ли изобщо да продължавам да опитвам да говоря с нея... Опитах и не се получи...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 4f9295d9a1 |
|
1. Не знам дали жените изстръпват, но аз например съм преживяла доста неща, все съм нямала късмет, а никога не съм причинявала зло на никого или съм се отричала от определен близък човек без причина. Нито съм завиждала, нито нещо подобно просто повечето хора усещат тази моя слаба страна че не мога да бъда злобна като тях и се дразнят, може твоята приятелка да си е злобна душевно. Аз дори мога да кажа че почти не познавам някой като мен, в този живот нямай вяра дори и на приятелките си, а на мъж нямай вяра никога. Един мъж който е спал с теб може да те изкара най голямата проститука въпреки че знае че не си такава.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 12cc14a5d4 |
|
2. Нещо не ми пасва картинката. При всички тези прекрасни неща, които написа за нея и отношенията ви, и сте се карали? Не знам, може аз да съм сбъркан, но според моя мироглед прекрасните хора не се карат. Караниците са между комбинаците "непрекрасен-прекрасен" и "непрекрасен-непрекрасен". Не казвам, че ти си непрекрасна, може приятелката ти да е, но в никакъв случай и двете не сте прекрасни.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: b59157e787 |
|
3. Ти не вярваш, че човек може до такава степен да изтръпне, но това не значи, че не е така. Умора му се казва. Аз самата изтръпнах, до такава степен се уморих от караници, празни обещания и напъни да се спаси нещо, което и двамата виждахме, че няма смисъл. Защо да продължавате. Това е мъчение, нищо градивно не е останало, нищо за което да се хванете за да продължите. Няма смисъл да се измъчвате щом нещата са стигнали до тук. Запазете добрия тон, заради хубавите моменти от миналото и нека всяка бъде щастлива по своя път.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 78749e9720 |
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 8e627a7777 |
|
5. Номер 2, прекрасните хора не се били карали, що за глупост изричаш! Прекрасият човек е добрият човек! Всички хора се ядосват и се карат понякога, просто някой се въздържат повече от други или със са толкова вглъбени в себе си че са спрелели да се държат човешки.
|
|
