|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Доста необеснима самота
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1336 пъти
Имам голям проблем със себе си! Споделям това тук, защото нямам желание да го направя друго и принципно нямам и възможност!
Нямам нужда от обидни коментари, какъв си и т. н.
Благодаря за разбирането!
Значи на 21 съм, добре изглеждащ млад мъж.
Имам огромен проблем със себе си и хората около мен. Уча в университет, не общувам с никога, нямам желание за приятелка и секс от години, отбягвам всякакви контакти с хора.
Просто не ми се занимава един вид, но с времето толкова много свикнах със самотата 2-3 години е периода, че не виждам как да я оставя и да живея по-друг начин.
Имам роднини с които дори не искам и да говоря, защото всичко около мен ми пречи.
Обожавам музиката също така и я спирам дори и когато имам ангажименти и точно тя ме пренася в друг свят и съм толкова замаян и замечтан, че живея на друго място (Просто си го представям).
Нямам абсолютно никакви цени, желания, не искам деца и т. н.
И разбирам, че получавам голяма доза критика от роднините ми, също така хората около мен в началото се опитват да ме заговорят, аз съм вечно заспал и уморен където и да съм, просто съм толкова уморен и мъртъв и без никакво желание за нищо, че ме плаши този факт!
Където и да отида седя доста в страна, също така хората винаги започват да си мисля, че съм доста надут, което не е така.
Проблема ми е тази вечна уморена, това чувство, че нямам желание за абсолютно нищо, дори и за секс и т. н.
И се чудя от къде да започна.
Благодаря на тези които ще прочетат.
Благодаря на тези които ще отговорят с някаква преценка.
Извинявам се предварително ако имам грешки.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: aee1f31552 |
|
1. Всичко е наред.
Ти самия казваш, че не искаш да променяш това; кое тогава те тревожи? Знаеш ли, че хората дават мило и драго да пребивават в това състояние и да живеят в него, да не са зависими от отношения, които са обикновено тежки, изискващи, обвързващи и мъчителни, с други хора, а ти едва ли не смяташ, че при тебе нещо не е наред.
Критерият дали нещата са добре и наред е вътрешното състояние. Ако отвътре ти е леко и спокойно и не усещаш тревога, безпокойство и напрежение, значи всичко е наред. А всяко нещо, което те прави отвътре да се усещаш по някакъв начин некомфортно и недобре,
не е хубаво и правилно и трябва да се остави.
Така че не слушай никакви роднини, не питай хората, просто погледни в себе си и виж как се чувстваш във връзка с това нещо.
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: b5be11a28a |
|
2. Авторе, смея да твърдя, че все още не ти се е случило нещо в живота, което да те накара да се замислиш колко кратък е той. Обикновено това са болезнени житейски събития, необратими и извън нашия контрол, които ни отварят очите, че веднъж се живее и трябва да правим всичко възможно, за да се чувстваме живи, да намерим нашия вариант на щастието. Казвам ти от личен опит, че едно такова сътресение, може наистина коренно да ти промени нагласата. Жалко е само, че трябва да се случи нещо лошо, за да осъзнаем че има защо да живеем, че имаме късмета да сме все още на белия свят. Защо трябва да използваш музиката като някакво бягство от реалността, да се пренасяш на друго място, в друг свят, като можеш така да си подредиш нещата, че да бъдеш в свят, откъдето няма нужда да бягаш? Не е нито толкова сложно, нито трудно. Важното е да осъзнаеш, че втори шанс за живот няма да имаш, да го разбереш възможно най-скоро, преди половината да е минал.
Трябва да си помислиш какво би те накарало да се почувстваш добре, някакво занимание, хоби, каквото и да е, което да ти носи поне грам удоволствие. Всеки е добър в нещо, нищо не ти пречи да опиташ. Когато мозъкът ти е зает с нещо, което хем изисква внимание, хем е приятно, настроението ти ще се промени. Ще видиш, че можеш да постигнеш нещо свое, че можеш сам да се забавляваш и да си доволен от себе си. Коренна промяна няма да има, но с времето всичко става. Бих те посъветвала и да потърсиш специалист, на когото да споделиш за проблема. Мисля, че е належащо това да се случи на някакъв етап, но както разсъждаваш сега, едва ли ще си склонен да го направиш. Затова стъпка по стъпка, всичко това ще направиш за самия себе си, а не за някой друг! Това е мисълта, която трябва да те мотивира. Дай си шанс за живот!
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: 22990fb446 |
|
3. От Автора.
Благодаря ви за отговорите!
Ще се замисля много над втория коментар!
Оценявам го, че сте отделили от времето си. :)
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: 22990fb446 |
|
4. От Автора.
Благодаря ви за отговорите!
Ще се замисля много над втория коментар!
Оценявам го, че сте отделили от времето си. :)
|
преди: 8 години, 8 месеца hash: f69ab5fec0 |
|
5. Колкото си по интелигентен, толкова си по самотен. Явно ти си доста интелигентен, явно прекаляваш с музиката и тя много те отнася някъде. За роднини, ясно ми е, като не са ти приятни не се насилвай, сигурно искат да минеш през стандартният път, но ти очевидно не искаш. Понякога музиката наистина може да те отнесе някъде, просто гледай да си повече на земята. Опитай се да си малко по-общителен, ще откриеш, че има други себеподобни като теб. Имам мой познат, който също като теб обича да е сам, дразни се, като има много хора и е доста свястно момче. Надявам се да намериш подходящият човек до себе си и да се "отвориш" малко в посока света около теб, който не е толкова лош.
|
...
преди: 8 години, 8 месеца hash: c6aec1e09d |
|
6. И аз съм същата - това състояние ми е до болка познато. С годините разбрах, че нежеланието да участвам в живота е страх и то много силен страх - от разочарованията, от болката - един вид защитна реакция - много силна. Като оставаш страничен наблюдател на собствения си живот, нищо не печелиш. Никой няма да те измъкне от това състояние, ако ти не го искаш. А ти трябва да го поискаш, защото годините минават и само на себе си вредиш. Отдавна си изгубил вкуса към живота и мислиш, че така е "по - добре" - само че ти сам разбираш, че нещо не е наред и не си доволен. В този случай не ти трябва друго освен реакция, научи се да реагираш на външния свят - всички се учим, но трябва да го поискаш, трябва да си го поставиш като цел. Просто чувствай, говори, не се страхувай да искаш, да мечтаеш. От много страхове забравихме за какво живеем. Не позволявай да се водиш по инерцията, нищо не става просто ей - така, докато слушаш музика и си живееш в своя свят. Трябва да излезеш от собствената си обвивка и да разбереш какъв си - а това става сред хората, в общуването с другите. Те дават, и ограбват, както и ти. Но това е въртележка, в която се учим. Направи го не заради роднините, не за да угодиш на някой друг, направи го заради себе си. В този живот нямаш време да се предаваш, нямаш време да се самосъжаляваш, нямаш време да "стоиш". Прави ако трябва грешки, но започни от някъде - не се примирявай. Нищо не си изгубил, ако преди това не си пробвал. Пробвай - толкова е лесно. Пробвай да живееш!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|