1. И аз съм расъл без баща и това определено си дава някакво влияние. Но често да ти кажа от тийн възрастта досега почти винаги съм си имал някое момиченце до мен - било то гадже, или момиче, с което да се занимавам или излизам, страшно много приятели през годините, но откакто започнах да се правя на интелектуалец и на умен и да цитирам мъдри неща започнаха да ме отбягват.
Имало е моменти, в които съм имал голямо самочувствие, но е имало и такива, в които ми е било прекалено ниско и чак са ме мислили за мухльо. Както е сега например в университета. Преди бях абсолютен боклук, не правех нищо, висях на гърба на нашите, пиех из квартала с разни пичове и като цяло нищо не се случваше в живота ми и реших да променя това като си намерих работа, събрах си пари, изкарах си шофьорските курсове, купих си готини дрешки, влезнах в университет и там нещата се промениха. Реших, че там ще са интелигентни хора, добри, които да искат развитие - ПЪЛНА ПАРОДИЯ. Ако ти кажа, че са по-големи боклуци и от пичовете в квартала, с които се напивахме и правехме мизерии никой няма да ми повярва, но е факт. Факт е, че 80 процента от колегите ми в курса са от покрайнините на България или от места, където живота е спрял и няма нищо. А аз съм от голям град - роден, израснал и живял и много от нещата не ми правят впечатление, защото ги смятам за нормални, а те, когато дойдоха започнаха да се мислят за готини, за различни - а реално само мислеха за пиене, излизане и момичета (които не им се връзваха, защото искат кинти. всъщност студентките са много меркантилни или гледат само кяр да има). Та, започнах да се държа възпитано, уважително, смених начина си на говорене и изобщо представата, която се създаде за мен беше на смотаняк, на девственик, западнал и задръстен пич, който не представлява интерес за никого, а не знаят какъв бях преди... па явно съм бил голям актьор щом съм създал това впечатление, защото дълбоко в мен съм волна душа, която далеч не е представата, която създаде за мен у тия хора... сега в момента си живеят живота и не ми пука изобщо. Следвам си целите, които ми бяха в главата от малък и се чувствам много добре. Ходя да тренирам всеки ден. А от време на време и на фитнес. Преди се вайках, че нямам приятели, че съм самичък - еми окей, това е живота. Усещам, че съм в такива състояния, когато ми е нервно или не съм се наспал. Когато съм се наспал, наял и отпочинал и отида да тренирам - е няма такова щастие.
Anyway... философствах ти за мен, за да си направиш някакви изводи и да си съпоставиш нещата. Живей си живота и не се впрягай, каквото има да става ще стане. И да знаеш... ПРИРОДАТА НЕ ТЪРПИ ПРАЗНИ ПРОСТРАНСТВА!
=Някой си
|
