Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Радвай се на постигнатото и намали темпото. Не е нужно постоянно да се борищ за нещо.

7.   Не знам защо си мислиш, че съдбата ти е предначертана и, че животът ти зависи от от нея. Няма такова нещо. Животът сам по себе си е безсмислен. Никой отделен човек, не е пратен тук да изпълнява мисия. Раждаш се, живееш, умираш. Вече какви цели и какъв смисъл ще намери човек в живота си, това е негова работа. Накрая пак оставаш сам. 100 години след като умреш, кой ще те знае? Никой! Единственото, което мога да те посъветвам е да опитваш нови неща, докато намериш нещо, което до удоволетворява.

8.   Аз се чувствах по същия начин преди няколко години.
Абсолютно разбирам как се чувстваш, аз бях толкова нещастна и подтисната.... Не спирах да се чудя какъв в е изобщо смисъла.
Но малко по малко започнах да намирам смисъл. Казвам го и на децата си. Смисъла на живота е да си щастлив. Да се забавляваш, да учиш нови неща и да помагаш на хората. Това според мен носи щастие.
И просто да се радваш на живота, защото си е твой и е неповторим.
Стана така, както и става често в живота, че в последствие загубих много от нещата които имах. Не съм била нещастна.
Малко по малко успях и втори път да ги постигна, но този път беше вече много по-лесно. А пък и не ми беше толкова важно.
Защото щастието идва от вътре от самия теб, и веднъж намериш ли го, никои не може да ти го отнеме.
Потърси своето щастие вътре в себе си и ще го намериш.

9.   Не може да има истинско щастие и мир извън връзката на човек с Бога, затова известни свети хора са писали, че нещата от този свят в действителност са подобни на дрипи и боклуци и хората радващи им се приличат на хора които се веселят в бунище. Само чрез Господа Иисуса Христа и благоволението Божие човек може да има истински смисъл и цел в този живот, защото Бог е източника на живота. Пътят на този свят е широк и удобен и мнозина ходят по него, но свършва в огнена яма. Има друг път, тясна пътечка в дясно която отвежда към спасение от ямата и живот вечен, но малцина я намират. Много е мъчно за богат да се спаси, защото сърцето на човека е там където е съкровището му а богатия има натрупано съкровище в този свят и е подвластен на страстите, желанията, изкушенията, гордостта на живота, лъстта на очите и лъстта на плътта. По-лесно е камила да мине през иглени уши отколкото богат да влезе в Царството Небесно.

До 1
Защо след като имаш възможност да помагаш не помагаш на собствения си народ българите а на цигани? Тази държава се е циганизирала и без това и това е един от факторите заради които ще загине а наливането на масло в огъня само ускорява кончината и. Надявам се българския народ да не загине и изчезне заедно с държавата, но честно казано не виждам много надежда за него. Факторите които действат за гибелта му са комплексни, но главния е неспазването на Божиите закони което включва масовия разврат и сексуална деградация и липсата на здрави семейства и съответно деца.

10.   Мисля че след като човек постигне мечтите си може да се насочи към мечтите на други хора, тоест да им помогне те да осъществят своите. Да речем имаш пари или свободно време и желание можеш да помогнеш на талантливи деца или на болни, като тяхната цел става един вид твоя, ако се отдадеш на това ще бъдеш наистина щастлив при успеха им защото ще си сигурен че си направил нещо смислено, освен това тук няма опасност да се свършат целите защото има много хора на които можеш да помогнеш по един или друг начин. Можеш да участваш в различни каузи политически граждански обществени. Иначе за да не се получават такива ситуации като твоята може би човек трябва да се занимава с изкуство, то е необятно и няма връх който да изкачиш, постиженията ти и мечтите ти не са в пари известност и предмети, те са в осъществени идеи, а идеи идват постоянно докато не се откажеш от живота

12.   Вместо да се оплаквате помогнете на някой беден българин или българско семейство, което се нуждае от помощ. Как не ви е срам от "скука" да живеете чак толкоз охолен живот, при положение, че момчето на тротоара няма какво да яде и си няма никой, защото примерно. родителите му са били. пияноци и са решили да се отърват от него. мам предвид коментар номер едно, не автора. Разтете духовно, не само материялно, а вие сте празни моралбо. Това е проблема!! Действайте върху него.

13.   ДОстигнал си върха, ама кой връх? На плътските желания и стремежи, които дори и животните имат и задоволяването им е тяхната крайна цел - да имат дом, обилна храна, да създадат деца, да опознаят света.
НО ЧОВЕКЪТ НЕ Е ЖИВОТНО. ЧОВЕК Е ДУХОВНО, МНОГОИЗМЕРНО СЪЩЕСТВО.
И върховете му са духовни. Отвъд ограничените от плътта сетива се простират безброй светове, които са неописуемо красиви, уникални, неописуеми, нямащи нищо общо с нашата реалност. В тях обитават други същества, неорганични, но разумни, като нас. И само фиксацията ни в битовизма, който наричаме "щастие" не ни позволява да ги достигнем.

Ето, това са върхове, към които има смисъл един човек да се стреми, не към коли, телевизори и кариера...

14.   Хубав сън, ама си личи, че си го сънувал. Ако някога наистина успееш, ще разбереш че си много заблуден. Ако да си на върха е тъпо, Кличко до сега щеше да се е отказал, Меси и Роналдо отдавна щяха да се се пенсионирали, хората нямаше да слагат ограничение от 2 мандата на президентите, защото който докопа власт не я пуска, успеха е най-големия наркотик и никога не омръзва. Коментар 1, е на съпругата на някакъв успял човек, тя де факто живее от успеха на съпруга си, така, че не може да го разбере, но спокойно може да попита съпруга си дали му е тъпо и скучно че е преуспял? Сто процента ще я пита : - Ти луда ли си? Учените са доказали, че човек който харчи повече неща, които отговарят на тяхната индивидуалност са по щастливи от другите хора. Тоест щастието е и в това да можеш да си купуваш каквото си поискаш. Както има една приказка, което не се купува с пари, се купува с много пари. Тоест успелия и богатия може да си купи абсолютно всичко за което мечтае, изключваме години живот и здраве, тези неща никой не може да си ги купи.

15.   Мдам, не бих казал че имам иднтичен проблем, защото не съм стигнал нивото да не знам какво да си правя парите, но и не го искам честно казано. На 36 стигнах обаче до преизпълнението на мечтите си и до едно доста прилично положение, което носи като негатив само стрес, другото са позитиви - пътувания, хубава работа, имоти и т. н. Тогава открих, че нямам безкрайно въображение и не мога да си представям все нови и нови цели и да си ги постигам. Решението при мен се оказаха децата - най-хубавото нещо на света! Нямам пред вид просто да имаш деца - повечето заможни хора имат, но са им аксесоар и някой друг им ги гледа. Те самите твърдят, че нямат време - никога не е вярно, богатите сами избират къде да инвестират времето си. Решението е да си ги гледаш, да отделяш от собственото си време, да ги водиш със себе си по света и повярвай ми, няма по-голяма удоволствие от радостта в детските очи! Няма яхти, 5 звездни ресторанти, партита по 1 седмица и т. н. - всичко бледнее :)
Отделно, ако имаш късмет и един ден станат свестни хора ще си постигнал нещо изключително за днешните стандарти. Така че, гледай си децата и се радвай на живота и здравето си!

16.   Аз съм на твоите години. Жена.
Толкова загубен живот като моя сигурно няма.
Мога да се продам за да променя съдбата си.
Да се квалифицирам за да имам професия, а не да работя за 500 лева.
Нямам деца, не се и очертава да имам.
Никога не съм ходила никъде на почивка.
Нито по заведения.
И още много мога да кажа...
И всичко това защото не съм имала база на която да стъпя.
Та бих дала мило и драго да имам твоя живот, а пък ти си недоволен, че имаш всичко, аз съм недоволна, че никога няма да имам нещата които изброих по горе.
То явно угодия няма.

18.   Най-основния проблем на повечето хора е, че гонят именно това свое щастие, чрез постоянно задоволяване на личното его.. И защо всъщност е проблем? Една дума - парите. Съсредоточават цялото си съзнателно съществуване в печелене на нови материални блага и никога не е достатъчно. Ще кажете, че сте се задоволили, постигнали целите си и от тук нататък не желаете повече. Обезсмисляте същестествуването си. Това е така, защото вие може да сте постигнали материалната обезпеченост, но мисловно, смисленно, съзнанието Ви не е прескочило пропастта. Разбирате, че бита ви е погрешен, но подсъзнателно не можете да превключите..

Какво бих Ви посъветвал, не знам дали ще има ефект, тъй като всичко е строго индивидуално. Аз например се интересувам от политика и социологически проучвания, интересувам се от хода на развитието в човечеството, от грешките му и от начините изкуствено ''лечение''. Интересувам се като цяло от бъдещето на хората като биологичен вид, старая се да не мисля от първо лице. Най-правилния път според мен е духовното ни осъвършенстване, да не забравяме, че сме само една прашинка, животът ни е само една капка в океана.

19.   Цитат:
" А сега накъде? Та аз съм едва на 30, какво по дяволите ще правя в следващите 50 (дай, Боже)? Ще си умра от скука. Мога ли още 50 г. да си измислям мечти? И дори и да ги постигна, какво от това, след като дори и самото постигане омръзва? А ако не ги, още по-зле. "
-------------
Живей от днес за утре и не си мисли какво ще след... 50 години, кой ти гарантира колко ще живееш и как?
Всичко се променя точно в един миг, а кога идва този миг никой не знае - Божа работа.

20.   Аз когато бях на 14-15 исках да имам цветен монитор и компютър на който да върви Уиндоус 3. 1 Тогава си мислех, че това ще е най-великото нещо на света. След като го получих осъзнах безсмислеността му. Най-голямото ми желание обаче беше свързано с жена и не се сбъдна, няма и никога да се сбъдне, а и аз самият се промених и сега дори и не искам да се сбъдва. Когато човек се откаже от най-голямото си желание настъпва повратен момент в живота му. Аз разбрах, че желанието може да доведе човек до лудост и само когато узрееш да се освободиш от него може да постигнеш спокойствие. Все още имам някакви стремежи и цели, но някой път като се запитам дали ако някой ден действително постигна това или онова наистина ще бъде щастлив. В смисъл ще изпитвам ли някаква еуфория и искрена радост в контраст със сегашната ми меланхолия и май честният отговор е не. Понякога липсата на нещастие не е равносилно на щастие. И аз като теб размишлявам за смисъла на човешкото битие.

21.   Здрасти! Браво на теб, че си постигнал толкова много и то само на 30, обаче преди няколко дни си говорих с 80-годишната си баба и как дори на тази възраст е все още енергична, пълна с планове и т. н. И знаеш ли какво ми каза? "Желанието е това, което ме поддържа жива! " Така, че каквото и да си постигнал, никога, ама никога не спирай да си поставяш нови цели и да се бориш за тях. Да, на пръв поглед изглежда ужасно, никога да не спираш, винаги да се бориш, но това е нещото, което ни дава сили да живеем. Примирим ли се с постигнатото, откажем ли се от борбата, ами край умираш, може би не физически, но духовно. И после идва скуката, деградацията, болестите...
Замислял ли си се защо толкова много известни и богати хора умират от наркотици и то млади? Ами точно защото са спрели да мечтаят! Постигнали са невъобразимо много, целият свят ги боготвори и после какво следва? Ами нищо! Няма цели, няма мечти, няма планове... само скука и презадоволеност и в желанието си да опитат нещо различно стигат до алкохола и наркотиците, които поне временно им дават малко щастие, същото онова щастие, което ние обикновените хора изпитваме когато постигнем някоя цел за която сме работили здраво. Така, че не спирай да мечтаеш и да си поставяш цели, защото другото означава да умреш духовно, а за млад човек това е страшно! Ще кажеш постигнал си всичко, семейство, кариера, пътувания... повярвай ми, не си! А и както ти е написала и номер 1, ако за себе си си постигнал всичко (не, че вярвам, че е възможно, ама хайде) винаги можеш да го споделяш с хората, които нямат твоя късмет в живота. Защо мислиш, че едни от най-богатите хора са и най-големите благотворители? Едва ли го правят защото са чак толкова благородни (добре, де може да има и изключения), но съм сигурна, че повечето го правят, защото това придава някакъв смисъл на живота им, кара ги да се чувстват полезни. Иначе да не мислиш, че на един Бил Гейтс не му е милион пъти по-лесно просто да обикаля но света и да си харчи парите за глезотии? Разбира се, но той е минал на нов етап и е разбрал, че сами по себе си парите не могат да му осигурят щастие и трябва да положи някакво усилие за да е щастлив. Това е! На този свят всичко е борба, ако ще и Бил Гейтс да си! Така, че вземи пример от богатите и известните (ама не от тези избрали лесния път, които свършват живота си със свръхдоза) и ако не виждаш нещо, което да направиш за себе си, започни да правиш нещо за другите. Пишеш, че имаш семейство, ама започни да прекарваш повече време с тях, радвай се на детето си, защото годините с нея не сам много. Изведнъж ще стане на 16-17 и вече няма да иска да прекарва цялото си време с теб. Така, че винаги има нещо, което да те поддържа жив! Дали ще е нов бизнес план, дали ще е желанието да помагат на сираците или възрастните хора, дали просто ще е прекарваш повече време с любимите си хора... но винаги можеш да намериш нещо, което да те радва и да те кара да ставаш сутрин от леглото. Казах ти, дори на 80, баба ми не спира да мечтае... и съм сигурна, че това е и причината на тези години да е здрава и активна, защото никога не си позволява да легне у тях и да каже "Край! Стара съм! Вече няма смисъл. " Напротив. Това лято ще ме води в Барселона, миналото бяхме в Рим... и вече съм сигурна, че от сега прави планове за следващото лято. Я се осъществят, я не, важното е, че жената ще има за какво да мечтае и да планира, вместо да мисли това ме боли, онова ме боли.
Така, че Буда може и да е бил много мъдър, но ние не сме будистки монаси и имаме нужда от мечтите си. А ти ако толкова нямаш никакви желания вече, наистина можеш да идеш в някой манастир в Тибет и да се отдадеш на медитация и сливане с природата. В същност звучи интересно, обаче не е за хора с мечти като мен.

22.   Искрено съм впечатлена от коментара на номер 1.
Надявам се написаното от Вас госпожо да е истина и повече хора с възможност в България да споделят примера и уменията Ви. Много здраве и просперитет.

23.   Автора:

Здравейте и благодаря на всички!

Първо само две думи за сравненията между мен и Путин/Меси/Роналдо. Ами сори, ама аз не съм Путин. Никога не съм имал за цел да имам власт, още по-малко да се замесвам с политика. По-скоро бих се гръмнал. Това, че на трима души не им е омръзнало, не означава, че и мен трябва да ме блазни славата, властта, политиката, спортните успехи. Сори, ама не ме блазнят, ама грам. Дори и бизнеса не ме блазни вече, макар че съм разработил 3 коренно различни, но и четвърти да разработя ще си е бизнес като бизнес.

Чакал съм на майка си. Произхождам от доста бедно семейство и ако чаках майка ми да ме храни, до сега да бях умрял от глад, защото тя няма за себе си, камо ли за мен.

До номер 14 - "Тоест успелия и богатия може да си купи абсолютно всичко за което мечтае, изключваме години живот и здраве"

Ще те разочаровам сигурно, но ако го мислиш това, значи има много да учиш. Щастие не се купува с пари. 90% от богатите, които познавам не са щастливи, макар че човек, който не ги познава, ще е убеден, че са. Просто прекалено много се уповават на парите си и си мислят като номер 14, че като имат пари могат да си купят всичко. Да, ама в един момент разбират, че не е точно така и го изживяват доста тежко. Пожелавам на 14 да забогатее, за да се убеди сам. Аз също не съм чак толкова щастлив, но при мен случая е друг, но започвам да схващам на къде да се ориентирам.

Някои ме съветват за благотворителност. Това не съм сметнал да го спомена, но си го правя винаги.

Стига с отговорите, нека кажа по същество какво ми направи впечатление. Гледам, че всички наблегнахте на парите - едни се съмняват, че лъжа, други коментират какво (не) давали парите. Защо толкова обърнахте внимание точно на парите, а не на семейството примерно? Какво значение имат парите? Значи парите само да кажа, за мен тотално изгубиха смисъл. До преди време ме блазнеха до някъде, защото просто исках да видя какво е. Е, видях - не е голяма работа. Какво като имаш пари? Карал съм кола за 500 лв, карам сега за повече. Ами същата работа вършат. Да, едната е малко по-комфортна, но не е голяма работа. И без това сегашната ми има един куп екстри, повечето от които не позлвам изобщо. Даже на първата си (за 500) се радвах много повече и ми се виждаше като Ферари. Странни са ми хората, които като яхнат скъпа кола и се мислят за богове.

Убеден съм, че съм бил по-беден от всички вас коментиращите. Някой от вас ял ли е случайно намерен вкъщи стар хляб, понеже няма пари да се купи нов? Някой от вас стоял ли е дни наред с висока температура, понеже няма пари за лекарства? Някой от вас къпал ли се е само с вода, защото е нямал пари за сапун? Всичките тези неща съм ги преживял като малък на село. Е, не съм умрял. И беден да съм, и богат да съм, все съм си аз и все съм си такъв какъвто съм. Да, сега имам повече подмазвачи, ама това мен лично ме дразни по-скоро.

Сега, аз като казвам, че съм богат, не съм някой мултимилионер, но имам достатъчно, за да си позволя доста повече от средностатическия човек, друг е въпроса, че не обичам да харча за излишни неща. То и без това на 30 трудно може да си мултимилионер (освен ако не си от богато семейство), но да речем, че ако си продам активите, мога спокойно да не работя до края на живота си без изобщо да инвестирам, макар че няма да живея чак в лукс, но няма и да има нужда да работя. Това го казвам хипотетично, не че няма да работя наистина.

Всичко това го написах, че проблема не е в парите. Не страдам от онази болест. Не се привързвам към парите. Бизнеса за мен е бил по-скоро предизвикателство и знак, че нещата ми се случват, че се развивам по някакъв начин. И без това ако правиш бизнес само заради пари, просто няма да се случат нещата, гарантирам го това. Дори и да се случат, няма да има особен смисъл от този бизнес. Да, ама това предизвикателство стана скучно. Може би искам само още нещо - да създам иновативн продукт, който да промени в някаква степен света към по-добро. Да остави отпечатък след смъртта ми, който да е символ на моето временно съществуване.

Една от моите следи ще е дъщеря ми, да е жива и здрава. Но искам и нещо в този план. И може би още нещо - усещам интуитивно, че моите желания са си мои и те в крайна сметка няма да ме направят щастлив, но съм убеден, че има и други желания, които идват от някъде другаде. Много по-фини желания. Имал съм щастието 2-3 пъти да ги почувствам, но само до там, някак не мога да вляза в контакт с тях повече от това. Не мога да го обясня точно, даже вероятно ще си помислите, че съм за психото, но са се появявали точно в такива моменти, когато разбереш, че всъщност няма вечно щастие и няма смисъл от желанията. Някак в теб се усеща някаква празнота, но не такава мъртва и тегава празнота, а празнота като отвореност, възприемчивост. Много е приятно, но се случва рядко.

Веднъж една млада жена, позната на съпругата ми беше споделила във фейсбук, че всички искали да имат пари, да имат не знам си какво, а тя искала само да е заедно със сина си. Тя е онко болна и трябваше повечето време да стои в болница. Ето тогава усетих това невероятно топло чувство, усетих желание да помогна, но не като мое лично, а като някакво от дълбините ми или може би другаде, не знам, но знаех, че трябва дапомогна. Дарих доста сериозна сума и до последно се молих това да помогне, но за съжаление не помогна.

Много пъти съм дарявал, но никога не съм изпитвал това чувство друг път. Та ми се струва, че ако трайно се оттърва от желанията си, ще се вляза в добър контакт с онези другите желания и по-често ще изпитвам онова топло усещане.

24.   Аз пък съм впечатлена от и съгласна с номер21, а на номер 15 ще кажа, че не е чел както трябва - автора е писал, че има дете момиченце, а това, че няма въображение хич не е добре, защото човек без въображение и нови мечти и идеи е задръстеняк, даже и бедняк бих казала.

28.   От №14. Написах ти тези неща именно защото познавам хора като теб. Така говорят именно неусеплите в живота. Именно защото съм от тия които са малко по-напред с материала и общувам основно с такива хора, знам начина на мислене, ти приказваш като съучениците ми по сбирките на класа. За какво ми е това, защо хората ламтят за много, на мен ми стига еди си какво. Това е поражеческо мислене. Бизнеса не бил за пари!? !! Напротив бизнеса е за пари и само за пари, това не е хоби а работа! За това се обединяват корпорации не от любов а за пари, дадох ти пример с 3-ма, просто защото няма как да изброя всички стотици хиляди преуспели, включително и в България като Лили Иванова жена която отказва да остарее, Васил Найденов, Богдана и т. н. и т. н.. Това е наркотик, това няма как да ти го обясня ако не си го усетил. А ти казваш, че ти било омръзнало!! Кола за 500лв и скъпа кола било едно и също!! Ама само като го прочете човек и му става ясно, че ти хубава кола не си виждал. То е като да отидеш в ромската махала и да ти каже стария ром, как неговата дебела и мустаката с напукани мръсни табани Айше била същата като Пенелопе Круз и двете имали по две ръце, две гърди, два крака и една... Да аме неее същото, направо няма нищо общо. Ти мислиш пораженчески, ти си предаден, ти си смазан, живота те е смачкал, мислиш за несправедливостите по света. Да има ги, така е! И аз не искам да гладуват 500 милиона в Африка, но не мога да ги нахраня а и да можех, утре кой ще ги нахрани? И аз не искам да обират и убиват старците по селата за да им вземат 2-та лева, но не мога да го променя! Трябва ли да се товаря за всичко, което не мога да променя? Бориш се за себе си, за семейството си и кефа си. Все пак един живот имаш на тази земя, твой живот с твои премеждия и борби, ти не си Бог, че с магическа пръчка да спасиш света, още повече, че самия свят не иска да бъде спасен. Защо според теб има бедни? Задавал ли си си този прост въпрос? Това е доктрината на капитализва, на индустрията на успеха и развитието. Давам ти прост пример, ако всички бяха милионери, кой щеше да чисти улиците? Да чисти казаните? Да копае в мините, да мръзне по строежите? Да ти сервира в ресторантите? Да ти продава в магазина? Да е хамалин на пристанището и да разтоварва тонове чували? И т. н. и т. н... Именно парите са двигателя на света и развитието. За това се разработват компютри, телевизори, смартфони, коли, жилища, лекарства, оръжия, медицинско оборудване, прозорци врати и т. н. всеки разработва нови и по-добри неща, за да те накара да отидеш и да му дадеш парите си за неговата стока. Всичко се прави за парите а ти казваш, че не били важни парите в бизнеса и цитирам те: "ако правиш бизнес само заради пари, просто няма да се случат нещата, гарантирам го това. " ЧЕ и гарантираш!!! СЕга ще ти го кажа по най-простия начин, за да разбереш какво е бизнеса: Един примерно решил да забогатее като предлага запалка вместо кибрит! Друг решил че може да вземе клиентите на първия, като продава запалката с фенерче. Разбираш ли? Това се нарича конкуренция, правиш нещо по-добро, за да си продаваш стоката и да богатееш, за да вземеш парите на хората. Всичко на тази планета е измислено и създадено, само за да ти вземе парите, за да те накара да поискаш сам да отидеш и с кеф да си дадеш парите я за хубав телевизор, смартфон, кола или др. и да направиш богат производителя. Ако нямаше пари още щяхме да сме в родовообщиния строй пък ти казваш, че бизнеса не бил за пари, защо всички се хващали за думите пари. Амо просто защото всеки успял бизнесмен, го знае, освен теб естествено правиш продукт, за да вземеш пари за него толкова е просто, повече продукти, повече пари, един продукт по-малко пари, 100 продукта повече пари, завод още повече пари, 10 завода още повече и т. н. и т. н... Ето за това те хванах в лъжата, че си преуспял. Ти не си и вероятно никога няма да бъдеш, защото нямаш мислене на бизнесмен. Но определено много си мислил какво би било ако беше успял, грешката ти е че не знаеш как мислят успелите и си го пречупил през призмата на твоя мирогрлед. Мога още много доводи да ти дам, но стана много дълго, чао от мен и не се сърди, аз не се заяждам, просто познавам хората по мисленето, защото твърде отдавна се занимавам с това.

29.   28, интересно как си правиш изводи, без да си изживял нещо, само по познати. Никога не съм обичал хора, които си правят някакви си техни изводи само в техните си глави, без да познават човека и без да са в главата му и после сами себе си убеждават, че и спорят с хората, които за разлика от тях все пак са ги преживели. Не мисля, че има смисъл, но все пак ще се опитам да ти обясня. Всъщност и двамата сме прави, ама това е друг въпрос.

Между такива като мен и самия мен има огромна разлика. Никога не съм бил като "такива като мен", а винаги съм си бил аз. Дори винаги съм се стремял умишлено да бъда различен, защото не искам да съм просто един от всички. Ако по няколко твои познати, на които дори не си им в главата, си правиш изводи за мен, имам новина за теб - трябва да отвориш съзнанието си, защото човек с човека не си прилича, най-малкото има изключения. А и въпросните ти познати има голяма вероятност да не си ги преценил правилно, просто защото човек рядко е такъв какъвто се представя пред другите. Ще се изненадаш, ако разбереш колко богаташи са нещастни, макар че отстрани ти изглеждат супер щастливи и това, че искат още и още, съвесем не означава, че го правят от щастие, защото може да го правят от алчност, обсебеност и друго неща, които определено не ги правят щастливи, но и не могат да се откажат от тях.

Просто когато забогатееш, решаваш определени проблеми в живота си, но създаваш други. Има едно заместване на проблеми, но до тотално решаване на всички проблеми не се стига никога, защото самото решаване на всички проблеми само по себе си пак е проблем, което ти все още няма как да разбереш, тъй като не си на този етап от живота си. Може би някой ще разбереш за какво говоря.

Според теб всички бизнесмени са като твоите познати? Само гледай едно интервю на Шарлопов и ще се убедиш, че той далеч не прави бизнес заради пари като мнозинството. Мислиш, че Стив Джобс е правил Айфони само за пари? Или Бил Гейтс прави софтуер само за пари? Или Ивайло Пенчев прави катерачни стени само за пари? Поинтересувай се малко, преди да пишеш откровени глупости.

Да не говорим, че това, че някой се стреми към нещо, съвсем не означава, че това го прави щастлив, може просто д е обсебен. Те и алкохолиците искат все повече и повече алкохол, ама това ги прави щастливи само временно, докато пият, ама като цяло не ги прави щастливи дългосрочно, още по-малко успешни.

Да, мнозинството не са като мен, но това не означава, че трябва да си правиш извода, че непременно видиш ли съм еди какъв си.

А ако парите се превърнат в самоцел, сбогом с бизнеса ти. Или най-малкото с удовлетврорението от него. Ти това, което го работиш, ако го работиш само и единствено за пари, дава ли ти удовлетворение? Съмнявам се. Правиш го по принуда. Да, само че ако го правиш не само заради пари, а и от удоволствие, уверявам те, че резултатите ти щяха да са поне десеторно по-добри. Точно такива като твоите познати опорочиха бизнеса в България и не само. Мнозинството презират бизнесмените, точно защото си асоциират с алчност и измама, а не с хора, които решават проблеми в обществото. И между другото ако правиш нещо само за пари, какво правиш при първата трудност, когато се окаже, че в даден период няма да има аванта и може и никога повече да няма? Просто е - отказваш се. Да, ама го правиш и заради ентусиазма, продължаваш напред и преодоляваш кризата. С обсебеност от пари това няма как да се случи. И да, гарантирам го не на 100, а на 300%. Не винаги всичко върви по мед и масло и замисли в трудните моменти кое е това нещо, което те държи в кондиция, за да не се откажеш. Жокер - не са парите, защото тях тогава ги няма. Надявам се поне малко да ти е светнало.

Целта на бизнеса е да задоволи определена потребност, да реши някакъв проблем, парите са само следствие и разменно средство. Ако например няма какво да си купиш с кушища или не можеш да си купиш това, което искаш, да ти таковам парите.

Ако клиента ти се почувства, че не си заинтересован от решаването на проблема му, а гледаш на него като ходещ портфейл - сбогом, бизнесче. Аз никога не съм допускал това да се случи и това е в основата на успешния ми бизнес. Винаги съм има добра комуникация и съм предпочитал дори да се откажа от някоя конкретна далавера, ама да знам, че клиента може да ми има доверие.

Ако на теб ти е гръмнала крушката и отидеш да си купиш такава, но усетиш, че продавача не се интересува изобщо дали неговата крушката ще ти свърши работа, а просто иска да си я продаде и да ти вземе парите, ще си я купишли точно от него или ще си я купиш от някой, който не му е важно толкова да те ошушка, а иска да ти даде нещо, което наистина ще ти свърши работа? Мисля, че и сам можеш да се досетиш.

Това със запалката добре си го дал за пример, но ако прекалено много мислиш за парите, които клиентите ще ти дадат за тази запалка, уверявам те, че ще изпуснеш фокуса и няма да я измислиш както трябва. Но ако се фокусираш върху това на кого ще послужи, за какво ще послужи, какво ще улесни, с какъв друг продукт може да се комбинира, каква допълнителна полза може да има, какъв цвят би повлиял по-добре на подсзънателно ниво на решението му за покупка, какъв дизайн да има, какъв надпис да има, каква да е опаковката, как точно ще се предлага, къде ще се предлага, от кого ще се предлага, какви силни страни имаш ти конкретно и как може това да помогне, как да компенсираш слабите си страни, кой точно продавач би я представил по-добре, как може да се намали себестойността, как може да се повиши стойността и за клиента, как да накараме авторитетните ни клиенти да я ползват по-често, за да заинтригуват и другите, с какво тя ще е по-разлина от другите запалки, каква допълнителна стойност ще има в сравнение с другите запалки и т. н. и т. н. Докато стигнеш до парите, които ще получиш, трябва да се изяде много много хляб и да се съсредоточиш върху куп други неща и най-вече върху своето удовлетворение от изработката и продажбата запалаката. Ако не оставиш част от себе си в продукта и го създаваш само за пари, няма да се задържиш дълго на пазара. Или ако се задържиш, няма да ти е кеф. Ще имаш пари, ама ще си прекалено привързан към тях. А и самите клиенти усещат кога вършиш нещо по задължение само за пари и кога го правиш от сърце. Опитай само да си вършиш работата просто по задължение и само да чакаш края на месеца, че да си вземеш заплата и ще те питам дали шефа ти ще е очарован от теб. Дори и да успееш да ги залъжеш, резултатите в никакъв случай няма да са очарователни и най-малкото няма да си добре котиран. Ако пак не си разбрал на къде бия, по-добре не се занимавай никога с бизнес.

Ако все пак смяташ, че съм беден, самотен, нямам жена, нямам деца, не съм си излизал от село и не съм завършил повече от средното, ОК прав си. Само че и аз съм прав, че тези неща съм ги постигнал. Разликата е, че си знам какъв съм, а ти само предполагаш по един пост. Но иначе и двамата сме прави, защото дори и ти си си прав за себе си.

Наркотика съм го усетил и те разбирам, само че съм се наситил отдавна на достатъчно наркотици. Винаги ще помня първия лев, който изкарах, първия клиент, който ме потърси сам, момента, в който разбрах, че жена ми е Жената, момента, когато се дипломирах, когато се роди дъщеря ми, когато за първи пътувах извън странта... Да, всичко е хубаво и се радвам, че ги имам и че съм ги преживял, само че това вече са познати чувства, няма нищо ново вече. Аз мога също да съм обсебен като познатите ти, мога също да продължавам и да продължавам, но в крайна сметка вече етусиазма ми го няма и съответно това няма да ме направи по-щастлив от това, което съм в момента. Това исках да кажа, но си прекалено зает да ме сравняваш с твоите познати, за да вникнеш в думите ми.

30.   А, да, забравих за колата. Първата ми кола беше Фиеста за 3200 лв, но в последствие стойността и падна на 500. В момента карам Санта Фе. Определено когато си купих Санта Фе, се радвах по-малко отколкото като си купих Фиестата. Просто първата кола си е първа, пък била и трошка, после и Ферари да си купиш, не е същото.

И с Фиестата съм имал много по-хубави моменти, някои от които не са казване. Ама да речем с нея возих сегашната си съпруга за пръв път. Вършеше ми добра работа и не я продадох доста време, след като можех да си го позволя. Дори ако не беше жена ми да иска по-нова, сигурно и до днес щях да си я държа, макар че със сигурност нямаше да е в движение. После съжалих, че съм я продал и че си купих един Фокус, който уж трябваше да е малко по-хубав, макар че и той беше втора ръка, но на мен не ми харесваше. Нямаше същата емоционална стойност.

Да, Санта Фе-то е по-комфортно, но пък някои неща на мен са ми излишни. Примерно за какво ми е двузонов климатик, чудо голямо че от ляво било не знам колко градуса, па от дясно не знам колко. Или че скоростите били автоматични, сякаш съм сакат, та не мога да си местя сам. Да, това че на големи разстояния пътя не те измаря толкова вече си е предимство и в това отношение е по-практична.

Но за мен не е толкова важно да има екстри, а да ми създава хубави емоции. Ако държиш, всички да те забележат и да си почешеш егото, със сигурност ще има значение за теб. Но за мен това са празни неща. Все ми е едно дали някой Сульо на улицата, ще ме мисли за голяма или малка работа, след като аз няма и да го видя повече.

Ако говорим вече за бизнес среща, там има смисъл да си с по-авторитетен автомобил, защото иначе няма да те вземат насериозно, но това е друга тема. Малко е тъпо да си хвалиш стоката и клиентите, а да се изтупаш с кола за 2000 лв примерно. Някак ще останат лекинко скептични.

32.   Здравейте отново!

Искам да кажа, че разбрах къде греша и по-важното - разбрах как да го коригирам. Просто през годините приех успеха за даденост и някак изгубих благодарността си, все едно съдбата ми е длъжна. Още по-лошото изгубих съкровеността на желанията си. И така дадох прекалено много воля на егото си и това ми изигра лоша шега. Желанията ми се превърнаха в прищевки и съдбата ми показа, че греша. А именно отне ми щастието на пук на успеха.

Забелязал съм, че съкровените желания винаги се сбъдват. Когато самото желание ти дава топлота и е съкровено, ти вървиш напред без страх от провал, просто заради самото желание. Но ако не усещаме тази топлота на желанието, значи то се е превърнало в желание на егото. И тогава се привързваме към успеха и така се страхуваме от евентуален провал, а дори и да постигнем - или искаме още и още, или започваме да се стархуваме да не загубим всичко, или просто то спира да ни носи радост след време. При всички положения желанията на егото ни водят до страдание. Но не така стои въпроса с желанията на сърцето. Те винаги ни радват, дори ако не ни е писано да ги постигнем. За мен най-съкровените желания бяха да имам щастлив брак и да имам дъщеря. Е, сбъднаха се и ще благодарен до края на живота си затова.

По начало идеята ми не беше някой да ме разбере или даде съвет, но въпреки това коментарите ви ми помогнаха доста, дори и негативните ми помогнаха, за което благодаря на всички включили се. Исках просто да споделя, а и да помогна на хората да станат по-осъзнати и да не приемат успеха като самоцел и да не губят душата си по пътя към него. Също да разберат, че ако не се научим да живеем правилно, дори и да са успешни, това няма да ги направи по-щастливи.

С пожелания за съкровени мечти!