Просто Изразяване с поезия
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 772 пъти
"Под Дъжда"
Навън вали... Вали и в мойте очи,
Капките се стичат като мойте сълзи..
И отново мечтая...
Виждам те.
Чувам те.
Искам те.
Но ти си един мираж, една картина нарисувана от моето сърце, Далече си, някъде там.. Незнам..
И дъжда си вали и вали, мирис на дърво,
Отново ме връща към спомена за теб...
Липсваш.
Няма те.
Празно е.
Слънцето успява да избяга от облачният плен,
свети така както ти светеше за мен...
А сега те няма и си ти далече...
Слънцето за мен залезе...
Не ми остана друго освен с теб да си простя...
Обичам те.. Знай това.. Винаги с теб пътя ще вървя...
Като дух, теб ще следвам, и ще водя по правилният път,
сега си тръгвам, тръгвам пръв, за да не чакам ти да ме нараниш, да не чакам да разбиеш сърцето, което бие за теб,
За твойте две очи, за твоята усмивка, дори за твойте сълзи...
Бавно спира дъха ми и усещам свежестта, на секунди от смъртта, моля те при мен ела... Спаси ме Под Дъжда

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 8 месеца hash: ee501cfda9

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Хубаво е!

 

...