Нямам хора,които да ме обичат и се чувствам самотна
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1440 пъти
Здравейте! Студентка съм втора година и искам да ви споделя това, което ми тежи, защото нямам с кой друг. На кратко ще кажа, че родителите ми бяха ужасни. Биеха ме и ме тормозеха системно до последно, докато не се изнесох. Изобщо не ги чувствам близки, дойдох в столицата, не защото ми се учеше кой знае колко тази специалност, а просто за да избягам от тях. Никога не съм усещала, че ме обичат, никога не са ме разбирали и не са ме подкрепяли. Вкъщи имаше единствено напрежение, недоверие, скандали... сега ми се обаждат от време на време, все още са ми родители, но не ги чувствам така близки и скъпи за мен хора, както би трябвало да чувстваш майка си и баща си. Приятели също нямам. Така де, имам компания. Но те са просто за забавление. Дискотека, кино, клюкарстване, момичета сме, неизбежно е. Приятно ми е да прекарвам времето си с тях, не са лоши момичета, но са с мен когато не искам нищо от тях. Стане ли малко по-напечено всички се изнасят. Та поддържам контакт с тях, за да не скучая, да не съм сама и да има с кого да си говоря и да си споделям разни неща, но не са като тези истинските приятели, които биха те обичали, подкрепяли и помагали. Просто компания за размотаване и приказки. Приятел също си нямам, просто защото не мога да срещна подходящ човек, с който да се харесваме, да е мил и внимателен, да ме разбира и да чувствам, че имам някого до себе си, на когото му пука за мен. Повечето момчета си търсят просто хубаво момиче да преспят с него и на другия ден се правят, че не го познават. Заобиколена съм от хора, а се чувствам толкова самотна! От страни сигурно изглеждам много щастлив човек, никога не съм сама, но всъщност сякаш съм в претъпкана стая и крещя, без никой да ме чува. Приятелите ми са до мен когато ще ходим да се забавляваме някъде и да правим нещо готино, ако ги помоля за някоя дребна услуга биха ми я направили, но не са тези приятели, които аз искам, а са просто познати. Тъжно ми е, че нямам майка, която винаги да мога да потърся, да ме посъветва, да ми помогне с нещо или просто да ме изслуша. Моята майка е толкова студена! Никога през живота си нямам спомен да ми е казала една добра дума. Винаги всичко се е случвало с крещене и ругатни от нейна страна. Никога не е говорила с мен, като майка с дъщеря. Дори и цикъл не ми беше обяснила какво е! Трябваше сама да разбера. Баща ми и той е същият. Единствено дете съм, имах две баби, които починаха, имам и роднини в чужбина, с който за съжаление не си говорим. Понякога имам чувството, че няма смисъл да съществувам, защото нямам за кого да живея. Нямам си никого за опора, на никого не му пука какво се случва с мен. Ужасно е това чувство, не го пожелавам на никого!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 8 месеца hash: 19262101ae

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Нещата ще се оправят. Направила си най-доброто за теб в живота. При мен нещата не са 100% същите, но са сходни. Намерих опора в приятеля ми, заедно сме 5 г. вече. От неговото семейство научих какво е истинско семейство, обич между близките, да имаш на кого да разчиташ. Уникално! Никога преди това не съм осъзнавала какво ми липсва. Затова и искам да създам също толкова добри условия за нашите деца някой ден. Не унивай, просто не си срещнала човека. С моя се запознах доста след завършването, но не съжалявам. Почти всички ученически и студентски любови свършват по един и същи начин - отчуждаване с времето, неразбирателства, скандали за пари... Нали не искаш това? Бъди търпелива, точният човек ще се появи. За приятелите - ще се изненадаш, но почти няма хора, които да не си гледат изцяло техния интерес. Научила съм се да не разчитам на тях. Един ден сте приятели, на другия издават всичките ти тайни на други хора... Спокойно, не си сама. Не изпадай в депресия, млада си още и ще се справиш с живота, ще бъдеш щастлива. Късмет! :)

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: f50f56333a

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Колко познато, това напрежение вкъщи знам какво е и сега, като се чуваме по телефона сърцето ме боли, опитвам се да съм позитивна и любезна, но много боли. Когато съм се опитвала да изразя мнението и чувствата ми, за дадени моменти от съвместният ни живот и защо е било нужно всичко това и когато се опитвам да им обясня, как това ме е смачкало в настоящето се почват едни лекции, укоряване и виждам, че просто няма смисъл. Болката си е болка, никой не може да те разбере, който не го е преживял да няма кой да те прегърне, да те успокои, да те поощри, напротив тежки думи, мачкане, унижение, страх. Дано намериш подходящ мъж и да си щастлива, но внимавай с едно, моя приятелка, която също е имала тежко детство, сподели как без да осъзнава години наред се е държала по същият начин с децата си, както нейните родители са се държали с нея, не го искала, просто не го е осъзнавала, когато днес вижда какво се случва с децата й, как нямат самочувствие, притесняват се за елементарни неща, който за другите са нормални, тя постоянно им се караше, натякваше. Детството е много важно и за съжаление определя до голяма степен бъдещето ни, преповтаряме семейният модел, който не ни е харесвал, но в психиката ти започваш да го приемаш, като нещо нормално. Често децата преживяли насилие, се женят пак за насилник. Идеално приятелство няма, но все пак има много свестни хора и в живота си сигурно ще ги срещнеш, това че тези хода днес са ти приятели, не означава, че цял ден ще са ти. В живота ти постоянно ще има нови хора и във времето ще ги отсееш и намериш тези, които ти пасват и ще ти помогнат да видиш много неща. Моята най-добра приятелка в много тежък за мен момент, ме погледна от високо и ми каза, погледни се на какво приличаш, смачкала си се тотално, не приличаш на нищо, точно в този момент нямах нужда да чуя точно това, и това не ми беше казано, като конструктивна критика, а от позицията на подреденият й живот, с високото и самочувствие. Казах си нямам нужда от такива хора около себе си, в момент в който много добре знаеше какво преживявам и от каква помощ има нужда, дистанцирах се от нея и прекъснах отношенията си, но съдбата ме срещна с една жена, която видя в мен, това, което въпросната ми приятелка не видя. Помогна много с моралната си подкрепа и с невероятният й интелект, даде ми безценни съвети и успях сама да изляза от многото проблеми, който живота ми беше поднесъл, помогна ми да видя, какво ми причиняват най-близките и благодарение на нея взех съдбовно решение, което ми помага да се справям по-добре и да се опитам да затворя тази страница от моя живот.

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 335f90310d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Случайно попаднах на историята ти и много от нещата, които си описала намирам и в себе си. За трета година съм в столицата, не може да се каже, че не съм заобиколен от хора, но чувството на самота си е налице. С родителите не съм имал толкова големи проблеми, както описваш, но все пак нямаме взаимоотношенията, които бих искал. Имам малък кръг от приятели, по-стойностни, но и с тях все по-рядко се виждам. В университета почти вече не ходя, сякаш това чувство на самота там само се засилва. Има толкова много неща, които искам да кажа и споделя с някой, но просто няма такъв човек. Сам смятах да напиша нещо тук, да се освободя от всички емоции, но не виждам смисъл или сили да го направя. Имам нужда от някой до себе си, някой, който да разбере и който да подкрепя, но оставам все по-сам и вече почти съм се научил да живея така. Бих искал да ти дам съвет, но аз самият не откривам такъв за себе си, затова бих се въздържал от твърдения че всичко ще се оправи и така нататък. Просто понякой път е хубаво, когато разбереш, че не си само ти така, че има и други, които се чувстват по подобен начин, жалкото е, че ежедневието ни не ни среща с тези хора.

 

...

горе^

преди: 8 години, 8 месеца hash: ad18a3d896

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Напълно те разбирам! Все едно описваш моя живот! Просто трябва да бъдеш силна и да помниш, че да си сама не означава да си нещастна. Просто изчакай малко. Остави се на течението. И не се предавай! Аз също направих така. Сега имам много малко приятели, но знам, че са истински. Също така си почини малко. Безействай. Това ще те освободи от стреса. :)

 

...

преди: 8 години, 8 месеца hash: 13144d7eb2

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Припознавам себе си в историята ти. Има и разлики разбира се. Аз съм мъж на 27 години. Родителите ми не са ме били, но никога не са ме подкрепяли. Винаги се опитваха да ми налагат техните мнение и разбирания за живота. Дори и сега понякога се опитват, но вече нямат шанс. Такава бариера съм поставил между нас, че дори не ги слушам вече какво говорят. Непрекъснато ми забраняваха какво ли не, без основателна причина. Когато ходех на кафе, баща ми ми казваше: "Ти алкохолик ли ще ми ставаш! Кво само ми обикаляш кръчмите". Аз му казвам, че съм бил на кафе, а той ми вика, че било едно и също. Майка ми не му отсъпваше. Даже беше по-брутална. Веднъж ми каза:"Като те канят на рожден ден недей да ходиш, защото после и ти ще трябва да си празнуваш твоя". Представяш ли си! А в друг случай ми каза:"Защо си с толкова гаден характер, защо си такъв изрод! " Не пожелавам на никой да чуе тези думи от майка си. И това, защото аз исках да ходя на уроци при моя учител, а тя ме караше да ходя при друг, зщото бил най-добрият в града. И аз като теб отидох да уча в София само, за да се махна от тях, а не защото много исках да уча това, което ме приеха(в крайна сметка, не го и завърших). По отношение на приятелите: Ами наиситна се намират трудно, то ако беше лесно приятелството нямаше да бъде толкова ценно. И аз като теб нямам приятелка и никога не съм имал. Това е зщото имам ниско самочувствие, което познай на какво се дължи :) НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ неудачи в живота ми, НЕ СЪМ СЕ ПРЕДАЛ. Не съм се отказал да си търся приятелка или пък друг смисъл на живота. В крайна сметка той вече не зависи от родителите ми и мога да го видя по съвсем различен начин. Казваш, че учиш нещо, което не ти харесва. -Опитай се да се преместиш в специалност, която ти харесва тогава. -Опитай се да започнеш работа, за която си мечтала. Междувременнно ограничи контактите с родителите си до минимум. Ако не спортуваш, започни. Редовното спортуване(поне 3 пъти седмично) ще ти се отрази добре на психиката(която в момента е рзстроена). Освен това ако започнеш да ходиш на фитнес например, там може да си намериш приятели или приятел. Аз спортувам редовно от 6 месеца и се чувствам много по-добре от преди. Освен това отслабнах с 5 килограма. Горе главата и успех! Майкъл

 

...