Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Физически няма как да бъдеш по - силна от повечето мъже, а не ти и трябва.
Психически обаче можеш да бъдеш по - силна от тях, а и от каквито и да е хора като цяло, но си зависи само от теб.
(Важен съвет: не разправяй наляво-надясно, та дори и тука включително, че искаш да станеш по - силна, защото никой няма интерес да станеш/бъдеш по - силна, а точно обратното, и тук визирам и мъже и жени)
Като за начало спри с това мислене "мъжете са или не са...., а жените са или не са....", а гледай на всички хора като на хора-човешки същества всичките със силна и слаби места.

Просто не издигай никой на пиедестал в съзнанието си, не се възхищавай много много и не прави усилие да се доказваш на когото и да било без да имаш лична полза от това!

Мисли само за собствената си полза, колкото и брутално да ти звучи днес,
бъди стратег, а може да ти се наложи да си и поне леко манипулатор, то си е част от човешката ни природа - просто сред вълци трябва да си вълк.. или поне да се държиш като вълк когато общуваш по някаква причина с тях, ако си като агънце ще те схрускат, това е просто природа.

Май си още в училище - след училище всичко ще е много по - различно за всички, гарантирам ти. Просто сега имаш лошия късмет да си попаднала сред хора, които са прекалено различни от теб, но в същото време си приличат един с друг. А всяка група мрази различните - за добро или лошо.
За жалост не знам какво да те съветвам за конкретната ситуация, защото не ги познавам лично тези хора и не мога да ги усетя/преценя, но след като завършиш училище вече ще можеш сама да избираш обкръжението си според твоите интереси и виждания.
Тогава със сигурност ще те приемат и уважават, защото ще си сред себеподобни.
Имай си едно на ум за хората, които сега те обиждат, а то е, че ако не всички то поне повечето от тях след 5-10 години със сигурност няма да са с толкова "вирнати носове" колкото са днес! (ма не им казвай, че съм ти казала)

За сега, докато приключиш с училището просто се опитай да мислиш за полезни за теб неща, като например какво висше ще учиш, от какво ще изкарваш пари (то това е основното де)
Препоръчвам ти да се ориентираш към някой областен град, ако си от малко населено място, независимо какво смяташ да правиш занапред.

7.   Авторката:
Номер 6, трудно намирам себеподобни и изобщо не намирам, щом съм сама от няма да казвам колко години, защото ще ме наречете асоциална. Не харесвам 99% от хората, във всички намирам кусури и виждам, че това не са ''моите хора''. Ако бях лоша, отракана и непукист вероятно тогава щях да имам някакви контакти и бих заслужила уважението и любовта на някой/някои. Като казвам, че се различавам от обществото - доста се различавам. Когато хората застават зад силните гърбове, аз заставам зад слабите хора/или неуважаваните/неценените, защото виждам там честността, чистотата и богата душевност. Не бих се движила/подкрепила някой ОТКРОВЕН ГАДНЯР, никога. Не могат да ме спечелят хора с това поведение. Много съм ЗА спокойствието и ненатовареността в дадени отношения, било то и само за едно кафе. Не обичам да ме товарят с приказки, не обичам задкулисни игри. Аз съм нещо като женския Къци Вапцаров и Петя Буюклиева. През всичките шоута, в които са участвали съм ги подкрепяла и виждала през цялото време, че те са стойностни хора, докато другите ги обиждаха и използваха неприятни квалификации. Хората дори нямаха точни аргументи, защо ги мразят. Проблема им беше суетата на Петя и това, че Къци е добряк и не умее да се защитава срещу атаките им. Много ми е странно, че точно стойностните хора с възпитание и култура не са ценени, а са тъпкани. Наричани си какви ли не, например безхарактерни, страхливи, мекошави. Нека съм мекошава, нека съм безхарактерна и тъпа за другите, но няма да съм Аз, ако започна да отвръщам на атаките и да се защитавам особено по същия грозен начин и грозни приказки, които се чуват в такива моменти. Не мога и не умея да се защитавам. Не умея нито с думи, нито с действия, а много бих искала поне с думи да умея, но не по онзи грозен начин ''ти си такъв и онакъв... е*и си... '' а по цивилизован начин, карайки противника да млъкне... и да уважи защитата ми.
И това е... тежат ми тези неща, защото не мога да накарам другите да ме уважават. Видят ли в теб притеснителност, мекота - мачкат чрез думи. А думите са болезнени. Кой обича да чува лоши работи за себе си? ! Това е един вид срив на авторитета пред всички там където се намираш, особено ако си известно лице, сривайки авторитета на този човек пред цялата страна - той няма да бъде уважаван от никой, защото ще са всички срещу един. Малко са хората като мен, които биха застанали на ответната страна, виждайки, че тя е стойностната и в правотата си. И често такива хора като мен са жертва на манипулация чрез грозни приказки манипуиране мнението на другите на този човек, обеждавайки го, че ти си правия чрез изтъкване на слабите страни на потърпевшия. И такъв тип манипулации чрез нтриги бавно и славно заразява всички хора и започват да те мразят и да ти се надсмиват, без да има истинска причина. По-скоро причината е повърхностна. Рабира се, 99% от хората нямат собствено мнение и не смятат да го използват/изграждат и са напълно предани на мнението на някакви незначителни особняци, които ще накрат всички да мислят, че някой човек НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ УВАЖАВАН.

8.   Себе си няма как да промениш из основи. Един ден да си една, а след седмица друга-няма как да стане. Може да поработиш върху някои свои качества, които не харесваш.

"Другия проблем както следва е, че не съм конфликтна личност, следователно много лесно ме тъпат и не ме уважават, само защото не съм агресор и не съм гадна, а съм добряк човек и възпитан. Мразя интригите и злословенето. "

Това, че не обичаш конфликтите е добре, и не трябва да го променяш. За жалост, много хора се хранят, именно от конфликти. Харесва им да спорят, да изтъкват мнение, да се правят на много важни, унижавайки другите, които са по-спокойни и по-кротки от тях. Може, обаче, да поработиш върху поведението си, когато срещу теб се появи един такъв индивид-агресор. Как ли? Ами, не му оставай длъжна. Не се свивай в черупката си, а покажи малко твърдост. Но, трябва да стане по твой си начин, уникален за теб, иначе изглежда фалшиво, и малко нелепо да се правиш на такъв, какъвто не си. Щом не обичаш конфликтите, обидите, а и изобщо такива ситуации, борави с думи! Думите са най-силното оръжие на човек, смятам е всеизвестно на всички. Затъпи другия, чрез думи. Не се оставяй да те мачкат, но и не започвай ти първа конфликтите. Все пак, не е зле да се обкръжиш с хора, които са подобни на теб. Има много хора, които обичат спокойствието, и ценят хубавите моменти с приятели. На такива хора не им трябва да се хранят с негативна енергия, за да се почувстват добре.


"Много по-лесно е да дам съвет и да покажа на някой друг как да си помогне, отколкото да помогна сама на себе си. Не знам как да го направя, искам промяна, но не знам дали мога да я ОСЪЩЕСТВЯ и това ме плаши. На думи е много-лесно, но на дела е много трудно. "

Абсолютно си права! Много по-трудно е да прецениш ситуацията, и да намериш решение за нея, когато ти си главния герой. За това, в такива моменти, представи си, че това не се случва на теб, а на някой друг. Какво би посъветвала този някой? Отговори си, безпристрастно, и след това следвай съвета си. Трудно е, когато става въпрос за теб, но иначе щом сами не следваме съветите, които бихме дали, то не сме ли малко лицемерни да ги даваме на първо място? Трябва да следваме принципите си, и да не изневеряваме на тях. Естествено, всеки прави грешки, но това не е фатално. Цял живот се учим, и накрая пак не сме научили. Но, според мен това е в природата на човека, защото не сме съвършени, имаме недостатъци, грешим често...

"Яд ме е, че не мога да се защитавам в такъв тип ситуация, но много повече ме обижда самото действие и желание на някой да ме обиди или накърни. Понякога се чудя защо някой би искал да ме потъпче, след като не съм създала никакъв повод, нито пък съм го допуснала до себе си. "

Няма какво да те е яд. Хората реагират и действат огледално на себе си. Тоест, ако някой ти говори зад гърба, обижда те, мрази те, и т. н., без ти да си го провокирала, то проблемът е в него. Вижда в теб нещо, което той/тя иска да бъде, иска да притежава, и т. н., и това е неговата/нейната реакция, да те обиди, или не харесва, за да покаже пред себе си, че е по-силен/богат/красив/харесван/желан/позитивен, и така до безкрай. Често го правим несъзнателно. То, кой ще си признае, че мрази някого, защото иска да бъде като него?

"По принцип не допускам хора до себе си, защото нямам доверие и винаги си имам едно наум. "

Абсолютно винаги трябва да имаме едно на ум, но това не значи да се затваряме в себе си. Като не допускаш хората близо до теб, как тогава очакваш другите да те харесват, да имаш приятели, изобщо? Добре е да имаш едно на ум, когато се запознаваш с някого, когато се опознавате, че и дори като претендирате да сте приятели, но не го взимай на сърце. Дръж се с хората, както искаш те да се държат с теб. Искаш да имаш приятел? Дръж се с хората приятелски. Никой не е сполучил от това, че си е държал сърцето затворено. Сърцат човек, по принцип е положителна дума, а ледено сърце е отрицателна. Помисли, ти от кои искаш да бъдеш? (Това беше просто сравнение, в никакъв случай сърцето ти не е ледено! )

"Мразя дори позата си. Искам да съм стегната и да имам пълен самоконтрол над себе си и живота си. "

Това няма как да стане. Винаги ще има някой над теб, който да ти диктува правилата. Било то, шеф, гадже, родители, приятели. В смисъл такъв, че винаги ще зависим от нещо или някой. Винаги ще взимаме мнението на гаджето, да кажем, в предвид, когато действаме по определен начин. Това означава, че не сме сами, и не можем да мислим само за себе си. Не сме егоисти, и взимаме чувствата на околните под внимание.


"Другото, което ненавиждам е, един мъж да е по-силен от мен. По този начин се чувствам слаба и незначителна. "

Това много ще ти попречи в интимен план. Да, мъжете се водят силния пол, заради физическите си данни. Нормално е жените да бъдем по-слаби физически, и няма защо да се комплексираш. Това ни е в природата, а природата няма как да промениш. Виж, ако говорим за по-силен психически, може да бъдеш много по-силна от много мъже. А и не всички мъже са силни, и не всички жени са слаби! От теб зависи силата ти, но няма нищо лошо и да бъдеш равна с даден мъж. Докато се приемаш за по-слабата, то ти ще бъдеш по-слабата.

"Единственото, което искам е да променя себе си, искам спокойствие и не искам никой да ми пречи към пътя ми към целитеми. Със сигурност искам да се променя колкото се може по-бързо и промяната да не е само вътрешна, а да е очевидна и външно. Обаче не съм сигурна дали имам смелостта да се променя и дали тази промяна някога щес е осъществи... и дали ще е за дълго и няма пак да тръгна надолу? "

С това си изречение, сама доказваш, че просто твоя кръг от хора не струва! Не те карат да се чувстваш добре, не те зареждат с положителна енергия, а точно обратното. Нали си чувала, че средата влияе много на характера? Не по-малко от възпитанието, защото едно добро възпитание, лесно би се сринало, ако се събереш слоши хора, например. То си е и до човек. Но, щом искаш спокойствие, и никой да не ти пречи, то значи, че другите ти създават точно дисхармонията, за която говориш, и ти пречат. Правилно си осъзнала, че другите не можем да променим, не ни е и работа да ги променяме. Можем единствено да правим промени в нашия живот, и да променяме мисленето си, към такова, което е по-добро за нас. Не ти харесва средата? Ами, замени я с друга. Толкова е просто. Предполагам, че ако не ставаше дума за твоя живот, а за моя, например, би ми дала същия съвет, ако нещата бяха обърнати. Така че, може и да го последваш. Също, ми хрумна една идея, поради желанието ти да започнеш на чисто. Ами, защо не се преместиш в друг град, когато имаш възможност? Някъде, където не те познават и тепърва ще градиш име? Струва си, а и е много по-вълнуващо. На друго място, с правилните хора, в правилното време, може и да се преоткриеш, да изгладиш някои твои недостатъци, които ти тежат. Може да бъдеш много по-спокойна и щастлива. Но, ти решаваш.

И, не на последно място, искам да кажа, че тази дисхармония, , която чувстваш, е следствие и от още едно нещо. А, то е, че ти самата не се приемаш такава, каквато си. Нормално е, когато ти не се харесваш, да ти се случват кофти неща, да срещаш нахаресване и от околните... Когато приемеш, че това си ти, и си уникална, всичко ще тръгне нагоре! Всички ние сме уникални, с уникални черти, качества и характери. Защо би искал да се промениш, когато ти си създадена, и животът ти, те е направил по такъв начин? Промени единствено, негативите, които ти пречат в живота, но си остани същата добра душа, която не обича интриги и манипулации, която има цели в живота, и иска да ги следва. Бъди си все така възпитана, и коректна спрямо другите (стига да не прекрачват границата, и да те обиждат и тормозят). Помагай на другите, и както казах-дръж се с тях така, както очакваш те да се държат с теб. И това ще е достатъчно. Все още има хора, които ценят тези качества, и не е нужно да се правиш на някой друг, защото не си някой друг, а себе си, и ако сложиш някаква маска, ти ще живееш в постоянен театър.

Успех!

Depravity

9.   Може ли човек да се промени? ! Не, да, може би... Ооо, ама разбира се, че може. :Д Първо трябва да започнеш с опознаване на себе си, после... Бля - бля - бля и бля - бля - бля... Та, накрая всичко се нарежда както трябва. Това е накратко... :Д Добре де! Сега ще съм сериозен. Относително сериозен.

От къде да започна? Да видим... Първо беше споменала депресия... Да, много е лесно да се депресираш, но обратното също е лесно. Както и да е... Аз се отървах от тази гадост по много прост начин. Просто осъзнах, че е безсмислена. Осъзнах, че депресията ми вреди, пречи ми да действам, пречи ми да изразявам себе си и бавно, но сигурно прецаква живота ми и просто я захвърлих. Мммм, да... Това всъщност ще има нужда от малко по - подробно пояснение. За да захвърлиш депресията трябва да мислиш положително. Бинго! Трябва да заместиш негативните мисли с положителните, да захвърлиш негативните емоции и чувства и да зарежеш страховете. Излишно е да споменавам защо, то е повече от очевидно. Те са ненужни и безсмислени - излишен разход на енергия. Просто приеми, че ти не си съзнанието/ума си и не си тялото, а те са част от теб и съществуват, за да ти служат. Така ще е по - лесно.

Имаш неща които ненавиждаш в себе си? А ти познаваш ли добре себе си? Защото повечето хора изобщо не се познават. Разгледай добре живота си от началото до края, виж каква си била преди и каква си сега, може нещата за които говориш всъщност да не са част от теб, а ти просто да си ги направила такива. Звучи леко налудничаво и дори не съм сигурен, че ще разбереш какво точно имам предвид, но в момента не се сещам за по - прост начин, по който да го опиша. Както и да е... Съвет: Не мрази себе си!

Ами щом не си, то е крайно време да станеш смела, борбена и уверена. Не трябва да се страхуваш да бъдеш това, което си и трябва да вярваш в себе си. Мен са ме учили, че ако не вярвам в собствените си умения и сили, не е важно колко съм умен или силен, винаги ще съм обречен да губя. Увереност е голяма сила. Довери ми се, знам какви ги дрънкам! Иначе ако искаш хората да спрат да имат грешно мнение за теб, трябва да им покажеш, че грешат. За позата... Ами, опитай се да я коригираш. Всеки път, когато усетиш, че си застанала в поза, която не харесваш я замени с такава, каквато искаш.

Това, че не си конфликтна личност изобщо не е проблем. Проблемът ти обаче е, че явно поради някаква причина се боиш да отстояваш себе си. Както вече казах, не се страхувай да бъдеш това, което си и вярвай в себе си! Разбирам, че не харесваш конфликтите, никой нормален човек не ги харесва, но трябва да поставиш пред останалите определени граници. Аз например също не съм конфликтна личност, но когато някой реши, че може да ми създава проблеми или пък да прави нещо, което не ми харесва, аз ясно му заявявам и показвам, че ако продължи го очакват неприятности. Между другото, когато бях хлапе, в училище имах подобен проблем на твоя. Имаше хора които не ме уважаваха и определено не ми мислеха доброто. На мен ми писна и набързо се разправих с някои от тях след като се развихрих с един стол (амиии те бяха много гадни, а аз много ядосан, което не ме оправдава ни най - малко, но пък беше доста смешно) реших, че не мога да си нося стола навсякъде, та започнах да тренирам бойни изкуства и бързо ги превъзпитах всичките. Мисълта ми е, че човек дори и да не харесва конфликтите, не може вечно да бяга от тях.

Защо хората искат да тъпчат? Ами това е много просто. Повечето хора са доста комплексирани и се чувстват нищожни. Те си търсят лесни жертви, а след като на теб ти липсва увереност, ти идеално се вписваш в това, което те търсят. Когато те обиждат и тъпчат, си мислят, че са нещо повече от теб и това ги кара да се чувстват по - добре. Много по - лесно е така, вместо да признаят пред себе си, че са неудачници, съвсем очевидно имат проблеми и трябва да вземат живота си в ръце. Истината е, че всъщност много от тези хора са изключителни страхливци. Както и да е, те могат да ти причинят само това, което ти им позволиш да ти направят. Между другото, понеже често споменаваш "ненавиждам"... Ами, може да ти прозвучи глупаво, но е по - добре да спреш да ненавиждаш. Хората които мразиш, на тях едва ли им пука за това и така вредиш само на себе си.

Не ти харесва някой мъж да е по - силен от теб? Какво точно имаш предвид? Ако говорим за физическа сила, тогава ще ти се наложи да приемеш факта, че винаги ще има някой по - силен от теб. Но ти вероятно нямаш предвид това, така че не се тревожи. В днешно време повечето "мъже" са далеч от силни, даже напротив, те са неуверени, слаби, психически нестабилни и комплексирани от А до Я, което автоматично те прави, ако не по - силна от тях, то поне силна колкото тях. Освен това няма смисъл да се чувстваш слаби и незначителна. Нали знаеш, че дори и най - слабият днес, може да се окаже най - силният утре?

И така... До къде стигнах? Хъм... За да промениш света около себе си, трябва да промениш света вътре в себе си. Не се тревожи, промяната няма да е само вътрешна, тя ще си личи и външно. За да бъдеш спокойна, трябва да умееш да контролираш мислите и чувствата си. Може да ти се налага от време на време, просто да спреш, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко, докато се опиташ да спреш мисловния процес напълно. Иначе, никой не иска да му се пречкат по пътя към дадена цел, но пречки винаги ще има, за щастие ще има и решения. Когато решиш веднъж един проблем, няма да се налага да го решаваш отново. Както и да е, обикновено нещата които си заслужават се постигат трудно. Колкото до бързите промени... Един мъдрец (Лао Дзъ) на времето е казал: "Великите неща са съставени от малки дела. " Надявам се да съм ти помогнал. (Ако не... Пешо е виновен! Аз всъщност изобщо познавам ли някой, който да се казва така??? Май не... Или пък май познавах един... Аххх... Както и да е... ) Упех! :Д

10.   Авторката:
Номер 8 и 9 благодаря ви за изчерпателните коментари! Нямах предвид, че искам да съм по-силна от мъжете физически! Аз съм ценител на женската красота и искам да създавам у другите усещането, че съм женствена, нежна и независима, и вътрешно много силна, с много силна психика... невпечатляваща се от другите... както и е по принцип. Не харесвам 100% от хората, което за родителите ми е много странно и проблема е в мен. Контакта ми с хората ме изморява изключително. Не съм от привържениците на новите и по-нови запознанства. Изобщо и не се привързвам лесно към някой. Дори спрях да ходя по заведения и места, където има тълпи от хора, просто защото не се чувствам комфортно и обстановката не ме предразполага, а изморява, гадна ми е и стоя на тръни в неудобни, сковани пози. Не мога да се отпускам изобщо. През последните 10 години станах много, много притеснителна. Отбягвам тълпите, обичам да контролирам ситуациите в живота си и сама да избирам къде да отида и какво да правя... Мразя да робувам на правила, макар че няма как. Много съм странна за другите и не бих казала, че ме възприемат. Никога не се вписвам в тълпата.. Никога не съм се вписвала никъде. Винаги съм последната дупка и отцепената (ама не само по чуждо ами и по собствено желание -отцепена). Никога не ми е приятно никъде. Никога не се налагам в дадени отношения, защото първо знам че не го мога, второ не ме харесват, и трето най-важно - не искам. Винаги съм отчуждена от другите. Нито искам да съм подчинена на някой, нито да съм лидер, нито средна работа... По-скоро мечтая да съм независима и да нямам нужда от отношения... обаче това е невъзможно, защото често имам нужда от помощт от другите в университета или на професионално ниво. Там ми куца работата... де да бях напълно независима. Та... аз едвам си давам скайпа, когато някой го поиска. Винаги си правя след това нов профил и си посещавам него, а в стария влизам колкото да се отчета, че съм била онлайн. По-лесно се запознавам и общувам с хора по интернет, които не познавам на живо. По-лесно се откривам пред тях и ги разбирам. Предпочитам писменната форма на общуване, отколкото устната... Просто като се изразява човек на глас(слагам в това число и себе си) ми е изклюително фалшиво... и гадно.

Номер 8 - права си, че не се харесвам и визуално, и отвътре. Не харесвам осанката си, не излъчвам това, което искам да излъчвам(както визуално, така и като личностни качества). Не мога да си придам тази визия и усещане за жената, която искам да съм всъщност и другите да ме усетят и виждат по начина, по който аз искам и да спечеля уважението им. Не изисквам приятелство, държа на добрия тон и ненатоварващите отношения.

11.   ‘No matter how isolated you are and how lonely you feel, if you do your work truly and conscientiously, unknown friends will come and seek you. " - C. G. Jung

12.   (От номер 2)Авторке, мила, личи се че изобщо не се харесваш. По много негативен начин пишеш за себе си, а хората казвали ли са ти го, те ли говорят така за теб или сама стигаш до подобни изводи, ако някой ти го е казвал смятай че това е човек пълен комплексар който също не се харесва но си избива комплексите върху другите. Проблема ти е че си неуверена и срамежлива, както споменах по горе и аз съм по притеснителна личност, поне така се виждам. Но това във никакъв случай не е срамно, има много по грозни неща от твоето безобидно държание и много недостатъци които хората прикриват. Това което не ми харесва е че казваш че не харесваш никого, аз примерно харесвам всички, но започнат ли да се държат зле към мен предпочитам да ги отбягвам. Аз имам много малко приятелки-тези от детството.. че изобщо останаха ли хора със истински приятели? ! Но си права за жените, само да допълня че са много завистливи, както и ревниви, всички българки го имаме заложено във себе си при едини е по малко, а при други повече, просто нацията ни си е такава. Нагласата ти към хората-това трябва да се промени, остави ги кой какво мисли, дори да не те приемат голяма работа.. всъщност от тези манипулаторки и лицемери/ки те също не харесват никого но просто знаят как видимо да се преструват и почват да си плетат интригите. Във този ред на мисли всеки е почнал от някакво по долно стъпало и след като се е изкачил до горе понякога се самозабравя от къде е тръгнал първоначално. Другите също са ти дали много добри съвети, номер 8, особено номер 9, всеки се е опитал да ти помогне.

13.   Ами, авторке, просто си тип интроверт. Ако не знаеш значението на думата, информирай се, информация има много в интернет. Това не е нещо лошо, просто си такъв тип човек. Има хора, които се нуждаят винаги да са сред други хора, не обичат да са сами, постоянно трябва да са някъде, активни, да създават нови запознанства. Има и друг тип хора, като теб. Такива, които предпочитат собствената си компания, които не обичат оживени места, а обичат тишината и спокойствието. В това няма нищо лошо. Лошото е, когато не харесваш тази си страна в характера. Не знам как да помогна, изглеждаш ми много черногледа и песимистична, а с черногледство никой не е успял. Трябва да се стараем мислите ни да са позитивни, защото те водят до положителни резултати. Те влияят на светоусещането ни. Не лошите неща, които ни се случват, формират мислите ни, а обратното. Това, което мислим и усещаме, това получаваме. Аз ако търся положителното в дадено нещо, винаги мога да го намеря, и по този начин да бъда щастлива. Или поне да не бъда нещастна. Но, ако търся негативите, то пак винаги ще мога да ги намеря, дори по-лесно, но това няма да ме направи по-щастлива. Препоръчвам ти да четеш също за позитивните мисли, за законът на Вселената, а именно-Законът за привличането. Гледай, или прочети "Тайната". Със сигурност ще си отговориш на много въпроси, стига желание да имаш.

Искам да споделя още, че смятам, че в теб липсва някакъв живец. Струваш ми се много монотонна, няма пламък в теб. Това също не е лошо нещо, хора всякакви. Не можем да бъдем всички едни и съши, но ти се чувстваш зле от това, както става ясно от темата ти. Нека споделя с теб кратък мой любим цитат. За него се сетих, когато прочетох последния ти коментар:

Страст. Тя е във всички нас. Спейки... Чакайки... И въпреки нежелана, непоканена, тя ще се събуди... ще отвори челюсти и ще нададе вой. Ще ни говори, ще ни води. Страстта е това, което управлява всички нас. И ние и се подчиняваме. Какъв друг избор имаме? Страстта е източникът на всичките наши запомнящи се мигове. Радостта от любовта... чистотата в омразата... Екстазът на скръбта... Боли понякога повече, отколкото можем да понесем. Ако можехме да живеем без страст, може би, бихме познали някакъв мир. Но, тогава ще бъдем празни. Празни души, затворени и студени. Без страст ние ще бъдем наистина мъртви.


Естествено, звучи по-добре на английски, но я преведох колкото се може най-точно. :)

Е, авторке, кое нещо е твоята страст?

Depravity

14.   Авторката:
Номер 12 - За това пуснах темата - защото, не се харесвам и не ценя изобщо личността си и качествата си. Има черти, които харесвам, но не могат да вземат връх и да бъда доста по-твърда и смела. Това, че не харесвам почти никой и не давам шансове на никой за нищо, НЕ би се променило особено ако бях такава, каквато искам. Тогава надали пък бих давала шансове на някой, сигурно бих осъждавала доста високо. Явно просто манталитета ми или аз съм си такава. Това е нещо от личността ми, което не мога да променя, поне на този етап.

15.   Авторката:
Номер 12 - кое да са ми казвали хората, че не те разбрах тук? По принцип както казах никога не се вписвам, където и да отида. Винаги съм отцепена по мое желание, или просто не се вписвам в групата. Може би защото искам да съм си цар-господар във всяко едно нещо, знам ли.... не понасям да конфигурирам в някакви групи, замесени с хора. Може би наистина искам да съм отцепена, но да бях нещо което си заслужава, а не някаква незначителна, която никой не я знае.

16.   От номер 12, Авторке, чакай.. чакай, първо обърни внимание на това как говориш за себе си:"Може би наистина искам да съм отцепена, но да бях нещо което си заслужава, а не някаква незначителна, която никой не я знае" незначителна? .. която никой не я знае? Може би ти се иска да си център на внимание, по такива проблеми вече не мога да ти помогна, аз имам съвсем различно мислене. Освен това за първи път чувам от човек да има такава огромна самокритика към себе си! Стреми се към по позитивните и широко скроени хора ако ти е толкова за цел да се впишеш, остави ги другите със ограниченото мислене, такива отцепвания ги правят тези които още си стоят в детската градина.

17.   От номер6:

"Това, че не харесвам почти никой и не давам шансове на никой за нищо, НЕ би се променило особено ако бях такава, каквато искам. Тогава надали пък бих давала шансове на някой, сигурно бих осъждавала доста високо. " - ей сега съжалих, че изобщо ти писах.

18.   Авторката:
осъждала*
Номер 13 много на място ми задаваш този въпрос. Най-голямата ми страст е любовта и когато съм влюбена обичам ДО КРАЙ - ЕДИН ЧОВЕК с цялото си сърце и душа. А книгите, които си ми препоръчала са по принцип жанровете, които чета. Чета езотерична, астрологическа и психлогическа литература, а от скоро съм запалена и по философията.

Номер 17 - съжалявам, че съжаляваш. Бих дала шансове на някой себеподобен на мен или знам ли на някой, който сметна за читав човек, който си заслужава, но това са много редки случаи.

19.   Авторке, не знам откъде си и къде учиш, но ако не харесваш 100% от хората, значи си уникална! Не го казвам като обида, а като констатация. Наистина си уникална - не ти се налага да лъжеш хората, че ще ги харесаш, щом ги опознаеш, защото това никога не става и няма защо да го очакваш. Така спестяваш излишните надежди на тези, които могат да преценят ситуацията. Доколко си уникална зависи от това откъде си и къде учиш - ако си от голям град и учиш пак в такъв, наистина си в топ 10 на класацията заради големия брой потенциални срещи с хора. Иначе имаме общи черти - и аз съм интроверт, не се вписвам никъде и от известно време не се и старая особено по собствено желание, старая се да контролирам живота си, а и не съм голям фен на хората. Дори някой да ме впечатли на първо четене на по-късен етап гарантирано сваля маската и става поредния посредствен човек, който не си заслужава. Някои от тези качества придобих с времето, а други си ги имах и преди. Важното е, че промяна винаги е възможна, но по-често тя е отрицателна или дребна и почти козметична положителна такава. За голяма и позитивна за теб промяна си трябва много воля, време и енергия, а повечето хора не могат или не искат да отделят вече споменатите ресурси, ако могат да се примирят със статуквото и да повтарят колко неразбрани и какви жертви са. Да, така наречените аутсайдери са жертви на обществото, но и жертви на самите себе си - няма да си кривя душата и да разправям, че са били вързани някъде и тормозени. Те също вземат участие в този процес - волно или неволно, но е смешно да се внушава, че другите нямат никаква вина, което често се прави от представители на тяхната група. Та не знам дали имаш нужните воля, време, енергия и дори инат, за да промениш нещо повече. Ако ги имаш, опитай! Иначе най-добре се примири с качествата си и се помъчи да се приемеш такава, каквато си. По-лошо от това да не се харесваш е само да пропилееш живота си в неуспешни опити да се промениш. Ако резултатът е предопрелен, по-добре се впусни в нещо по-непредвидимо и с по-голяма полза за теб! Вътре в себе си ти самата знаеш дали можеш да се промениш или не и не сме ти нужни ние, нито аз самия, за да ти дадем отговора.

20.   Ми щом четеш астрологическа виж си транзитите към натала, особено плутон и сатурн през кои домове ти минават сега. Също погледни и прогресивната карта и ще можеш сама да си отговориш на доста неща за себе си.

21.   Здравей! Когато чета написаното от теб, виждам себе си. Повярвай ми, можеш да промениш нещата. Не става от днес за утре, но с малко упоритост и желание, ще се справиш.

Първо, забелязвам, че много голямо внимание отделяш на това как се държат другите с теб и оставяш тяхното поведение към теб да те определя. Забрави тази схема. Колкото по агресивен е някой, толкова по-голям страх има той, толкова по-несигурен е и толкова пвече има нужда от разбиране и помощ. Елементарна психология, с това се занимавам.

Спри да се интересуваш от другите. Какво мислят другите за теб не е твоя работа. :)

Не можеш да се защитиш в ситуация, когато те нападат, точно защото поставяш под съмнение правотата си и се питаш, дали всъщност нападателите ти не са прави, дали наистина не заслужаваш това което ти се случва.

Приеми, че ти и само ти можеш да определиш какъв човек си, какво можеш и какво не, и какво искаш да ти се случва. Ако сама не вярваш, че не заслужаваш лошо отношение, ти не само няма да го избягваш, но подсъзнателно ще го провокираш.

Заобикаляй се с хора, които ти дават сила, насърчават те и те напътстват. Това ще стане обаче само когато ти самата си дадеш сила, напътствия и се насърчиш, че заслужаваш да ти се случват хубави неща. Тогава сама ще потърсиш правилните за теб хора.

Надявам се да съм ти била полезна! Успех ти пожелавам!

22.   Авторката:
Номер 21 - Благодаря, страхотен коментар. Права си, че Аз съм човекът, който определя себе си и управлява живота си, но имам ГОЛЯМА, непоносима трудност с отстояването на себе си. Нещо повече - аз никога не отстоявам себе си. Не отстоявам правотата си, дори мнението си, не се защитавам. Ако някой си мисли, че не съм права - оставям се на него, сякаш той е по-прав. Не правя нищо за да ДОКАЖА, че аз съм по-правата.
Не мога да се защитавам и отстоявам изобщо - примерно когато съм в някоя среда, която ме заплашва по някакъв начин. Има хора, които много ги бива в говоренето на приказки и възпирането на омраза/неприязън от страна на околните, докато аз не мога. Аз съм винаги черната овца където и да отида, защото съм много уязвима, кротка и притеснителна и явно ми личи. Искам да излъчвам сила, самостоятелност и увереност, но не се получава. НЕ ЧЕ тогава НЕ БИХ БИЛА ОБЕКТ на ЗЛОБНИ КОМЕНТАРИ, но тогава бих се чувствала по-добре СЪС СЕБЕ СЕБЕ СИ. Иначе, ако бях такава ТОВА ВЪОЩЕ НЯМАШЕ ДА ПРОМЕНИ ОТНОШЕНИЕТО МИ КЪМ ХОРАТА.
Напълно съм се дистанцирала към тях. Нямам желание за никакъв контакт. Дразни ме комуникацията като цяло между хората, не само на живо, дори по форумите, защото не ми е по вкуса и ми е безлична, безвкусна, фалшива и... абе има един фалшимент във всичко. Просто го виждам. Дразни ме дори гласът на хората. Дразни ме всичко. Превръщам се в интроверт, когато съм навън и сред хора, а във вкъщи съм много приказлива и няма капка интровертност. Има едно тотално нежелание от моя страна за всякакъв вид общуване с хора навън. Не са ми приятни. В каквато и среда да отида намирам дефекти и минуси у хората. И аз не съм перфектна, но това е мнението ми за хората... и то не е РЕЗУЛТАТ НА ОТНОШЕНИЕТО МИ КЪМ МЕН САМАТА, а е РЕЗУЛТАТ на мои лични изводи и ВИЖДАНИЯ ЗА ХОРАТА и начина по който си взаимодействат/общуват/забавляват всеки ден. На какво се дължи интровертността ми и тоталната ми дистанция- не знам, но ИСКАМ, много искам да разбера каква е причината, за да знам какви хапчета да пия за да се чувствам по-добре, когато се срещам с тях.
Та, както казах, винаги съм черната овца където и да отида. Винаги съм обект на коментари и ме ОБИЖДА ФАКТА, че НЯКОЙ СИ Е ПОЗВОЛИЛ да ме коментира изобщо. Ако чуя обида или просто приказки и някакви мнения по мой адрес, не казвам нищо, не се защитавам. Първо, защото не мога и не знам как и не знам как да реагирам в такава ситуация, второ защото не мога да променя ПОСТЪПКАТА на човека и това, че си е ОСМЕЛИЛ изобщо да ме коментира, трето - НЕ БИХ предприела НИТО ЕДНА СТЪПКА да променям мнението на човека, дори и да мога на някакъв процент или напълно. Да, има много хора, които са успявали да променят нечие мнение, дори са ставали приятели, но това обикновено са много отворените хора, обаче аз не съм от хората, които ИСКАТ да променят нечие мнение, нито пък съм от отворените. Първо, защото не мога да го променя НИКОГА и то си остава същото, и второ ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ДА НАПРАВЯ СТЪПКА КЪМ САМИЯ ЧОВЕК. Не търча след никой. Не търся помирение, не търся одобрение, търся просто интелигентност в отношенията, възпитание, култура, нещото което ЛИПСВА В НАШИ ДНИ. Искам просто да ме уважават. Нищо повече не търся.

23.   Авторке, мисля си че твърде много се задълбочава да мислиш за себе си-да се подиграваш на себе си. А хората които го правят те вместо да се занимават със своите си проблеми те се занимават със недостатъците в другите, нямам какво повече да те посъветвам освен да спреш със тази самокритика. Не мога да ти помогна но не обръщай внимание на хората който живеят от това да се наслаждават над нещастието и мъката на другите- казват им енергийни вампири, провери в интернет какво значи за да видиш че и те не са много нормални.

24.   От 21. : Здравей отново! Мисля, че отговор на много от нещата ще намериш в собствените си думи и основно в тези, които са написани с главни букви.
Ако ми позволиш, ще ти дам няколко насоки, които са базирани основно на това, което тук споделяш.
1. Ти казваш, че искаш да те уважават. В същото време казваш, че не искаш да предприемеш нищо към съответните хора, за да спечелиш тяхното уважение. Смяташ ли, че хората, които се радват на уважеинето на другите са го получили без да дадат нещо от себе си? Запитай се какво можеш ти да направиш, за да спечелиш позитивното отношение на хората? Какво можеш да направиш, за да спечелиш собственото си уважение? Какви твои качества те правят уникална и с какво можеш да бъдеш полезна.

Повтарям, че говоря съвсем общо, защото това което тук споделяш е просто повърхността на историята ти.

2. Замисляла ли си се да посетиш психоаналитик? Преди да ми кажеш, "Аз не съм луда, какво си позволяваш? ", бих искала да ти споделя, че не е нужно някой да е болен за да отиде при професионалист, да му помогне да открие отговори на въпроси на които човек сам не знае как да си отговори. Тук във форума едва ли ще намелиш нужните познания и професионализъм, които да ти помогнат в дълбочина. А също и време - задълбочена работа в тази посока изисква време и желаие.

3. Отново, ще си позволя да кажа, че всичко зависи от теб и от образът за теб самата която държиш в главата си. Вярваш ли че заслужаваш уважение? Склонна ли си да си прощаваш грешките? Склонна ли си да прощаваш на другите?

Вярвам, че ще намериш правилният път за себе си и смятам, че ти вече си тръгнала в правилната посока. Също така вярвам, че на хората им се случват само неща с които са способни да се справят. Така че, действай да си изгардиш правилно самочувствие – отново съветът ми за посещение при психоаналитик остава - и запомни, че това самочувствие не идва отвън, а отвътре.

Успех!

25.   Авторката:
Номер 24 - мислила съм много пъти да посетя психолог, но не съм го правила никога до сега. Още повече, че живея в малък град и не знам да има психлози тук. Аз самата много се интересувам и обичам да чета психология. Много ме бива в съветите (или поне така си мисля) към другите хора, но на себе си не мога да помогна. Или по-скоро мога, но не мога да дам всичко(максимума) от себе си за да променя това, което не харесвам. Относно самокритиката - прави сте всички, които сте споменали, че съм МНОГО самокритична, но критиката ми към мен самата е НАПЪЛНО КОНСТРУКТИВНА И УМИШЛЕНА. Повярвайте, имам МНОГО какво да променям в себе си. Възхищавам се на хора със силна воля, успяли да се променят в посоката, в която те искат.

26.   Виждам, че много хора се опитват да ти дадат съвет в една или друга посока, но ти все успяваш да ги обориш в коментарите си и да докажеш, че ситуацията ти е в безисходица. Няма как да харесваш хората, когато ти сама не се харесваш и си така недоволна от самата себе си. Недоволството ти към теб самата, автоматично проектираш върху другите. Сигурно си имала неприятни изживявания в детството, които са оформили вътре в теб, мнението за теб, че не те харесват, уважват и търсят. Както и да го казваш, невъзможно е сто процента от хората да не те харесват! Остави другите на мира. Работи със себе си.
Как си с английския? Ето една книжка, която би могла да ти спести посещението при психолога, но ако я прочетеш и направиш всички упражнения вътре. Написана е от лидера в областта на самооценката и самочувствието. http://amzn.to/28Ky9kw Айде, пиши след една година как се е отразила книгата и как се чувстваш :)