Проблем с най-добрата ми приятелка
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1850 пъти
Здравейте!

На 22 години съм и искам да споделя за проблем, който имам с най-добрата си приятелка (дори вече не знам дали мога да я нарека така).
Преди да започна да разказвам искам да кажа, че тя учи в България, аз уча в чужбина, от което може би дойде част от проблема.

Та така... ще започна от това, че до скоро тя беше като сестра за мен, пишехме си нон-стоп, говорихме си всеки ден, знаехме всичко една за друга. Нещата започнаха да отиват на зле от около година. Аз излизах с едно момче и тя тогава ме караше да се чувствам постоянно зле, защото досега никоя от нас не си беше имала приятел. Наговори ми какви ли не неща, че я зарязвам, че не помня нищо свързано с нея и т. н. Аз не исках да се караме, защото не исках едно момче да е причината за това.

Само, че след малко по-малко от година, тя си намери работа и познайте какво стана.. Всичко това, за което ме обвиняваше започна да го прилага върху мен. Тя работеше до късно, аз всяка вечер я чаках, за да говорим, докато един ден просто не ми прекипя. Родителите и и близките и също постоянно ме обвиняваха за каквото и да се случваше около нея и дори може да се каже, че мразеха периодите, в който аз се прибирам (летни и зимни ваканции).
Така дойде един ден, в който аз просто и казах да престане да ме търси, защото не мога постоянно да се нагаждам спрямо нея и да се държи с мен сякаш съм някой доста наивен човек.

Тя съответно не ме остави, продължи да ме търси, докато аз отново не и казах да ме остави. До някаква степен, защото ми идваше в повече, от друга страна- защото исках да учи за изпитите, които приближаваха, та реших, че е по-добре за нея да сме скарани, за да може да балансира между изпити и работа, а не постоянно да се съобразява с мен. Може би не беше най-добрият начин, но съвсем в началото родителите и ме обвиняваха за невзетите изпити и аз просто чувствах, че не искам отново някой да ме. Междувременно аз се прибрах, за почти 2 месеца я видях 1 път, защото тя започна да не се прибира заради мен (само за сравнение през останалото време на годината се прибираше всяка седмица). След края на сесията и казах, че съм направила всичко това, за нейно добро, очаквайки, че ще ме разбере...

Обаче... напротив... тя започна да ме обижда, да ми крещи, да се държи нагло и безцеремонно с мен всеки път, когато се опитвах да се извиня. Единственото, което я интересуваше беше да ходи на работа, даже на 2, не си говорехме и чувахме за доста дълги периоди просто защото тя заяви, че не може да си говорим постоянно, както е било преди. Опитвах се да поправя нещата, ставаше все по-зле, докато в един момент тя не ми постави условия да говорим за определен период от време на ден. Аз спрях да контактувам с нея, защото това ми дойде в повече.

Тези дни тя имаше рожден ден и аз реших, че ще я изненадам за рождения и ден. Писах и и се срещнахме. Тя се държеше сякаш не сме скарани, но за мен лично беше кошмарно да нямаме какво да си кажем сякаш. След което тя ми заяви, че няма да се чуваме всеки ден, а през няколко дни, защото работим вече. Общо взето за единия час, в който я видях разбрах, че животът и се върти около пари и се е превърнала в абсолютно различен човек. Каза ми, че въпреки всичко си оставам най-добрата и приятелка, но не може да говорим всеки ден, защото работим. Съответно мен много ме заболя от това, но не казах нищо, защото все пак имаше празник. Аз и казах тя да ме търси, когато реши, въпреки че тя в момента приключи с работата и си седи без абсолютно никакви ангажименти за лятото, аз също. Но общо взето отново разбрах, че тя иска да диктува това, което се случва във взаимоотношенията ни и че вече я интересува само материалното.

Понеже не ми се случва за пръв път някой да ме поставя в позиция, която да чакам... наистина се разочаровах много, не знам какво да направя. Може би и аз съм виновна, но се чувствам сякаш хората злоупотребяват с доброто ми отношение към тях. Дайте ми съвет, защото никога не съм се разочаровала толкова много от близък човек. Опитах да говоря с кого ли не, родителите ми също много ми помагат, но усещам как изпадам в някаква депресия заради случващото се.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 11 месеца hash: bf081c91a2

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей! Имам почти същият проблем. Аз съм момиче на 15, най-добрата ми приятелка е колкото мен. Уча в България, а тя в чужбина. Вначалото нямахме проблем, но след последното и връщане в България нещата коренно се промениха. Започнахме да се караме почти всеки ден и да си говорим куп неприятни неща, поради причините, които ти си изброила (без работата, защото все още сме ученички). Бяхме 1 месец скарани без да си говорим, 1 седмица в добри отношения и това се повтаряше многократно. При последната ни караница явно и двете не издържахме и вмомента не сме се чували от месеци. Моят рожден ден мина скоро, но тя дори думичка не ми изпрати. Чувствам се зле, че не сме както преди, но едновременно с това не мога да оправя нещата. Винаги, абсолютно винаги аз пренебрегвам егото си и се извинявам за неща, за които дори понякога нямам вина само, за да сме си в добри отношения, но вече не мога, просто не искам да си причинявам това, защото се унижавам сама и се чувствам като най-лошата възможна приятелка, тъй като това момиче ме кара да приемам вината за караниците като моя грешка и това влияе на психиката ми. Докато четях историята ти видях в нея моята най-добра приятелка и себе си и осъзнах как изглежда това отстрани. Много бих искала да ти помогна, но наистина не знам как. Като човек със същия проблем мога само да разбера как се чувстваш и да ти съчувствам. Според мен вие с твоята приятелка имате една идея по-добри отношения от моите с моята приятелка и мисля, че при теб да се свържеш с нея би бил добър вариант, но ти познаваш момичето по-добре и трябва да прецениш дали това ще повлияе или не. Успех!

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: a9c452a415

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Мило момиче запази си приятелството, но разбери, че вече сте големи. Да се чувате всеки ден е огромен ангажимент и бреме за двете ви. Вие сте си навлезли в личното пространство и от там сте развалили приятелството си. Има една сентенция, къси посещения, дълги приятелства. бъдете си приятелки, чувайте се 1-2 пъти в седмицата и имайте приятни изживявания, а не обсебване, ангажимент. Понякога може да си изморена и да не искаш да си сама, не трябва да се чувате всеки ден, това не е нормално. Аз имах такава обсебваща приятелка, която наскоро колкото и да съм любезна и възпитана, просто и казах, че ме натоварва и ми омръзна от вечните и въпроси. Като ме види и ме почва, ама аз ти писах, защо не ми отговаряш, ами защото имам нужда от лично пространство, а тя просто звъни на врата и ме почва. Е няма как да искам такова приятелство, то ме натоварва. Или много си отслабнала, какво става, отговарям й, имаме проблеми в момента, знаеш много добре какво става, имам нужда от повече време за себе си, за семейството ми. Ти вече не ме обичаш, както преди, не искаш да си с мен... Приятелството ни беше ежедневно, като вашето, опитай се тактично да й кажа, когато съм в почивните си дни, тя иска да се виждаме и сутрин и следобяд, а понякога си търси повод за да мине и вечер през вкъщи /живеем на близо/. Опитай се човешки да и обясня, но не разбира, затова просто я игнорирах тотално, защото ме обсеби и усещах как главата ми се пръска и се притеснявам, от този контакт, беше радост за мен, когато отиде някъде, просто защото тогава можех да си почина.

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: 97d29fa444

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Мисля, че имате малко грешна представа за приятелството. Това не е битка за надмощие, доминация и т. н. Първо за мен е малко странно да се чуваш с някой абсолютно всеки ден. От днес за утре едва ли се е променило нещо и разговорът така ще е изцяло битов, което е тъпо за някои хора. После това, че си й казала да не те търси е мнооого голям гаф и трябва да мине време, за да се оправи. Приятелството не е физическо присъствие, а за мен е по-скоро чувство за подкрепа, да знаеш, че даден човек е там за тебе. От написаното излиза, че ти си по-виновна, така че е нормално сега да си в слабата позиция. И да, хората се променят. Тя със сигурност не се интересува само от материалното, но вероятно сега кариерата й е приоритет.

 

...

горе^

преди: 8 години, 11 месеца hash: 6b83b7a67b

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравейте! Благодаря на всички за коментарите, мнението ми е наистина много важно за мен, тъй като наистина не съм попадала в такава ситуация до този момент.

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: ec795319be

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Вие вече сте големи момичета, а историята ми звучи като за първокласнички! Приятелството не се измерва в това колло пъти се чувате, виждате или т. н. Приятелството е нещо много по-дълбоко. Но дори гаджетата от разстояние не си говорят всеки ден, това е крайно задушаващо! Тя има вина, но и ти имаш. Изчерпали сте приятелството си, както някои хора вече казаха.

 

...