 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Не виждам смисъл да продължа
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 2207 пъти
Здравейте! Просто искам да споделя нещо, а няма на кого другиго. Не търся помощ, това не е зов за помощ, защото се отказах да вярвам, че мога да получа такава. А и не искам.
От години се боря с едни състояния, по-известни като депресия. Слушам хората около мен да си говорят за това колко депресирани се чувствали и т. н., но си мисля, че и идея си нямат какво значи да си "депресиран. Всичко започна, когато бях едно дете с безгрижен живот. За един много кратък период се случиха някои лоши неща, които изживях изключително лично. Бях емоционално и психически осакатен, съсипан. Детството ми приключи изведнъж, а аз потънах в носталгия по безгрижните години. Първо започнах да се изолирам от хората - в началото малко, а с времето все повече. Като дете имах приятели, с които излизах да си играя. Имах и детски трепети, заради които неведнъж съм се бил(за да се докажа какъв мъж съм :д). Постепенно всичко се промени - приятелите ми изчезнаха нанякъде, а аз останах сам. Предпочитах самотните занимания. Започнах да се изолирам и от семейството си - спрях да им споделям какво мисля, какво чувствам, през какво преминавам. А годините си вървяха, нижеха се. И така, за да стигна до днес, когато се чувствам емоционално изолиран от света.
Депресията удари самочувствието ми. Семейството ми внуши чувство на вина, заради поведението ми. Караха ме излизам, да бъда сред останалите. Чувствах се виновен и засрамен от самия себе си. Където и да отивах, с когото и да бях, се чувствах непълноценен. Вина. Срам. Страх, че може да бъда отхвърлен и да остана сам. За толкова години не можах да си намеря сериозна приятелка. Не знам защо, но лесните момичета никога не са ме привличали. Имах нужда от момиче, с което да се подкрепяме един друг. На няколко пъти решавах, че съм открил това момиче... Бях готов на всичко, за да е щастлива; за да я защитя от опасностите наоколо; за да й вдъхна сигурност. Но нещата никога не бяха взаимни. Винаги оставах сам. С годините доверието ми се поизчерпа и аз се разочаровах от жените. Подходът ми към тях винаги е бил на първо място създаване на приятелски отношения, проява на уважение. Но накрая някой, който действаше абсолютно противоположно, обираше точките. Може би грешката ми е, че гледах(а и все още гледам) на жената като на някой, който може да ми помогне, да ме вдигне на крака.
Много хора(мисля си, че повечето хора) на мое място биха се пречупили. Преди 4 години достигнах дъното - самонаранявах се, пиех, пушех треви и разни глупости, нямах никакво желание за живот, хора, на които разчитах, ме предадоха... Исках да умра, но нямах смелостта да сложа край. Преди 4 години достигнах дъното на едното спираловидно пропадане, което бе започнало някъде още през 2004-2005 година. Въпреки това отново се изправих на крака, стиснах зъби и напълно сам се стабилизирах. Започнах да спортувам, да гледам с какво се храня, спрях вредните вещества и начин на живот. Помогнаха ми и антидепресантите, които приемах около 1 година. Взех решение да приключа с антидепресантите и да се справя с реалността, такава каквато е. Успявах до миналата година. Животът ми през последните 10 години може да се опише така: "Две крачки напред, една назад. ". За един некратък период дори беше "Една напред, две назад. " Изгубих много време в борбата си с депресията. Почти всяка седмица си повтарях отново и отново ЗАЩО съм жив, за какво живея, за какво се боря, и т. н. Всеки ден, в който трябва да свърша нещо, беше истинско предизвикателство да се мотивирам да изляза от нас. Безсънието също ме смазваше.
За тези има-няма 10 години имаше немалко случаи, в които бях на косъм да се откажа от борбата. Налягаха ме мисли за самоубийство - спомням си тези периоди през 2009-та, 2011-та, 2012-та... До днес. Ако трябва да използвам метафора, за тези горе-долу 10 години вървя сам през тунел, където цари непрогледен мрак.
От няколко месеца тази депресия се завърна и ме унищожава бавно и методично. В момента дори не търся помощ в лицето на близки, психолози и психиатри, защото ми писна. През последните три години бях решил, че най-сетне ще спечеля тази война, но днес осъзнавам, че това е война, която не може да се спечели. Дадох големи жертви, това е истината. Изгубих способността си да изпитвам любов. Всъщност, не бих казал, че изпитвам любов към близките си, а по-скоро привързаност. По празници и различни поводи се опитвам да покажа някакво чувство, нежност и т. н., но реално не чувствам нищо. Няма значение дали имам рожден ден, дали е Бъдни вечер, Коледа, Нова година Великден - за мен всички дни са едни и същи. Просто не изпитвам никаква тръпка или вълнение. За тези години изгубих приятелите си или поне хората, които считах за приятели. Мисля си, че съм най-самотният човек на планетата... Опитах се да променя това безброй пъти досега, но точно тук всеки път удрях на камък.
Не съм човек, който се предава. Обичам да печеля. Но не виждам смисъл да водя повече тази война... Прогресът е толкова малък, а победите са толкова пирови. След всяка спечелена битка с депресията, се чувствам по-празен и по-самотен от преди. Тази празнота вътре в мен ме смаза. Просто ме смазва.
Преди 3-4 години взех решението да се боря, да не се предавам. И спечелих голяма победа. Но няколко години по-късно отново съм в същото положение и се чувствам по-самотен откогато и да било. Къде е мотивацията да избера да се боря и сега, когато след няколко години отново ще съм в подобно положение? Това е вечният кръговрат на Ницше. Стремя се да гледам максимално обективно и рационално. Смисълът в човешкият живот не е да служи на Бог, да върши добро или т. н. Смисълът е да оцелее и да предаде гените. Ние сме носители на генетичен материал. Може би, ако имах деца, които да пазя и възпитавам, щеше да има смисъл да се боря. Но отново - не мога да ги създам от нищото тия деца. Имам нужда от жена до себе си. Знам каква жена искам, от каква жена имам нужда. За 10 години не успях да я намеря и вече се съмнявам, че изобщо ще успея някога.
Няма смисъл да продължавам напред. Не мога да намеря сила в себе си и да приключа веднъж завинаги. Това противоречи на инстинктите ми. Искам да умра, докато се боря. Просто трябва да реша дали мога да продължа да живея с тази празнота и самота в себе си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 0ebc20b191 |
|
1. Смисъла да споделяш тук е никакъв. Въпреки, че това е сайт за споделяне какво биха могли да направят хората зад екраните за теб.? Всеки ще ти каже "Не се отказвай, бори се ", но ти това вече го знаеш. За времето отделено за да пишеш това или пък да се депресиран колко лош всъщност е живота можеш да направиш много по - съществени неща. За да намериш жента каквато искаш по - добре се стегни, намери си добра работа ако нямаш, излизай повече. Не ти трябват приятели, а просто познати. И без това истинското приятелство не е срещано почти. Не можеш да искаш от една жена в днешно време да е с теб ако ти можеш да и предложиш само това да се обвърже с емоционално осакатен човек. Мисля, че проблема ти е, че не изглеждаш здраво стъпил на земята човек въпреки, че казваш, че можеш да им предложиш защита..
Ж16
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 699e735609 |
|
2. Ще продължиш, тая празнота я има у всеки. Някои я заглушават със социални емоции, други с работа или хоби, трети с пиячка, пушачка, дроги или кльопачка, четвърти са я приели като нещо естествено и не губят сили да се борят с нея, и си живеят както могат, пети се филмират и се самоизмъчват, опитвайки да се борят срещу природата човешка. Срещу какво се бориш? Срещу собствените си мисли - каква ирония. Смени си мислите, научи се да мислиш приятно, полезно, градивно. Бъди деен - това тяло иска движение и работа, за да се зареди с ендорфини и да не остава време за глупости и меланхолия.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: e4bd9ce292 |
|
3. Дa, ти сaм си знaеш причинaтa дa нямaш генa до себе си- търсиш тaкaвa, която дa ти помогне.
Но ние инстинктивно бягaме от тaкивa мъже. Ти не си годен дa дaдеш към моментa, a имaш нуждa дa вземaш. Но и товa нямa дa ти помогне по никaкъв нaчин. Временно ще почувствaш "въздух", но ще искaш повече и повече докaто изсмучеш изворa нa "живот" зa теб, докaто ти избягa.
Товa, което търсиш в другите, ти трябвa дa откриеш в себе си.
Любов, силa, нaдеждa, мечти, те сa в теб. Трябвa със себе си дa се сбориш, товa е нaй- голямaтa човешкa биткa. Лесно е човек дa се изгуби в собственaтa си ментaлност. Към моментa си емоционaлен инвaлид, товa е с което трябвa дa се бориш. Не кaзвaм, че ще лесно. Aбсолютно вярвaш, че aко имaш женa и децa до себе си ще бъдеш щaстлив. Не! Ще нaпрaвиш нещaстни и тях, нямaш кaкво здрaво дa предложиш, сaмо можеш дa вземaш сегa.
Спри дa търсиш нaвън сред други товa, което е в теб в същност. В себе си трябвa дa го откриеш. И силaтa е в теб, и щaстието.
И проблемa е в теб, не в другите. Зaтовa и трябвa ТИ дa си го "излекувaш", решиш, никой не може дa го нaпрaви вместо теб. Психотерaпевт може дa ти помогне дa стигнеш до същносттa нa товa, което спирa прогресa в теб, товa, което те води до зaдъненa улицa, тaзи подсъзнaтелнa формa дa сaботирaш себе си. Имa нещо, зaрaди което смятaш, че нямa дa успееш сaм дa се спрaвиш, a сaмоти можеш. Не знaм дaли не сa ти внушaвaли в детството, че не можеш, че си неспособен или е другa причинaтa, но сaм спъвaш възможностите си дa реaлизирaш себе си и бъдеш щaстлив.
Потърси помощ, но при психотерaпевт, a не в жени или приятели нaвън. Те не могaт дa ти помогнaт, сaмо ТИ!
Успех!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 1a4bcef282 |
|
4. Авторе, не се отчайвай и недей да мислиш за смърт, повярвай не си единствен ти така, аз искам много неща и то все нормални, да си намеря работа, да имам до себе човек който да обичам и който да ме обича, да имам семейство, искам и друго.. искам и още.. А всичко става с малка бавни крачки и понякога си мислим че сме се приближили до целта но нещо започва отново да ни отдалечава, появяват се пречки и хиляди трудности по пътя ни. Щом имаш нужда от човек до себе си не си създавай никакви критери, за да можеш да намериш подходящата жена бъди с момиче което да ти харесва като жена и да те привлича и то ще се случи от самосебе си, имай позитивна нагласа а ако не стане със една все ще се появи друга. Но трябва да се абстрахираш от този образ на жената която според теб ще ти бъде нужна, трябва да забравиш за него, вероятно той ти пречи. Не търси в жената закрилник и отеха а се опитвай да я опознаеш, бъди нейн приятел, ако прозреш че се опитва да ти се качва на главата и да те използва не се занимавай но ако виждаш че тя те харесва и се стреми към същото като теб значи че си намерил човека, чувствата също са много важни, трябва да има тръпка все пак говорим за партньор в живота като любим. Повярвай след като си мъж не е толкова трудно да бъдеш приятел на жена ако го има желанието и от двете страни, по трудно е друго да бъдеш с човек който не обичаш!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 4956616c6d |
|
5. Все едно си описал и мен. Аз съм същата, само че при мен това е от около 5-6 години, а както ти си писал при теб е от повече. Не знам даже дали има смисъл да ти кажа, че всичко ще се оправи или пък да ти пробутвам някакви представи, че животът е хубав. Ти сам виждаш как е и едва ли не измъкване за такива като нас няма. Аз съм се отказала, някои биха ме сметнали за луда, а може и такава да съм, не знам. Според повечето не трябва да се предаваме, а напротив. Аз се отказах, защото няма смисъл. Не съм умряла заради това, че няма човек до мен или пък нещо друго. Свикнала съм си и сама. Мислех си, че хората като нас са доста малко, а тук срещам такива, които са като мен- по-затворени, без самочувствие едва ли не и самотни. Много ми е гадно да чета подобни истории, но ако тръгна да пиша и аз ще е същата работа. Не знам какво толкова си преживял, всеки си знае за себе си, но знам какво е да си в такова състояние и да нямаш мотивация за нищо. Преди ходих на психолог, но се оказа безсмислено. Жената ми говори едно, аз си знам моето и няма сила, която да ме убеди, че всичко ще се оправи. Просто не знам как другите са радват на глупости като празници, любов и други такива. И при мен празника е един обикновен ден, но даже не изпитвам привързаност към семейството ми. Те също са виновни за тези ми състояния, но по-голямата вина е моя. Ядосвам се единствено, че не мога да си помогна сама и явно нямам достатъчно воля, това е. Не съм седнала да рева, че не мога да си намеря приятел, защото не намирам подходящ. За мен ще е достатъчно в човека до мен да намеря поне едно единствено нещо, което ще ми хареса у него.. било то очите му, характера, общ интерес. Но и от това се отказах. Човек може да е щастлив и като е сам, не ти е нужна компания. Дори и ако имах повече приятели от тези и семейство, което да ме разбираше аз пак щях да съм самотна. Преминала съм и през това със самонараняването и още си го правя, не знам защо. Някак си е успокояващо. Само дето не съм пробвала наркотици, ама и те няма да ми помогнат. Може да се почувствам по-добре за определено време и после пак ще е същото. Дори да видя промяна в себе си то ще е за ден. Знам само, че не трябва да се отказваме колкото и да ни е трудно. Искала съм и да се самоубия и сега осъзнавам колко жалко изглежда отстрани, както и всичко, което ти го пиша в коментара, ако трябва да сме честни. Това е слабост, само ще покажем как се предаваме и колко сме слаби. Не се отчайвай, може живота ти да тече всеки ден по един и същи начин и да си изпаднал в депресия, от която сега не можеш да излезеш, но пък може и да видиш промяна. Аз лично за себе си не се надявам особено, но не се знае. Не знам на колко години си, че да си се отчаял, но това не е от особено значение. Човек може да се почувства така и като е на 14, 20, 40, 50. Мен ако ме разберат на колко съм ще ми се изсмеят, че мисля по този начин и ще ми кажат, че живота е пред мен, но аз си знам своето. Наистина ми е гадно като чета подобни истории на моята, но поне не сме единствени.
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 3dba643571 |
|
6. Не мога да повярвам... преди няколко минути споделих своята история, която не знам дали ще бъде публикувана. Боже, човеке. Аз съм женското ти аз с малката разлика, че трева и другите не съм употребявала. Не знам на колко си... аз съм на 25 и повярвай - аз съм ти.... Добре знам какво е да се чувстваш депресиран, най-самотният и неразбран човек на света. Знам какво е да си в безизсходида, да си безсилен, да искаш да се промениш, но да нямаш силата. Аз съм така от 6-7 години.... Какво да ти кажа, същото положение... нямам мъж до себе си, всъщност не просто мъж, няма го мъжът - онзи, единственият и правилният. Нямам приятели и т. н. Не споделям с никой, защото така или иначе няма с кого... стоя си у нас по цял ден, защото няма с кого да изляза. Виждам, че си интелигентно момче. И аз уж се имам за такава, но... Суицидните мисли са с мен много честно, но също като теб хеб нямам сили да се боря, хем нямам сили да се откажа или по-точно смелост да го направя. Нямаш представа колко ми се иска и двамата да срещнем онзи, единственият човек за нас, който ще ни извади от тъмното блато и ще ни подаде ръка, за да можем и ние да сторим същото за него. Не знам кой си, но и на себе си и на теб го пожелавам с цялото си сърце!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 2b94c1f4e3 |
|
7. Боже, тъкмо си помислих, че проблема е много по-сериозен, а то се оказа, че всичко е поради липсата на жена до теб. :D
Та, ти си късметлия. Аз също съм single и съм адски щастлив. Семейство, приятели не могат да ме разберат, питат ме - не си ли самотен, че нямаш жена до себе си, но аз съм по-добре от всякога. Те това не могат да го разберат, най-вероятно ако са на мое място биха били като теб - на крачка от самоубийство.
При мен е обратното, когато съм във връзка с някоя се чувствам по-зле, отколкото когато съм сам. В момента имам цялата свобода на света, не се съобразявам с никого, живея за момента. Скоро не мисля да променям това. Съжалявам да го кажа, но жените не си заслужават усилието. :D
Така, че просто опитай да гледаш на нещата от друга гледна точка. Замисли се колко хора са невероятно нещастни въпреки наличието на партньор и деца до себе си. Защото това има както хубави, така и лоши страни. Скандали, изневери, тийнейджъри и всякакви такива неприятни неща. Общо взето подкрепям и номер 2.
Просто много хора са като теб. Теб те депресира не това, че си сам, а това, че се опитваш да подражаваш на стадото, на стереотипите - изучи се, намери си работа, ожени се, направи си деца. Ако обаче разчупиш мирогледа си, ако дори за момент си представиш, че живота ти може да е различен от общоприетия, самият ти ще се почувстваш много по-добре. :)
Най-вероятно имаш някакви интереси!? Е, намери хора със същите такива. Ако си от малък град, то премести се. След като не харесваш живота си - промени го.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: dbfa003dc8 |
|
8. Ако имаш възможност, прочети за Депресивно разстройство на личността (Depressive Personality Disorder) от книгите на Теодор Милан (Theodore Millon) и колектив. Примерно глава 4 (Chapter 4) от книгата Moderating Severe Personality Disorders и/или глава 16 - Dejected Styles, Forlorn Types, Melancholic Disorders от последната книга Disorders of Personality: Introducing a DSM/ICD Spectrum from Normal to Abnormal (Third Edition).
От тези книги ще разбереш какъв е начинът за справяне - психотерапия (или психоанализа). Обаче повечето психотерапевти не са запознати с този проблем. Поради това психотерапията върви трудно или изобщо не върви. Но ако прочетеш от книгите за Депресивно разстройство на личността, ти ще имаш липсващата част и би трябвало в крайна сметка терапията да се получи.
Друга книга, която, мисля, ще ти бъде доста полезна е Male Sexuality: Why Women Don't Understand It - And Men Don't Either на американския психоаналитик Michael Bader.
Книгите можеш да намериш в Library Genesis, известна още като libgen.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: c8685cb3d1 |
|
9. №3 това са пълни глупости. Ако хората можеха да намерят щастието в себе си и си бяха самодостатъчни, нямаше да търсят нито приятелства, нито любов. Всички нормални хора имат нужда от тези взаимоотношения.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: a394588846 |
|
10. Тъкмо преди малко писах в друга подобна тема за моя опит с депресията. Малко ще се повторя, но... Аз от години бях така и от месец посещавам психиатър, като преди ходих на психилог без резултат. Вземи си направление и върви. ТИ си мислиш, че мъките ти идват от определени външни фактори, но истината е, че нещастието ти идва от теб самия, от душата ти - по-точно от начина, по който реагираш на проблемите, които неминуемо в живота ги има, няма какво да се заблуждаваме.
Всичко се случва от това, че мозъка ти не секретира правилните невротрансмитери. Това се лекува и за година ще си като нов. Уверявам те. Света ще се разкрие пред теб, ще станеш по-позитивен, по-ведър, по-общителен и всичко ще се оправи. Тази депресия в моемнта адски ти пречи в живота и резултатите са видими. Постави се на мястото на някое момиче - при теб идва някой депресар и ти трябва да се впечатлиш от него - какви са шансовете според теб?
Спри всякакви дроги, ами започни да тренираш - това на мен също много ми помогна. Най-много помага лекото кросче за разпускане. Просто вкарва мозъка ти в по-активен режим и те ободрява. Гледай да излизаш и да общуваш повече, дори малко на сила в началото.
Но това са нюанси, основното ще го свършват хапчетата казвам го от опит.
Ако имаш въпрсои пиши, мисля, че мога да ти бъда полезен. Понеже съм минал през това.
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: e27f6643dd |
|
11. Всички хора изпитват празнота. Надявам се да не си хвърлиш живота напразно. Все пак един път се живее и си е цяло чудо да сме това, което сме. Вземи и обиколи света, намери си кауза или си постави за цел да промениш някой навик. Не се страхувай да бъдеш наранен. Все пак няма какво да губиш. Сродна душа може да намериш и на много необичайно място. Просто не се отказвай. Какво означава лесно момиче? Това са етикети, които сами създаваме. Етикетите създават граници, а границите ни превръщат в роби на нашите (не)разбирания. С жена ми се запознахме в един бар. Легнахме си на първата вечер и сме 30 години заедно. През това време много бракове около нас се разпаднаха. Лошо няма. Винаги може да опиташ още веднъж и още веднъж.
Как можеш да бъдеш полезен? Разказвай историята си и виж дали можеш да помогнеш на други хора в твоето положение. Ама ти сега ще кажеш, че на себе си не можеш да помогнеш пък на други ли, а? Представи си един много набожен човек да речем папата. Седи си той във Ватикана. И папата е единствения вярващ в целия свят(някак си всички други са станали атеисти за една вечер). Мислиш ли, че папата няма да полудее? Никой друг не споделя неговото мислене. Папата е сам и цялата негова вяра не може помогне, освен ако няма с кога да е сподели. Бъди полезен, спаси някой живот! Ако ще да е само твоя. Опитай медитация или се обърни към различни религии. Все ще намериш отговор към някои твои въпроси.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 92706505ad |
|
12. Знаете ли всички тука, депресирани, като ви чета и си мисля, че не е нормално още здрави, прави, млади, незагубили близки да изпадате в такова отчаяние.
Ами, помислете бе деца, чудите се какво да работите в града? Да, няма какво, но има села, където населението е по-сплотено.
Аз и на по-стари години ще се преместя на село и няма начин човек да не завъди приятелство - независимо с мъж или жена.
Приятелствата сплотяват хората, не общите интереси, а и на село винаги ще има нужда от един чифт ръце повече, ако ви се занимава със селски труд(който не е съвременното фермерство) а колективен селски труд.
Някои млади хора загърбват града и се преместват на село, и кой знае може и там да си намерите половинка.
Мисля, че е ценно да се опита, а не да мислите за самоубийства и нереализирани мечти.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: e4bd9ce292 |
|
13. Н 9, дa, всички търсят любов, a не душевен отдушник. Никой нямa дa си зaроби животa с някой, който сaмо ще смуче енергия и тя пaк нямa дa му стигa, зaщото проблемa е вътре в него. Нямa дa нaмери рaзрешение у другите.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: f6872188d3 |
|
14. Здравей, изчетох ти историята и изчетох и коментарите на хората по нея. В коментарите няма решение на твоя проблем със сигурност.
Искам да ти кажа какво ми направи впечатление от твоята история. Давам ти един страничен мой поглед на нещата. Ти сам ще си изградиш изводи, защото едно е сигурно. Само ти можеш да правиш каквото и да е с живота си.
Прави ми много голямо впечатление, че свързваш цялото нещо с борба с депресията. Само по себе си именно да имаш за цел да се бориш с депресия води до депресия. Това ли ти е смисълът на живота да се бориш с депресия?
От километри бие на очи, че това е твоята цел. Ти смяташ, че да се бориш с депресия е нещо свръхчовешко. Казваш, че друг не би издържал. Смяташ, че е нещо като постижение. Искаш да си като Ницше ли?
Ти казваш, че не търсиш помощ. Това е защото ти сам си си избрал да бъдеш депресиран като начин на живот. Ти осъзнаваш ли защо избираш да си депресиран?
Не може да победиш депресията, защото това е човешко състояние, което е част от човека. Опиташ ли да се бориш се бориш със себе си и отиваш в кръговрат. Цялата ти енергия отива в тази така наречена борба и това става така, защото си избрал да влагаш цялата си енергия в това. Ясно е, че ти го искаш и е твой личен избор.
Сам трябва да си отговориш на въпросите дали този избор ти дава важните неща за теб. Ако си решил да се правиш на мъченик или философ и смяташ това за правилен избор, ще си останеш в това положение.
Написаното от теб има една единствена цел и това е да се изтъкваш колко си велик, че се бориш с нещо толкова трудно за преодоляване. Дори да ти се струва невероятно, това е факт. Аз лично не бих избрал точно такава борба, защото никой не печели от нея. Няма нищо впечатляващо и уникално в това. Това важи и за тези, които виждат и себе си в твоята история.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: a394588846 |
|
15. 14, като човек, преборил се с депресията ти казвам, че си написал откровени глупости. И с цялото си нахалство си заклеймил останалите мнения. Имай малко срам, като пишеш подобни неща. Даваш ли си сметка колко негативен ефект може да има върху автора твоето мнение?
Ти някога имал ли си депресия в истинския смисъл на думата, че да се изживяваш като някакъв гуру в областта?
Депресията била част от човека. Да, колкото рака или инфаркта са част от човека. Това си е болест на химична основа и се лекува с медикаменти като всяка такава. Да, трябва и воля, но основното е професионална помощ.
И какво предлагаш вместо да се борим с депресията? Просто да сме си депресирани и да се примирим? Има хора, които не са така. Така че със сигурност депресията не е естествена част от човека.
Точно така разсъждавах и аз на времето и това ми коства години наред застой. Няма как да не си отчаян, след като химията на мозъка ти е сбъркана. Хубавата новина е, че се лекува.
Депресията адски много пречи в живота. Само се опитай да се явиш на интервю за работа в такова състояние или да впечатлиш потенциален партьор. Ами няма да стане. И примирението със сигурност няма да ти помогне. Аз години наред бях обречен на самота и примирението не ми е помогнало - гаранция.
Ти даваш ли си сметка какво означава, сутрин да се събуждаш, все едно света се е срутил върху теб и да нямаш сила да станеш от леглото? И как примирението ще помогне? Как смееш да твърдиш, че това е нормално състояние?
Мислете малко, като давате съвети.
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 78576a0f03 |
|
16. Мдааа, донякъде съвпада с моята история. И при мен намирането на партньор се оказа предизвикателство. Последното изживяване преди месец и половина как тамън се сближих с едно момиче, отидохме на планина заедно и един ми я забърса още първата вечер. Беше брутално. Чудих се в кой камък да се спъна умишлено за да си разбия главата и да се приключи. Иначе съм девствен, мъж, на 28. Приех този неприятен факт и почнах да търся различни начини да продължа напред. Изпадал съм доста в негативни състояния, макар че до клинична депресия и медикаменти не съм стигал, и честно казано не мога да подозирам какво точно се случва там. Сигурен съм че е тежко.
Факт е, че реалността е брутална, че много хора се борят със зъби и нокти и си го отнасяме по-чувствителните и по-стеснителните. Такава ни е природата. Боли, и да се борим с нея за да се променяме - пак боли. Аз предпочитам да си използвам силите, но как точно става, сега изучавам.
Това което ми помага обаче е вярата в нещо по-висше (не религията. аз съм нерелигиозен) и съм си доказал по ред начини защо наистина има такова. Ако вярвах, че човешкото съществуване се свежда до предаване на гени и аз щях да се чувствам като теб, ако не и по-зле. Приех, че след като мога да приключа с живота по всяко време, защо да е сега и си движа, макар и доста непоносимо понякога. Имам разни приятели (никой от по-ранните години), най-близките ми са няколко зрели жени, с които споделям каквото мога и които са наясно с положението ми. И те (както и всеки жив човек) си имат своите битки и се опираме един на друг при необходимост... но най-тегаво е да си на дъното. Изпитвал съм го. Нито търсиш помощ нито я искаш. В момента, в който успея да излеза малко обаче търся нещо с което да се задържа, нещо, което да направя за да остана отвън. Има разни практики, които също помагат. Години наред ходих на Йога на смеха и мога да кажа че много ми помогна. И със смях и със запознанства. Да, изкуствено е, но това не го прави по-малко полезно. То е като да си на система в болницата. Инжектираш си "изкуствена" радост до момента в който си готов да излезеш и да живееш отново. За какво? Това вече всеки сам си го намира.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: f6872188d3 |
|
19. До номер 15, номер 14 тука. Да, бил съм в депресия и то доста години. И знаеш ли как я "победих" - като просто спрях да се занимавам с нея. Ходене по специалисти, постоянно мислене за това... именно това подхранва това състояние и става порочен кръг - получава се автосугестия. Който не му харесва да е в депресия, просто да избере да си фокусира мислите върху друго по-ползотворно.
Не мислите ли, че има много по-важни и съществени неща, а не всички да пишете да възгордявате някакво състояние, което в същото време не харесвате.
Главната причина за депресията е лошият начин на мислене. Неуместно е да се правят какви ли не сравнения с други видове заболявания. Медикаменти не помагат, защото те "лекуват" симптомите, а не причините. Причината както казах е неправилния начин на мислене... Това се тренира... Не виждам как някакви препарати ще подобрят мисленето... освен плацебо ефекта, който имат.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: a394588846 |
|
20. 19, не знам за теб, но от моя опит мога да кажа, че много се мъчих с правилно (не)мислене, медитация и какво ли не, но това не само не помогна, ами ме закопа тотално. Помогна ми само медикаментозната терапия. А депресията още не е изучена напълно и причините едва ли са само от мислене или немислене. Тук говорим за определени невротрансмитери, при липсата на които никакво мислене и немислене не ти помага.
Например хората, които ядат често риба, страдат от депресия в пъти по-малко. И това какво общо има с мисленето? Гледаш прекалено ограничено на нещата.
Аз например никога не съм мислил по-различно, но в определен период от живота си бях в сериозна депресия. Едва ли съм си променил мисленето ей така от нищото.
Освен това това с примирението не го разбирам. Ако просто се примиряваме с всичко, то как животът ни ще се променя към по-добро. Ние сме пратени тук, за да се каляваме, учим и развивваме. Това не става с примирение.
Ако сравняваме будистки монах и Стив Джобс, ти кой искаш да си? Монаа цял живот просто е наблюдавал живота, но какво е оставил след смъртта си и кой изобщо го помни, с какво е променил света и как точно се е развил? Стив Джобс може да се е борил, но е постигнал, запомнен е, променил е света към по-добро, сбъднал е мечтата си.
Ако си бяхме толкова самодостатъчни, то никога нямаше да претърпим развитие. Борбата и желанието за промяна е в основата на прогреса. Самата Вселена всяка секунда създава милиони небесни тела, постоянно се развива, разширява. Всеки животински вид се бори за физическото си оцеляване и затова еволюира. Само за момент си представи какво щеше да е, ако никой на света не се бореше. Просто щяхме да спрем развитието си.
Това, за което ти говориш, не е липса на борба, а да не си обсебен от желанията си, но това е доста по-различно от простото приемане на нещата. Не ги бъркай двете, защото си залагаш капан сам на себе си.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: f45674caf2 |
|
21. До 19
Не заблуждавай хората, твоето не е било депресия, а емоционален проблем. Депресията не е просто липса на настроение, а много повече дори изкривяване на съзнанието. Няма как да обясниш на депресиран ппросто да мисли за птички и цветя. Все едно да го обясниш на махмурлия. Няма как депресиран да каже майната му и ако ти наистина си бил такъв, щеше да го знаеш. Виж си епикризата и прочети внимателно диагнозата, ако изобщо си ходил на психиатър, в което се съмнявам.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: e46022d3cd |
|
22. В никакъв случай не посягай на живота си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
