Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Това е доста голяма сила да прощаваш и означава, че нямаш гордост. Дай Боже всеки му на таква способност.

7.   Това е доста голяма сила да прощаваш и означава, че нямаш гордост. Дай Боже всеки му на таква способност.

8.   Дa простя съвсем не знaчи дa дaмвтори шaнс. Зaвиси от ситуaциятa, извършеното и т. н.
Имa нещa които съм простилa, но не допускaм повече хорaтa до себе си. Простилa съм зa дa не се тровя aз сaмaтa с гневa, негодувaнието, дори омрaзa.
В друг случaй съм допуснaлa човекa, но не съм простилa, сaмо съм дaлa шaнс дa докaже нещо си.
Всеки сaм зa себе си решaвa дaли искa и може дa прости, зaвиси зa кaкво стaвa въпрос. Едно знaм обaче, зaгуби ли доверието ми човек, нямa връщaне. Дa, могa дa простя, но не дa се доверя, нито пък прошкaтa ме зaдължaвa по някaкъв нaчин дa допуснa отново човекa до себе си.
Не го мисля нито кaто силa, нито кaто слaбост. Просто подбор и пиукa.

9.   Ох много ме боли тази тема, простих на човек няколко пъти, но ме прави на маймуна и още съм много гневна и ни мога и няма да простя. Единствено се опитвам да съм в мир със себе си, но като се сетя полудявам исками се да викам, крещя ударя дори въпросния човек. Аз съм много толерантна, съпричастна, помагам винаги когато мога, но това чудо, което се изгаври неколкократно с мен, при условие, че години наред съм помагала на цялото им семейство, дадох им невероятна подкрепа и морална и финансова и сега, когато аз имах нужда от минимална помощ и подкрепа, станах неудобна. Кактоо каза един приятел с когото споделих, мен чужд човек да ме помоли, ще свърша тази дребна услуга, а след това което си направила за тях, краката трябва да ти целуват и да ти благодарят цял живот. Няколко пъти простих, хора сме, всеки греши. Но когато си човек, добронамерен си, вместо да го оценят, типично по нашенски давай да мачкаме. Единят път им услужих с колата си, върнаха я ударена, не били те, така съм им я дала. Ок, казах си ламарини. Не им я дадох повече, лоша станах.

10.   Нито едното нито другото.
Глупаво е да си отмъстителен и злопаметен, но пък има и неща, които са непростими. Също така да простиш, не винаги означава "да дадеш втори шанс". Едно е да таиш омраза, едно е въпреки, че си простил да помниш обидата.

Разбира се всички хора грешат и затова много зависи от конкретната случка и конкретния човек. В днешно време има големи раминавания в представите за добро и лошо.
Едни смятат, че са направили грешка, ако са те нагрубили или са се отнесли неуважително, други наричат "грешка" това, че са застреляли някого.

Като цяло, макар и не безгрешни, на възпитаните и моралните хора много по-рядко им се случва да "грешат" и да имат нужда от прошка. Просто, когато си воден от разума и съобразителността почти никога не допускаш да изпаднеш в такава ситуация и ако това се случи, то не е преднамерено и не е ежедневие и заслужава прошка и втори шанс.

11.   Прошката може да бъде тези три неща! Зависи от двамата човеци и каква грешка е направена. Зависи от много неща. Ако един човек прави твърде много грешки или грехове, той не заслужава прошка. Но ако му бъде дадена такава, значи тази прошка е слабост. Прошката е най-бодрият подарък, но тя може да бъде и компромис, и слабост, и християнска добродетел. Зависи от много неща.

12.   Това зависи от две неща - твоето съзнание и как мислиш, че другите ще те възприемат.
Ако ти ударят шамар, да простиш вътре в себе си, да не се озлобиш и да не отвърнеш е голяма сила, но за по-голямата част от обществото ще си слаб и безхарактерен. От тяхна гледна точка те ще са прави - щом не си могъл да отвърнеш на агресора вероятно си слаб(хората често си служат с готови модели и стереотипи), но те не могат да видят вътрешния ти свят и от какви подбуди не си реагирал. Егото ни и чувството ни на значимост, ни кара да изглеждаме добре за обществото, затова и ти задаваш този въпрос, за да знаеш как той би се възприел от нас - обществото. Това е и едно от най-трудните предизвикателства в живота, да постъпваш правилно, въпреки че обществото ще те смята за глупак в някои случаи, когато не се вписваш в модела, който то смята за правилен.
Да не отвърнеш на шамар, може да е и от страх... те просто изчисляват най-вероятния модел защо не си извършил нещо, което те смятат за редно. Въпросът е на кого искаш да се харесаш - на себе си или на хората?
Както се казва "суета на суетите, всичко е суета".

13.   Силни са хората който могат да прощават но пак много зависи от ситуацията, ако виждаш че човек се разкайва, извинява се за това което ти е причинил, но ако не му пука за станалото тогава е отделен въпрос. Не мисля че даването на втори шанс е слабост, зависи от характера и от това до колко си държал на човека иначе във повечето случай съществуват изключения. ж. 27

14.   Напротив, силни са тези, които могат да прощават! Ама да простят наистина, а не само на думи. Защото на думи е лесно, трудното е да простиш вътре в сърцето си.
А, иначе всеки греши понякога и е хубаво да знаеш, че можеш да получиш прошка и да продължиш напред без угризения, че си сгрешил, но за да се случи това и двамата трябва да сте силни. Ти, за да признаеш, че си сгрешил, другият-за да ти прости. И в идеалният случай да забравите напълно за проблема. За съжаление рядко става така, особено ако грешката е сериозна. Защото едно е да простиш някоя детска лудория от която няма да има никакви последици, друго е да простиш нещо наистина сериозно. И все пак винаги е хубаво да намериш в себе си сили за да простиш, защото в крайна сметка и ти не си безгрешен и не се знае кога ще си от другата страна и ще молиш другите за прошка.

15.   Зависи за какво става дума. Едно е да дадеш втори шанс на сервитьорката да ти донесе кафе без да го разлее върху теб, а съвсем друго да простиш на някого, защото те е предал грозно. Според мен колкото по-голямо е прегрешението, толкова по-излишна е прошката. Да не мислите, че добрите хора ей така ще ти забият ножа в гърба, че и със засилка? Щом е могъл веднъж да ти причини нещо толкова лошо, значи не е надежден. А щом не е надежден, той ще го повтори. Клюкарят пак ще иска да разкаже тайните ти (особено ако си го бил предупредил да си мълчи предишния път и той не го е спазил), крадецът пак ще ти открадне жената/работата/нещо друго, измамникът пак ще те убеждава да инвестираш в пирамида, а побойника или изнасилвача пак ще го прави. За прошка е нужно човекът отсреща да изрови земята със зъби - дължината на рова и дълбочината му зависят от степента на прегрешението му. Когато го е направил, той ще разбере, че не може да прави каквото иска и после да е измъква само с едно "Извинявай! " Ако го улесняваш, той ще си каже: "Ама то било лесно! Правя си каквото искам и после е нужна само една тъжна муцунка и "Извинявай", за да го забравят! " При това положение всеки би продължил да го прави, защото наказанието не е достатъчно демотивиращо. А частта със силата - да простиш веднъж на някого при описаните обстоятелства е сила. Да простиш втори, трети, четвърти път и т. н. вече си е слабост, защото човекът отсреща или не може да се промени, или не иска, а ти нямаш силите да го отделиш от себе си. И в двата случая ти не си нищо повече от един наивник, който не може да скръцне със зъби и да прекъсне порочният кръг. И тук нещата са свързани с количеството - отровата в малко количество може да помогне, но в голямо количество вреди. Така и с постоянните прошки за един човек.

16.   Прошката си е изцяло християнска добродетел и изобщо не е проява на слабост. Напротив, само силните хора прощават, слабите мразят. Да мразиш е много лесно, омразата обаче бавно и сигурно те разяжда отвътре. Не мога да кажа, че съм мразил силно някого, но в един доста дълъг период бях постоянно негативно настроен и това ми пречеше изключително много. Рядко изпитвах щастие и постоянно нещо ми липсваше, постоянно бях отрицателно настроен. В един момент обаче, Бог ясно ми показа, че животът си е много по-хубав, отколкото аз някога дори съм предполагал. Помогна ми да осъзная, че аз съм един голям щастливец и че, когато човек е добър и позитивен, всичко се случва изключително лесно. Затова не се оставяйте отрицателни чувства, като омраза, завист, егоизъм и т. н. да ви владеят, тотално ще ви вгорчат живота.

17.   Номер 15 за да обвиниш в нещо някого трябва да имаш доказателства и да си сигурен/а че е било точно така, дори пред закона така се процедира, не могат да те осъдят преди да се отчни дали е извърешно това престъпление. Понякога нещата не са както изглеждат например можеш да се отречеш от приятел които ти е говорил зад гърба но след като не си чул/а нито видял/а е възможно да не е истина, ако информацията е била грешно предадена. Или за изневяра, по същият начин, не може да се вярва на сляпо върху съмнения само защото си изгубил доверието си в някого, ако ти е изневерил тогава е трудно да се спечели това доверие но ако не е тогава на какъв принцип произлиза всичко? Та щом е така то по добре из начало не е трябвало да се събираш с човека защото дори да не е вярно ти започваш да се филмираш примерно, че може да има нещо общо с съдедката, със колежката, със всеки който е от противоположният пол и с който си го виждал/а да общува и ако реши някой да внесе интриги по между ви ще успее. Според мен има прошка за всичко въпреки че за престъпленията по принцип няма как да се прости, има хора който не могат да простят изневяра други пък физическо посегателство и това е нормално защото се смята като за някаква сериозна обида и постъпка а други биха простили ако найстина държат на човека. Но иначе всеки може да каже нещо което не мисли или да скрие, излъже-такива случай съществуват в ежедневието, не е нормално да смята като прегрешение ако не е било със цел да навредиш или нараниш, разбира се и ако не се случва често и постоянно всеки го е правил, всеки човек може да се сгреши.