2. Приятел, наистина ти съчувствам. Въпреки че живея в родния си град, със семейство, покрай приятели и близки, и аз често се чувствам самотна. Според мен, това е крастата на настоящето. Не съм се оправила от това, чувството си е перманентно, но мога да ти кажа на мен кое ми действа добре:
1. ) Въпреки че и покрай тях не съм напълно щастлива, излизам максимално често с приятели, дори и с такива, с които не съм толкова близла. Мисля, че комуникацията е много ключов фактор. Не подържам ли жив контакт с някого в рамките на ден-два, започвам да се чувствам ужасно.
2. ) Не знам до колко адекватно е като съвет и дали би те устроило, но колкото и крайно да звучи за някои, без да го правя редовно, от време на време обичам да си подпушвам тревица. Ако не си опитвал, не те вкарва в друг свят, но просто почваш да мислиш по-перспективно и терзанията ти започват да ти се струват незначителни. Абе по-добре си е животът, ако го правиш в умерени количества и темпове, колкото и жалко да звучи.
3. ) Изтегли си някой зврееерски тъжен филм. Когато съм много тъжна, така правя, целейки душевно раздиране и горчив рев. Много пречистващо чувство. После със сигурност ще се чувстваш облекчен. С тъжните песни е също, но по време на процеса е по-агонизиращо, поне при мен хаха :).
4. ) Това, което може би има най-силен ефект върху мен, но и изисква повече време и сравнителна подготовка, е доброволчеството. Ако си в София или друг по-голям град, потърси за организации в интернет. Аз имах опит с една, чрез която отиваш в сиропиталище за ден и се занимаваш с децата - говорите си, играете си, четеш им, учиш ги на нещо и т. н. Според мен, ако животът има някакъв смисъл, то той е това. Ако не обичаш деца, има и много приюти за кучета, където можеш да вземеш някое кученце и да го разходиш... А защо не и да си го вземеш. Ако пък си в някое малко селище, можеш да помогнеш на някоя баба/дядо.
4. ) Нямам опит с това, но съм чувала, че е хубаво в такива моменти човек да се запише на курс по нещо, което му е интересно - хем ще придобиеш социални контакти, хем ще се развиеш, хем ще се разнообразиш.
5. ) Чети книги, особено ако си намериш някакви, свързани с проблема ти. Аз в момента издирвам подходящи за себе си - и да не помогнат кой знае колко, поне биха ми подействали като отдушник.
6. ) СТОЙ МИНИМАЛНО НА ТЕЛЕФОНА/КОМПЮТЪРА СИ. Аз в момемта се опитвам да превъзмогна този проблем, защото просто усещам как ми изпива времето и енергията, но още не ми се получава и не мога да говоря за резултат.
7. ) Разхождай се.
8. ) Ако го усещаш сериозно, преглъщай гордостта и говори с психолог.
Човеко, наистина искрено се надявам да съм ти от полза, защото знам какво е чувството. Само горе главата и знай, че няма какво страшно да се случва, защото можем да минем прз всичко и това е страхотно. Прави каквото пожелаеш. Изход винаги има, освен накрая, но краят всъщност не е толкова страшен, т. е. няма какво дс те плаши.
Наистина, учудвам се и на себе си, че взех съобщението ти толкова присърце, но наистина е важно за мен да се оправиш и да се чувстваш пълноценен човек!
|
