 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Това депресия ли е?
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 1855 пъти
Здравейте! Момиче съм, почти на 20 години и споделям, защото откривам заедно с приятелите ми доста неприятна промяна у себе си, и се надявам, чрез ваша помощ поне да опитам да я превъзмогна.
Допеди около година не можех да си обясня как може някои хора да не са щастливи, като постоянно възприятие за света около тях. Самата аз бях такава - неописуем оптимист. Не че са ми се случвали за тази една година.. Единственото различно е, ще вече съм студентка, с което лесно свикнах. Все още обичам много да живея и да се радвам на живота, но вече сякаш не намирам смисъл. Преди живеех с мисълта, че смисълът на живота е щастието. Но просто го бях приел като клише, без да се замислям особено. Някак успях да опровергая това си мото и може би това е причината за настоящата ми меланхолия. По време на гимназиалното ми образование, намирах немалко беща, с които да се занимавам. Покрай неописуемото учене в университета, все си казвам как нямам търпение да намеря малко свободно време, в което да прочета някоя книга, да изгледам някой филм. Две от любимите ми занимания. Сега имам време и сякаш съм в дупка. Нямам енергията да довърша един филм. Омръзва ми ужасяващо бързо, дори да е интересен. Бях започнала работа, именно защото исках да се разнообразя - е, същата работа, само дето бях и още по-изморена. Замисляйки се, осъзнавам че се смея и доста по-рядко, което е плашещо, защото промяната за толкова кратък период, е наистина рязка. Преди бях наистина много жизнерадостна, даже приятели, с които не съм се виждала от месеци, в поседствие забелязвят неловката промяна. Запопнах да си водя дневник с това, което преживявам. Въпреки че не вярвам особено, е възможно да ми подейства като отдушник, а може би от това имам нужда?
Дали пък не е от възрастта и неяснотата относно живота? Ще се радвам искрено на съветите ви.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 83aee6e9ad |
|
1. "Дали пък не е от възрастта и неяснотата относно живота? " - мисля, че е от това. Не си в депресия(при такива разсъждения). Нищо не споменаваш за интимен живот, интимен приятел и секс!? Знаеш, че в тялото се движат хормони, на които то е подвластно и когато те се пренебрегнат, то напомня за това, именно както напомня и на тебе. Жена на 20 години е с ураган от хормони, които трябва ежедневно да се уталожват, а това става само със секс или много спорт. Ако не започнеш да практикуваш едно от двете, положението ще стане по зле. Не си ли чувала израза, "какво се мръщиш като незадоволена жена". Доволната жена е весела и щастлива, усмихната и приветлива. Пожелавам ти го!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: b6dae791f4 |
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 153a30516c |
|
3. Ами така действа стреса и преумората. Излизай повече сред природата, спи повече, спортувай на въздух.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: c3d966561f |
|
4. Има нещо, което те потиска в ежедневието - определен човек или хора, или нещо друго... добре се замисли какво по - точно и при първо възможност ГО/ГИ ЕЛИМИНИРАЙ ОТ ЖИВОТА СИ!
В свободното си време вместо да седиш да четеш книги или да гледаш филми ходи на разходки СРЕД ПРИРОДАТА!
И не се връзвай на глупости от сорта на: ааа ми така е, нормално е да се чувстваш така, защото вече порастваш и това е истинския живот - това ще ти го кажат хора, които също не са щастливи и изпитват задоволоство, че и други започват да не са щастливи като тях.
Никога не се отказвай да търсиш какво те прави щастлива и като го намериш не се отказвай да го правиш за нищо и за никой на света!
А ако това нещо спре да те прави щастлива веднага започвай да търсиш друго - в никакъв случай не се примирявай с живот без твое си лично щастие!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: bd5e2ba208 |
|
5. Причината е липса на духовен живот и цялостно възприятие за това, какъв е смисъла на живота. Понеже си пораснала, си осъзнала, че смисъла на живота няма как да е "да си щастлив" (т. е. да изпитваш радостни емоции) и моментни удоволствия. Смисълът на живота е да си поправиш грешките от минали животи и да растеш в духовен план. Все повече хора ще се лутат като тебе, защото за съжаление липсата на духовно познание води до това. Възпитават ни родители, които в повечето случаи нямат никакви познания, нито се грижат за духовното ни израстване. По-елементарно развитите личности нямат този проблем, но за по-напредналите липсата на духовно развитие и знания води точно до депресия и хронична умора.
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 41d8c8c57a |
|
6. Просто ти трябват вдъхновяващи неща, нови стойностни хора, обичливо гадже, някакво хоби...
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: e5e9f65aa5 |
|
7. 5 - Т. е. по-добре е човек да останае "елементарен"?
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: bd5e2ba208 |
|
8. 5. съм. Не, разбира се, просто има хора на ниско интелектуално ниво, които не се замислят за непреходните неща и нуждите им се свеждат до елементарно задоволяване - ядене, пиене, секс, къща, мебели, кола и други от този род. Това им е достатъчно. Докато има хора с по-напреднали души, които имат нужда от пълноценен духовен живот, и ако не си го осигуряват, то душата страда. Това е.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 0250fcc990 |
|
10. Аз съм авторката, малко повече от месец по-късно. Не съм сигурна, дали коментарите ви са ми помогнали, но смятам за редно да дам обратна връзка, макар и за толкова кратък период. Смятам, че начинът, по който св чувстваХ е често срещан сред хората, поне съвременните такива, и силно се надявам, че коментарът ми може да повлияе положително на някого!
Първо, да отбележа, че отново не се е случило кой знае какво, явно, надявам се, предишното чувство е било моментно. Все още животът за мен е някакво незначително, моментно и безмислено събитие. И преди си живях с тази "философия" и преди се учих старателно да ѝ се наслаждавам, и въпреки желанието дя се развивам и "усъвършенствам", да не отдавам толкова голямо значение на успехите и неуспехите. Според мен отдаването на значение на каквото и да е, е супер безполезно и вредно, особено ако е лично. Надсмиването вече е друго нещо, особено ако е лично. Та, в последните година-две това си е нещо константно за природата ми, следователно явно не е бил това проблемът.
Лесно завързвам приятелства, имам умерено количество (, колкото и тъпо да звучи тази дума в подобно изречение) приятели. Най-близките и 90-на% от общия им брой са дългогодишни, такива, с които не сме имали проблеми, такива, с които се дърпаме нагоре, с които се възхищаваме едни на други. "Приятелите ми" и "нещо негативно" нямат нищо общо. И те не са били проблемът.
Семейството ми също е чудесно. Освен някакви дребни неща, които моментно да ме дрязнят, родителите и сестра ми са хора, които освен че се обичат и подкрепят и въпреки че и ние не сме хора, които нямат абсолютно никакви проблеми, просто не се концентрираме толкова върху тях. Или поне не един пред друг...
Е, тъй като не се сещам за друг основен аспект от човешкия живот и човешките взаимоотношения, стигна се до предполагаемия фактор, който всъщност е част от последните.
Въпреки че животът би бил много лесен, ако се придържаме към някакви клишета и цитати, за огромно мое съжаление, съм развила някакъв сериозен скептицизъм и просто не мога да следвам просто така нечии думи. Но понякога може да ги съпреживея. В случая е нещо от сорта на "Не живееш, ако не обичаш" или нещо производно, дето се намира във фейсбука на 2/3 от 13-годишните момичета.
Така.. Любовта.. Преживяла съм немалко за скромната си възраст, но нямам нерви да разкажа всичко. С две думи, беше, така да се каже, процес, траещ общо почти 6 години, свързан с едн единствен човек, като продължителността му беше такава: 4 години щастлива любов, макар и не през цялото време споделена -> 1 година болезнено възтановяване от заминаване на момчето на другия край на света, поради независещи от нас причини -> ненадейно завръщане => можете да си представите надеждата и изобщо представата за чудеса и знаци от съдбата, и цялостната еуфория, но все пак, колкото по-високо летиш, толкова по-болезнено падаш => след година искрено щастие, паднах с огромна скорост, поради същата причина -> още точно година решаващ катарзис. Изводите, предвид преживяното, са естестввно драматични. Относно бившия ми възлюбен, осъзнах, че въпреки че винаги ще имам положителни чувства и даже Обич за него, ще искам само най-доброто за него, не бих се върнала при него. Сигурно за първи път го казвам, но вече наистина не съм влюбена в него. Относно периода от живота ми, наречен "след него", имах, и може би все още имам значителни затруднения да се влюбя, да се привържа към мъж... Въпреки, че бившият имаше наистина много несъвършенства и го обичах с всяко едно от тях, след него само търсех такива в мъжете, които се опитваха да грабнат вниманието ми и въпреки че не намирах, колкото по-настоятелни ставаха, толкова повече ме отблъскваха, което всъщност е нормалнл... Това вече може и да е здрав разум, но за разлика от приятелките ми, с които не се различаваме чак толкова, изпитвах сериозна трудност, колкото и да съм пияна в някоя дискотека например, да позволя на някое момче, колкото и симпатично и приятно да ми се струва, да ме целуне, а съм искала. Просто го преживявах доста дълбоко. Или просто ми е трябвало време.
В крайна сметка, без да съм го осъзнала, според изчисленията ми, точно два дни след споделянето на проблема ми тук, наистина без да имам никакво желание, в момемт, в който бях ядосана и напрегната, а това се случва рядко, случайно се запознах с един младеж, за когото, колкото и да е рано и несигурно още, смело мога да твърдя, че грабна вниманието ми. Въпреки че ми е приятно, даже не ми е нужно да си представям някакво бъдеще с него. Мисля че драмата около влюбването и приятното напрежение, което създава то, са били единственото, което ми е липсвало. За това избягвам да се впускам в подробности. Дълбаенето е излишно, може би, все още превантивно гледам да не се впускам в него.
Последният месец беше наистина страхотен, въпреки че освен новото ми запознанство, абсолютно нищо не се е променило - близките ми още са живи, здрави и любими, както преди, щурците още пеят така, както преди, още си живея живота, без да ми пука особено, така, както преди. Така че, потиснати хора, не мога да ви посъветвам нищо, защото се придържам към случайността, но уповавайки се на нея, знайте, че не знаете колко хубаво нещо ви чака, да речем, два дни след днес! :)
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 08bcdd5df3 |
|
11. Здравей! И аз съм на 20 години и аз съм като теб! В университета се виждам с колегите ми, но след лекции като се прибера в общежитието ми е много тъпо и скучно! Аз съм от София!
|
...
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 3b02bfaae1 |
|
12. В това отношение не смятам, че си като мен. Аз се прибирам от лекции, защото съм изморена, не защото нямам какво да правя навън. С колегите ми подържам приятелски и топли взаимоотношения, но просто все още не са ми толкова близки, което смятам, е ок. Отделно, от години не съм скучала. Не че се занимавам със супер много и съществени неща, но просто успявам да се чувствам добре дори само, гледайки безцелно през прозореца.
Това според мен е въпрос на възприятия и единственото, което мога да те посъветвам, и то без да съм уверена, защото си различна личност от мен, е да се опиташ да се погледнеш отстрани, звучиш ми вглъбен в себе си човек.
Извинявам се, ако не съм права, но май не мога точно да се поставя на мястото ти.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
