Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ох, нямаш представа колко сходно се чувствам през по-голямата част от живота си. Все едно аз съм го писала. Още се чудя - аз ли съм повредена или света? Сигурно аз, защото не виждам никакъв смисъл да ме има, нито пък Вселената да съществува...
Просто преди ужасно много време един фотон е кихнал без да иска и така се е появила Вселената. Без смисъл, без замисъл, вероятно така и ще изчезне.
Имам някаква огромна дупка в мен там, където другите хора имат нещо като вътрешен баланс и тази дупка постоянно ми убива.
Все си мисля, че някакъв смисъл би трябвало да има, но не го намирам. Нито в мен, нито извън мен.
Намирам нещо подобно само в отделни моменти, когато за миг усещам, че точно сега всичко е такова, каквото трябва да бъде - че съм точно там, където трябва да съм. Но това е за кратко. После пак започва търсенето.
Ще следя отговорите с интерес.

7.   Клиширано, но историята ти все едно аз съм я писала до голяма степен. Винаги съм се чувствала различна, не на място. Винаги са ме вълнували много по-важни и ценни неща, отколкото материалните. Аз съм между материалния и духовния свят, така се усещам. Но това не ми дава щастие, чувствам се заседнала - нито на едното, нито на другото място. Разкъсвам се и не намирам щастие. Както е казал коментара над мен, в отделни моменти виждам надежда, но тя бързо изчезва. Чувствам се много изгубена. На другите им е толкова лесно - учене, работа, мъж, деца и т. н. сякаш всичко е по план. Аз не мога, страх ме е от неизвестното, не мога да се впиша....

8.   Чудесна тема! Чудесни коментари!
На прав път сте, деца. Не унивайте! Нещата могат да бъдат и много по-весели, и същевременно - сериозни.
Стремете се да събудите творческото у себе си, по всякакви начини. Оставете нещо след вас - размисли, поеми, рисунки, музикални творби., вибрции...
Няма да пиша често, но с интерес ще следя темата.

чичо ви Ray

10.   Моятa предвaритено зaписaнa пиесa... свърши мaй. "Свирехa" моят живот, контролирaхa и нaсочвaхa събития зaдействaни по "мои" уж желaния, но в същност продукт нa вътрешнaтa нaстройкa, дизaйнa ми, моделът ми... съответните хормони зaдействaни в точните моменти.
Кaто нaстроено дистaнциооно нa тв- то, в толковa чaсa дa се обърне нa друг кaнaл, дa звънне зa чaс...
Е, от кaк се освободих или блокирaх тези хормони, чрез които сме тaкa лесно мaнипулируеми, явно нещо в "глaвният чип" дaде нa късо и вече просто не действaм по схемa. Не обичaм, не се привързвaм до емоционaлнa зaвисимост, толковa съм свободнa. СВОБОДA! Не знaм кaк дa го обясня, едвa ли ще ме рaзбере някой, по- вероятно дa ме обявят зa лудa.
Но aз съм свободнa, емоционaлно, духовно свободнa, физическaтa свободa всички я имaме- можем дa съществувaме или не тук и сегa, товa си е нaше решение, но е подтискaно чрез шибaните хормони и инстинкти зaложени в нaс от добрите "дизaйнери", от създaтелите ни.
Вмествaм се добре в животa кaто цяло, но вече не съм контролируемa. Трудно е дa се обясни...

12.   "Проблемът не е, че животът е твърде кратък, а че чакаме твърде дълго, за да започнем да го живеем. " Ж29

13.   Здравейте, не вие не сте наред а света и системата по която е организиран. И аз като малък имах усещането, че отношенията между хората са много странни и не са това което трябва да бъдат, липсва им топлота и съчувствие и всеки сякаш се интересува от само от себе си. Когато станах християнин и започнах да разбирам осъзнах, че тази система по която света се ръководи е зла и в Библията е оприличена на поредица от зверове а също и на идол. Това е неестествена, зла система която е допусната от Бога да продължава до определено време за да се изпълни Божият план, тогава тази система ще бъде разрушена и повече не ще я има.

14.   Няма страншно. Просто си осъзнала, че не е необходимо да следваш стадото овце, даже е противопоказно.
"Не е признак на добро здраве да си добре приспособен към болно общество".

Дълга тема и не знам къде да се концетрирам. Кои са тези "важни" неща? Нима някой може да даде точен отговор? Нима това не зависи от гледната ти точка. И то във момента. С годините трупаш повече знания, но с тях идват много повече въпроси...

Ако трябва да синтезирам най-важното - "Търси истината, защото истината ще те освободи". Във всяко едно отношение.

Да ти кажа и някои конкретни неща все пак - не се опитвай да се нагодиш към другите. По скоро насочи погледа си към себе си. Бъди критична към себе си. Опознай как работи света. Ама наистина. Не е нужно да ти харесва. Това е най добрия начин да се защитиш от него. Избери си принципи, твои лични, не нечии чужди. И ги следвай стриктно. Само така ще си в мир със себе си. Не, че този път не е самотен и ще ти е много лесно. Но поне няма да си поредната кукла която не знае коя е. И в стремежа си да постигне някаква индивидуалност, прави всякакви глупости, насила. И се блъска между свърх самочувствието и презрение към самата себе си, в редките моменти когато осъзнае, че е просто "емоционална проститутка".

Ако толкова настояваш да намериш "важните" неща - почни и от малките неща. Научи се да намираш радост в тях. Музика (ето например това : "bit. ly/2cbdWDx"), фотография, някакво хоби в което влагаш всичко от себе си. Човек който си пренебрегвала а като се замислиш, не го е заслужавал. Не ти говоря за някой който ти се натиска и чака да си разтвориш краката, а просто за човек който винаги се е държал добре с тебе а ти си се държала по хладно, може би. Или просто помогни на непознат в нужда. Все неща които най малкото ще освежат живота ти и може би ще ти донесат някаква утеха и удовлетворение. Но някаква кардинална промяна, след която от утре "ще виждаш всичко", и "ще си наясно какво е важно"- едва ли :)

Успех. Не само на тебе а и на всички които са на този самотен и доста мъглив път :)

15.   Нека другите участници в тази тема не се обиждат, но на мен лично ми направи силно впечатление номер 10. Не знам защо, четейки думите й, си представих ярко синя, зареденя мълния която хвърля пращящи езици през цялото време. Така силно е заредена от букет от чувства, спомени, желания. Само не мога да разбера как си успяла да се "освободиш от тези хормони". И защо мислиш, че те са ти най големия фактор. Ние, хората, рядко си даваме сметка колко силно влияние ни оказва околната среда. Почти винаги този процес е не осъзнат.

А и какво значи "не съм контролируема"?

16.   Оф 15, ми тя си знае какво е имала в предвид, са, защо се занимаваш?
Имаш нужда да се направиш на много умен, или...

17.   16, ще ти кажа - Нямам нужда да се правя на умен, а просто ми беше интересно. Ако начина по който пиша ти се е сторил твърде "умен", съжалявам те. Ако сигурно се хванеш да четеш Бредбъри(сигурен съм, че не си, а и се съмнявам, че ще :)), той ще ти се стори нобелов лауреат (кофти думичка, а:))

Виждаш ли, аз уважавам хората които обичат да мислят със собствената си глава, вместо да се движат със стадото. Подозирам, че всички хора писали тук (с изключение на теб, разбира се) са такъв тип хора. Но Номер 10 ми се стори по-различен тип човек, за разлика от често срещаните по нашите ширини тъпи кифли които дори и като няма какво да кажат по темата, се чувстват длъжни да се изкажат. Особено когато никой не ги пита. И често започват изреченията си с "оф", пишат "са" вместо "сега". И особено много обичат да обсъждат другите, така се чувстват много "умни". Но най-вече ги е яд, че никой, никога не се интересува от тях, освен ако нямат конкретни, заоблени физически характеристики. И не са "властелинки на всичките си пръстени". А дори и да имат такива хмм "дарби", интереса към тях рязко спада след като прескочат 30ка.

Всяка прилика с реални лица е напълно случайна :)

19.   Чудно ми е какво е подтикнало 16 да напише този абсолютно лишен от смисъл коментар. Освен ако тя всъщност не е 10 и се е засегнала от думите на 15.

Аз се включвам само защото 15 ме бодна с Бредбъри. Любим ми е откакто съм се научила да чета. На 16 няма да й се стори като нобелов лауреат, тя няма да има търпение да прочете и един кратък негов разказ, защото "са, защо се занимаваш".

Хайде, приятен спор :)

20.   Н 10 съм, ще се опитaм дa ти отговоря н 15.
Не съм контролируемa в смисъл, че вече имaм пълнaтa свободa дa нaпрaвя своят избор нaпълно свободнa от чувствa/ емоции нaклaнящи към "техните" очaквaния. Освободенa е моятa собственa логикa, "отворени" сa ми очите дa речем и не приемaм нищо нaложено по кaкъвто и дa е нaчин.
Естествено, че хормоните не сa единствен фaктор, но чрез тях се контролирaт възприятиятa ни нaй- лесно. Ще ти посочa сaмо един зa пример- окситоцин, хормонът нa. любовтa.
Огромно влияние окaзвa околнaтa средa, особено в последният век "подпомогнaтa" от фaрмaцевтичните лaборaтории по поръчкa нa упрaвлявaщите светa и съвсем доброволно приемaнa от нaс. Други подобни "помощи" сa хрaнa, водa, въздух.
Явно обaче, имa нaчин дa се зaдействaт aнтителa и дa се борят с подобни "помощи" кaто с който и дa е вирус.
Опитвaм се дa обясня сухо и мaкс. логично, но в същност е по- комплексно.
A предстaвaтa ти е... достa точнa :)

21.   За да избегнем евентуално объркване, аз съм 14, 15 и 17 :)

20, признавам, че знанията ми по темата за хормоните са на любителско ниво и може би не съм прав. Това което аз знам, е че, да, те оказват голямо влияние върху нас, нашите тела, желания, поведение. Но това е на биологично ниво, и човек който е малко по-самоосъзнат, си дава ясна сметка за този фактор. Дали може да го заглуши? - Навярно. Да го елеминира напълно? - Не мисля. А относно любовта - това е толкова сложен процес, особено днешно време, особено след определени години, че даже не искам и да навлизам в темата. Евентуално първично привличане не означава почти нищо в контекста на дълготрайна и ползовтворна връзка, и за двамата. Виж, ако си някой пубер, ефекта е много по-голям, разбира се. И тогава може да обрисуваш този феномен както си искаш, но истината е, че да, тялото ти просто изпълнява заложените си програми и ти казва, по начин по който даже не можеш и да осмилиш на този етап - "виж кво, този отсреща е подходящ за възпроизводство, направи там квото смяташ за необходимо, че да си легнете" :)

А изкуствените външни фактори, като лекарствата, за които споменаваш - да, знам, че тук вече нещата са много по-дълбоки и се случват невероятно жестоки неща и хората си вкарват какви ли не боклуци без да знаят, които буквално ги зомбират. Но знам, че този феномен е по-широко разпространен на Запад. Аз лично, не пия лекарства, освен може би парацетамол, когато настина :) Така, че не мога да говоря от личен опит :)

Но много повече време съм отделил в проучване по темата как точно ни влияе средата. И съм на мнение, че именно средата е най големия фактор който ни формира. Малцина си дават сметка, че са буквално пластелин в ръцете на хората за които никога няма да чуем, които подготвят "терена" на който всички ние "играем". И ние съмвсем закономерно, просто реагираме по много определен начин на тази внимателно дирижирана "постановка". Медии, фармацевтика, лайфстайл, икономика, социални порядки. Всико това е просто част от методите по които формират всички нас. Дълга тема, с която предполагам, че всеки тук е запознат, малко или много, и си говорим за едни и същи неща :)

19, разбира се, че си права и това по-скоро е някой пубер. Само да уточноя- за мен "пубери" са и доста индивиди които са над и на около 20, понеже така мислят и се държат :) Това е нагледен пример за проблема който Номер 2 изтъкна накратко. Който пък, от своя страна, е съвсем целенасочен и дирижиран феномен. Не само в България, но и навсякъде. Просто тук хората са по-семпли(да не използвам други термини) и доста по-лесни за манипулация. И съответно ефектите от това са доста бързи(само за 20-30 години вече и населението е тотално деградирало) и доста стряскащи (например, опитайте се да направите забележка на деца в автобуса, които не остъпват седалките си на възрастни хора, за видите кво се случва :))

Но за едно ти завиждам, 19 - ще ми се и аз да бях израстнал с Бредбъри. Може би щях да съм много по различен сега. Но за добро или за лошо, първо се научих да бъда особено гадно копеле. Закона на джунглата важи с пълна сила, днешно време повече от всякога в миналото. Чак после разбрах, че съм обект на различни фактори, като среда, хормони, психологически процеси и прочие. Трябваше да отправя доста дълбок и далечен поглед в миналото си, да разбера какво точно се е случило и защо, ама наистина.
"За да разбереш бъдещето, първо трябва да разбереш миналото".
Проблема е, че това е неспирен процес. И все научаваш нещо ново. Но това е и идеята...

16, няколко думи и за тебе - Предполагам, че си написала някой особено злобен текст под номер 18, който админа е решил, че нема да мине :) Не се сърди. Аз лично не искам да те обидя. Не съм и аз човека който ще те съди. Ти имаш пълното право да си такава каквато искаш. Просто когато това твое право, те кара да се цепиш така неадекватно, както вече и други хора ти казаха, и вече засягаш и останалите, това е проблем. И ние имаме право на някаква ответна реакция. Моето описание може би не ти харесва. Но това е живота на много хора, като теб, които аз познавам. Повечето си мислят, че са си супер. До някоя година. После осъзнават, че са нищо. И последствията са много и различни, от чисто психологична гледна точка. Но нито едно от тези последствия, не е благоприятен за тях и те накрая просто се самоунищожават, волно или неволно, по един или друг начин.

Понякога, в момент на наивинитет, ми се ще да вярвам, че някое дете като теб, ще чуе хора като нас. И ще си даде сметка за някои неща. Почти никога не се случва, ако трябва да сме честни :) Но пак - живота си е твой. Дано да не съм прав. За твое лично добро.

Та по темата - Затова и някои индивиди, като автора, които усещат всичко това, започват да се питат какъв е смисъла. Усещат, че нещо не е наред, че играят някаква невероятно тъпа игра дори и без да искат. Защото техните желания не са техни, наистина.

Чудя се само, когато пътувам в метрото и гледам хората забили погледи в телефоните си, колко от тях си мислят такива работи? И дали малцината отправили втренчен поглед през стъклата, не наблюдават сивото и размазано петно, наречено "техен живот", което профучава пред очите им така бързо...

Понякога виждам хора като Номер 20. Понякога направо усещам техните "пращящи езици от светкавици", както се изразих по горе. Но какво да им кажа? Колко много изписах само тук, и какво значение би имало това в някакъв евентуален разговор? Какво следва от това? С какво би помогнало това? Отговорът на всички тези въпроси е "нищо".

Дано всички ние намерим отговора който търсим, сами за себе си...

Късмет на всички. И най-вече на номер 16 :)