 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Постоянно ме нападат, че съм се притеснявала
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 1403 пъти
Трудно е да се даде съвет, когато историята е разказана от само една гледна точка, но ще се постарая да бъда максимално обективна и безпристрастна.
Беше шести юни, когато започнах нова работа. Знам, че ключа към добрите отношения са широката усмивка и възпитанието. Посрещах всички с "добро утро", "добър ден", "как сте" или "как си" съвместно любезна усмивка. Бързо се запознах с всички и вече усещах симпатии. Една от колежките само усещах някак да не ме приема. Има комплекси и явно не харесва себе си, заради което постоянно оглежда и забелязах, че злослови след по - хубавите колежки. Няколко пъти опитах да завържа разговор с нея, но тя доста безразлично отговаряше само с "да" или "не". Реших, че просто е неконтактна и недовъзпитана... докато един ден не чух да обсъжда непозната за мен колежка, че била много отдръпната и не я харесвала. Тогава си спомних всички наши разговори и се зачудих кой реално е бил отдръпнат. С почти всички се разбирам, но усещам, че те може би не могат да приемат, че отивам там на работа и държа отношенията в граници. Няма да ме видите като повечето колеги да се чувствам по - добре на работното място, отколкото у дома и да коментирам с искрена тъга и печал как жена ми пак се е разготвила на сладкиши и шкембето ми расте, след което с укор да изкоментирам как една от колежките не яде пържени картофи и хляб, гласно пред всички, все едно е нечия работа.
Обрана съм, няма да ме видите да се смея просташки, любознателна съм и обичам да разговарям за идеи и подобрения, не ме вълнуват разговори за други хора, затова често съм предимно слушател. При последната среща с колеги отново поздравих "здравейтее", но отсреща не ми отвърнаха. Просто ме подминаха и всички задружно се запътихме накъдето бяхме отишли. Седнахме за малко и те започнаха да плюят против колеги, които не познавам, да си споделят клюки и да си разказват тяхни си неща. Усмихвах се докъдето можеше за да не стоя като аутсайдер, единия колега говореше много и гледах да не го прекъсвам, понякога хората имат нужда да бъдат изслушвани. Изпих си кафето, когато тъкмо бях решила, че съм станала невидима, и някой от компанията каза на висок глас "ей, ти какво мълчиш така, срамуваш ли се, притесняваш ли се, какво? ". Останах като потресена, защото всички ме гледаха като парашутист, на което отговорих "не, нищо ми няма" и те продължиха да си говорят техни си неща. Стана ми зле, защото не ме поздравиха, когато аз ги поздравих, нито някой попита как съм или говореше на тема, в която мога да се включа.
Много съм общителна и позитивна, но има хора, в чиято компания се чувствам адски зле и сякаш ме карат да се чувствам виновна, че не говорим. Сега, например, с една от колежките, онзи ден отидох да и занеса едни кутии и тя почна да ми говори, аз отвръщах, разпитвах, смях се с нея и т. н., не е проблема в мен, не мисля. Просто има ситуации, в които в компания хората си говорят за "онази гадната колежка Кинка" или "онази вечер като ти се обадих... еди какво си", и нов човек като мен няма какво друго да направи освен да си мълчи и да кротува. И най - тъпо е точно тогава да ти извикат в лицето, че само се притесняваш и мълчиш. Ми, то и да не се притесняваш ще се притесниш...
Тъпо ми е, че всички си се познават и аз съм малко така ни в клин ни в ръкав, приемам ги каквито са, но не усещам те да го правят. Постоянно усещам оглеждане, изчакване да излезна от стаята. Просто не знам.
Освен да си трая и да си работя, друга идея нямам. Абсолютно не смятам, че съм неконтактна, просто се иска и от двете страни да има желание. С една колежка веднъж бяхме сами и аз започнах да говоря, и почти всеки път разговора протича така:
АЗ: Как сиии? :)
ТЯ: Добре.
АЗ: Как е настроението днес, има ли работа?
ТЯ: Скука, не.
АЗ: Къде беше почивните дни?
ТЯ: Ми почивах си, бях на кино.
АЗ: Добре, ами лека работа.
И бавно се оттеглям...
Друг разговор е:
АЗ: Нали харесваш едни шампоани, видях много готин, чакай да ти разкажа с какви неща е...
ТЯ: Ми хубаво.
И директно става и оставам сама в стаята... Супер грубо. А когато съм щастлива за нещо ме гледа лошо. Моето гадже ми изпрати кошница с рози, но объркали стаята и куриера го занесъл в нейната стая и после цял ден се говори за моя приятел, и дори започнаха да се уговарят да ходят на екскурзия и не ме поканиха, защото съм имала сериозна връзка.. представяте ли си. Сякаш ги дразни, че някой е направил жест за мен.
Не знам какво да правя и в мен ли е проблема.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: f5edb5c2e1 |
|
1. Мацка, това е вечният проблем, с който интелигентните хора се сблъскват - мислят си, че нещо им има, защото общуват с малоумници :)
Няма причина да се пънеш да бъдеш любезна с хора, на които не им пука за теб. Ако не ги харесваш - покажи им го по същия обран и възпитан начин, защото другото е лицемерие :) А не искаш да бъдеш лицемерна, нали?
Трудно е, когато си добре възпитан, да започнеш да бъдеш студен с неприятните хора, но реално няма нищо по-естествено от това. Топлото ти е отношение го пести за онези, които го заслужават. На останалите - колегиалност.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: bfabb36974 |
|
2. Въпросите, които засягаш не ме изненадват. Причините са стари като света - комплексирани и неудовлетворени клюкарсващи и интригантстващи мижитурки срещу новия, млад човек. Вариант 1 - ставаш като тях (по добре не), вариант 2 - изобщо забравяш с опитите да се харесаш, защото 1. Това не е важно за теб и 2. Това не е важно за теб и това е всичко. Важно е да осъзнаеш, че тези хора нямат власт над теб, и са на по-долно духовно равнище и няма как да осмислят ситуациите като теб. За тях тази любезност е неважна, защото я нямат за естествена човешка потребност. За тях любезността е само към по-високопоставени или към някого от когото имат изгода. Нямат интерес да ти правят мили очи. Затова бъди корава и си върши работата, без да участваш в клюкарски истории и без да ти пука от тяхното мнение. Иронизирай ги в отговор, когато те конфронтират показно като в случая с въпроса дали си притеснена. Можеше да кажеш - еми в компанията на толкова красиви и умни мъже, кой не би се притеснил (примерно, или нещо по-остроумно от моя пример) схващаш идеята - отговаряш с насмешка над тяхната елементарност. :)
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 5cb47d1cfe |
|
3. Здрасти, изглежда ти си позитивен човек а колегите ти са негативни клюкари и затова не си пасвате. Те очакват да се злобее и да се обсъждат и критикуват хората и да се плюе върху тях. Гледай да поддържаш дистанция за да не се заразиш от поведението им. Малко квас може да закваси цялото тесто, малко злоба може да зарази много хора. А иначе ако искаш продължителни разговори задавай въпроси на които не се отговаря с да или не а описателно. Например вместо да питаш "харесва ли ти това" - да/не попитай "какво мислиш за това" - по-дълъг описателен отговор който включва личното мнение и предпочитания на човека и го ангажира по пълноценно в разговора. Имай предвид, че има доста хора които са негативни, неморални - готови са да вършат недостойни дела за лична изгода, клюкари, предатели и доносници така, че е много добра идея да не разкриваш никаква лична информация за себе си на работа, защото тези хора са ти колеги, но това не значи, че са ти приятели и ти мислят доброто.
М
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 43c1843a83 |
|
4. Има хора, с които се разбираш и такива, с които не се. Това е абсолютно в реда на нещата. Както сама виждаш, в работата ти е пълно със злобливи същества и нямаш причина да се занимаваш с тях, а още по-малко да те интересува мнението им. Съсредоточи се върху свестните ти колеги и толкова. Останалите са напълно излишни.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: af3cba93db |
|
5. Пфф, абе защо се занимаваш с глупости? Вземи се стегни малко в кръста. Това което го казваш не мога да го разбера даже. Нещо, като нищо. Говорела си с колежките, не си говорела. Да не си на 12, че да те интересуват такива неща?
|
...
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 7a53108418 |
|
6. Среадата в една компания, зависи от ръководството. Ако ръководството допуска подобна отровна атмосфера, то прави си изводите за шефовете - и те не са по-добри. А при положение, че не са, не можеш а очакваш нищо хубаво за в бъдеще. Съвета ми е да търсиш друга работа, на тази най-много да се подиграят с теб. Ще отиде утре някоя от тези и ще каже, че не те харесва и че не си вършиш работата добре или че закъсняваш с 5 минути и до там. Това са си реални случаи, от подобни компании, нищо хубаво не очаквай! Смени работата, има места, на които подобно грубо отношение и злословене са недопустими. Не си губи времето, проблемът не е в теб.
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: 1a75d755ca |
|
7. Май месец и аз започнах нова работа и всички ме "мразеха" но аз съм си непукист и гледах напред с усмивка след месец ме приеха, но си остана цялото зло в тях което е и човек не може да се промени ако очакваш това, но ти трябва да си се държиш на ниво винаги, а аз какво ли правя сега. Еми отново съм си любезен и иронично им говоря винага и им показвам с всякакви шеги каакви са и им го казвам направо понякога ако прекалят и когато видят, че не ти пука те нямат какво повече да направят и последното което ще ти кажа е да не се опитваш да се вмъкваш в тяхната жалка компания щ, а остани себе си.
М21
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
