Непрежалима - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124642)
 Любов и изневяра (30687)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6788)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3377)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19414)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Непрежалима
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1037 пъти
Продължих напред с усмивката, която тя така обичаше, силата, която тя ми беше показала, и търпението, на което ме учеше. Но усещам така осезаемо липсата й, както никога. Ракът отне най-истинския човек в живота ми - моята баба. Много ме боли, толкова много, че се чудя как се предполага да мина през това. Страх ме е от всичко, което ми предстои да изживея без нея. Всяко хубаво нещо, което с нетърпение чакам да й съобщя, трескаво набирайки номера й, ме кара да изтръпна, защото осъзнавам, че няма да чуя гласа й.
... Защо не ме послушаха, когато им казах да не ми я взимат, когато се молех да я оставят при мен, здрава и силна, каквато винаги е била. Защо трябваше да преживява всичко това? Тя не заслужаваше болка. Не заслужаваше мъки. Защо трябваше да се бори с нещо, срещу което не мога да й помогна..
Все още се страхувам, въпреки че най-големият ми страх се превърна в част от реалността.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 3 месеца
hash: 2692ca9e13
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Хей - животът е за живите! Това би ти казала и баба ти! Ако можеше, щеше да те научи и как да продължиш, но това е твоят път, през който трябва да преминеш. Вземи си "Пътят на сълзите" на Хорхе Букай. Може и да ти помогне.
Късмет и успех!
Ж29

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 879f7e1547
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Хората не се замислят, но всички ние ще умрем, имаме определен брой години живот които се изнизват бързо и безвъзвратно и които не могат да се върнат и живеем живот в по-голямата си част изпълнен с труд и нещастие. Единствената надежда на човека за спасение в чрез вярата в Бога и Господа Иисуса Христа, защото Бог е обещал вечен живот на тези които вярват и се уповават Нему.

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 077a9101b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Вярата не винаги е спасение. Не копнея за вечния живот. Напротив! Просто се опитвам да изживея този, с който разполагам, ползотворно и значимо, а ми е така трудно (след като тя не е при мен).
- Авторката

 
  ... горе^
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 51739f3f95
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   О, Боже! Това все една аз съм го писала! :( И аз загубих баба си от рак... и да, тежко е! Въпреки че минаха близо 10 години. Какво да ти кажа, за мен тя не е мъртва, не и докато има хора, които мислят за нея и я обичат. А когато ми липсва най-много, просто и говоря. Дали ме чува? Не знам. Но се надявам да е така! Разказвам и за всичко, което правя, за мечтите и плановете си, за това къде съм ходила и какво съм видяла... за всичко! Все едно си е жива и съм и отишла на гости. Може хората да ме помислят за луда, но аз наистина обичам да и говоря, особено когато се е случило нещо важно или интересно. Например тя цял живот мечтаеше да види Париж, така и не успя да сбъдне мечтата си, но аз отидох няколко години след нейната смърт и през цялото време, докато се разхождах имах чувството, че тя е с мен. Е, като се върнах нямаше как да не и "разкажа" колко е било красиво.
Ако искаш и ти прави същото. Знам не е все едно са живи, но е някаква утеха.
Пък знае ли човек, може и да ни чуват? Поне се надявам да е така!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker