ДСС, 91 НЕГ, 73 СОУ
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1946 пъти
Хора, сигурно е малко тъпо, че го поствам тук... Но ме мъчат едни мисли напоследък... Ето я историята:
Аз съм в 12 клас в 73 СОУ (втора немска гимназия). В 6 клас кандидатствах в Дойче Шуле ин София (частно училище към немското посолство по немска система само с германци) и ме приеха, тъй като от 1 до 3 клас живях в Германия и знам немски като роден език. Също така бях и в Американо/немско училище за известно време, затова английския го знам по този начин. Прескочих 7 клас, понеже казаха, че ще ми бъде скучно и постъпих направо в 8 клас. И да, сега съм на 16 и съм в 12 клас ;д. Съжалявам, ако звуча като нарцис. Там се изискваше училището буквално да ти е единственото занимание, нещо като Лайстунг в 91 НЕГ, да речем. Само, че училището беше от 8:00 до 16:30. Аз искам да следвам анимация в САЩ и поради тази причина не можех да се отдам изцяло на скапаното немско образование (занимавам с е с рисуване доста сериозно). Реших да си улесня живота и отидох в 91 НЕГ, където за мен си беше изненадващо лесно. Единственият проблем бяха хората, които постоянно ми натякваха, че не съм правила матура в 7 клас и един вид не заслужавам да съм там, а те тооолкова са се трудили... Това ме накара на намразя и това училище и отидох в 73 СОУ. Хората там са страхотни и образователният процес ИЗОБЩО не се различава от този в 91 НЕГ, освен че сградата и хората са 10 пъти по-готини. Това стана в 10 клас.
Оттогава обаче ме измъчват следните мисли: От 8 клас насам все съм свикнала да съм в елитни училища, да имам високи академични постижения, да се конкурирам с компетентни хора и т. н... В българската система хората не вдигат ръка, не участват в час, да препишеш е свръх лесно а материалът и начинът на учене е смехотворен. От 10 клас насам сякаш само вървя надолу, въпреки че съм с отличен успех... не правя никакъв прогрес. За сметка на това имам повече време за изготвяне на портфолио, рисуване, социален живот и т. н. Но се чудя, дали фактът, че ходя в такова училище ще се отрази на приема ми в университет. Знам, че за САЩ се брои най/вече изпитът САТ и в моя случай портфолио, но името на училището ще има ли голямо значение? Срам ме е да казвам на хората, в кое училище уча само заради името... Тъпо звучи, но е факт и ме мъчи. Всяка оценка изглежда незаслужена, а всеки път когато участвам в час ме гледат като извънземно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 8 месеца hash: b439a25d00

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Звучиш ми като самомотивираща се личност. Въобще не го мисли защо се случва така в държавното даскало и не прегрявай за САТ-ве и Чуждестранни Университети. Просто си намери онлайн курсове за анимация и започни да се занимаваш :) Дръпни си 3DS Max и се научи да работиш с него от youtube tutorial-и, упражни си и Photoshop-а. Ако ти е интересно и се занимаваш, това ще ти спести време, вместо чак след 12ти клас да започваш тепърва да се учиш. Няма да ти е трудно, стига да полагаш усилия и да ти е интересно :) Аз примерно се учих на 3D анимация в Английски университет, но в последствие изгубих тотално интерес и сега не се занимавам. А като се замисля, всичките материали ги е имало в интернет и можех да се науча с 10 пъти по-малко разходи на пари, емоции и т. н. Наистина 2016-та година Университетите са за хора, които нямат мотивация сами да се развиват. Всичките материали са в нета, просто трябва да седнеш и да бозиш яко, което не се научих да правя сам, докато не станах на 22-23 :) П. п. Също и сама трябва да си даваш почивка, нещо което е още по-трудно като самодисциплина. Може да си близо до успеха, но да си преуморена и да трябва управляваш собствения си ресурс. Една идея по-висш пилотаж е, но не плащат луди пари за да не микроменижират :) Сега ако ме извиниш, продължавам да си търся истории за разглобени от секс наркоманки, кво да прави човек, скука :D

 

...