Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Притеснението ти играе лоша шега. Просто преди изпита си преговори нещата на които трябва да наблегнеш по време на карането. Концентрирай се върху тях докато караш. Карай бавно, за да можеш да отреагираш на време във всяка ситуация.

7.   Пичага, и мен ме късаха 4 пъти на кормуване. Първият път ми се падна един луд, който се заяде, че не съм включил светлините (точно тогава беше влязло в сила да се кара на светлини през деня) и ми вика: "изпитът приключи за теб". Вторият път ме скъса един гадняр без реална причина, нямах никакви нарушения и грешки, дори се опита да ме подведе и да ме набута в забранена уличка. Карах много бавно, внимателно и много се притеснявах. Накрая тоя нещастник просто ми каза: "Слабичко беше карането, още не си сигурен с колата, айде следващият път ще го вземеш".... , Направо ми причерня, много се ядосах, после пак допълнителни часове, пак изпит и т. н. На третия път вече си бях виновен, вкара ме в една тясна уличка, угасна ми колата на един завой, който едвам взех, пак ми угасна, спекох се яко и оня прекрати изпита. С всеки изминал път, когато се явявах на изпит по кормуване, ставах все по-неспокоен, все по-притеснен и отивах на изпит със свито сърце. На четвъртият път, както се качих в колата, така и се глътнах граматиката, забравих да си сложа колана, оня вика: "айде от мен да мине, продължаваме" и аз не мога да потегля, угасна ми 2 пъти, направо се панирах тотално, целия се разтреперах. Пак ме скъсаха. Ядосах се на себе си, на инструктора си, на шибаните ДАИяджии. Още помня вторият си изпит, когато онзи ме скъса без да ми каже защо. Всичко се случваше на тъпия изпит. Ако щеш вярвай, но ден преди всеки изпит минавахме с инструктора през изпитния маршрут и ако щеш вярвай, всеки път карах перфектно, защото не се притеснявах, знаех всички знаци наизуст. И като дойдеше изпит яко се панирах, особено след второто ми явяване, на което се чувствах прецакан.

Тогава разбрах, че всичко е на психологическа основа и, че повече няма да науча, а единствено се иска да се науча да съм спокоен зад волана. Вярно, не случих на кой знае какви инструктори, в повечето фирми са трагедия и отбиват номера. Усеща се липсата на полигон за да се свикне с маневрирането. Понеже ме късаха за щяло и нещало, се ядосах и реших, че ще си платя, защото по онова време ( пък и сега не вярвам да е кой знае колко различно) корупцията в ДАИ беше чудовищна. Тогава един пич ме светна, че от ДАИ почти всички са корумпирани и, че всъщност късат и за пари. Не си искат лично, но чрез инструкторите се действа предварително.

Все пак най-накрая си взех изпитът и то беше отново при тоя нещастник, дето ме скъса при второто явяване, бях го запомнил.

Пич, хич да не ти пука, ще го вземеш тъпото кормуване, просто ти трябва практика и да спреш да се притесняваш, а това става с много каране. Не е тайна, че часовете по кормуване са крайно недостатъчни, че не се преподава качествено в школите. Ако трябва смени фирмата, в която караш курсовете, ако си недоволен от инструктора, може да е добър, но да не е подходящ за тебе. Доказано е, че някои учители са подходящи за едни ученици и неподходящи за други. Говори си с печен инструктор, който да те научи преди всичко да се отпускаш зад волана, защото преминаване на червено и НЕспиране на стоп са сериозни нарушения и никой няма да ти даде изпита при това положение. Ако щеш ми вервай, но мен ме късаха за пълни глупости, както по-горе съм ти писал. Обаче съм се убедил, че с времето човек става все по-спокоен и уверен зад волана. След като взех книжка дълго време не карах, после като се качих бях много зле, купих си кола и полека -лека започнах да карам, да се отпускам, да свиквам с колата, с маневрите и т. н. Само карането учи. Намери читав инструктор и ако трябва си карайте повече време, докато свикнеш. Не си провал, просто вероятно си по-интелегентен човек и премисляш нещата повече, колебаеш се и вземаш грешните решения. По-простоватите хора, по-лесно стават шофьори и това не е шега.
Не се предавай, не се сломявай! Аз малко преди да си купя кола, дори си взех часове по кормуване, защото бях и поотвикнал. Карах 3 пъти, после си взех колата и гипс. Постепенно, по малко, първо при по-спокойна пътна обстановка, събота и неделя, после вечер в делнични дни и така посвикнах. Всичко е практика, при шофирането това важи най-много.

9.   И мен ме късаха 4 пъти... и се отказах за близо 10 години. Обаче 10 години след злополучния ми опит започнах нова работа и се оказа, че книжката ми е, ако не задължителна, това поне голям плюс и реших, че е време. Записах си курса отново, скъсаха ме 1 път, на втория се стегнах, пих "мента, глог и валериан" в деня на изпита и всичко мина благополучно. Сега си имам кола и карам редовно и всичко си е ок.
Просто трябва да повярваш в себе си и в деня на изпита да намериш нещо, което да ти отпусне нервите (не препоръчвам алкохол въпреки, че мои приятели и това са правили). Ще ти разкажа за моя изпит, пък дано съм била полезна. Отидох в школата рано и понеже изпитът започваше след половин час имах време да се поразходя. Звъннах на най-добрата си приятелка и я помолих да ми говори за всякакви глупости само и само да не мисля, че след малко съм на изпит по кормуване. След това минах през една аптека и помолих жената да ми даде нещо за нервите. Тя ми даде "мента, глог и валериан". Пийнах си доста и вече с отпуснати нерви, влязох в школата. Дойде изпитващият и се представи. Оказа се, че се казва като починалият ми дядо. Приех това като добър знак (дядо беше страхотен шофьор и реших, че докато карам ще е с мен). Все пак не исках това да продължава дълго, за това помолих да кумувам първа или втора. Качихме се 4 човека в колата. Изпитващият, моя инструктор, едно момче и аз. Момчето кара преди мен и мисля, че мина. След това дойде и моят ред. За щастие изпитващият се оказа нормален човек и като ме видя каква съм нервна се пошегува, че не яде хора. Това малко ме отпусна. Качих се в колата и тръгнах, карах доста бавно и внимателни и само се молех да не ме карат да паркирам (това и до сега ми е слабото място). За мой късмет след 15-тина минути просто ме накараха да спра на едно широко място. Спрях, загасих колата, дръпнах ръчната и слязох. Какво си говореха вътре с инструктора ми, не знам, но видях инструктора ми да се усмихва. И вече знаех! Този път бях успяла! Повикаха ме, казаха ми "честито! " и ме оставиха да си се прибирам сама с транспорта. Обаче на мен не ми пукаше, че чаках автобуса много време...
После, разбира се, правих купон, черпих в офиса и ходих на курс в БЧК (там е лесно) и накрая в КАТ за книжка. И няколко месеца по-късно си купих и кола. Още си я карам и страшно си я обичам. Така, че щом такъв безнадежден случай като моя завърши благополучно и те ще успееш. Няма страшно!

10.   150лв за 1 късане или общо? !? !? !

Приятел, какъв съвет да ти дам... Всичко зависи от теб. Стегни се, помисли за парите, които си хвърлил на вятър, това трябва да ти бъде най-големият мотиватор.
Преди изпита вземи 1-2 таблетки валидол, дишай дълбока и карай. Спазвай правилата за движение по пътищата, да, много са, но се помнят.
И не се отчайвай! Ще се справиш. Трябва да се справиш! И го можеш, просто повярвай със себе си.
Когато бях на изпит, и аз се притеснявах, въобще през целия курс ми беше кофти, но повярвай ми, струваше си.

11.   Съветът ми към теб, а и към всички в твоето положение, е да се примириш и да не се опитваш повече. То си личи, че си негоден за участник в движението, а и си опасен за теб и най-вече околните. Пълно е с "шофьори", мъчили се като теб за книжката, накрая взели я някак и после не знаят елементарни неща и не могат да шофират, като създават и стресови и опасни ситуации на пътя. И преди всички да започнат да ме нападат-замислете се, годен ли е човек за "шофьор", който не може да се съсредоточи в карането и изпитва страх, взел някак си книжката от Н-ти път и впуснал се сред трафика. Годен ли е според вас, ако например срещу него има тир на спушен от клони и храсти път, а той изпитва панически страх? Попринцип човек не трябва да се отказва никога, но тук става въпрос за живота ти и този на околните. Знам, че абсолютно никой няма да се заслуша в казаното от мен, още повече че съм на 17, и при положение, че в днешно време всеки иска/има кола, че даже и две и това да нямаш книжка се приема като нещо срамно. Но пак казвам-на пътя не си само ти.

12.   Първо се успокой. Няма значение от кой път ще вземеш книжка, а да се научиш да шофираш максимално добре и безопасно.
Явно притеснението ти играе лоша шега... Трябва като се качиш в колата да изключиш всичко друго от съзнанието си, освен самото шофиране... Трудно е в началото да следиш за всичко, но с времето и опита става по-лесно.
Ако много ти е напрегнато преди изпита, вземи някакво леко успокоително, например хапче мента, глог и валериан. И не се впрягай толкова! Голяма работа, че са ти скъсали няколко пъти... Това ще ти направи по-внимателен за нещо много по-важно от изпита. За момента, когато ще си качиш да караш сам. Така че гледай на случващото се като на възможност, а не като на провал. ;)
Пожелавам ти успех и дано скоро тези притеснения останат в миналото!
П.П. Аз успях от третия път, но това няма никакво значение към живота ми в момента. Мога да ти кажа, че повечето неща научих СЛЕД като взех книжка, което е показателно за качеството на курсовете...

13.   Горе главата! Карането на кола е като четенето и писането- който има талант се научава бързо, друг по-бавно, но рано или късно всеки го умее. И аз много трудно изкарах пустата му кижка. Два пъти ме късаха, да не говорим колко много часове ми трябаха. Пълна трагедия бях, а всички около мен взеха от раз, голям срам беше. После и като почнах да карам пак ми беше трудно. Просто кошмар хем да гледам, хем да сменям скоростите, на всяка кръстовище гасях... Не съм глупава, вишист съм, умея куп работи ама шофирането хич не ми е сила... накрая си взех автоматик. И ти ще успееш, просто не се отчайвай! Да имаш кола и да можеш да караш е важно в днешно време. Тук не знам какво са ти писали 12 неодобрени има пред мен, но не се оставяй на хората да ти обясняват, че си провал и не ставаш.

14.   Споко приятелю не си сам. И аз го взех от петия път. Всичко беше от притеснение. Един съвет. Малко преди изпита вземи един валериан. Или си отдели няколко минути за медиация. Така ще се успокоиш и всичко ще е наред.

15.   може би трябва да отложиш следващото си явяване на изпит. Все пак трябва да решиш проблемите които имаш, а не да се надяваш на късмет да вземеш изпита. Защото се очаква да управляваш няколко тона купчина желязо което може да убие не само теб, а и съвсем невинни хора.
Ако на изпита не спираш на стоп (може би най-важния знак), какво остава когато си сам и разсеян?

17.   Карането не е за всеки. Затова не бива да страдаш толкова и да се наричаш "провал". Проблемът ти е в притеснението... толкова се фокусираш върху това как се представяш, че забравяш реално върху какво трябва да се концентрираш.
Трябва да ти харесва и да вярваш в себе си.

18.   На пътя няма прошка. По-добре ако ще и 10 пъти да те скъсат, но да се научиш, отколкото да ти дадат изпита от първия път и да утрепеш някой невинен или себе си.

19.   Мене са ме късали 6 пъти като бях на 18!!! Взех книжката от 7мия път, сега съм на 30 и 12 години карам без никакви инциденти и със златен талон. Виж сега, има много фактори да те скъсат когато си млад и съвсем бос шофьор... аз ги помня всичките!
1. Превишена скорост - не се усетих как фучах със 70 км/ч, по едно време виждам поглед от изпитващия, знам, че нещо не е наред.... спирачка, вдясно, чао.
2. Паркиране - успоредното. Че напред, назад като жените.... след 3-тия опит - чао
3. Предотвратяване на ПТП - карам си в дясна лента по булевард и някаква патка направо тръгва. Аз съм с У отгоре... изобщо нямаше да спра, наби ми спирачката и вика, е тя е виновна, ама ти не реагира-чао
4. Паркиране отново :)
5. Пак превишена скорост хаха
6. Скандалния! На кръстовище съм регулирано със СТОП. Спирам. Отсреща ми мига с фарове да тръгвам и аз тръгвам... и тоя тръгва и той! Сещаш се - пак отбий в вдясно...
Но съм благодарен, че ме пуснаха на пътя когато бях готов за там. Виж сега, това не е ташак работа, на пътя умират хора, а някои гледки са просто... потресаващи, като от американска бомбардировка над Багдад или Кабул - човешки части, черва, майката си тракала! Ако не се чувстваш готов за пътя - НЕДЕЙ шофира.

20.   Имам приятел инструктор и ще ти кажа, че те се подиграват на такива като вас и не ви зачитат за шофьори. Съветът на ном. 11 е много разумен, но той трябва да бъде насочен и към масата от бъдещи и станали шофьори. Той сам ми е казвал, че в София има около 200 хил. души, които не разбират защо са в колата и само претоварват движението, а още толкова имат книжка и кола конкетно за гъзарщина. Аз мога да отбележа, че съм забелязал по един човек в колата и малко изглежда суетна лигавщина. Да не говорим, че преди няколко дена един с БМВ мина през една локва и ми направи дрехите на нищо, за да се направи на играч. Вие си мислите, че автомобилите са някакъв лукс и сте Богове в тях, но това само ще доведе София до екологична катастрофа факт. Не е нормално населението ти да намалява, а личните превозни средства да се увеличават, регресиращо е. :) Не е нормално да вървиш със затруднение и да не успяваш да се придвижваш с колело, да има паркирани коли и по тротоарите. Спешно трябва да се увеличат данъците на хора с повече от един автомобил, защото скоро ще се организират недоволни хайки от граждани, които системно закъсняват за работа с градския транспорт и ще започнат масово да чупят и повреждат автомобилите. Половината по пътя не сте за коли.

21.   Мене ме късаха 4 пъти. Момче на 21 съм. Не ги слушай тия сополанконци, дето ти казват да се отказваш. Мене просто ми писна да се занимавам с идиоти и просто отложих за малко карането. Баща ми само дава зор да съм ги бил изкарал, сякаш това е най важното нещо на света. Просто имам невероятно тежки изпити в университета, от които буквално ми зависи бъдещето. И само като чуя изпит и лошо ми става. Пък и ебал съм и майка, бе. Кво е тва нещо 160 лв. за всяко едно яване, бе. На мене ми писна да давам тия пари. Тва за София. На накрая ще отида в един град, дето има две пешаходни пътеки и два светофара на кръст и там ще си изкарам книжката. Просто тука в СОфия на всеки два метра нещо се случва и постоянно трябва да гледам какво става. Имал съм случай пресичам на пешаходна пътека и ме освиркват да съм пресичал по - бързо. Отворих му вратата на тва тъпо копеле и го изкарах навънка и го хванах за тънката шийка. А познайте какъв бой отнесе. Докато ни разтърват два избити зъба. Натъртвания по лицето, хематом на глевата и две пукнати ребра.

22.   Много уважавам изказването на 21. Надявам се да има повече такива хора, пък и съм напълно съгласен, че книжка се изкарва трудно в София. Купува се или се взима от 10ти път. Новото поколение жени шофьори са истински мелачки на пътя, кой ги пуска.. който получава свирка.

23.   И най-простия циганин може да кара кола. Спокойно

26.   Номер7 е прав с това, че всичко е на психологическа основа.
Мен са ме късали 5 пъти. Взех го от 6тия. Преди 4 години.

Иначе листовките ги взех от раз.
Което не го очаквах съвсем.
Защото - карах там едни курсове, на които група хора ни караха да сядаме на чинове малко като в училище и ни приказваха по няколко часа. Към края правихме няколко пъти примерни листовки, на които имах между 5 и 10 грешки все.
Замислих се защо е така:
- на изпита беше абсолютно тихо, защото всички се чувстваха принудени/бяха заставени да са абсолютно тихи, стаята беше просторна и дори работеше климатик. Това за мен беше идеална обстановка да се отпусна и главата ми да заработи на макс.
- докато там на тези уроци така да ги наречем - беше малка стаичка, задушна, всички шумкаха и вече бях доста схваната от няколко чаово седяне и с надута глава, че и да мисля качествено.
Извода тука е, че на мен за листовките ми е било достатъчно да си чета правилника вкъщи, но тея тъпи часове бяха задължителни за посещение.
За кормуването.
При мен проблема беше възрастта на инструкторите най - общо казано.
Първата беше жена - набор 60 и някой. Типичната затънала със семейно битуване лелка, на която мъжа й е гнусен пиянка, а тя трябва да навърта колкото повече може курсисти за да осигури златното им синче (еми, супер тъжно, ма мен защо трябва да ми дреми). От къде знам ли - ами всеки час обясняваше с подробности за живота и семейството си. Ами сори, но ми е супер досадно и не ме интересува - ама как да й го кажа, то ще изляза супер лошата... Иначе през цялото време ми идеше да й се разкрещя. Естествено се сдържах и бях културна и възпитана. Но това се отразяваше директно върху шофирането ми.

Втория беше мъж-чичка пак 60 и някой набор. И той супер много дрънкаше за семейството си, за дъщетите си, как били пораснали, как чакал внуче. Плюс това, че като объркам нещо ми крещеше.

И вече третия беше малко по - добре (при него вече взех изпита) от първите двама от гледна точка на това, че не дрънкаше за себе си/ семейството си нищо. Набор 50 и някой. Колата му нова, което ми създаваше доста удоволствие. Беше чиста, свежа - за разлика от колите на предишните двама инструктори.
Ами за някои хора може да е проява на каприз, но аз държа на добрата хигиена, дори и в колата. Просто ми е гадно да стоя в мръсотия. Не съм свикнала и нямам такова намерение.

Та третия, да - на няколкото пъти ми натякна защо не съм се била записала първоначално при него. (... се едно им познавам тъпото им инструкторско общество; все едно нарочно не съм се записала при него от началото, абе... )
Също се случваше да ми крещи. Но както казах - в сравнение с първите двама беше по - добре при него.

Също така и тримата, може би затова, че са възрастни хора, все искаха прозорците да са затворени, защото им ставало хладно... А аз постоянно имам нужда от чист въздух! Аз имам нужда от хладно! Хладното ме държи концентрирана, в кондиция, хладното ми помага да издържам, когато ми са опънати нервите... Аз съм от онези хора, които се чувстват по - добре на хладно, а не на проклетото така обично от повечето хора, особено от възрастните, топличко... както и да е, нали вече тоя филм го минах, слава Богу.

Винаги ми е било проблем, усещала съм трудност да изразявам недоволство към по - възрастните хора, или по - точно да ги скастрям!!! Някак си от детството ми ми е втълпено, че трябва да съм търпелива и уважителна с тях, а това ми носеше само негативи, особено на кормуването.
Към днешна дата, да се похваля, съм станала по - опасна в това отношение - не се оставям да ми мелят така на главата разни лели и чичовци, а и може би имам излъчване на по - пораснал човек, абе което и да е - по добре е ;)

Добре щеше да е да се запиша при някой млад инструктор, примерно 10-15 години по - голям от мен. На по - близка възраст много по - добре щяхме да си напаснем характерите. Но в моя град са все някви стари...
Също така да е скоро започнал работа като инсруктор - хората, които са нови в нещо винаги супер много се стараят да са добри във всяко отношение, изпълнени са с ентусиазъм! (мое впечатление)

ПП - може да имам някоя и друга правописна грешка и мислите ми да са леко доста разпиляно изложени, но в момента хем пиша тука, хем и телевизора слушам, така че сорка. Желая успех и повече спокойствие на настоящите курсисти и бъдещите.

27.   Ами какво да ти кажа? ! Аз карах курса си в една фирма от Студентски град. Инструктора беше един много неприятен възрастен човек, той въобще, ама въобще не се стараеше да обяснява. Поведението му беше от сорта на "щом не знам да караш, какво си дошъл да ми губиш времето". Първият път на кормуване и аз бях скъсан, защото трябваше да изляза от квартал на главна улица и имаше паркирани на тротоара (! ) коли, които ми пречеха да виждам. Тъкмо тръгнах, някаква кола ме връхлетя и изпитващия наби рязко спирачки. Но той много гадно го правеше, защото заедно със спирачка натиска и газта, и по този начин колата изревава, което явно има за цел да стресне допълнително курсанта. Въобще и двамцата - изпитващ и т. нар. инструктор, си знаят тяхното. Те имат сметка да се провалиш, защото за още един опит се налага да платиш и на двете страни. Не знам как е сега, но тогава трябваше да доплатя за допълнителни часове кормуване и то по-скъпо отколкото в редовния курс. Много се изнервих от тоя курс. За съжаление, нямах никаква помощ от друго място и трябваше да се справям сам.

Хрумна ми една идея, застанах на едно кръстовище в Студентски, пред Леснотехническия и започнах да наблюдавам отстрани как шофьорите спират и потеглят на светофара. Гледах ги как си говорят по телефона, нещо се шегуват с пътниците си и след няколко такива сеанса придобих известна увереност. Опитвах се мислено да им подражавам и да си представям как потеглям и шофирам по улиците. На втория ми опит вече карах значително по-добре. Минах през същата улица, давах предимство на пешеходци и само след няколко минути изпитващият (този път друг човек) ме накара да отбия и ми даде изпита. Дори ме поздрави, че съм карал много добре, с което успях да натрия носа на гадния инструктор, който само измънка нещо. Той си мислеше, че ще одере още, но не стана този път. Та просто мога да ти дам този съвет, надявам се, че ще може да ти помогне поне малко.

28.   Наистина всичко е на психическа основа. А иначе е ясно, че с тридесет и няколко часа кормуване - тоест под 150км минати сумарно - никой не е станал шофьор. Идеята ми е, че всички току що взели книжка не карат свръх добре. Важоното е и като вземеш книжка първите месеци да караш внимателно, да си знаеш възможостите и да не се набутваш там, където трябва наистина добре да караш (например магистрали и т. н. )., а по по-леки маршрути (из квартала, до центъра, когато не е час пик, близко градче и т. н. ).
Аз ги взех от 5тия път. 4 пъти се явявах един след друг като накрая се бях комплесирала. Направих една пауза от 2 месеца, в които се поуспокоих малко от емоциите и на 5тия път ги взех. Истината е, че последният път вече някак си бях теглила една майна (сори за израза) на цалата система. Не мога да кажа, че тогава съм могла повече да карам от първия път като се явих, но не мислех толкова.
Успех следващия път и не се отказвай :)

29.   Аз виждам 2 варианта:

1) Този е доста вероятен, щом пишеш тук. - Притесняваш се. По този проблем, не мога да ти дам някакъв "магически" съвет. Преди изпита изяж 1 шоколад (успокоява) и не се разсейвай. Не гледай колко време е изминало, колко ти остава. Карай си, той няма да те скъса ако можеш да караш.

2) Това не го приемай като обида. Не всички хора стават за шофьори. Не е нещо, което те прави по - добър от останалите в някакво отношение, просто не се отдава на всеки. Ако ти е много трудно, дори с инструктор в колата - просто прекъсни. Няма нужда да харчиш пари и да измъчиш една книжка, която няма да ти е в никаква полза. Дори да вземеш книжка и да почнеш да се движиш самостоятелно по пътищата - то ще рискуваш своя живот, че дори и на хората около теб. Няма срамно в това, бас държа, че си в пъти по - добър в нещо друго. :)

Късмет!

30.   Ми какво да ти кажа.. аз съм на 19, взех книжка преди половин година от ряз, без грешка и после така се случи, че се блъснах по доста тъп начин, просто не се огледах на едно кръстовище и имах голямо самочувствие на шофьор и така.. по-добре да те скъсат колкото пъти е нужно, за да караш безопасно на пътя

31.   Хора, не съм автора, но имам проблем - кормувам на една широка кола (VW Passat) и понякога не мога да преценя страничната дистанция... въпросът ми е как да свикна с габаритите на колата, има ли начин или само с практиката? Допълнително ако няма маркировка на пътя и се спичам да не навляза в насрещното... това нормално ли е?

32.   До No 31 - не знам това какво общо има да е по-дълга колата, предполагам е комбито, а комбитата се карат лесно. Отговора е реторичен, ти сам ще се научиш, времето ще те научи. Просто трябва да караш по-внимателно първите 1-2 месеца, докато свикнеш на габаритите и возията. Аз така бях първите 1-2 седмици преди да се кача на бус

33.   Днес не скъсаха за 3 път. За глупост - изпитващият хвана волана защото отстрани на пътя имало някаква чукан от изрязаните храсти, колата щяла да се удари и т. н. Минавали сме по този път с моя инструктор десетки пъти но не е имало проблем. Толкова допълнителни часове вземах, даже бях спокоен на изпита и не предполагах че затова ще ме скъсат. Мн съм ядосан, ще ходя да си гледам видео записа в автошколата ако стане. Отделно изпитващият ми даде подвеждаща инструкция, но на записа ще се убедя дали е така или греша.

34.   Брат, не се отказвай, просто смени инструктура.Мен така ме късаха пет пъти.При мен проблема беше, страх от грешки, и див селянин за инструктур, който беше някакъв нервак, и постоянно ме изнервяше и само ми взимаше мангизите.И след всяко късане, губех все повече вяра в себе си, и си мислех, че от мен шофьор няма да стане.Накрая си купих книжка от друга държава, и започнах да карам.Естествено приложих и наученото. За едно лято и зима навъртях 10 000км и взех, че се научих.После се явих за шести път, и го взех.С времето развих способностите си, и започнах да карам супер.Преди година се качих на голям бус 3,5т. и него карам.Вярвай в себе си!

35.   Преди много години, когато си взимах книжката в София, разбрах за какво иде реч. Инструктора беше ставнително пич, накрая си карахме спокойоно , лафихме си. Не съм имал проблеми с колата, с габаритите. За 2 месеца каране свикнах с нея. Покрай курсовете се запознах и с другите кандидат-шоферчета защото честичко в началото или в края на часовете се налагаше да караме до специфична точка където да качим/свалим следващия. И имах наблюдения и върху техното каране. Отделно от това, съм карал извънградско без книжка, само за да натрупам малко повече опит. Навярно това не е било най умното нещо, си давам сметка сега, на дърти години, но знаете как е - най големия ти проблем е че немаш опит и всякакъв такъв допълнителен е добре дошъл.

в деня на изпитването си карах нормално но "загасих" колата 2 пъти, за което бех скъсан. Думата е в кавички защото преди никога не съм гасил кола по време на каране, а сега 2 пъти. Усетих, че изпитващия лееееко натиска спирачката когато аз тръгвам. И то на кръстовище. Направи го 2 пъти. Този ден скъсаха всички в групата. И все за гасене на кола. Хора които лично са ме карали и знаех, че могат да карат и в никакъв случай не са на етап "как се борави със съединител и газ". После говорих с инструктора и той ми каза, че е по добре да си платя. 200 или 300 лв, не помня вече. Така и направих и следващия път лайното благоволи да не ми натиска спирачката и взех изпита.

Та за София специално съм сигурен, че сте попаднали в такава схема където по един или друг начин провалят изпита защото това е бизнес от който всички печелят. Разбира се, на наш гръб. Преди време имаше и видео материали където ги снимаха със скрита камера и се оказа, че е масова практика , с много замесени, на много нива.

П.С. :

https : //forum.rozali.com/viewtopic.php?f=21&t=11177&start=100

https : //dariknews.bg/novini/bylgariia/akciqta-v-dai-zaradi-korupciq-iznudvane-i-tyrgoviq-s-shofxorski-knizhki-1564091

36.   Аз преминах през същото само че не толкова зле като теб де, стигна се до там че да ме удрят по главата от гняв ама това което трябваше да направя е да се стегна и да си събера мислите и да се концентрирам, всичко си зависи от теб

37.   Едно запомни за 30ч няма как да се научиш да караш перфектно
Книжката ти дава право да се учиш да караш законно

38.   Скъсаха ме за трети път. Първият път за гасене на колата и за паркирване. Втория път за неправилно завиване . И трети познайте гасене на тази проклета кола и като започнах да се паникьосвам и пак и пак изгасям . Помогна ми , но какъв беше смисъла като набрах близо 20 точки . Вече се чудя какво не ми е наред , за да не мога да зема тази книжка. И всичките тези пари , който вече ги дадох за какво на вятъра. Сестра ми взе от втория път , а аз се чудя от кой път ще взема и дали ще ми я дадът. Дайте съвети моля.

39.   И мен ме скъсаха от първият път .Всичко идва от притеснение .