Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

8.   Звучиш като много тъжен и депресиран човек, обаче аз съм на 90% съгласна с теб. Да, всичките материални придобивки, колите къщите и т. н. са просто един фалш с който се залъгваме, че сме щастливи, обаче все пак има нещо непреходно, а именно семейството и любовта. Ще кажеш, че един ден ще остареят и ще си идат, да вярно е, обаче любовта която са ни дали и която ние им даваме няма да умре. И ето за нея се дръж! За любовта и за любимите ти хора, а другото... прав си, другото са глупости. Днес го имаш, утре го нямаш. И без последен модел телефон се живее. За това не се депресирай, ами се обърни към хората, които обичаш и те обичат. В това е смисълът на щастието, а не в колата, телефона или огромната къща както си мислят повечето хора.

9.   Здравей, аз мога да ти помогна. Истината е от Бога Който е Вечносъществуващия. Ти си прозрял, че живота повечето хора е суета, една игра на актьори и статисти която води до гроба, мисълта за неизбежната участ на всички актьори те е поразила и ти не виждаш смисъл от тяхната игра, защото в крайна сметка всички ще умрат и загинат и ще изчезнат и ще станат като прах носен от вятъра с всичката им суета. Това което не разбираш е, че има и друг начин, друг път. Бог е предоставил изход за да излезеш от този свят жив. Изхода е Божието учение - християнството и вярата в Иисуса Христа Господа наш. Не случайно Господа Иисуса Христа казва: "Който вярва в мене и да умре ще оживее". Тук е изхода и надеждата за спасение.

10.   Аз имам за цел две неща - да уча и да се забавлявам.
Естествено, трябва да уча това, което харесвам, иначе не е забавно.
Пия и пиша, ям най-вредната храна. Щом има да си позволя храна и легло, значи всичко е наред. Ако има екстра пари, отиват за хобитата ми.
А те са именно - музика, момичета и добра храна.
Не се притеснявам за старините си, защото начина, по които живея, едва ли ще ме избута много над 40-45. Не се чувствам самотен, защото съм си достатъчен за себе си, а имам и много приятели и хора, които са повече от братя и сестри. Живей добре, прави каквото ти е забавно (отнема време да го откриеш) и не се подавай на глупостите на околните. Ако искаш да имаш 12 деца, имай 12 деца. Ако искаш да живееш на плажа, живей на плажа. И помни, че хората са като теб. Не обичат да бъдат мачкани, макар и да не ги мачкат, за това не ги мачкай.

11.   Welcome to the Matrix...
Намирането на истината и излизането не е лесна работа, но си на прав път. В днешно време има огромно количество информация, но както казваш, трябва на първа инстанция през теб да мине, чак после ще започнеш да се ориентираш в тази информация и да виждаш истинската програма която тече. Програма която повечето хора просто изживяват, тъй като не са способни на нещо друго. Каква е висшата цел на тази програма? Отговорът, и да ти се каже, няма да повярваш, трябва сам да го видиш...

12.   Не, не си луд, в теб виждам млад човек който не е открил своето щастие, който не знае как да открие радостта в живота си, дори човек който по скоро го мързи и не обича труда. Който не разбира що е приятелство, и не оценя това което другите правят за него.
Не цениш "жилище, кола, нова самобръсначка, дрехи, и т. н. " но се прибираш в дома на баща си и ползваш това което той е постигнал. Не цениш дрехи и нови самобръсначки, ама не ходиш гол нито пък се бръснеш с подострен камък, не би спал и на улицата без покрив над главата. Но те нали дрехите ти и самобръсначките идват от труда на родителите ти, защо да ги цениш?
Когато дойде ден в който ти трябва да си осигуряваш сам всички тези материални "предмети" ще разбереш че колата не служи за сравнение на постижения или хвалене, а служи за бързо придвижване от точка А до точка Б, ще осъзнаеш че е много по трудно да идеш пеша до която и да е точка особено извън града. Седни и провери, дали по богатите хора особено в Европа имат този проблем на сравнение на постижения, който ти намираш в бедните и емоционално орязани млади българи. Ще се изненадаш че всъщност нормалните европейци не си купуват автомобил за да се похвалят колко струва той, а си купуват предмета автомобил за да се придвижват удобно и бързо. След време ще осъзнаеш че вещите не се купуват за да ти завиждат околните хора, а за да ти е удобно на самия теб или за да зарадваш с удобство обичани от теб хора. Точно по тази причина родителите ти са ти купили телефон, той не ти е нужен за оцеляване, те са отраснали без такъв, но те са вложили труд спечелили са пари и са ги дали за предмет който да те зарадва. По същата причина и майка ти има пералня, не че не може да изпере на ръка, но когато има пералня може да си използва спечеленото време и усилия за да ви прегръща и т. н.
№7 и 8 ти е казал че най-важното нещо е любовта, обичта която даваш и получаваш, но ти е спестил как се дава обич, аз не мисля да ти го спестявам, обич се дава чрез труд, чрез положена грижа за другия. Само с прегръдка любов не се показва, да прегръдката е хубаво нещо, но виж какво е дало семейството ти за теб и се опитай чрез труд да им върнеш грижите, те са ти дали покрив от както си се родил, возили са те в автомобил, дрехи, самобръсначки, че и телефон са ти купили, ами стегни се работи и им върни грижите да почувстват и те че са обичани от теб. дай на близките си това щастие!

13.   Не мисля, че си полудял. Защото и аз се чувствах подобно и не смеех да си го призная. Реших да го намеря, това липсващото. Започнах повече да се вглеждам в хората, в природата и в себе си. Започнах да се ровя и да търся.
Имаше нещо голямо и напълно осезаемо, което ми липсваше. Трябваше да го намеря.
Разбрах, че има твърде много хора като мен, които го търсят и това ме успокои. Някои припознаваха Бог - в това, че сме се откъснали от него и според мен бяха прави. Като казвам Бог, това за мен е съвкупност от светлина, истина, любов, мъдрост, справедливост, чувства, усет... и ценности. Липсваше ни духовен живот, имахме вече физически в излишък.

Някъде в нета намерих следния текст:

Разбирате ли, че човекът е жител на два свята? Той не е едноизмерен. Това води до вътрешна раздвоеност, до израз на копнежа ни по единство, и същевременно е симптом за факта, че сме изтласкали нещо, което се е запечатало по-дълбоко в нас, отколкото желаем да приемем
Ние търсим тайната, чудото, бъдещето, богатството и щастието и, както ми се струва, човек обикновено изобщо не може да каже ясно какво всъщност търси. Търсенето обаче е реалност. То е истинско, въпреки невъзможността ясно да бъде дефинирано. Това, което остава освен чувството за де-илюзиониране, е един дълбок копнеж. Копнеж, който може да се превърне в пътеводител.

Книгата беше за розенкройцери.
Бинго. Ето го отговора. Ние сме от два свята, а единия сме го изгубили. Сгрешили сме. Създали сме и живеем в свят, който не е за нас. Забравили сме за красивото и доброто, забравили сме за хората около нас, забравили сме за това, което е в нас. Забравили сме да обичаме.
Събуждаме се. Време е за промени.

14.   От "автора"(ако мога да се нарека така): Някои биха ме определили като социопат, но аз никога не съм бил добър в това да създавам трайна връзка, с когото и да било. Това, което търсих у другите хора, беше по-скоро одобрение, някаква форма на уважение. Разбира се, никой не ми дължи нищо подобно, както и аз не дължа уважение към никого. Както се казваше в "Роки", "Никой не дължи нищо на никого. ". Това го осъзнах изстрадано. Болката е добър учител.
Вече не гледам към хората за нищо - уважение, одобрение, и т. н, защото това са временни и несигурни неща. "Хората", общността, тълпата, и т. н. са още една илюзия.
До 5, 6 и 9 - Търсих истината и на тези места. Преди години бях запален изключително много по езотериката - Дънов, Блаватская, Щайнер, магове, книги за третото око, за преражданията, кармата и т. н. Но и тук опитът ме научи, че това е една сладка измама, която е доста примамлива за чувствителният човек. Не знам доколко сте запознати с Новият световен ред - идеята за световно правителство, световна банка, световна религия. Езотериката, както разбрах, се явява прототип на световната религия - миш-маш, гювеч, от религии и учения, приемливи за възможно най-много хора. Същото нещо и с християнството - догматизирано учение, което убива критичното мислене. Критичното мислене е необходимо за изразяване на някакви съмнения, а те са задължителни. Още древните египтяни са открили, че човек, под влиянието на силно страдание/напрежение е готов да приеме всичко, което би могло да го облекчи. Християнството, както и останалите религии, играят точно такава роля в древността. Средство за контрол над масите. Църкви, където се събират тълпи. Ритуали, които се изпълняват от ВСИЧКИ без наличието на въпроси, критика и съмнения. Не е това, което търся.
До 12 - от твоето изказване разбирам, че животът е, за да се издължим на близките си за грижите, които са положили за нас, когато сме били беззащитни. Аз уважавам семейството си и се стремя да му помагам, но не правя това от чувство за дълг. Пак казвам - осъзнах, че никой не дължи нищо на никого(не буквално, разбира се). Ако някой човек ти е сторил добро, той го е сторил, защото така е решил, а не защото сте сключили договор да го направи. Когато сключваш договор, тогава имаш права и задължения(в рамките на договора). Но аз не съм сключвал договор с близките си. Ако им помагам, аз им помагам не от чувство за дълг, а воден от мои, лични принципи. Уча висше, работил съм различни неща, правил съм много работи, но това чувство не изчезва. Нито добрите оценки, нито взетите изпити, нито получената заплата променят нещо в мен.
Каквото и да се случва около мен, в мен нещата си оставам същите. Постоянно живея с мисълта, че нещо ми липсва. Имаше период, в който си мислех, че парите и луксозните вещи ще променят нещо. Да, ще ме облекчат, ще има временно подобрение, но винаги ще я има тая празнота. Това чувство, че всичко е безсмислено.
До 13 - преди пиех антидепресанти, които ме караха да се чувствам доста добре. Сякаш бях открил Бог. Може би Бог е просто правилен баланс на химикалите в мозъците ни. :) Допамин, серотонин, адреналин... Има дни, в които се чувствам толкова зле, че не мога да стана от леглото. Не мога да се концентрирам и допускам грешки във всичко, което правя. Затова се чудя - има ли наистина нещо истинско или просто полудявам, търсейки нещо, което не съществува? Имам предвид, кое е по-добре? Да живееш в измама или да умреш в истина? Да живееш, вярвайки в измами, или да умреш, знаейки истината: че всичко е едно безсмислено страдание?

16.   От 13 до 0.
Разбира се, че е по-добре да се живее в истина, но е по-трудно. Да умреш, дали в измама или истина, не е приятно. По-добре живей!
Искам да не се отчайваш.
Желая ти успех. :)

17.   Реалността не е гадна. Нито е хубава. Тя просто е. И винаги си е била такава - дори, когато си бил "измамно" щастлив. Единственото, което се е променило оттогава, е собственото ти усещане за мястото ти в света. Разбрал си или по-точно - у теб се е прокраднало съмнението, че ти не си центъра на вселената, нито най-важното нещо на този свят. Така написано звучи несериозно, но ще се изненадаш колко много хора има, на които въобще не им и е хрумвало да си представят, че светът може би не се върти около тях.

Прозрението, до което подсъзнателно или съзнателно си стигнал, е много тежък удар по егото ти, така че именно то е причината да се чувстваш гадно. Сега пред теб основният въпрос е какво ще поставиш в основите, на мястото на детронираното си его. Вариантите са два - няма да поставиш нищо или ще поставиш някакъв идеал. Ако не поставиш нищо, то без основа съответно ще изпаднеш в състояние на безтегловност и увеличаваща се апатия към всичко. Ако си поставиш идеал, то животът ти съответно ще придобие цел и посока и може би дори ще изпиташ удовлетвореност от него на някакъв етап. Уловката тук е, че трябва да вярваш в този идеал, наистина трябва да вярваш - дето се вика, от душа и сърце. А вярата иска смелост. Разбира се и в двата варианта, които ти описах, егото ти ще се опитва да си възвърне изгубените позиции, възбуждайки понякога вътрешни конфликти, но пък аз не мисля, че е възможно пак да бъде шеф, след като един път вече се е пречупило.

И между другото - ти, както и много други хора, въобще не си разбрал същината на християнството. То е самата противоположност на безкритичното приемане. Там където няма съмнение, няма и вяра. Християнството е преди всичко борба - със съмнението, което всеки от нас изпитва, и с гордостта ни.

18.   До 17 - Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш. Въпросът е какъв ще да е този идеал? Повечето хора живеят, движени от разни повърхностни страсти. Повечето хора, включително и аз, поставят за своя основа, нещо, което е временно, нестабилно, измамно. В един момент човек се разочарова и спира да намира смисъл, в каквото и да е. Въпросът е дали има някакъв истински идеал?
Интересна ми е позицията на Наполеон Хил по този въпрос. Според него, човешкият живот има смисъл, само когато съзнанието е озарено от ИДЕЯ, идваща директно от източника на всичко. Източника на всичко - да го наречем Бог, Вселена, Провидение, Върховен интелект, и т.н. В противен случай, ако отхвърлим това виждане, трябва да приемем, че животът е една случайност. А човек е животно, което по нещастно стечение на обстоятелствата е принудено вечно да търси нещо, което не съществува - смисъл. Ако вторият вариант е истински, то смисъл не съществува, и единственият начин да се прекрати тази самозаблуда, това страдание, е самоубийството. Но всеки път, когато пожелая да се самоубия, в главата ми се появява някакво чувство на мъка. Не ми е мъчно за живота, който водя сега, защото в него няма нещо, за което би ми било мъчно. Но ми е мъчно за живота, който БИХ могъл да имам. Това БИХ е като онези моркови, които се слагат в клетката на хамстера, за да го карат да си върти колелото. Това БИХ се изразява в надеждата, че съществува някакъв смисъл, нещо скрито, което не се вижда от хората.
Искам да кажа, че всеки човек търси нещо. Един иска да изживее любовта, друг да се порадва на тялото си, трети да изживее някаква своя фантазия, мечта, и т.н. Животът дава възможност на всеки да намери това, което търси. Това, което търся, е скритото значение, смисъла на всичко, което е в мен и около мен, връзката, ключа...

19.   Здравей авторе, явно си интелигентен човек. И аз съм си задавала много от тези въпроси. Съгласна съм с ном. 1, че се събуждаш... И не си единствен. Според мен има три неща при теб. Първото е да започнеш да се обичаш и уважаваш. Да се приемеш такъв, какъвто си и да се харесаш. Няма мужда самочувствието ти да се крепи на одобрението на другите хора (да не говорим, че много от тях съвсем не са добронамерени). Заобичай се, нека опорната точка на живота ти да е вътре в теб. Обичай се и следвай своя път... При всеки човек той е различен. Това е най-важното.
Второто е - да ти си напълно прав, че има много неща, които не са това, което изглеждат. Има много илюзорни представи, има заблуди, прикривайки интереси... Светът е сложен. Когато човек открива истината е доста трудно. Човек трябва да е силен, за да може да помесе истината по принцип. Така че не е случайно, че ти е трудно. Но пък си струва.
И третото-не пишеш на колко си години, но ми звучиш като млад човек. Ако е така радвай се на младостта си. Ходи често сред природата, слушай музика, изобщо всякакво изкуство е полезно, тъй като носи хармоноя и положителни емоции. Започни по малко да се занимаваш със спорт. Има и прекрасни неща в живота, които ще ти носят истинска радост. Изобщо се захвани с натрупването на собствена енергия.
И, да, продължавай да търсиш истината във всичко. Събуждането е трудно, намирането и понасянета на истината-също. Ти си започнал по тоИ път. Това е истинско и си струва. Продължавай напред. Успех!

20.   Един мaлък процент от хорaтa сме рaзлични от... хорaтa. Бяхме 15% по последни дaнни ( минaлaтa годинa ) сме 8% "чисти" очaквa се следвaщото поколение дa имa бум от нaши децa свързaли се с подобни и приели този ген.
Всички ние "мутирaхме" някои по мaлко, други повече. Ярък външен белег- очите. Пиково време беше aприл 2014 г. Рaзпознaвaш ли се?
Търси нa други езици, нaй- силнa концентрaция нa подобни в Испaния. Aко не знaеш испaнски, търси нa aнглийски.

21.   До 18 от 16 – Значи искаш да разбереш истината за това дали има смисъл животът или не? Според мен поне – не. Изобщо аз мисля, че словосъчетанието „смисъл на живота“ е дълбоко в себе си сбъркано и по някакъв начин самото то безсмислено и невъзможно. Ето какво имам предвид – има два варанта, човекът и светът, в който живее, или имат край, или съществуват вечно. Други опции няма. В първия случай е безсмислено човек да прави каквото и да е, защото всичко е обречено да изчезне без следа. Във втория случай човек ще прави завинаги безкраен брой неща, което също елиминира понятието „смисъл“, доколкото то предполага някаква крайна цел, завършек.

Тъй че аз не смятам, че каквото и да правим ние на този свят има някаво значение в глобален аспект. Има значение единствено за нас самите. Всеки сам си избира „смисъла“ и е свободен да се бори за него. Но това е нещо изключително лично, което всички трябва да направят за себе си.

Аз също споделям схващането, че без идеята за висша промисъл, за Бог, който знае всичко, човешкият живот е абсолютно кух и няма съвършено никакво значение какво ще правиш, защото изходът е един. Дали ще се гръмнеш днес или ще живееш още сто години – все тая. Човекът е безсилен, той има съдба, която по никакъв начин не може да промени, и тя е да отиде в небитието. Да изчзне. Както казва Иван Карамазов от „Братя Карамазови“ (една от най-великите книги, писани някога) – ако няма Бог, то всичко е позволено. Но това е измамна свобода, защото ти всъщност нямаш избор. Всичко е позволено е равностойно на нищо не е позволено, което в крайна сметка ни носи един и същи резултат – смърт. Шансът за живот е в баланса между двете крайности, т. е. спазването на някакви правила, които да ни сочат какво да правим и какво – не.

И така, може би малко отвлечно, но се надявам, че ти демонстрирах горе-долу, че ако не искаш да допуснеш небитието за своя съдба, ти трябва априори да допуснеш две неща – че има Бог и че трябва да спазваш някакви правила (морал). Свободен си сам да избереш правилата, както и дали ще ги спазваш след това. Но единствено Бог може да е в основата на живота ти, защото той по дефиниция е единственото стабилно нещо, което е вечно и неизменно.

И когато си ги изясниш донякъде тия неща, а аз вярвам, че ще си ги изясниш, защото си на прав път, сам ще почувстваш вътрешна сила, импулс да продължиш да търсиш Истината. Това е единственото, което си струва да прави човек и дори и да не можем да я възприем цялата, то аз мисля, че поне можем да се докоснем до нея. Горе главата и успех!

П. П И един съвет – чети колкото можеш повече. И слушай музика.

23.   Aвторе, дaно знaеш aнглийски, виж товa видео и порaзсъждaвaй
https://youtu.be/GdIg7wuXqOU

24.   Твоя най- безценен капитал е ВРЕМЕТО! Но не онова забързано светско време което роботизира човека, а личното ти вътрешно време, което те тика към нови уроци.
Онова време което те кара да гориш вътрешно и да вярваш в нещо. Да търсиш и да се изгубваш, да мечтаеш и да спираш понякога да мислиш. Да възприемаш живота само със възприятията си, без да вкарваш нещо рационално в цялата илюзия. Да се наслаждаваш на лъжата и да взимаш най доброто от нея, за да може един ден да създадеш своята истина. Човек сам създава своята реалност, ако избереш да си активното парченце от тази "илюзия" както я наричаш, ако само за миг повярваш, че човек променя цялата вселена само защото съществува и дава своя личен пример, и че неговите действия имат резонанс със общата картина... ще разбереш колко важно е да създаваш в живота си онова в което вярваш, онова което искаш... онова което обичаш... Ние сме творци и щом повярваме в нещо, то става истинско... Вярвай повече на вътрешния си глас... Не бъди повече наблюдател на живота. Влез в него и вземи всичко което искаш, ако не съществува, създай го....

26.   "Всичко е известно: хората се раждат, женят, народят деца, умират. Пожари, кражби, убийства. Цирк пристигнал. Църковна процесия, жена избягала от мъжа си, пияни се бият. Слагат кисело зеле или правят туршии от краставици. Играят на карти. Какво ме интересува всичко това? " Максим Горки. Разкази за несподелената любов. Авторе прочети тази книга когато имаш време, ще ти повдигне духа.

Ив

27.   В депресия си да знаеш. Ако не си промениш гледните точки, ще става положението ти по зле. Да ти кажа ли откъде знам или сам ще се сетиш? Като не може да направиш нищо по твойте въпроси ги забравяш възможно най-бързо и превърти малко лентата назад и виж кое е нещото, което е вкарало тази меланхолия в теб и го разкарай от живота си.