 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
За нищо не ставам
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 4993 пъти
Здравейте,
Пише ви едно момче на 19 години. Определено не мога да кажа мъж и сега ще разберете защо. Имам един огромен проблем в живота и той е, че съм крайно незаинтерсовам от каквото и да е. Никога не довършвам нещо, което съм започнал, никога не изпълнявам нещо, за което си мечтая. Така съм още от най-ранна детска възраст. Давам ви няколко примера: в 4ти и 5ти клас тренирах тенис. Не професионално, а за удоволствие. Можех да продължа да тренирам и след това, но си казвах, че нямам време, тъй като имам много работа в училище. Е да, ама и другите ми съученици имаха също толкова работа и пак имаха да се занимават с извънкласни дейности, да спортуват и така. Или пък през лятото преди 9 клас. С един приятел се бяхме уговорили да започнем да ходим на фитнес, за да си оправя физиката. Дори си бяхме насрочили точна дата. Познайте дали ходих редовно на фитнес, както си бях наумил - разбира се, че не. Никога не съм стъпвал в зала. Той обаче започна да ходи на фитнес и след упорити тренировки вече има резултат. Същото важи и за останалите ми приятели. Мога да ви дам още много примери. Изобщо нямам никакви цели и амбиции в живота. Нямам качества, които другите около мен да ценят. Нямам социален живот, за приятелка и дума не може да става. Сега съм студент в 1 курс. Приеха ме на първо класиране по първо желание, но и тук съм крайно демотивиран. Този месец имам само контролни и като гледам материала още от сега си казвам, че няма смисъл и че ще бъда скъсан по всички предмети и дори ще ми се наложи да прекъсна. Не проявявам интерес към нищо. Нищо не е в състояние да запали интереса ми до такава степен, че да се занимавам с него и да съм по-добър от другите в него. Не съм общителен, не умея да създавам приятелства. Просто не знам какво правя на тази земя. Все едно съм паднал от някоя друга планета. Никъде, където отида не се чувставам в свои води. Непрекъснато си губя свободното време, фантазирайки си, че имам по-хубав живот и съм някой. А не мижитурката, която съм в момента.
Има ли хора в съшото положение. На какво се дължи това според вас? Моля споделете, зашото просто не знам как да се променя. Ако въобще е възможна промяна. Имам чувството, че единственият възможен начин да се променя е някой луд учен да ми препрограмира мозъка или да го замени с нов. Моля споделете вашето мнение.
Моля редакторите да публикуват темата.
Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 304242ae0f |
|
1. Имаш лека форма на депресия. Консултирай се с психиатър, не с психолог.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: bf8ea8ec6d |
|
2. Трябва да си поставиш цел - нещо, което след 10 години примерно искаш да го имаш, нещо материално, което струва парички!
Ако толкова не ти се учи (явно нямаш мотивация) - почни работа - научи някакъв занаят. Като почнеш да вадиш парички и ще видиш колко ще ти е готино :)
и недей много-много да гледаш другите хора какво правят и какво не правят, също така недей много-много да им споделяш за твоите планове и мечти...
Жена на 28
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 09fa72e424 |
|
3. Жена на 28 - почти същата работа с тази разлика, че имам приятел, на когото се чудя как изобщо ходи с толкова апатичен и безличен човек.
Аз също бях такава от малка - ходих на пиано, на фигурно пързаляне, плуване, но нищо не можа да ме мотивира да се развивам и зарязах всичко. С образованието ситуацията пак е подобна - екзалтирах се за първата година, взимах стипендия и се скъсвах от учене, но постепенно и това ми дотегна.
Искрено завиждам на хората, които са намерили своето Нещо, които са отдали на някакво хоби или занимание и се развиват. Не мога да намеря този плам, който виждат те и това ме побърква, защото се вглъбявам още повече в своето Нищо. Просто ми се иска да умра, мозъкът ми е тотално залинял, животът ми е умопомрачително скучен, но и нямам мотивация да бъда активна, защото се презирам и не вярвам, че ще успея в нещо така или иначе.
Не знам какво е решението на този проблем, може би е започнало с мързел, преминал в жестока апатия.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: fbe5e15998 |
|
4. Всички сме така, но когато трябва сам да си вадиш пари за преживяване или за семейни отговорности, се появява мотивация и за бачкане, и за учене, и за развитие. :)
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: f3e2257ab9 |
|
5. Ако вашите са луди и са те тормозили и задушавали цял живот това са последиците. Поне с моите беше така и още е. Наистина съм забелязал и от други хора с подобния случаи, че техните са някакви странни и сдухани или просто отчаяни от живота. Интересно ми е дали е така и при вашите.
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: f3e2257ab9 |
|
6. Ако вашите са луди и са те тормозили и задушавали цял живот това са последиците. Поне с моите беше така и още е. Наистина съм забелязал и от други хора с подобния случаи, че техните са някакви странни и сдухани или просто отчаяни от живота. Интересно ми е дали е така и при вашите.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: e83fa94ce8 |
|
7. Да, ти си разбрал какъв е проблемът- в начина ти на мислене. Като мислиш толкова негативно и си толкова самокритичен, то няма как да си добре. Та ти една добра дума не казваш за себе си! Че се и обиждаш даже! А като чета си нормален младеж, студент. Значи си интелигентен и амбициозен. Браво на теб!
Като начало си прости за всичко и започни начисто. Най-важното е да мислиш позитивно за себе си. Седни и напиша на един лист десет качества, които харесваш в себе си. После -десет свои постижения и си ги чети всяка сутрин и двата списъка. Като започнеш да мислиш положително за себе си, ще дойде и промяната.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: d7002e6f81 |
|
8. Аз съм на твоите години. Според мен те мързи много. И мен ме мързи. Цял живот съм имала определени желания и интереси и ако става дума за нещо различно - не искам нито да видя, нито да чуя. В училище от 12 предмета ми бяха интересни само два, по другите минавах с мъка... Мързи ме да ходя до магазина, или да помогна на някой с нещо. Иначе ако става дума за моите неща - върша работа... като охлюв, но все пак върша нещо. А ти казваш, че си фантазираш разни работи, за какво мечтаеш тогава? Може би и ти все пак имаш някакви интереси. Сподели.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 5e4091ab89 |
|
9. Аз съм със сериозна връзка и дете, работя на една работа от години, но в основата съм същия като теб. Трябва да вложиш много труд и усилия поне в образованието и работата, защото гладът е по-силен от тока. Ти пак в свободното време не прави нищо, но обърни внимание на образованието и работата, без това наистина не може. Иначе и аз постоянно фантазирам какъв бих искал да съм.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 8b728fbffa |
|
10. Абсолютно същия съм, момче (също не мога да кажа мъж) на 26 години. Абсолютен провал, нямам мотивация за нищо, не работя, не уча, нямам приятели, нито живот. Единственото, което мога да ти кажа е: все още имаш време, наистина опитай се да направиш всичко възможно за да промениш живота си. ВСИЧКО, което можеш. Минеш ли 22-23, приятелю, жална ти майка. До 23 аз все още имах някаква надежда, в момента съм пред самоубийство и го обмислям сериозно. И непрекъснато си задавам въпроса защо не опитах всичко, когато бях на 19... Все още имаш шанс, действай. Не утре. Сега. Веднага. И започни със спорта, не с друго. Най-вече тичане, коремни преси и лицеви. Но тичането ти е основно. Хващай гората, там където няма никой, тичай като луд и си изкарай яда към света. Тичай така, сякаш отиваш някъде, сякаш искаш да избягаш от проблемите а не просто безцелно подтичваш. Действай и пиши развитието. Спорта се бори с меланхолията.
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 93dbc6ccab |
|
11. И аз мисля за депресия, дори може би средна, не лека. Наистина, направи си една консултация с лекар.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 631abfbb62 |
|
12. Знаете ли как аз си излекувах депресията, разбира се с помощта на лекар психиатър.
Не аз, а той - доктора купи една голяма кутия бонбони "Мерси" и ни почерпи всички депресирани с неговите шоколадови бонбони. Всички в неговия курс(дневен стационар) бяхме депресирани и той Д-р Бостанджиев и екип помогнаха на всички(кой повече, кой по-малко).
А сега, опитайте и вие. Купете на група социално слаби хора шоколадови бонбони и седнете сред тях и си говорете приятелски. Мисля си, че депресията ви ще отзвучи доста по-бързо, когато видите, че има и по - зле от вас хора.
---
Психиатричната клиника вече работи по нов метод и има голям успех. Хората стават приятели и успяват да излекуват депресията си, а и някои нервни болести.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: d23152b469 |
|
13. Все едно аз съм го писала, метафорично казано страх те е да се погледнеш в огледалото, защото нямаш лице, всеки е накой само аз не, дори и да си мислиш за самоубийство не го прави. Да обичаш себе си означава да обичаш най-големия нещастник, най-голямото нищо в себе си, да се обичаш, заради добрите си качества е лесно, заради себе си трудно. Не позволявай другите да те съдят само ти знаеш причината за действията си. И аз съм без цел, на твойта възраст съм и май съм в грешната специалност, но не зная коя е правилната. Плача понякога, после ми минава и после пак плача.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 59b09b8844 |
|
14. С риск да прозвуча банално ще споделя, че историите ни се препокриват едно към едно. Аз съм в същото положение, на 19 съм, приета съм в страхотна специалност, но още от началото на годината аз паднах духом. Винаги съм била отличник, но това висше образование направо ме съсипа. Вече заспивам и се събуждам с ужас, че съм пропаднала, изглупяла и загубена. Вече само се виждам как ме късат по всичко, само плача и се самосъжалявам. Тъжното е, че не вярвам в себе си, виждам само черното във всичко. Знам, че всичко е въпрос на мислене и вяра, но се чувствам толкова слаба и само бягам от всичко. Дори да искам да уча, когато седна да уча започвам да се самосъжалявам и сдухвам, че съм пропуснала твърде много и нямам надежда, че мога да се справя, с каквото и да е. Това е, което исках да ти споделя, не си сам, и аз съм на кръстопът, чудейки се как ще оцелея, въпреки че осъзнавам, че моите проблеми всъщност са нищо. Моля споделете как да преживеем първата година.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 40cff30c61 |
|
15. Брат, това имам чувството, че съм го писал аз. Сякаш описваш моя живот, но с разликата, че не съм студент. Но ще се опитам да те вдъхновя. Няма да успея. С мен се случи нещо лошо. Аз дотолкова бях недоволен от себе си, че опитах да се самоубия. И почти успях. Но на една бройка. Всъщност оцелях. И сега не мога да ходя. Но брат съветвам те, ако историята ти е сериозна и наистина си такъв, какъвто описваш, че си. Намери си човек, на който да се отдадеш. Да го обичаш, той да те обича, да се грижиш за него, да си му опора. Това ще те спаси. И между другото ако прочетеш това, искам да знаеш, че бих искал да се запознаем. Такива хора като нас трябва да се подкрепят. Ако го прочетеш бих искал някак да установим контакт. Поздрави! Пожелавам ти щастие!
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: ad6ad49092 |
|
16. От номер 14, не вярвах, че всички тук имаме толкова сходни истории, ще бъде супер ако можем да се свържем някак едни с други и заедно да търсим изход.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: ff2dd0c063 |
|
17. В много сходна позиция съм и аз. Почнах работа, и вместо да се радвам, че най накрая си намерих, веднага се обади мързелът, и нерешителността, че няма да се справям, и днеска като си помисля, че утре съм на работа и кофти ми става. Обаче ще се боря напук на тъпия ми характер и напук на себе си и околните. Искам да ви посъветвам всички едно нещо, живота никак не е лесен трябва да се борите да оцелявате иначе ще се стигне до самосъжаление, което може да прерасне в самоубийство, а това е голям грях и никой не го заслужава. Номер 15 ти братле какво е станало се теб, че си се опитал да се самоубиеш? Разкажи ако може повече за себе си, бих искал да ти помогна макар и в сайта.
(NightWatcher) М18
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
