На път съм да се отчая напълно
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 2008 пъти
Здравейте. Първо благодаря за минутките, отделени да прочетете това.
Имах нужда да говоря, но не е нещо, което мога да споделя открито, и много ми тежи.
Жена съм на 35 години. Израснах в много объркано семейство. Майка ми е все още истеричка, баща ми беше курвар и пияница. Не съм сигурна кое, от кое беше следствие. Тя е била млада и много красива, поживяла си е, така да се каже. Богати, женени мъже, екскурзии, злата и прочие. Но времето напредва и се налага да се омъжи и да има дете, без особено желание, заради обществото, не с човека, който и се иска. Баща ми беше човек на живота, всяка стотинка заминаваше за Пампорово, алкохол и най-различни жени. Разделяха се и се събираха безброй пъти. Тя го гонеше, той я гонеше, и багажа ми беше вечно стенат за бързо изнасяне. Наложи ми се да работя от 14-15 годишна. След едно от поредните им сдобрявания, аз бях временно при баба ми, и се налагаше да пътувам за училище. Бях на 13 тогава. Докато чаках на спирката дойде местен бабаит, влачи ме като куче, преби ме и ме изнасили. Беше ме страх да се прибера у дома, и отидох в полицията. Обадиха се на майка ми, тя дойде, и ме скуба и рита пред всички....
Нае уж адвокат, но през това време взе пари от майката на насилника, за да спрем делото. Още на следващият ден я беше докарала у дома да ме убеждава, че това което правя са срамотии... На дело се явихме няколко пъти, и просто спря... Научих години по-късно за парите. Скандалите между тях не спираха, той се напие, тя му вдига нервите, бяга, и съответно аз си го обирах- бой и зверски обиди, никога няма да забравя, как ме блъскаше в парното.
Решиха да се развеждат по едно време, убедиха баба ми, да прехвърли малкият си апартамент на баща ми, за да няма претенции към жилището ни и баба ми да дойде да живее при нас. Той изпи парите и започна да звъни. Това продължи месец, два- не знам. Майка ми, реши, че не може да живее без мъж и сякаш ни намрази, че го е изгубила, заради нас. Доведе го, изхвърлиха баба ми по особено грозен начин, аз я обичах много....
Отиде да живее в полусрутена къща без баня, с външна тоалетна, потрошена ограда, съвсем сама. Разби се психиката на тази жена, очакваше всеки момент някой да нахлуе при нея. Мина на лекарства за успокоение, и можеше да спи, само седнала. Нямаше как да отида да живея при нея, защото не искаше и аз да се мъча. Сърцето ми се късаше.
Скандалите след това естествено, продължиха. За първи път се изнесох, защото не издържах, когато бях на 17. Пак при баба ми. Тя вече живееше в малък апартамент на вуйчо ми в циганската махала. Отидох с осакатени нерви, не можех да спя и да ям. Получих цялата любов от нея, стъпих си на краката, намерих си работа. Минаха 2-3 години, майка ми отново го беше изгонила. Постла червеният килим, моля те маме, прибери се. И аз се прибрах. Но отново реши, че не може без мъж. Пак дойде, и пак така. Междувременно баба ми прехвърли жилището на мое име, за да не остана на улицата. И си намериха повод да ме мразят отново. Скандали, обиди, не просто обиди, тръгваше из цялата махала да плюе двадесетгодишно момиче, че е проститутка и наркоманка, а нямаше нищо подобно. Дори си позволяваха да ми предлагали пари за секс, благодарение на нея. Унижение пълно. Но, този път и от двамата. И пак си събрах багажа.
Имах човек до себе си, поне това смятах, че е наред. Обичах го много. Аз живеех при баба ми, виждахме се десет години без да сме живели заедно. Страшен лъжец се оказа, разбира се с моят късмет. Надявах се, че мога да имам семейство, бъдеще с него. Вечно измисляше някоя причина за да не заживеем заедно-майка му болна, липса на пари. Два пъти забременях и ме докара до положение да направя аборт, защото не бил момента. Междувременно майка ми замина за Гърция, баща ми беше вече болен и много слаб. Без предупреждение замина, бяха се скарали. Той беше излязъл някъде, тя си събрала багажа и отпрашила-а той без дрехи, документи, без ключове, без нищо-болен човек. Колкото и да ме е тормозил, никога не бих му го причинила. Два дни след заминаването и, ми се обадиха, че се е обесил... Сама правих погребения и всичко, а тя не благоволи да дойде. Преживях го много тежко и отслабнах с 15 килограма.
На следващата година, точно една година баба ми почина в ръцете ми в линейката... Живеех в чужд апартамент, човека който беше до мен пак не предприе нищо. И наистина заприличах на хрътка. Много е тежко човек да е нежелан. Години сама затварях очите си за него, но накрая ми ги отвориха. Беше преспал с който се сетиш, тоест при който е минал номера. Единствено съм благодарна, че не ме зарази с нещо. Последва много трудна раздяла, причакваше ме след работа, следеше ме, стана даже агресивен. Стиснах зъби и се справих с това, но загубих всичките си приятели, защото не исках да се виждам с него, дори случайно.
Много перипетии имаше през това време, но запазих достойнството си. Сега съм с повече от прекрасен човек, иска да има семейство с мен, аз го обичам безусловно. Живеем в хубаво жилище, далеч от майка ми, имам хубава работа. Мечтае за деца, а аз не мога да имам, както изглежда по всичко. Не искам да съсипвам живота му, обичам го, но се опасявам да не го направя нещастен. Крещи ми се... и не знам какво да правя. Страх ме е да не загубя и него...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 1 месец hash: bca7eee719

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Я се успокой! Животът вече ти предлaгa другaтa стрaнa, крaсивaтa, приеми я с две ръце и се смей от сърце! Обичaй, мечтaй, люби, плaчи... И детето ще дойде, когaто се успокоиш и спреш дa мислиш зa товa кaто зa условие зa щaстие. Тъжно е когaто човек оцелял при всичко, което ти, не може дa рaзпознaе щaстието и го приеме. Щом се обичaте безусловно, дори и по някaквa причинa дa не можеш дa зaбременееш ще нaмерите други aлтернaтиви- ще си бъдете щaстливи двaмaтa сaми, ще осиновите дете, ще пробвaте ин витро и т. н. Знaеш ли, стрaхотнa си. Впечaтли ме силнaтa ти психикa. Предстaвяш историятa си кaто стрaничен нaблюдaтел. Емоция по- силнa усетих едвa в крaя, когaто зaговори зa любовтa си и желaнието зa дете. Ще се спрaвите с товa, сaмa си рaзбрaлa, че нямa лошо без добро после.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 3226120b17

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Това е ужасно тъжно. И в безмилостния свят, в който живеем, за съжаление се среща не толкова рядко. Преживяла си много, не се отказвай от това, което имаш сега. Има много варианти как да си имате дете - сурогатни майки, ин витро... И не на последно място - толкова много деца, останали сами поради една или друга причина, се нуждаят от дом и семейство. Аз лично все пак вярвам, че има някаква справедливост в живота и искрено ти желая да си супер щастлива оттук нататък :)

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: cd2a79b293

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Това и в Дантевият Ад го няма, живяла си в десетият кръг на Ада, в българският. Допусках, че има хора с изродени души, но ти си живяла все сред такива. Радостното е, че си успяла да се измъкнеш от този ад. Донякъде вина има и в тебе, че Господ те е дарил с добра и състрадателна душа и ти си я жертвала за неблагодарници. Дано човека който е сега до тебе, излезе стойностен и успее да изцери измъчената ти душа, дано тези аборти не са се отразили толкова трагично, дано заченеш и опиташ истинско щастие. Пожелавам ти го!

 

...

горе^

преди: 8 години, 1 месец hash: 0c0d5e1118

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Съжалявам за всичко което ти се е случило. Виж кои храни, билки, подправки и добавки спомагат за фертилност и иди в някоя църква да се молят за теб да заченеш.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 74d372defe

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

8.   Много истинска и силна история, поднесена по много зрял и образован начин. Чак се откроява. Поздравления за което. Лично аз не мисля, че бих могъл да ти дам съвет за който вече не си мислила но все пак да си кажа, пък дано ти вдъхне малко повече увереност - не позволявай миналото ти да очерни и предопредели бъдещето ти. На миналото е по добре да гледаш именно като на минало - нещо което вече не можем да променим. Единственото което можем да направим, е да извлечем поука, да се научим да разпознаваме малките белези които говорят за същността на хората... Също и за негативните ефекти върху нас самите, които в крайна сметка биха попречили да се развиваме като личности... Това, че си имала тежко минало, не значи, че трябва да имаш тежко бъдеще и да живееш като родителите си. Напротив - значи, че трябва в пъти повече да се бориш, стремиш към по добър живот. Но най вече - да се радваш на положителните неща които ти се случват в живота. Номер 1 е прав за всичко. Сигурен съм, че по един или друг начин нещата ще се наредят добре щом си намерила човека до себе си. Разбира се, ако е наистина така, както го описваш. В този ред на мисли - ако все още не си споделила своите страхове с този мъж (както и предполагам), съветвам те да го направиш възможно най скоро. Именно това е най важното за една двойка - да може да си споделя такива неща. Таейки в себе си, нищо няма да постигнеш. Страхът от неговата реакция (може би си мислиш, че ще те сметне за "истеричка", като майка ти? ) навярно е неоснователн и по всяка вероятност ще е предпоставка за разрастваща се пропаст между вас. За началото на която, вината ще е твоя. Но дори и да реагриа по начин от който се страхуваш, това пак е добре - поне ще знаеш и няма да има после "за какъв го мислих, а той какъв излезе". Защото времето си минава, както много добре знаеш... Успех. И най важното пак - не забравяй да се радваш и цениш положителните неща в живота си.

 

...