Споделена история от Други |
Голяма паника съм!
преди: 13 години, 11 месеца, прочетена 3646 пъти
Здравейте, аз просто искам да споделя този ден и някой случки от живота си.
На 20г. съм, момиче. Мисля, че за всичките ми проблеми е виновно притеснението ми. Винаги съм се 'шашкала' и разтройвала за най-дребните неща, ситуациите в живота ми са оказвали такова влияние, от което започнах да си създавам постояно чувство за несигурност в собствените си възможности.
Студентка съм и през главата ми са минали толкова много изпити, поради които се предполага, че вече трябва да съм свикнала, но не е така. Започвам да треперя само от мисълта за изпит, но въпреки всичко това до сега не ми е оказвало толкова негативно влияние, поне до днес.
Днес имах външен изпит по кормуване и ме скъсаха. Не знам какво се случи, допуснах една единствена грешка, явно фатална...всъщност знам-когато изпитващият сложи камерата и каза да тръгвам забравих всичко, буквално 'се изключих', сякаш не бях там. Той ми казва да завия наляво на кръстовището, осъзнавам това, а включвам десния мигач и тръгвам да се престроявам в дясната лента. А карам добре, поне без фатални забележки, но чуя ли за изпит и ми става лошо. Винаги съм се притеснявала толкова, за всички изпити, но до сега никога не ме бяха късали. Несигурността и притеснението сякаш в повечето случаи ми помагаха, а негативното мислене не ми даваше възможност да се разочаровам след възможен такъв резултат на ситуацията. Проблемът се състои в мисленето ми за даден изпит-сякаш от него зависи живота ми едва ли не. Близките ми казват да не се притеснявам толкова, че е глупаво и аз го осъзнавам, но просто съм такъв човек. Обикновените житейски ситуации като среща с непознат или особен разговор не ме стряскат толкова, колкото мисълта за кариерата, развитието и мястото ми в обществото.
Винаги съм можела да философствам без същото притеснение, мога да говоря за живота, за обикновениете житейски избори и ситуации, да убеждавам в гледната си точка, но стане ли въпрос за практика-с нея сякаш не мога да се справя. Всъщност пиша по-добре, отколкото говоря и проблемът е, че отговорите винаги идват в съзнанието ми по-късно и не мога да реагирам бързо на дадената ситуация-сякаш наизустявам нещо подсъзнателно и чак след това съм готова да говоря за него. Шофьорският курс е най-трудното нещо за мен, с което съм се захващала, а това е нелепо. Не искам да се излагам за втори път! Притеснението ми изигра лоша шега, а не знам как да се справя с него. Опитвала съм много пъти и все без резултат. Не схващам що за човек съм, защото по този начин само доказвам, че не ставам за нищо. Не трябва да приемам всичко толкова насериозно, защото моето е прекалено, а като започна да говоря за това, дори не мога да изразя как съм се чувствала в дадения момент.
|
