За филма "Източни пиеси"
преди: 13 години, 11 месеца, прочетена 2528 пъти
До преди няколко дни не бях гледал филма, по една причина казаха ми “не струва” не помна вече кой, и не държа да си припомна. Преди няколко дни една приятелка, която живее в Грац ми разказа случайно за лентата и ми каза, че за пореден път го е гледала, за силното впечатление оставил в нея, и какво било мойто мнение, за мой срам трябваше да призная, че не го бях гледал /още от началото да поясна за един факта, че макар и да съм студент История на културата в НБУ, да съм бил "отличник", аз съм от няколко години в подобна метадонова програма, за лечение на наркозависимост, като главния герой и актьор Христо Христов/. След като изгледах филма бях поразен от истиността на живота предадена в него, и не само апартамента и работното място на Ицо, ами и самата програма за метадона е реално съществуваща и действаща, а не декор. Това е филм реализиран с минимални средства, в прото-етап сцените са комплектувани на лап-топ. Наред с отличните мнения за мое съжаление на някой места срещнах и някой критични коментари. Да всеки има право на свое мнение и аз сега давам мойто. Та явно уважаемите “критици”, с мненията от типа на поредната "нашенска глупост", незная може би са очаквали драма от калибъра на “Титаник” хах, а може пък и не знаят какво се харесва и цени в цивилизованите евро-държави? Не знам, доколко разбират от кино-изкуство (сигурно смятат Щатските екшъни за връх в киното), от такова “реалистично” кино, дали могат да го усетат в себе си…Явно не…Впрочем трябва да имаш “сърце” за да се поставиш в положението на героите и “душевност” за да може да усетиш вътрешните терзания и борбата, която я води всеки от двамата братя, главните герои, в себе си. Такова критични мение, може да се породи само при една невъзможност на някои да вникнат в посланието на целия сюжет, а това може да са само накакви "празни" и “бездушни” хора, които мислейки единствено за себе си виждат в Ицо-героя и в Ицо-актьора само поредния несретник, поредния аутсайдер. Но той с безспорния си талант доказва на всички, че е много повече от всеки, усмелил се да критиканства а не да наведе глава. Доказва го с вродените си таланти и като актьор и като приложник, и въпреки проблемите с дрогата в него е наддела доротата на човешката природа. Той е станал жертва на времето в което е израстнал, жертва на наркотиците, очертали пътя му. В определена степен цялото обществото е виновно за този бич сред младежта на България през последните 15 години. Обществените институции с тяхната невъзможност за справяне с организираната престъпност, в частност с наркоразпространението, с корупцията в полиция, съд и прокуратура. С абдикацията на държавата от създаването на различни рехабилитационни програми за лечение на вече създалата се у мнозина наркозависимост. Но тук навляме в една друга тема, но и пряко свързана със сюжета и с мненията за този сюжет изказвани от филмовите “специалистчета”. Безбройните международни награди, участието и успехите в десетките фестивали из целия свят, както и предложението на филмовата комисия на наградите Оскар, за Бг чуждоезично предложение за номинации да е “Източни Пиеси” говори само по себе си. Поклон пред Ицо (главния актьор, починал малк преди края на снимките от свръхдоза). Посмъртно спечелил десетките награди за "най-добър актьор".